Вулвовагинална кандидоза в детската и адолесцентна възраст
Кедикова С.
СБАЛАГ ”Майчин дом” – ЕАД София
-
Дефиниция и епидемиология
Вулвовагиналната кандидоза – ВВК е една добре позната нозологична единица за лекаря- акушер-гинеколог. Това е микотично заболяване на женската полова система, което ангажира предимно влагалището и вулварната област. Има данни, че около 75 % от жените поне веднъж в живота си развиват ВВК, а около 45 % - многократно.1 По-различно стоят нещата в практиката на детския гинеколог. ВВК е характерно за естрогенизираното влагалище съсътояние. Това определя изключително рядкото му развитие в предпубертетна възраст. Обичайна находка е едва след началото на пубертета без да е необходимо наличие на менархе или на кохабитархе.
-
Етиология и патогенеза
ВВК се причинява от опортюнистични гъби от род Candida, принадлежащи към групата на несъвършенните гъби – Fungi imperfecti. От тях патогенни са Candida albicans (в 60-80% от случаите), C. tropicalis (6-23%), C. psevdotropicalis, C. glabrata (в 20%), 2,3 C. Krusei и др. Това са Грам – положителни аспорогенни гъби, които се размножават чрез пъпкуване. При благоприятни условия ( оптимално: температура 37 C, pH – 6.5, наличие на въглехидрати) образуват нишковиден псевдомицел. В неблагоприятна среда образуват устойчиви форми, наречени хламидоспори.
Кандидите са широко разпространени в околната среда. Те са нормални обитатели по кожата и лигавицата на човек. Има данни, че се срещат в нормалната вагинална флора на 3-4 % от момичетата.4 При продължително лечение с широкоспектърни антибиотици5,6, което води до унищожаване на нормалната флора, при понижаване на имунитета, захарен диабет7, употреба на глюкокортикостероидни препарати, наднормено тегло, неудобно бельо от изкуствена материя4 , както и при увреждане на кожата и лигавиците се създават благоприятни условия за тяхното размножаване. Това определя разглеждането на ВВК като състояние на дисбактериоза. Конкретният механизъм на засягане се изразява във въздействие на екстрацелуларни токсини и ензими, които благоприятстават инвазията на микроорганизмите в гениталната лигавицата.
Това води до развитие на възпалителен процес с типичен еритем, оток и хиперемия на стромалните папили и формиране на левкоцитен инфилтрат в подлежащата строма. Подозира се наличие на известна индивидуална свръхчувствиителност, определяща различната субективна оценка на оплакванията, особено при хроничните и рецидивиращи форми.
-
Клиника и диагностика
Клиничната картина в адолесцентната възраст не се различава особено от тази на зраялата жена. Пациентката обичайно се явява с оплаквания от изразен дискомфорт до силен сърдбеж в областта на вулвата и наличие на обилен влагалищен секрет. При прегледа на външни полови органи прави впечатление обилен бял нетечлив флуор, с или без вулваен еритем и/или едем. В случаите, в които може да се използва спекулум ( virgo contacta) често се описва типичният soor vaginae.
За прецизната диагностика се налага вземане на проба от вагиналния секрет за микробиологично изследване. Колкото и да е очевидна диагнозата, за терапията е от значение кой от видовете Candida ще бъде изолиран.
Препоръчително е след потвърждаване на диагнозата при момиче в предпубертетна възраст да се изключи захарен диабет4.
-
Терапия
Лечението на ВВК в детска и пубертетна възраст се различава основно при избора на локални препарати. При деца над 3 годишна възраст може да се иползва перорален fluconazole, но се предпочита стартиране с вагинални суппозитории и външно приложение на антимикотичен крем. При девойката в пубертетна възраст е възможна употребата на вагинални препарати, разбира се след гинекологичен преглед, който да установи формата на хименалния пръстен. В тази възраст мотивацията за лечение не е така висока както при репродуктивно-активната жена, а отговорността за стриктно изпълнение на препоръките по терапията също често се размива. Това налага да се намери вариант, който изисква минимална ангажираност на пациетката в съчетание с максимална ефективност. Изключително подходящо средство е вагиналният крем Gynazol. Той е снабден с удобен апликатор с не голям диаметър, което го прави съвместим в повечето случаи дори с пубертетното влагалище. Аплицира се еднократно, което позволява това да бъде извършено от самия лекар още в момента на диагностициране в кабинета, особено когато има колебания от страна на пациентката по отношение техниката на приложение. Препаратът генерично представлява butoconazole, който е антимикотик с висока ефективност, рзработен в подходяща за локално вагинално приложение форма. Опаковката съдържа 5g крем, което е 100mg butoconazole – еднократна доза. Gynazol е с добри адхезивни свойства, което осигурява равномерно и трайно разпределение по вагиналната стена. Това, в съчетание с продължаващото 4-5 дни действие, обичайно е достатъчно за пълната ерадикация на микотичните колонии. По този начин се избягва пероралният прием на азолови препарати, както и често досадното за пациентката поставяне на вагинални препарати или външно мазане на вулва и пернеум в продължение на 7-14 дни.
-
Hurley R. Recurrent Candida infection. Clin Obstet Gynecol 1981;8:208–213.
-
Horowitz BJ, Edelstein SW, Lippman L. Candida tropicalis vulvovaginitis. Obstet Gynecol 1985;66:229.
-
Robertson WH. Mycology of vulvovaginitis. Am J Obstet Gynecol 1988;158:989.
-
Emans, S. Jean Herriot; Laufer, Marc R.; Goldstein, Donald P.
-
Pediatric & Adolescent Gynecology, 5th Edition, 2005 Lippincott Williams & Wilkins,p.533-536
-
Caruso LJ. Vaginal moniliasisis after tetracycline therapy. Am J Obstet Gynecol 1964;90:374.
-
Oriel JD, Waterworth PM. Effect of minocycline and tetracycline on the vaginal yeast flora. J Clin Pathol 1975;28:403.
-
Odds FC. Candida and candidiasis. Baltimore: University Park Press, 1979:104–110.
-
Sobel JD, Faro S, Force RW, et al. Vulvovaginal candidiasis: epidemiologic, diagnostic, and therapeutic considerations. Am J Obstet Gynecol 1998;178:203–211.
Сподели с приятели: |