senso – сетиво, усещане; чувство; разум; значение, смисъл. 293 От латински език думата anagogia

senso – сетиво, усещане; чувство; разум; значение, смисъл.

293 От латински език думата anagogia идва от anagoge (от гр. език: anagogikos) - inalzamento. В богословския смисъл думата анагогия (anagogia) означава – 1) мистичен акт на любов към Бога; 2)интерпретация на Свещеното Писание, типична за Средновековието, според която всичко което е в текста на разказа се интерпретира в светлината на последната истина (последния съд, спасението и т.н.).

294 Припомняме също, че в тази рамка Св. Тома от Аквино подчертава качествата на sensus litteralis (литературното значение) като единствено, което се демонстрира в теологията: "Omnes sensus fundantur super unum, scilicet litteralem, ex quo solo potest trahi argumentum" (Summa Theol I, q.1, a.10 ad 1).

295 René MARLE', Il problema teologico dell'ermeneutica, 21.

296 Хронологично почти към края на Втория Ватикански Събор.

297 По конкретно става въпрос за идентифициране на литературния жанр и историческото подреждане на текстовете. Вж. по-долу.

298 Тези условия, които не трябва да бъдат пренебрегнати.

299 Individuazione – индивидуализация, обособяване; определяне, установяване, разпознаване.

300 Като начално пресъздаване на въпроса за интерпретирането на автора предлагаме формулировката на св. Йероним им цитирана многократно: "Commentatoris officium est non quid ipse velit, sed, quid sentiat ille quem interpretatur, exponere" ("E' compito del commentatore esporre non quel che vuole, ma il pensiero di colui che sta interpretando" – „Задачата на коментатора е да излага не това, което иска, а мисълта на този, който в момента интерпретира” ; цитирано в EB 106, 487, 525).Общата позиция на Stridonese по отношение на връзката между литературния и по-задълбочения смисъл е обобщена в Spiritus Paraclitus

както следва: „ … св. Йероним съветва многократно да не се спираме на чистия литературен смисъл, „но да се проникне по-дълбоко, за да се види божествения смисъл, така както се търси златото в недрата на земята, същината под кората (под външността), плодът който се крие под бодливата обвивка на кестена””(EB 486). Вниманието насочено към това по-задълбочения смисъл да не задуши този на литературния се вижда в формулата, с която се настоява екзегетите да преминат към по-задълбочения смисъл: "(exegetae) modeste temperateque e litterali sententia ad altiora exurgant atque se erigant" ("prendendo per base il senso letterale devono giungere, con misura e discrezione, a interpretazioni più elevate" – „взимайки за основа литературния смисъл трябва да добавят с мярка и дискретност трябва да преминат към по-високи интерпретации”; EB 486, вж. също 112).

301 distinto – различен, отделен, друг.

302 diverso – различен, друг; разнообразен, разнороден.

303 Терминът sensus plenior може да бъде определен като един по-задълбочен смисъл от този на литературния, пожелан от Бога, но не ясно разбран и изразен от човешкия автор. Една благоприятна, интересна и за щастие балансирана позиция за sensus plenior е предложена от документа на ПБК (15 април 1993 г.) Интерпретация на Библията в Църквата II,B,3 (L’Interpretazione della Bibbia nella Chiesa). Според този документ един „пълен смисъл” (un senso pieno) може да бъде намерено при изучаването на един текст в светлината на други библейски текстове, които го използват или в тяхната връзка с вътрешното развитие на откровението. Винаги е необходимо една проверка от страна на един друг библейски автор или от една автентична традиция или от едно определение от Поучителната власт (Magistero).

304 Вж. Expensio modorum (21-22. 9. 1965): "expressio "et" est neutralis".

305 A. GRILLMEIER, oc 221.

306 Както вече се каза по-горе, nostrae salutis causa – per la nostra salvezza (DV 11) не е материален критерии, който позволява да разграничава между конкретни текстове и особени идеи; става въпрос за един формален принцип (principio formale), който позволява всичко в Писането (макар и не всичко по същия начин).

307 В DV 12 изглежда, че не може да има разлика (distinzione) между това, което казва свещенописателя и това, което иска да каже Бог.

308 A. GRILLMEIER, oc 222.

309 ermeneutica biblica – Библейско тълкуване.

310 A. GRILLMEIER, oc 224.

311 senso attenuativo - смекчаващ, (намаляващ, отслабващ) смисъл.

312 Вж. коментара на началния израз на DV 11: "Divinitus revelata quae in Sacra Scriptura litteris continentur et prostant".

313 В този смисъл някои италиански преводи не изглеждат много точни, като напр. това на COD 976: „Всъщност по различни начини истината е представена и изразена в различни текстове: исторически, или пророчески, или поетически”. Радостен е коментарът на M. ZERWICK: „Изречението езиково грозно, но в основата си щастливо, … е съизмеримо с реалността. Налице е предисторията, която обхваща интервала между Авраам и началото на човечеството. Естествено тя не се основава на самите източници. Налице е религиозната история, която с най-голямо пренебрегване на вторичните причини всичко дава на намесата на Бог. Налице е националния религиозен епос. Налице е историческия романс (romanzo storico). На първо място имаме показателния факт, че ние в Стария Завет определяме като исторически книги това, което древните юдеи поставяха в пророческата литература”. Вж. O.SEMMELROTH - M. ZERWICK, Vaticanum II über das Wort Gottes, Stuttgart (1966) 36-37.

314 Когато един Отците на Събора поискал да замени porro със ergo Богословската Комисия му отговорила по следния начин: "Quia inducitur nova idea de variis adiunctis conscriptionis librorum, servandum est porro" (21.9.1965); взето от V.MANNUCCI oc 323.

315 AGOSTINO, De Doctr. christ. III,18,26; ит. пр. на L. ALICI: S.Agostino, La Dottrina Cristiana, E. P. 1989, вж. стр. 248-249.

316 A. GRILLMEIER, oc 229.

317 Терминът Sitz im Leben произхожда от немския протестантски теолог Херман Гюнкел (Hermann Gunkel). Понятието Sitz im Leben описва причините поради, които са написани някои библейски пасажи и е често се определя като „жанр” на Библията. Един прост пример на Sitz im Leben включва класификаци-ята на материала в писмата (посланията), стихотворения на оплакване (poemi di lamento), притчи, псалми, и песни. Въпреки това Sitz im Leben може да доведе до известен брой други съображения, където един преход може да опише ролята на разказвача в неговия живот, естеството на неговата презентация и т.н. Екстраполиран (изваден) от първичния си контекст, първоначалното значение на преминаването (на прехода) често се пренебрегва. Например един псалм може да има своя Sitz в ритуала на храма, където се извършва богослужението, или като едно ex voto artistico, или като в чувството на несправедливост , произтичаща от твърдата структура в обществото на Йерусалим. Една от основните цели на херменевтиката (тълкуването на контекста) е да разбере колкото е възможно повече. В буквален превод Sitz im Leben от немски значи "обстановката в живота", т.е. не съществува (или няма) текст без контекст. Екзегезата в случая е свързана с Тората от Танаха. В този смисъл закона може да бъде разбран и/или разбиран само ако се тълкува въз основа на историческия метод. Типичен пример за sitz im Leben е началото на евангелието от Йоан: „ ¹В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. ²То беше в начало у Бога. ³Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. ⁴В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците” (Йоан. 1:1-4). Вж. Wagner, Andreas: Gattung und 'Sitz im Leben'. Zur Bedeutung der formgeschichtlichen Arbeit Hermann Gunkels (1862–1932) für das Verstehen der sprachlichen Größe Text. In: Texte – Konstitution, Verarbeitung, Typik. Hrsg. von Susanne Michaelis und Doris Tophinke. (Edition Linguistik 13) München / Newcastle 1996, S.117–129 (+ Lit. S.149–163 passim).

318 Смятаме, че е подходящо да предложим и предложената схема на един експерт на Събора, A. GRILLMEIER, oc 231: „Достатъчно е ясно какво точно препоръчва Конституцията като начин да се определи sensus auctoris и какво поставя на първо място като задача на историко-критичното изследване: 1. Проучване на ситуацията (determinata adiuncta), в която е авторът с посланието си; 2. Специалните условия на време и на култура на посланието, което после ще приеме литературни форми на онова време; 3. Вродените или обичайни начини на усещане (sentire - на разбиране) и мислене (схеми на мислене), езикът неговата душа, начини на разказване и 4. форми на човешки ежедневни взаимоотношения”.

319 dilatazione = дилатация – разширение, разширяване, разпущане; dilatare – разширявам, увеличавам (обем).

320 Като например A. GRILLMEIER, oc 234, n.30. В действителност неправилното тълкуване (неправилното разбиране) изглежда се провежда в автори, които имат намерение или преустройват (намаляват, променят размера) литературното разбиране на отделните текстове или оставят на други (или на специални дисциплини) общото (цялостното) богословско тълкуване.

321 „Единството на откровението в Писанието и на самото Писание е едно законно предварително условие (una premessa legittima) на научната теология и искане да имаме една глобална визия на отделните твърдения е едно редовно следствие на това предварително условие (…). Разбира се единството на Писанието означава една догматична предпоставка (premessa dogmatica). Но то има своите добри причини” (A. GRILLMEIER, oc 235s). Например си мисля за единството на четене за предшествието (preesistenza) на Словото (Йн.) непорочното зачеване на Исус (Мак. И Лук.).

322 in senso apologetico limitativo.

323 A.M.ARTOLA e J.M. SANCHEZ CARO, Bibbia e Parola di Dio, стр. 287-291.

324 Unitaro – единен, унитарен; unità – единство, цялост, сплотеност; свързаност; единица.

325 Il singolo autore - отделния автор.

326 implicitamente presente - не явно (скрито, подразбрано) присъства.

327 Tradizione – Традиция, Предание.

328 Reinterpretare – позволявам си да го преведа като „преосмислям”, „интерпртирам по нов начин”.

329 A. GRILLMEIER, oc 239.

330 V.MANNUCCI, oc 330 и нт.

331 Connotazione – 1) filos. Indicazione di un soggetto e di tutti i suoi attribuiti impliciti; 2) ling. Significato ulteriore, secondario di un segno, che si aggiunge al significato primario; 3) caratteristica, tratto.

332 Riferimento – разказ, доклад; знак, белег; позоваване (на нещо); справка, препратка.

333 За историческото развитие може да се види L.SCHEFFCZYK , в: Sacramentum Mundi alla voce "Analogia".

334 Вж. A. GRILLMEIER, oc 239.

335 По време на Събора също се изрази едно открито недоверие по отношение на екзегетите с модерно мислене. Не бше лесно да се постигнат актуални думи, въпреки че става въпрос за едно необходимо оценяване след съборното узряване за размишляването върху Откровението и Писанията.

336 „В новата структура, която й е дадена в отговор на Ватикан II, ПБК не е орган на Поучителната власт, а комисия от експерти , запознати с тяхната научна и църковна отговорност като католически екзегети, заемат позиции по ключови въпроси при интерпретирането на Писанието и заради това знаят, че имат доверието на Поучителната власт ”.

337 Unicià – la condizione di essere uno e solo – състоянието да бъда един и сам.

338 Pluralità di significati di un’unità linguistica, o più generalmente, segnica – многозначност на една езикова единица, или по-общо, знак.

339 Вж. S. Tommaso, Summa Th. I, q.1, a. 10, ad 1. (бълг. пр.: Св. Тома от Аквино, Сума на Теологията, Част I, въпрос 1, раздел 10, т. 1): „Наистина, множествеността на значенията в едно писание предизвиква объркване и измама и отнема силата на доказателството: затова от множество предпоставки не се ражда добра аргументация, ами тази множественост е по-скоро знак за някаква измамност. Но Светото Писание трябва да може да покаже истината без каквато и да било измама. Следователно в него под една буква не бива да се крият много значения”., стр. 39.

340 Литературното значение на един метафоричен текст като „Да бъде кръстът ви препасан” - "Abbiate la cintura ai fianchi" (Лук. 12,35) е „Бъдете на разположение” ("Abbiate un atteggiamento di disponibilità"). Литературното значение на един разказ (история) не включва задължително историчността на разказа (на историята).

341 Вж. поезията, Йн., и т.н.

342 Това е случаят на Йн 11,50 („Нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине”). Каифа - според четивото на ев. Йоан, - изразява едно политическо и неморално изчисление и едно божествено откровение. Божественото откровение, съдържащо се в думата си и не възприета от Каифа съставя sensus plenior на тази дума.

343 Смисълът на царските псалми не трябва да бъде ограничен в онзи конкретен цар, но трябва да се сравни с идеалната визия на монархията, съобразен с Божия план.

344 riletture

345 Изглежда, че това важи по-специално за библеиските текстове, които бяха запазени с убеждението за тяхната способност да донесат светлина и живот на бъдещите поколения.

346 Изявлението: „Аз ще утвърдя престола на царството му довека” (2Цар. 7,13) – в светлината на пасхалното събитие – трябва да бъде буквално буквално (вж Лук. 1,33: „царството Му не ще има край”), защото „смъртта няма вече власт над Него” (Рим. 6,9).

347 Това е обичайната практика на Н.З. Но също за С.З. мнго текствое имат като летературен (буквален) смисъл един духовен и религиозен смисъл. Християнската вяра една предварителна връзка с новия живот донесен от Исус.

348 1Петр. 3,20-21: „И които някога се не покориха, когато Божието дълготърпение ги очакваше, в дните на Ноя, при строението на ковчега, в който малцина, сиреч осем души, се избавиха от водата; Образът на тая вода - кръщението (което не е отмахване плътската нечистота, а обещаване Богу добра съвест) спасява сега и нас чрез възкресението на Иисуса Христа”.

349 Фундаменталистичният прочит произхожда по време на Реформата и е послужила на протестантството като предпазна мярка срещу либералните екзегети. В края на XX в. намира все повече привърженици в някои религиозни групи дори и между католиците.

350 интерпретирани

351 Отнасяме се до осъвременяването днес. Можем да си припомним що се отнася за традицията, юдейското осъвременяване: търсенето на паралелни пасажи, промени в прочита на текста, приемането на едно второ значение и т.н. Сред Отците на Църквата откриваме типологията и алегорията.

352 От пълнотата на смисъла на текста се търсят елементи, които помагат да съответства настоящето на спасителната воля на Бог в Христос.

353 Декрет за мисионерската дейност на Църквата (Ad Gentes divinitus,), (из Втори Ватикански Събор (1962-1965). Документи, София 2010). Ето и точния текст: „Когато покълва в добра почва, поливано от Божествената роса, семето, което е Божието Слово, поема, преобразува и усвоява животворния сок, за да даде накрая обилен плод.”, стр. 489.

354 Пак там., стр. 475.

355 Въпреки, че не винаги е очевидно, този христологичен принос трябва да се показва всеки път когато е възможно.

356 Задачата на екзегетите включва едно универсално измерение, тъй като Библията изразява предложението за спасение , представено от Бога за всички хора.

357 le scienze umane.

358 Il documento ha precedentemente dichiarato: "Per metodo esegetico intendiamo un insieme di procedimenti scientifici messi in opera per spiegare i testi. Parliamo di approccio quando si tratta di una ricerca orientata secondo un punto di vista particolare". – Документът по-рано е заявил: „За метод на екзегетиката смятаме набор от научни процедури, които обясняват текста. Говорим за едно приближаване, когато става дума за едно изследване ориентирано според определената гледна точка”.

359 (primo dopoguerra).

360 Diacronici.

361 Преди еврейско или християнско тълкуване на Библията не е имал едно съзнание на конкретните и различни исторически условия, в които Божието Слово се е вкоренило. Имали са само глобално и далечно знание.

362 Цитираният пример: кода на Завета (Изх. 21-24) и другите закони (Втор. 12-26 и Лев. 17-26).

363 Подход (към нещо; към някого)

364 Analisi narrativa – разказвателен анализ

365 С.З. представя историята на спасението, чиито ефикасен разказ става същността на изповядването на вярата, на литургията, на катехизиса (вж. Пс. 77,3-4; Изх. 12,24-27; Втор. 6,24-25; 26,5-10). Провъзгласяването на християнската керигма (kerygma) включва последователното разказване на живота, смъртта и възкресението на Исус Христос, събития за които Евангелията ни дават подробно информация. Дори и катехизиса е разказ (вж. 1Кор 11,23-25).

366 narratologie contemporanee. Narratologia = Metodologia semiotica che studia le forme e i modi della narrazione, allo scopo di individuarne gli elementi invarianti.

367 la semiotica.

368 autore implicito – подразбран, скрит, неизказан автор.

369 Secondo J. L. SKA, Ours Fathers 40 (che cita S. CHATMAN, Story 151) uno schema completo include addirittura sette livelli: AUTORE REALE > AUTORE IMPLICITO > NARRATORE > NARRAZIONE > NARRATARIO > LETTORE IMPLICITO > LETTORE REALE. – Според J. L. SKA, Ours Fathers 40 (който цитира S. CHATMAN, Story 151) една пълна схема включва седем нива: истински автор > срит (подразбиращ) автор > разказвач > разказ (разказване) > NARRATARIO > скритият (подразбиращия) читател > реалният читател.

370 Pregi caratteristici – или характерни качества

371 Analisi semiotica. Semiotica = Scienza umana che si occupa dello studio di tutti i segni che servono per la comunicazione. – Семиотика – човешка наука, която се занимава с изучаването на всички знаци, които се използват при комуникацията (общуването).

372 Лингвист.

373 Роден на 9 март 1917 г. в Тула ​​, † 27 февруари 1992г. в Париж ) е съосновател на Парижката школа.

374 Семиотичния анализ може „да предизвика в християните вкус за изучаване на библейския текст и да открият някои измерения на смисъла, без да притежават всички исторически познания, които се отнасят до производството на текста и до неговия социално-културен начин”.

375 Approccо – приближаване, подход…

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!