Урок 1 Основополагащите принципи на църквата Урок 2 Историята на църквата в Библията

Предговор

Въведение

Урок 1 – Основополагащите принципи на църквата

Урок 2 – Историята на църквата в Библията

Урок 3 – Църквата като заветното тяло на Христос

Урок 4 – Христос като основа на църквата и нейно постоянно средство за израстване

Урок 5 – Презвитерът – духовна грижа

Урок 6 – Дяконът – служба за материална подкрепа

Урок 7 – Сферата на църквата

Урок 8 – Мисията на църквата и средствата на благодатта

Библиография

Този труд е написан за моите студенти в МСМ, за да насърчи тяхното разбиране, любов и покорство на църквата на Исус Христос. С този курс съм се опитал да въведа студентите във всички главни области на църковната доктрина и да подходя към тези области както теоретично, така и практично.

От основаването на света Отец избира народ за Себе Си. Той е даден на Сина, за да бъде Негова невяста. Тя е Христовата църква, отделена за Него, но и в общение с Него още от преди началото на времето. Христос е нейната основа, Той се грижи за нея и я прави да израства в зрялост, в съвършен човек (Еф. 4:11-13), изпълнена с цялата Божия пълнота. Понастоящем църквата сякаш е в беда, в опасност, в провал и грях, но дори така славата на църквата продължава да блести. Нейната пълна слава ще се види, чак когато Христос дойде открито да я вземе като Своя невяста.

Този курс е разделен на осем урока като всеки от тях изследва елемент на църквата. Първият урок разглежда някои от основните принципи на доктрината за църквата, а вторият – обобщава църквата като е разкрита в Писанието. Третият урок обсъжда църквата като тяло Христово; четвъртият се спира на средствата, чрез които Христос изгражда Своята църква. Уроци пет и шест изследват службата на презвитера и дякона, а последните два урока разглеждат обхвата на църковната сила и власт в света, наред с нейната нужда да се съсредоточи на своята мисия и на обичайните средства на благодатта.

Бележките върху лекциите са пълно изложение. От студентите се изисква да ги прочетат наред с Библията. От тях се очаква да отговорят на въпросите в края на всеки урок. Въпросите към уроците ще формират основата на изпитните тестове.

Препоръчват се два текста. Студентите в бакалавърската програма могат да прочетат Уестминстърската изповед на вярата, краткия и подробен катехизис ( http://bojidarmarinov.com/bgrecon/Confessions/wccf/index.htm ), в частта им за Църквата и „Институти на християнската религия” от Жан Калвин, книга IV ( http://bojidarmarinov.com/bgrecon/Calvin/jcicr/index.htm ). Ако студентите имат възможност, се препоръчва да се прочетат и двете произведения в тяхната цялост.

цели на курса

Да се изучава доктрината за църквата заедно с други студенти;

Да се постигне подробно екзегетично и историческо познаване на църковните принципи;

Да се разбират главните теоретични концепции на църквата;

Да се прилагат тези концепции в обстановката на местната църква;

Да се изгражда църквата според образа на Христос.

Този курс е подреден в 8 последователни урока. Уроците трябва да се изучават последователно.

1. 
   Участие в 15 лекционни часа
   
2. 
   Изпълнение на заданията за библейско изучаване съдържащи се в осемте урока.
   
3. 
   Студентите в бакалавърската програма трябва да прочетат Уестминстърската изповед на вярата, краткия и подробен катехизис ( http://bojidarmarinov.com/bgrecon/Confessions/wccf/index.htm ), в частта им за Църквата и „Институти на християнската религия” от Жан Калвин, книга IV ( http://bojidarmarinov.com/bgrecon/Calvin/jcicr/index.htm ). На студентите в магистърската програма се препоръчва да се прочетат и двете произведения в тяхната цялост.
   
4. 
   Написване на есе на тема: „Къде се крие истинската сила на църквата.”
   

1. 
   Посещение на лекциите (15%). Дава се по 1 точка за всеки посетен час лекции.
   
2. 
   Домашна работа (20%). Дават се по 5 точки за отговаряне на въпросите в края на всеки урок.
   
3. 
   Изпит (35%). Студентите ще положат изпит последната седмица на курса. Тестът ще се основава на домашната работа.
   
4. 
   Прочит (15%). Студентите получават точки за прочита на определените книги.
   
5. 
   Задание (30%). Студентите ще трябва да напишат тема: „Къде се крие истинската сила на църквата.”
   

Курсът предоставя обучение, за да може човек да обича, насърчава и служи повече на другите за изграждане на църквата, така че вярващите да могат да израснат заедно в Господа.

Този урок ще въведе основните доктрини и основополагащите принципи на Христовата църква, за да обясни същността на църквата. Темите представени тук ще бъдат разгледани подробно в следващите уроци.

Живеем в епоха, в която църквата не се смята за важна както от света, така и от богословието. Западният свят поставя голямо ударение на личното спасение и личната вяра, следователно не наблягат на доктрината за църквата. Някои свеждат църквата до пункт за проповядване, класна стая, а не тяло от вярващи, където всеки е част от другите и всеки се нуждае от тях (І Кор. 12).

От друга страна неинтелектуалните кръгове отхвърлят идеята за изучаване и доктрини. Светът вижда греха в църквата и пита как е възможно да твърдим, че Бог работи в нея. Все пак Писанието учи, че църквата лежи в сърцето на Божия план за света. Църквата е избрана в Исус Христос. Той я изкупва със собствената Си кръв. Той я основава, Той я притежава и Той е нейният Господ. Тя е достоен обект на изучаване.

В Матей 16:18-19 Исус отрежда централното място на църквата. Той отбелязва, че чрез църквата ще бъдат счупени и срутени портите на ада и че тя държи ключовете на небесното царство: „И Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Своята църква; и портите на ада няма да й надделеят. Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.

За ап. Павел църквата е изключително важна част от Бога и Божия план. В Деяния 20:28 той казва на презвитерите: Внимавайте за себе си и за цялото стадо, над което Светият Дух ви е поставил надзорници, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със собствената Си кръв.

Само вътре в и с помощта на църквата вярващите могат да израснат в зрялост. Без останалата част от тялото, ние сме незавършени. Вярващите, които се опитват да живеят в изолация, увреждат и ограничават своето духовно израстване, както и духовното израстване на останалите. Такова нещо като християнски живот в изолация няма. По определение християнинът съществува в Исус Христос, спасен е в едно тяло, призован е да дава и да получава взаимна любов и подкрепа във и чрез тялото на църквата. Това не е въпрос на избор, а действителността. В Ефесяни 4 глава Павел казва, че църквата трябва да израства в зрялост, в съвършения човек, докато работи заедно. Оттук и изводът, че тези стихове отричат възможността да израстваме сами и да функционираме правилно отделени от тялото, без останалите християни. В І Коринтяни 12 глава апостолът казва изрично, че можем да израстваме единствено като част от тялото. Както изтъква Павел и в І Коринтяни 12 глава, и в Ефесяни 4 глава голямата част от добрите дела, за които е призован вярващият, са насочени към църквата. По същество всички християни трябва да се обичат и да служат един на друг и това може да се случи само в тялото на църквата.

Видимото тяло от вярващи винаги е било важно в историята на християнската църква. Вярващи често са казвали, че най-изначално Бог е нашият Баща, а църквата – нашата майка:

„Не може да имате Бог като свой баща, докато църквата не стане ваша майка.” - Киприян, Единството на римокатолическата църква¹

„...нека въз основа единствено на това название – „майка” – да се убедим в ползата и необходимостта от познанието за нея, защото няма друг начин да влезем в новия живот, ако тя не ни зачене в утробата си и не ни роди, ако не ни храни на гърдите си, накратко, ако не ни държи под своята закрила и управление, докато освободени от тленната плът, станем като ангелите. Нещо повече, извън кошарата на църквата няма надежда за опрощение на греховете, никакво спасение.” – Жан Калвин²

Реформираната общност винаги изразява високо мнение за църквата. Да обичаш Христос означава да обичаш Неговото тяло – църквата. Възвишеният възглед за Христос е възвишен възглед за Неговото тяло. Ниското мнение за църквата води до ниско мнение за Христовото дело. Уестминстърската изповед на вярата³, започва със заявлението: „Христос изявява Своята воля за спасението на църквата. ⁴ Като се съединява със Своята църква Христос я прави съществена част от Своето откровение. Неправилното разбиране за църквата води до неправилно разбиране за Христос и Неговото дело.”⁵

Църквата не е измислена от човек – тя произхожда от самия Христос. Тя е дадена на Христос преди основаването на света (Еф. 1:4).

На редица места Новият завет изразява идеята, че Христос като глава извиква църквата в съществуване. Той е главата заради сътворението, пре-сътворението и възкресението/ спасението. Единението между Христос и Неговата църква се вижда във фактите, че има един глава (Еф. 1:22), един Дух (1 Кор. 12:13), една вяра (1 Кор. 12:13), една основа (1 Кор. 3:11) и едно кръщение (1 Кор. 12:13). Всичко това произтича от единението на църквата с Христос.

2.1. Определение за църква

Понятието „църква” се използва два пъти в Евангелията (Мат. 16:18; 18:17). В Новия завет то се появява често в книгата Деяния на апостолите, в посланията на ап. Павел, както и в повечето от другите новозаветни книги, особено в Откровението на Йоан. Често смятаме, че църква е сградата, но думата църква означава хора, събрана общност от вярващи или църковното общество.⁶

Английската дума използвана за превеждане на ecclesia причинява объркване. Преводачите избират английската дума church, дума, която е извлечена от гръцката дума kyriakos. Коренът на тази дума включва идеята за принадлежност на и е специално употребявана във връзка със сграда. В резултат концепцията на простата ecclesia като събиране или събрание се бърка с действителната църковна сграда. Това е повлияло на английското разбиране за църквата през последните 500 години.⁷

Думата църква се използва в основополагащия текст на Матей 16:18:

Думата, която употребява Исус, църква, има старозаветен произход, където е употребена за описване на събиране на народа на израилтяните в религиозно поклонение (Вт. 4:10; 9:10; 18:16; 31:30; Съд. 20:2). Стефан използва думата в Деяния 7:38 по този начин, когато назовава Израил в пустинята - църква. Използването на думата църква както за Израил, така и за новозаветната църква, показва, че те са свързани.

Павел говори за местната църква, църквата в Коринт, като за съединена с Христос. В този смисъл тя включва цялата църква във всяка нейна област (виж също Ефесяни и Колосяни).

Църква може да се определи от редица богословски ъгли. В този курс ще разгледаме църквата както от гледна точка на систематичното богословие, което се спира на връзката между църквата и Христос, така и от гледна точка на историята на изкуплението, което очертава развитието на доктрината, откривана чрез Божието дело през вековете на изкупителната история.

От гледна точка на систематичното богословие ударението е върху спасението и единението с Христос. То разкрива представата, че Исус е единственият посредник както на Стария, така и на Новия Завет и всички, които отиват при Христос и в двата завета, стария и новия, се определят като църквата. Затова можем да кажем, че патриарсите са църквата, Израил е църквата (събраната общност) и тялото от вярващи е изпълнението на църквата при Новия Завет.

Ако разгледаме църквата от гледна точка на прогресивната история на изкуплението, ще видим по-твърдо разграничение между Израил и църквата. В този модел църквата като пълно проявление на Божиите изкупителни намерения се основава, когато Петър, от името на апостолите, изповядва Исус като Христос (Мат. 16:16-18). В този контекст народът на Израил е отхвърлен⁸, заменен и намира изпълнение в църквата на Новия Завет.

Разграничението между двата подхода не е абсолютно. Дори при богословския неисторически подход богословите⁹ говорят за църквата като невръстна при Стария завет и като достигнала своето пълнолетие при Новия Завет, където е съединена с възкръсналия Христос, обитавана от Духа, излят на Петдесятница, и включва както юдеите, така и езичниците. По същия начин в структурата на историята на изкуплението се вижда, че макар Моисей да е посредникът на Израил, той отразява и сочи в бъдещето към по-великото посредническо дело на Христос, което се отнася за всички епохи.

В урок 2 ще се спрем на църквата през перспективата на историята на изкуплението, а в останалата част от този урок ще разгледаме църквата според систематичното богословие. Подходът на систематичното богословие ще преобладава и в останалите уроци от курса.

Метафори на църквата

Същността на църквата е представена чрез три главни образа: здание, тяло и невяста.¹⁰ Метафората е въздействащо средство използвано за предаване на същността на нещо, което не може лесно да се обясни. Трябва да позволим на тези образи да насочат нашите мисли към самото естество на църквата.

1. 
   Църквата като живи камъни
   

В своето първо послание Петър говори за църквата като за живи камъни:

Безжизнените камъни стария храм, старозаветния тип, сега са заменени от антитипа – живите камъни на църквата. Живите камъни, всеки един изгражда другите. При взаимодействието при изграждането си всички вярващи стават храм на живия Бог.

В този храм всеки камък има уникален размер, форма и способности, но по тайнствен начин, всеки бива оформян, издялан, за да заеме конкретно място. В тази структура всеки камък е жив и се оформя, за да съответства на цялото. Въпреки че всички части се променят, цялата структура се крепи в едно от силата на Христос. Тя е построена върху Него, Той я поддържа и ще я доведе до съвършенство. Тя е жива, взаимосвързана сграда, винаги в движение, тъй като израства в Христовата пълнота.

2. 
   Църквата като тяло
   

Църквата също така се приема за едно тяло (Еф. 4:4), съвършено свързано в едно, като човешкото тяло. Тя притежава една същност във времето и пространството. Както тялото има много части и всяка има специфично място и функция, всяка е благословена и носи благословение (І Кор. 12).

Ап. Павел казва, че църквата е тялото Христово. Както физическото тяло има много части, или членове, така и църквата е едно тяло с много части. Пастирът, водачите, ръководителите и тези, които служат, - всички са членове именно на едното тяло. Духът кръщава всички, които са в Христос в едно тяло. При това кръщение ние се обличаме в Христос и влизаме във взаимоотношения с всички, които принадлежат на Него. Никога не сме християни в изолация. Християнинът по определение е част от тялото Христово.

В това тяло всички са свързани един с друг, така че, казва Павел, едното тяло има много части. Всеки член е свързан с другите. Макар всеки да има отделна функция, всеки до известна степен зависи от другите (Римл. 12:3-8). Освен това всеки член е нужен, за да може тялото да функционира. Ако един човек не е част от църквата, той е непълен, незавършен. Ако той не използва своите дарби, тогава църквата не работи като едно тяло и всички членове ще страдат. Подробно ще разгледаме това явление в уроци трети и четвърти.

Нашето единение с Христос променя коренно всички други взаимоотношения, които имаме. В Христос няма по-близко отношение от това. В единното тяло няма място за нищо, което да разделя. Човек не се самоопределя повече по народност, класа, пол, възраст и дори музикални вкусове. Ние сме едно в Христос Исус (Гал. 3:28). В стария свят разделението между роби и свободни, мъже и жени, юдеи и езичници са най-големите разделения, съществували в старозаветния период и все пак всички такива разделения падат, защото сме в по-великото единение с Христос и затова сме свързани един с друг. Понеже сме едно тяло ние:

1. 
   търсим преди всичко единството на тялото. Няма да отрежем нехайно или необмислено ръка или крак;
   
2. 
   почитаме цялото тяло преди всички останали;
   
3. 
   търсим доброто на цялото тяло, защото това води до нашето собствено добро. В този свят можем да напредваме като прегазваме околните. В Христовото тяло обаче, ако тъпчем някого, всъщност тъпчем себе си. Ако изграждаме другите, изграждаме себе си;
   
4. 
   мислим далеч по-разширено отколкото за себе си. В тялото ние трябва да работим във взаимна зависимост, подчинение и почит.
   

3. 
   Църквата като невяста
   

Този образ се съсредоточава върху любовта на Христос към църквата, такава каквато е тя сега и в светлината на това, в което ще се превърне. И в двата случая Той я обича и е посветен на нея. И емоционално, и правно тя Му принадлежи.

Той обича църквата, дори когато тя не е за обичане, грозна и обезобразена. Обича я в нейното грешно състояние. Христос очаква бъдещето, съвършенството на сватбеното празненство. Така Той я прави свята и възлюбена от Бога. Превръща я в славна, непорочна и безукорна невяста, достойна да се омъжи за Исус, достойна да бъде обичана от Него на голямата сватбена трапеза на Агнето (Откр. 19).

Тъй като е невястата, църквата трябва да обича и да се покорява на своя съпруг. Освен това тя трябва да се подготви за настъпването на този ден, да копнее за чистота и святост и така да застане пред Христос като целомъдрена девица.

Тези три метафори показват църквата като група, а не индивиди, не като независими, а като взаимнозависими, като грешни, но все пак обичани. Като здание, тяло и невяста тя се подготвя да бъде зданието, тялото и невястата на Христос във великия Последен ден.

2.2. Богословски описания на църквата

През годините богословите описват църквата по най-различни начини. Тези описания или обяснения се раждат, защото църквата се бори с различни богословски въпроси и конфликти. Заради посочените процеси тя е принудена да обяснява собствената си същност.

Богословите говорят за църквата от две различни перспективи. Първата е невидимата църква, която представлява всички съединени с Христос, избраните, които са били, са и ще бъдат в Христос и ще имат дял в Неговото спасение:

Всемирната Църква, която е невидима, се състои от всички избрани, които са били, са или ще бъдат събрани в едно – под Христос като Глава на Църквата; тя е съпругата, тялото и пълнотата на Онзи, Който изпълва всичко във всички (УИВ гл. ХХV, т. 1, с. 50).

Можем също така да говорим за видимата църква, видимото проявление на избраната църква така, както функционира на земята. В този смисъл църквата винаги е видима. Исус видимо е със Своята църква и призовава дванадесетте ученици при Себе Си. Всъщност в повечето случаи Новият завет описва църквата с видими понятия.

Видимата Църква, която също е всемирна при благовестието (не е ограничена с един народ, както преди под Закона), се състои от всички хора по целия свят, които изповядват истинската вяра, и от техните деца; тя е царството на Господ Исус Христос, Божия дом и семейство – извън нея не съществува естествена възможност за спасение (УИВ ХХV гл., т. 2, с. 50).

Като казвам това, трябва да изясня, че реформаторите говорят за ЕДНА църква в два аспекта, а не за две отделни църкви. Въпреки, че някои да твърдят, че истинската църква е вътрешната, а външното проявление не е действителната църква, ние не можем да докажем това, както не можем да докажем, че всеки църковен член е тайнствено съединен с Христос. Но Куипър^ правилно казва: „Има само една църква на Исус Христос, защото Той има едно тяло, но тази една църква има различни страни” (ХХ).

Реформаторите развиват тази доктрина по редица причини. Първо, Писанието ясно учи за църквата като използва и двата аспекта. Понякога за нея се говори като за избраните, друг път с изрази за нещо ясно и видимо, например църквата в Йерусалим или църквата в Антиохия.

Второ, разграничението между невидимата същност на избраните и видимата природа на тези, които изповядват вяра, обяснява как някои хора сякаш са в църквата и същевременно са отпаднали. В началото на новозаветната църква Юда е един от явните ученици на Христос, но действително и ефективно не е съединен с Исус (Йоан 6; Йоан 13 гл.). Юда в крайна сметка напуска църквата и не получава нито един от нейните дарове. В Деяния историята с Ананий и Сапфира също показва, че двама неновородени и неспасени могат да са част от видимата църква (Деяния 5; ср. І Йоан 2:19).

Реформаторите съзнават, че в този живот във видимата църква винаги има смесица от хора, които принадлежат на Христос и такива, които не принадлежат. Когато църквата е по-чиста и по-вярна, това е по-явно, а ако е пълна с грешки, не е толкова забележимо. Те също така учат, че някои отделни църкви могат да изпаднат в грешка дотолкова, че да престанат да са част от истинската църква. Дори тогава, когато някои клонове от църквата отпаднат, другите продължават така, че винаги да има явно проявление на църквата, докато дойде Христос (виж разглеждането относно неразрушимостта на църквата в следващата част):

Тази всемирна Църква понякога е повече, а понякога по-малко видима. И отделните църкви като нейни членове са повече или по-малко части, в зависимост от степента на чистотата, с която проповядват и прилагат учението на благовестието, отслужват тайнствата и извършват общите поклонения (УИВ, ХХV гл., т. 4, с. 50).

И най-чистите църкви под небето не са лишени от примеси на несъвършенства и грешки. В някои от тях израждането е толкова голямо, че те вече не са Христови църкви, а Сатанински сборища. Независимо от това обаче, на земята винаги ще има Църква, която да се покланя пред Бога съгласно Неговата воля (УИВ, ХХV гл., т. 5, с. 51).

Трето, по време на Реформацията както и днес някои църкви отричат или видимия, или невидимия аспект на църквата и това може да доведе до драстични последици. Някои църкви, които се фокусират само на делото на Святия Дух, са склонни на практика да отхвърлят църквата, която има видимо присъствие или структура. По време на Реформацията анабаптистките църкви се фокусират само на делото на Духа в църквата и отхвърлят всякаква видима структура, което на свой ред ги кара да отрекат и всякакво църковно членство. Често чуваме тази идея днес заложена във въпроса: „Защо трябва да ставам член на църквата, след като съм част от тялото на Исус Христос?” Този въпрос е пример за твърдение, че принадлежиш на невидимата църква, като същевременно отхвърляш, че църквата има и видимо присъствие.

Обратната грешка се среща в част от традицията на холандската църква, която твърди, че само те са единствената истинска църква в Холандия. Оттук следва, че след като те са единствената истинска видима църква, тогава всички останали църкви не са истински. Проблемът възниква и в определени американски църкви, които заявяват, че единствената църква е видимата църква и ако някой се присъедини към видимата църква, а после отпадне, той е отпаднал от самия Христос. Това атакува доктрината за избирането на светиите. Истинската църква не може да отпадне. Накрая, ако ние всички се фокусираме на видимата църква, тогава няма да разберем славата на църквата и факта, че тя е едно, дори когато съществува в различни деноминации, в различни земи и различни времена.