Юли, август, септември 2007 г. За добро или за зло: поуки от старозаветни съпружески двойки гордън кристо и розенита кристо

Войни, държавни дела и глупавото съобразяване на Давид с обичая да има многобройни жени и наложници, всичко това се обедини да изсмуче основанията на неговата духовност. Постепенно той се понесе по течението далеч от простия, непринуден живот, по време на който той можеше искрено да пее : “Господ е Пастир мой; няма да остана в нужда ... Води ме през прави пътеки заради името Си.” Давид беше изтощен светски, преситен от успехи, власт и самомнение. Губеше постепенно от поглед своята зависимост от Бога, той се довери на собствената си сила, храброст и находчивост. “Духът на самодоволството и възвишаването на собственото аз подготвиха пътя за падението на Давид. Ласкателството, изтънчените изкушения на властта и разкоша не останаха без ефект върху него.” Елън Г. Уайт, Патриарси и пророци, стр. 717.

Армиите на Давид винаги побеждаваха всички техни врагове. От светска гледна точка царството на Давид никога не е било по-преуспяващо и сигурно. Именно този момент на самодоволство и удовлетворение беше най-подходящ Сатана да сграбчи своята възможност да представи привлекателна за плътта примка. Натискът от войната беше преминал. Беше време за отпускане, за успокояване. Но Давид беше забравил нуждата от постоянна бдителност срещу неуморимия неприятел на душата му. Поуката е същата за нас. Който мисли, че стои, нека внимава да не падне / Римляни 11:20-22; 1 Коринтяни 10:12 /.

Освен това Давид беше забравил, че целта на неговото царство беше да прослави Бога, една невъзможна задача, ако честността бъде компрометирана и по най-незначителния начин. Този урок е особено приложим за онези, които са на религиозна или политическа служба. Покварата в тези области на служба ражда цинизъм и бунт в сърцето на хората.
3. Прикритието

Загубата на съзнателна честност открива път за безкрайни лъжи и опровержения, които по-нататък отслабват развитието на характера. И често оплитат някого в престъпления, които биха изглеждали на виновниците невъзможни за извършване. Установената измама е безжалостна сила. Тя няма спиране и граници, зад които да не отиде. Ако Давид беше направил равносметка пред себе си, дори след прелюбодеянието с Витсавее, нещата не биха завършили толкова зле за него и за другите, както стана. Урия и неговите войници умряха като резултат от двуличието и малодушието на Давид; Йоав стана съучастник в това престъпление, Ахитофел стана предател, Витсавее остана в недоумение и емоционално опустошение, което едва ли може да схване някой, който не е бил впримчен в такива коварни мрежи. Престъплението на Давид създаде срамен прецедент за сина му Амнон, който въвлече противящата му се сестра Тамар в кръвосмешение. Това също доведе до проливането на невинна кръв / 2 Царе 13 глава. Грехът на Давид предизвика лавина от морално опустошение, което спомогна за разрухата на Израил като царство. Неговият грях непоправимо подкопа доверието на народа в неговите управници и му даде извинение да върши престъпления по примера, който видя.

Какво можете да направите, за да сте сигурни, че никога няма да станете част от взаимоотношения, които ще трябва да бъдат прикривани.

Мъжът на Витсавее и детето й от Давид станаха жертва на тази незаконна връзка. Давид произнесе смъртната присъда над себе си, когато Натан разказа една притча, описваща съществените особености на престъплението на Давид / 2 Царе 12:1-14 /. Давид беше обект на смърт, по-голяма отколкото само изпълнение на присъда за двойния му грях на прелюбодейство и убийство. Той беше виновен да бъде наказан с вечна смърт / виж Римляни 3:23; Откровение 20:12-15 /. Ако Давид не се бе покаял така спонтанно и искрено, неговият край нямаше да бъде по-добър от онзи на цар Саул. Но вижте Псалм 32 и 51. Тази история е едно свидетелство не за Божията толерантност, но за великата сила на Неговата прощателност и възстановяваща милост / виж Исая 27:5; Михей 7:18,19 /.

“Историята на Давид не подкрепя и не одобрява греха. Това се случи, когато той ходеше по съвета на Бога и бе наречен “човек според Божието сърце”. Когато съгреши, това престана да е истина за него, докато чрез покаяние бе възвърнат при Господа. Словото на Бога ясно заявява: “Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа” / 2 Царе 11:27. Макар че Давид се покая за греха си и беше опростен и приет от Господа, той пожъна гибелна жетва на семето, което сам пося. Присъдата над него и дома му свидетелства за Божието отвращение от греха.” – Елън Г. Уайт, Патриарси и пророци, стр. 723.
За разискване: На когото е простено повече, обича повече, но в същото време той трябва да остане в разкаяние, недоверчив към себе си и да приеме, че някои от последиците на престъплението трябва да останат с него през целия му живот – може би под формата на намалено влияние, отслабнали способности и непоправимо изгубено доверие в очите на другите. Виждате ли в историята на Давид разрешение за грях или сигнален огън на предупреждение ? Обяснете.
5.Давид и Витсавее – последни дни

Връзката на Давид и Витсавее като съпруг и съпруга едва ли би могла да бъде изпълнена с пълно щастие и посветена на спомени. Докато техните отношения бяха вежливи, интимността им трябва да е изглеждала като продължително светотатство. Но Витсавее беше несъмнено една добра майка за Соломон, както изглежда сочат притчите му / Притчи 1:8; 6; 20; 31:1 /. Въздържана и смирена от моралното падение в младостта си, Витсавее узря в една царствена, дълбока и скромна жена с безукорен характер. Слава на Бога, нейния и нашия Спасител, че “обърна мрачната сянка в зора !” / Амос 5:8 /.

Писанието се отнася към прелюбодейството като към отвратителна, неизвинима машинация. То превръща жизнерадостни хора в спотайващи се и криещи се сенки, чийто живот се превръща в лъжа.. “Който прелюбодейства с жена, е безумен. Който прави това би погубил душата си.” / Притчи 6:32 /. След като казахме всичко това, ние трябва да помним, че Бог желае и може да прости на прелюбодееца, но ако покаянието на извършителя не е искрено и дълбоко, той ще се върне като куче на бълвоча си. и като свиня ще се валя в калта.

+ Посочва ли Давид и най-малкото извинение за престъплението си ? Ако е така, то къде ?

+ За каква Божествена благосклонност умолява Давид най-много ? / Псалм 51:1,2,6-12 /. Какво доказателство в Псалма показва съзнаването на Давид, че не е бил в спасителна връзка с Бога, когато е съгрешил ? / стих 9-12,17 /.

+ Каква стойност би имало, ако някой би казал на Давид : “Няма нужда да се чувстваш толкова смазан, Бог прощава. Ти не си изгубен, само си се подхлъзнал. Спасението ти е сигурно. Само се опитай да уредиш деянието си и не се безпокой в бъдеще.” / Римляни :714-25; 8:14 /.

+ Колко важно беше за Давид – и за Бога – покаяние от съкрушено сърце за извършените грехове ? / Псалм 34:18; Исая 57:15; Римляни 2:1-11/. Каква връзка има този въпрос с отношенията между съпрузи и съпруги ? / Ефесяни 4:29-32; 5:19-33; 1 Петрово 3:1-9 /.
СТЪПКА 4 – Приложете !

Само за учители: В тази четвърта и последна стъпка ще насърчите членовете на групата ви да отговорят чрез живота си на урока. Помогнете им да отговорят на въпроса: “С Божията помощ, какво мога да направя с онова, което научих от този урок ?”
Защо само най-коректните или моралните идеали не са достатъчна гаранция срещу покварата на характера и поведението ? / Еремия 10:23; 13:23; 17:9; Римляни 3:1-26; Ефесяни 4:22-24 /.
Направете оценка на собствения си живот от гледна точка на онова, което четете, гледате или слушате. Установете кои от вашите дейности и връзки може пряко или косвено да засягат вашия морал / Филипяни 4:8 /. Какво планирате да направите относно това ? Колко важен е този въпрос за вас ?

Президенти, духовенство, бизнес и граждански водачи са били често излагани, затова че са имали любовни скандали и че са използвали своите офиси по начини, които са подкопавали самите институции и ценности, които те публично са обещавали да подкрепят. Само кой е сигурен образец за развитието на нашия характер ? Какво може да ни запази от това да станем цинични по отношение на живота пред тези изумяващи измами и разочарования от страна на онези, на които сме поверили голяма власт и влияние ? Виж Псалми 37, 73 и 94; Елън Г. Уайт, Патриарси и пророци, стр. 722-726 .

А. Генеалогичното дърво на Езавел е гнило до корените – Ахаав, слаб и егоист; нейната дъщеря Аталия, убийца; баща й, цар Етваал, свещеник на развратната богиня на плодородието. Езавел въвежда това поклонение в Израил. Очевидно Ахаав не променя Езавел; обратното, тя променя него. Защо ?

Б. Биографията на Езавел звучи като брошура с мафиотски престъпления на някой владетел: грабителство, геноцид, убийства, идолопоклонство, изнудване. Нейната силна личност доминира над мъжа й. Той може да е бил царят, но няма съмнение кой е носил короната. Защо влиянието й е толкова опасно ? Какво се случва в брака, когато един от партньорите властва над другия ?
2. Правилното упражняване на власт / 3 Царе 21:25 /

А. “Никой наистина не беше подобен на Ахаав, който продаде себе си да върши зло пред Господа, като го подбуждаше жена му Езавел.” Ахаав доброволно продава себе си. Какво разкрива това за естеството и обаянието на греха ?

Б. Псалм 45:13 говори за една златна дреха, носена от княгинята на Тир. Някои учени смятат, че това се отнася за Езавел. Ако това би било вярно, представете си цената и разкоша на такава дреха. Но това е нищо в сравнение с чистия характер. Защо всичките ни богатства са дрипи без Исусовата благодат ?
3. Изядена от кучета / 3 Царе 18:16; 19:1-18 /

А. Ахаав пожелава лозето на Навутей и не иска да яде, докато не го получи. Съдбата на Навутей ни показва докъде води пагубната жажда. Исус казва: “Блажени, които гладуват и жадуват за правда” / Матей 5:6 /. Каква е разликата между двата вида глад и жажда ? Защо единият е животворен, а другият смъртоносен ?

Б. Двама от евнусите на Езавел я блъскат долу от прозореца, за да я убият. Кучетата изяждат тялото й преди да докосне земята. “Не намериха от нея освен черепа, нозете и дланите на ръцете” / 4 Царе 9:35 /. Исус получи белези от тръните на челото Си и от гвоздеите на ръцете Си, за да не умрем ние за нашите грехове. Как пазим чисти нашите ръце и сърца пред Бога ? Защо е толкова важно това ?
Резюме: Не се впрягайте заедно с невярващите.
СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ
СТЪПКА 1 – Мотивирайте се !

Само за учители: Тази стъпка свързва опитностите на учещите с урока. Помогнете на членовете на групата ви да отговорят на въпроса: “Защо този урок е важен за мен ?”
Една книга описва живота на хора, задържани в лагер по време на война в Азия. В една глава се разказва за появата на черен пазар в лагера. Поради черния пазар ценни търговски артикули като яйца, захар и мляко – с които лагерът не разполагал – скоро станали редовни съставки на менюто. Когато войниците, пазещи лагера, открили манипулациите на черния пазар, те разстреляли хората, замесени в него, не за да сложат край на черния пазар, но по-скоро, за да вземат в свои ръце нелегалния бизнес и да спечелят и запазят парите за себе си. / Помолете групата да назове образи в Библията, които злоупотребяват с властта. Примери : Саул, Авесалом, Ирод Велики, Юда, Пилат, Давид /.
СТЪПКА 2 – Изследвайте !

Само за учители: Тази стъпка представя информация, която учещите могат да използват, за да им помогне по-добре да разберат урока. Помогнете на членовете на групата ви да отговорят на този въпрос: “Какво е нужно да зная от Божието Слово ?”
Представете си, че имате пълен контрол над всеки и всичко. Колко далеч бихте стигнали в използването на вашата власт ? Каква би трябвало да бъде вашата граница, линията, която не би трябвало да преминете ? Би ли оправдала една добра подбуда диктаторско използване на властта ?

Поради греха, животът е изпълнен с борби и проверки на вярата. Ние сме изпитвани постоянно с трудности и се окуражаваме като казваме, че е време за проверка и очакваме с нетърпение бъдещето, когато животът ще се промени. В действителност, най-голямата проверка на духовната твърдост се случва не в трудни времена, а по време на благополучие. Вземете Йосиф, например. Той вероятно е мислел, че това да бъде измамен и продаден от собствените си братя и след това закаран в една чужда страна, е най-голямата му проба. Но не беше. Най-голямата му проверка дойде, когато имаше влияние, власт, имаше право и възможност да отмъсти на братята си. Едно нещо е да сте безсилен и да нямате избор, друго е да бъдете изпитани, когато ви е дадена възможността да си отмъстите и имате удовлетворяващ избор на ваше разположение.

Докато бедност, страдание или неправда може да бъдат изпитания, които идват по пътя ни от време на време, като при Йосиф, ние сме проверявани най-много чрез властта, която е на наше разположение, и начина, по който я използваме. Нашият урок през тази седмица показва как се злоупотребява с властта /специално от Ахаав и Езавел/. Сравнете това с начина, по който Йосиф използва властта, която имаше.

Използването на власт е акт на настойничество. Вярно е, че законната власт е дар от Бога. Като парите, властта сама по себе си не е нещо лошо; любовта към нея я прави лоша.

Разисквайте върху следните текстове, които говорят за властта като настойничество:

+ Битие 1:26

+ Битие 9:5-7

+ Битие 41:15,16

+ Йоан 19:11

+ Римляни 13:1

+ ! Коринтяни 4:6,7

Старозаветният закон правеше безкрайно трудно един човек да използва друг. Изследвайте следните текстове:

+ Второзаконие 15:7-11

+ Второзаконие 15:1,2

+ Второзаконие 15: 12-15

Кои са някои от егоистичните печалби, които произлизат от злоупотребата с власт / пари, влияние, престиж, контрол / при ежедневни ситуации ? Как може да упражняваме каква и да е власт, която е на наше разположение ? Използваме ли я, за да служим на другите или се стремим към нашите собствени цели ?

+ Открийте вашата борба пред богобоязлив приятел или подкрепяща група.

+ Съпротивете се на дявола.

+ Разберете вашата уязвимост

Размислете върху следните дейности, за да се запазите от злоупотреба са власт:
Когато се намирате сред несъгласие или спор, отделете време, за да се помолите и след това погледнете върху ситуацията от перспективата на другата личност. Внимателно защитавайте естествения си инстинкт да устоявате вашата гледна точка. Практикувайте скромност, смирение с помощта на Светия Дух.

УРОК 12 15 – 21 септември
Утре трябва да преподавам :
ОСИЯ И ГОМЕР: ПРОЩАВАНЕ НА НЕВЯРНАТА
Ключов текст: Осия 3:1
Учете групата да:

Знае: Че Бог търси, изкупва и спасява грешника.

Чувства: Любовта, която Бог изпитва към нас.

Върши: Да привлече отстъпилите от вярата чрез истинска християнска любов.
План:

1. Едно необичайно искане / Осия 1:2 /

А. “Какво има в едно име ?” пита Шекспир в добре познатия цитат. Библейските имена често разкриват един характер. Гомер е описана като дете на блудство. Това може да се отнася до нейните прадеди или до бъдещия й провал. Но то може също да означава “завършване”. Като Гомер ние всички сме паднали. Но как името на Гомер загатва, че въпреки нашето минало, Бог ни увещава да се върнем при Него ? Как ни “завършва” /допълва/ Той ?

Б. Родители, които очакват дете, прекарват часове в избиране на имена. Може би Осия избира Веири по името на баща си. Или може би Гомер иска то да е Девлаим, като нейния баща. Бог обаче дава име на детето им, което означава “Бог е посял” /разпръснал/. То идва да служи като живо предупреждение за онези, които го чуят. Какви живи предупреждения използва Бог, за да привлече вниманието ни днес ?
2. Въпрос за бащинството

А. Един американски спортен идиом, използван да се хвалят с победата е “Кой е твоят татко”. Той свързва победата на някой със силата, която един баща притежава над своите деца. Но това предава едно твърде буквално значение в случая на Гомер, при чиито деца бащинството е под въпрос. По същия начин и религиозните водачи по времето на Исус претендираха, че Авраам е техен баща. Но Исус каза, че техният баща е дяволът. Под въпрос ли е нашият Баща ? Ако светът запита “Кой е твоят Баща”, как вашият живот ще разкрие, че Бог е вашият Баща ?

Б. Гомер, един жив символ на Израил, прахосваше живота си с Ваалови любовници. Забележете Божият отговор на нейната изневяра. “Ето Аз ще я привлека” / Осия 2:14 /. Езикът на спасението тук е любовта. Как ни “привлича” Бог към Себе Си днес ?
3. Любов, която никога не отпада / Осия 3:1-3 /

А. Осия откупва Гомер за петдесет сребърника и за един кор и половина ечемик – не много пари; но това е достатъчно за Осия да откупи живота й. Как Исусовата кръв прави стойността ни неоценима и ни откупва от грях.

Б. Осия възвръща свободата на Гомер, своето име и любовта си. Какво ни говори това за Божията прощателност и колко пълна е тя ?
Резюме: Бог ни обгръща напълно, когато се върнем при Него.
СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ
СТЪПКА 1 – Мотивирайте се !

Само за учители: Тази стъпка свързва опитностите на учещите с урока. Помогнете на членовете на групата ви да отговорят на въпроса: “Защо този урок е важен за мен ?”
Разказват историята на един мъж, който намерил бележка от съпругата си, написана преди да се самоубие. Тя го питала дали може да й прости. Историята разказва, че тя имала интимни връзки със своя девер и предпочела смъртта, вместо да открие това на съпруга си. За нея търсенето на прошка не било възможност.

Мнозина от нас имаме скелети /схеми/ в нашите килери, неща, които ни държат далеч от семейството, от приятели и от църквата. Обаче с нашите грехове ние не можем да се скрием от Бога. Това би трябвало да ни донесе спокойствие и утеха, а не страх. Това че Бог знае всичко, което правим и сме, би трябвало да е причина по-лесно да се приближим до Неговия трон на благодатта. / Запитайте групата, дали има някой, който да е достатъчно смел да може да сподели най-дълбоката си тайна с останалите членове на групата. Почакайте само кратко време и след това кажете нещо като: “Разбира се, не бих очаквал да има доброволец за това. Мнозина от нас имаме скелети в килера, неща, които ни държат далеч от нашето семейство, приятели и църква. Но с нашите грехове не е уместно да се крием от Бога.” /.