За оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за

Всички растителни видове са широко и повсеместно разпространени в страната ни и няма включени в Приложения № 2 и 3 на ЗБР, както и такива от Червена книга на Република България, съвместно издание на Българска академия на науките и Министерство на Околната среда и водите (2001). Характерно за техните популации е, че са силно пластични и плътно заемат всички подходящи месторастения и реализацията на проекта няма да повлияе съществено на състоянието на техните популации в ареалите им. В концесионната площ няма локализирани и известни находища на редки, защитени и ендемични растителни видове, характерни за биогеографската единица. Такива са 7 вида балканските ендемити - плътен равнец (Achilea depressa), едроцветно червеноглавче (Knautia ambigua), критски ветрогон (Eryngium creticum), нисък лопен (Verbascum humile), теснолистно подрумиче (Anthemis tenuiloba), тракийско подрумиче (Anthemis thracica) и стрибърниева ведрица (Fritillaria strybrny).

Червен /обикновен/ глог (Crataegus monogyna), черен глог (Crataegus pentagyna), дрян (Cornus mas), смрадлика (Cotinus coggygria), повет (Clematis vitalba), полски ветрогон (Eryngium campestre), лечебен камшик (Agrimonia eupatoria), козя брада (Rumex acetosella), киселец (Rumex acetosa), черно куче грозде (Solanum nigrum), лечебна мъдрица (Sisymbrium officinale), тревист зим зелен (Vinca herbacea) и др. са включени в приложението на Закона за лечебните растения, но нито един от тях не в списъка на видовете, поставени под режим на опазване и регулирано ползване - Приложение № 4 към чл. 41, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие.

В района няма находища на лечебни растения със стопанско значение.

В резултат на деградация в последните години в околните терени в района масово се настанява ксерофитната формация на драката (paliureta spina-christi), развиваща се като храстово-тревни комплекси, със слаба почвозащитна и водорегулираща роля.

Описаните характеристики на формираните фитоценози не дават основание за наличие в разглежданата площадка на местобоитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC, респективно Приложение № І на ЗБР. В полоса от два километра около тях също няма хабитати, предмет на опазване.

При реализацията на инвестиционното предложение ще се засегнат храстово-тревните екосистеми на площадката в имот № 107001, която е предвидена за разширение на свинефермата.

Характерно за тях е, че са доста толерантни и пластични и добре приспособени към специфичните условия, създавани от основните екологични фактори. При по-малките промени в хидрологичен, температурен и светлинен режим след усвояване на територия от човека, те сравнително лесно възстановяват предишното си качество, при последващата липса на масирано въздействие. Формира се бавно ново мозаечно флористично съобщество от рудерално – антропопресивен характер без конесрвационно значение и без участие на видове с консервационно значение.

При реализацията на проекта антропогенното влияние ще е силно за Имот № 107001 свързвано с дейности, унищожаващи на практика средата за развитие на растителността. Въздействието върху растителната покривка ще е пряко и продължително, но загубите на биологично разнообразие ще са минимални и се ограничават единствено в площта от 5 дка заета от Имот № 107001.

Препоръчаният вариант за реализация на инвестиционното предложение до голяма степен задоволява тези изисквания и при адекватна рекултивация ще е с минимално отрицателно въздействие върху околната среда и растителната покривка.

Препоръчваме техническа и биологична рекултивация на свободните от застрояване терени след завършване на модернизацията и разширението на фермата с използването на тревни смески от местни житни, богати на видове с цел постигане на устойчиво тревно покритие за недопускане на повърхностна ветрова и водна ерозия. Целесъобразно е за недопускането на ерозионни процеси и въздействие върху околните площи и за ландшафтно оформление на свинефермата да се създадат пояси /ивици/ от автохтонна дървесна растителност по границите на имотите със състав:

• 
  Пояс от обиновен глог (Crataegus monogyna) при междуредово разстояние 2,5 м и вътрередово 1,5 м - общо – 3 реда.
  
• 
  пояс от космат дъб (Quercus pubescens) при междуредово разстояние 5 м и вътрередово 4 м.
  

Описаният характер на фитоценозата определя състава на зооценозата, която е изключително бедна и в двата имота поради силната антропопреса.

Безгръбначната фауна е най-богата в затревената част на незастроения имот. По литературни данни в биогеографския подрайон са установени 16 български и 11 балкански ендемита, 6 реликтни и 83 редки вида от ненасекомната безгръбначна фауна. Общо за Горнотракийската низина са известни 52 ендемични и редки вида насекоми. До момента няма информация за локализирани находища на застрашени, редки, ендемични или защитени видове безгръбначни в имотите, предмет на инвестиционното предложение. Не се засягат техни местообитания.

Водосборът на река Марица е в Егейската водосборна област. Според Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие в България тя включва 50 вида и подвида и се отличава с най-много ендемични видове и подвидове (7): Vimba melanops, Cobitis peshevi, Rutilus rutilus mariza, Barbus cyclolepis cyclolepis, Chondrostoma nasus vardarenses, Sabanejwia aurata balcanica и Noemacheilus angorae bureshi...

Според съвременните изследвания и данни – Илиана Г.Велчева, Николай Х. Мехтеров, 2005 г. „Проучване състоянието на ихтиоценозата в долното течение на река Марица”, за участъкът от Димитровград до държавната граница, са установени 12 видове риби - маришка бабушка (Rutilus rutilus mariza Drensky), речен кефал (Leuciscus cephalus), распер (Aspius aspius), кротушка (Gobio gobio), маришка мряна (Barbus tauricus cyclolepis), уклей (Alburnus alburnus), маришки морунаж (Vimba vimba melanops), горчивка (Rhodeus sericeus amarus), златиста каракуда (Carassius carassius), сребриста каракуда (Carassius auratus gibelio), шаран (Cyprinus carpio), слънчева рибка (Lepomis gibbosus).

Някои от видовете навлизат и в река Банска. Горчивката и расперът са включени в Приложение №2 на Закона за биологичното разнообразие и в приложенията на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания /Бернската конвенция/, а маришката мряна в Приложение № 4 на ЗБР.

На терена на свинефермата поради липсата на повърхностни водни течения и водоеми не се срещат риби.

Херпетофауната е бедна. Съставът и природозащитният статус на видовете, които потенциално биха могли да бъдат срещнати, представяме в таблица 23:

Представените в таблицата данни сочат евентуалното присъствие при миграции на зелена крастава жаба и 4 вида влечуги от 2 семейства.

Птиците са най-добре представеният като разнообразие и обилие на видовете клас гръбначни животни в имотите и близките околности. Можем да ги разгледаме и обособим в две основни групи:

• 
  степни видове, свързани с имот №107001;
  
• 
  синантропни видове, свързани с имот № 010006.