За оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за
Растителен и животински свят. Елементи на националната екологична мрежа
Изтегляне 3.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Смрадликови/ Anacardiaceae
- Тученицови / Portulacaceae
Растителен и животински свят. Елементи на националната екологична мрежа.4.4.1. Биогеографска характеристика на района. Изследваният район попада в т.н. Хасковска хълмиста земя, част от Среднобългарския биогеографски район, подрайон Горнотракийска низина /Бл. Груев, Б. Кузманов, 1994/, характеризиращ се с предимно равнинен характер, интензивно земеделие и значителна урбанизация. Подрайонът до голяма степен се припокрива с Горнотракийски биогеографски район от Балканската биогеографска провинция по Асенов /2006/. Биогеографското райониране се различава незначително от физикогеографското, но при всички случаи предопределя до голяма степен бедно по състав и обилие биологично разнообразие, съхранено основно по склоновете на предпланиските възвишения и местата с екотонен ефект – равнинни гори и реки, какъвто е и разглеждания случай. Почвите са предимно канелени горски, чернозем-смолници, алувиално-делувиални, хумусно-карбонатни и антропогенни. Средиземноморското влияние навлиза по долината на река Марица. Равнинният район е характерен с разпръснати малки комплекси гори сред работните земи. Характерните горски съобщества са сравнително малко и са съставени от цер (Quercus ceris), благун (Quercus frainetto) и келяв габър (Carpinus orientalis). Срещат се вторични съобщества от драка (Paliurus spina-christi), хрищел /храстовиден смин/ (Jasminum fruticans) и други преходносредиземноморски видове. На места растат мезофитни гори от дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora), полски бряст (Ulmus minor), виргилиев дъб (Quercus virgiliana) и полски ясен (Fraxinus oxycarpa), както и халофитни формации /Тракийска горскорастителна област/. От южноевксинските видове са характерни навлезлите от към Черноморския басейн битински синчец (Scilla bythynica), форскалева какула (Salvia forskahlei), златно секирче (Lathyrus), кримско зарасличе (Symphytum tauricum), полски ясен (Fraxinus oxycarpa). От азиатските форми можем да споменем ресничест гарвански лук (Ornithogalum fimbriatum), скрипка (Smilax excelsa), теснолистно клинавче (Astragalus angustifolius), паче гнездо (Alkanna tinctori), прангос (Prangos ferulacea), прав звездан (Lotus strictus) и др. Ендемитите в подрайна са представени от няколко вида, най-известни от които са блестящото (Tulipa splendens) и златисто лале (Tulipa aureolina), гръцката ведрица (Fritillaria graeca) и черноморската ведрица (Fritillaria pontica). Фауната е богата на южни топлолюбиви видове. Безгръбначните са представени от множество субмедитерански и източносредиземноморски, както и предноазиатски видове. Гръбначните включват комплекс от европейски, евросибирски и холопалеарктични видове. Наред с тях, са разпространени и много топлолюбиви средиземноморски, преходно-средиземноморски, предноазиатски и степни форми. Характерни за подрайона са големият брой топлолюбиви и широко разпространени в Южна България земноводни, влечуги, птици и обитаващи откритите низини, ровещи и други бозайници. Между тях е гюнтеровата полевка (Microtus guentheri). Единственият ендемит от гръбначните животни е маришката бабушка (Rutilus rutilus mariza). Поречието на река Марица има особено консервационно значение поради наличието на, макар и малки, остатъци от заливни гори. То получава допълнителен консервационен бонус от биогеографското разположение на територията. Средното и долно течение на басейна на Марица е една от малкото територии в цяла Палеарктика, съхраняваща биота повлияна от три биогеографски субрегиона – континентален, средиземноморски и иранотурански (прикаспийски). То е изключително важен биокоридор, свързващ защитените зони в почти цяла Южна България.
Разглежданата територия е силно антропогенизирана в миналото, когато върху настоящия имот с идентификатор № 010006 е изградена действащата и в момента свинеферма, обект на модернизация и разширение. До нея е прокарано разклонение на международния път Е 80 с дължина 900 м – местен път от четвъртокласната пътна мрежа, около който съществуват и други производствени единици. В неговите граници почти липсва естествена растителност, поради застроеността му и характера на провежданите дейности. Съществуват единични плодни дървета и ивица от дървестно-храстова растителност около североизточната граница – джанка (Prunus cerasefera), дива круша (Pyrus pyraster), черен бъз (Sambucus nigra), трънкосливка (Prunus insititia), червен глог (Crataegus monogyna), обикновено птиче грозде (Ligustrum vulgare), повет (Clematis vitalba)... В малки, свободни от застрояване и запечатки пространства, се развиват вторични зелени площи, в чийто състав влизат основно рудерални видове= Имот № 107001 до скоро е бил обработвмаем и е използван като нива. На границата с полския път са съхранени храсти. В следствие на запустяването на мястото на отглежданите монокултури вторично се развива разнотревие. Общо в имота сме установили в резултат на полеви изследвания в периода 2012-2013 година наличието на 46 вида висши растения от 12 семейства представени в таблица 22:
Изтегляне 3.36 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||