За оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за

Местоположението, характера и отстоянието на защитените природни територии, изключват възможността за въздействие от реализацията на инвестиционното предложение върху тях.

Районът е богат на предложения за обявяване на обекти по европейската мрежа от защитени зони НАТУРА 2000, предназначена за защита на видове и местообитания, описани в приложенията на Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна и Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици.

Най - близко разположената защитена зона е „Родопи Средни" (BG0001031) от национална екологичната мрежа в частта й за защитените зони по чл.6, ал.1, т.1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие, изграждани по европейската програма Натура 2000 в частта й за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете от Директива  92/43/ЕЕС. Приета с Решение № 122/О2.03.2007 г. на Министерски съвет с площ от 154 845.53 ха. Контурът й отстои на около един километър от обекта.

Вносител на прпедложението е Сдружение за дива природа „Балкани". Документацията е внесена в МОСВ и одобрена е от Националния съвет по биологично разнообразие на 13.09.2007 г. и впоследствие с решение на Министерски съвет № 661 от 16 октомври 2007 г. Одобреният от Министерски съвет списък публикуван в ДВ брой 85 от 23.10.2007 г. Документацията е внесена в Европейската Комисия.

Зоната включва землищата или части от тях на 134 населени места от 13 общини в 4 области. Целите на опазване са следните:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• 
  Приоритетни за опазване съобщества
  

• 
  Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на типовете хабитати в Приложение І към Директива 92/43/EEC.
  
• 
  Приоритетност – приоритетност на хабитата съгласно Приложение І към Директива 92/43/EEC.
  
• 
  Име – Българско име на хабитати съгласно Приложение І на Закона за биологичното разнообразие.
  
• 
  % Покр. – процентно покритие на хабитате спрямо общата площ на обекта.
  
• 
  Предст. – степен на представителност, предоставя индикация за това, доколко даденият тип хабитат е “типичен”. Използвана е следната система за класифициране: A - отлична представителност, B – добра представителност, C - значима представителност, D - незначително наличие.
  
• 
  Относителна площ – относителна площ или площта от обекта, покрита от дадения тип хабитат, отнесена към общата площ от националната територия, покрита от този тип хабитат. Използваните интервали по класове са следните: А) 100 >= p >15%; B) 15 >= p > 2%; C) 2 >= p >0
  
• 
  Природна стойност – Степен на опазване на структурата и функциите на дадения тип природен хабитат и възможности за възстановяване. Този критерий включва три под-критерия: i) степен на опазване на структурата; ii) степен на опазване на функциите; iii) възможности за възстановяване. Използвана е следната система за класифициране: A: отлично опазване; B: добро опазване; C: средно или слабо опазване.
  

• 
  Цялостна оценка. - Цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения тип природен хабитат. Представлява интегрирано оценяване на предишните критерии, като се взема предвид различната им тежест за разглеждания хабитат.
  

Предмет за опазване в Защитена зона „РОДОПИ СРЕДНИ” са и множество растителни и животински видове, с висок природозащитен статус (таблица 28):

• 
  Species - наименование на видовете на латински съгласно Приложение II към Директива 92/43/ЕЕС и Директива 79/409/ЕЕС.
  
• 
  Вид – наименование съгласно Закона за биологичното разнообразие и други източници. Тъй като редица животински видове и по-специално, много видове птици мигрират, обектът може да е от значение за различни аспекти от цикъла на живота на тези видове. Използвана е следната класификация:
  
• 
  Местна популация - популации от местни видове, могат да бъдат намерени в обекта целогодишно.
  
• 
  Миграционна попул. - миграционна популация от:
  
• 
  Размн. - размножаващи се видове, използват обекта за гнездене и отглеждане на малките.
  
• 
  Зимув. - зимуващи видове, зползват обекта през зимата.
  
• 
  Премин. - преминаващи видове, използват обекта по време на мигриране или за сменяне на перата/козината извън местата за размножаване.
  
• 
  Числеността на популацията е въведена с точните данни. Когато точният брой е неизвестен, са посочени границите, в които попада популацията. Чрез индекс е уточнено дали числеността на популацията е дадена в двойки (р) или индивиди (i). За някои видове със специална размножителна система, са отчетени отделно мъжките и женските индивиди, съответно с индекс (т) или (т). В случаите, когато няма никакви цифрови данни е отбелязан размера/плътността на популацията като е посочено дали видът е типичен (С), рядък (Я) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за популацията, тя е отбелязана като налична (Р).
  
• 
  Популация - размер и плътност на популацията на вида, който се среща в обекта, съотнесени с популациите на цялата територия на страната. Този критерий се използва за оценяване на относителния размер или плътност на популацията в обекта, в сравнение с тези па националната популация. Използван е следния модел за приблизителна оценка:
  
• 
  А) 100% >= р > 15%;
  
• 
  В) 15% >= р > 2%;
  
• 
  С) 2% > р > 0%.
  
• 
  Във всички случаи, когато дадена популация се среща в обекта в незначителна степен, тя трябва да бъде посочена в четвърта категория - D) незначителна популация.
  
• 
  Опазване - степен на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за дадения вид и възможности за възстановяване. За класифициране на този критерий е използвана "най-добра експертна преценка":
  
• 
  А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване);
  
• 
  В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване);
  
• 
  С) средно или слабо опазване (всички други комбинации).
  
• 
  Изол. - степен на изолираност на популацията, намираща се на обекта, съотнесена с естествената степен за вида. Използвана с следната класификация:
  
• 
  А) (почти) изолирана популация;
  
• 
  В) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение;
  
• 
  С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение.
  
• 
  Цял.Оц. - цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения вид. Използвана е "най-добра експертна преценка", съгласно следната класификационна система:
  
• 
  А) отлична стойност;
  
• 
  В) добра стойност;
  
• 
  С) значима стойност.
  

► растения - Digitalis laevigata, Spiranthes spyralis, Silene waldsteinii, Dianthus stribrnyi, Daphne laureola, Dactylorhiza incarnata, Verbascum decorum, Viola grisebachiana, Epipactis palustris, Tulipa rhodopea, Rhodiola rosea, Ranunculus fontanus, Linum elegans ,Listera cordata, Epipactis exilis, Malcolmia serbica, Paeonia mascula, Lycopodiella inundata, Epipactis greuteri, Petkovia orphanidea, Epipactis pontica, Epipactis purpurata, Juniperus excels, Gentiana lutea, Gentianella engadinensis, Hammarbia paludosa, Erodium hoefftianum, Onosma rhodopaea

По-известни и популярни редки, ендемични и защитени растения са: стефчова тлъстига (Sedum stefco), тракийски магарешки бодил (Carduus thracicus), тинеста острица (Carex limosa), брадавичеста острица (Carex punctata), костова тлъстига (Sedum kostovii), оливиеров минзухар (Crocus olivieri),мечо око (Cortusa matthioli), източен глог (Crataegus orientalis), урумов кривец (Chondrilla urumoffii), обикновена кандилка (Aquilegia nigricans), игликова айважива (Alkanna primuliflora), стрибърнова айважива (Alkanna stribrnyi), стрибърнов игловръх (Alyssum stribrnyi), обикновен анакамптис (Anacamptis pyramidalis), дългостълбчесто винче (Anchusa stylosa), панчичиева пищялка (Angelica pancicii), оранжево подрумиче (Anthemis gaudium-solis), йорданова камбанка (Campanula jordanovii), стрибърново подрумиче (Anthemis stribrnyi), вълнеста камбанка (Campanula lanata), родопска песъчарка (Arenaria rhodopaea), клиновидно изтравниче (Asplenium cuneifolium), вълнестоцветно сграбиче (Astragalus dasyanthus), рилско подрумиче (Anthemis orbelica), родопска люцерна (Medicago rhodopaea), Родопски крем (Lilium rhodopaeum), недоразвит лимодорум (Limodorum abortivum), остролистен джел (Ilex aquifolium), персийска морина (Morina persica), двурога пчелица (Ophrys cornuta), паяковидна пчелица (Ophrys mammosa), мочурно прозорче (Potentilla palustris), елвезиево кокиче (Galanthus elwesii), обикновена ефедра (Ephedra distachya), родопски силивряк (Haberlea rhodopensis), родопска горска майка (Lathraea rhodopaea), черноморска ведрица (Fritillaria pontica), родопско еньовче (Galium rhodopeum), бохемски здравец (Geranium bohemicum), венерин косъм (Adiantum capillus-veneris), жълта каменоломка (Saxifraga aizoides).

► безгръбначни - златист гъсеничар (Calosoma sycophantа), Maculinea arion, Nesticus beroni, Parnassius Apollo, Parnassius Mnemosyne, Maculinea arion, Limenitis populi, Glaucopsyche alexis, Duvalius nedelkovi, Duvalius karelhurkai, Cordioniscus schmalfussi, Coenonympha rhodopensis, Carabus intricatus, Balkanopetalum beskovi, Zerynthia polyxena, Pterostichus vecors, Scolitantides orion, Rhodopioniscus beroni, Rhodopiola cavicola, Pyrgus cinarae, Thymelicus action, Pseudophilotes vicrama. Pieris ergane.

► риби речен кефал (Leuciscus cephalus), лешанка (Phoxinus phoxinus), обиновена кротошка (Gobio gobio), беломорски скобар (Chondrostoma vardarense), Salmo macedonicus, речна пъстърва (Salmo truttа)

► земноводни - горска дългокрака жаба (Rana dalmatina), зелена крастава жаба (Bufo viridis); кафява крастава жаба (Bufo bufo), гръцка дългокрака жаба (Rana graeca), планинска водна жаба (Rana temporaria).

► бозайници – златка (Martes martes) и дива котка (Felis silvestris).

Общата характеристика на Защитена зона „родопи средни” по класове земно покритие е представена на таблица 29.

Защитена зона „Родопи Средни” се припокрива с два обекта, включени в Европейската програма Корине биотопи:

• 
  „Добростан – Преспа” , записан с идентификационен код F00004500 , който обхваща 26.69% от площта на зоната;
  
• 
  „Червената стена”, записан с идентификационен код F00004501, който обхваща 2.03 % от площта на зоната.
  

• 
  Резерват - 0.51 %; - Природна забележителност - 0.82%;
  
• 
  Поддържан резерват - 0.03 % - Защитена местност - 0.12
  

Реконструкцията и разширението на свинефермата не отнемат площи от защитената зона и не променят представеното площно разпределение на земите и горите в нея.

Описаният характeр и състав на моментното състояние на растителната покривка изключва възможността в двата имота да са налице местообитания, подлежащи на опазване съгласно изискванията на Директива 92/43/ЕЕС и Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие, включени в предмета на опазване на защитена зона «Родопи средни». Дейностите не предизвикват преки или косвени въздействия върху тях. Не се засягат локалитети на растителни и животински видове, предмет на опазване в зоната:

• 
  РАСТЕНИЯ: венерино пантофче (Cypripedium calceolus), *калопсиева дактилориза (Dactylorhiza kalopissii).
  
• 
  БЕЗГРЪБНАЧНИ: ручеен рак (Austropotamobius torrentium), бисерна мида (Unio crassus), обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), еуфидрас (Euphydryas aurinia), Callimorpha quadripunctaria, макулинея (Maculinea nausithous), Бръмбър рогач (Lucanus cervus), обикновен сечко (Cerambyx cerdo), буков сечко (Morimus funereus), алпийска розалиа (Rosalia alpina) и полиматус (Polyommatus eroides).
  
• 
  РИБИ: европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), балкански щипок (Sabanejewia aurata), маришка мрена (Barbus plebejus).
  
• 
  ЗЕМНОВОДНИ : голям гребенест тритон (Triturus karelinii) и жълтокоремна бумка (Bombina variegata),
  
• 
  ВЛЕЧУГИ: обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), леопардов смок (Elaphe situla), ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), шипобедрена костенурка (Testudo graeca);
  
• 
  БОЗАЙНИЦИ дългоух нощник (Myotis bechsteini), широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), южен подковонос (Rhinolophus euryale), остроух нощник (Myotis blythii), дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi), дългопръст нощник (Myotis capaccinii), трицветен нощник (Myotis emarginatus), голям нощник (Myotis myotis), лалугер (Spermophilus citellus), *европейски вълк (Canis lupus), *кафява мечка (Ursus arctos), видра (Lutra lutra), дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica), пъстър пор (Vormela peregusna).
  

С Решение № ХА-27 ПР/2013 г. e регламентирана липсата на необходимост от извършване на оценка въздействието върху околната среда и на оценка за съвместимост със защитена зона „Родопи Средни” (ВG0001031) на инвестиционно предложение за „Реконструкция и разширение на съществуваща свинеферма за увеличаване производствения капацитет на готовата продукция - угоени прасета и изграждане на допълнителна площадка за разполагане на транспортни средства, материали, подвижни съоръжения и др. свързани с нуждите и дейността на свинеферма „Мони Мес" ЕООД", в имоти с №№ 010006 и 107001, в местността „Тере дере", землище на село Клокотница, община Хасково, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху компонентите на околната среда, природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони и човешкото здраве.

На около два км северно на срещуположния край на село Клокотница е разположена най-южната част на защитена зона „Банска река” (BG0000434).

• 
  безгръбначни - бисерна мида (Unio crassus), бръмбър рогач (Lucanus cervus), обикновен сечко (Cerambyx cerdo), буков сечко (Morimus funereus), алпийска розалиа (Rosalia alpina);
  

• 
  риби: европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), маришка мрена (Barbus plebejus).
  
• 
  земноводни: голям гребенест тритон (Triturus karelinii);
  
• 
  влечуги: обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южна блатна костенурка /Mauremys caspica/, ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), шипобедрена костенурка (Testudo graeca);
  

• 
  бозайници: лалугер (Spermophilus citellus), видра (Lutra lutra) и пъстър пор (Vormela peregusna).
  

Най-близките други защитени зони от националната екологичната мрежа по чл. 6, ал.1 т.3 и 4 от ЗБР са на отстояние над 15 км - „Марица Първомай” (BG0002081), „Харманлийска река” (BG0002092) и „Злато поле” (BG0002103).

Отстоянието, местоположението и характерът на производство с анализираните в ДОВОС очаквани въздействия от дейността на свинефермата върху околната среда не дават основание за допускане негативно въздействие върху ключовите елементи в зоните. По-нататъшната експлоатация няма да окаже съществено и забележимо въздействие върху предмета и целите на опазване на защитенните зони.

Няма да бъдат засегнати приоритетни типовете природни местообитания, местообитания на видове и видове, предмет на опазване. Няма да бъдат фрагментирани популациите на видовете и няма да бъде влошена тяхната структура и динамиката.

5. 
   
   Изтегляне 3.36 Mb.
   
   Сподели с приятели: