За оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за

Геоложката основа на изследвания водосбор е изградена основно от палеогенски седиментно-вулканогенни скали, плиоценски алувиални отложения и съвсем малко от триаски карбонатни скали. Почвите са предимно плитки излужени канелени горски. Залесеността на водосборната област е малка – до 20%, предимно в ниско-планинските територии на Източните Родопи. Представена е предимно от букови гори.

За изучаване на хидроложките условия в района на обекта са използвани данни за хидрометрична станция (ХМС) № 73370 (стар №344) на река Банска при село Добрич (Таблица 13). Станцията е открита на 1.12.1953 г. и до 1993 г. три пъти е сменян створа на измерване в местността „Дурхан”, гр.Димитровград. Кота „0” на станцията се е изменял през различните периоди от време от 95.88 до 97.62 m. От 1994 г станцията е преместена в село Добрич на кота около 112.5 m. Измерванията на водните количества се извършват с лимниграф. Данните от водочета се оценяват като добри, без наличие на прекъсвания на поредицата наблюдения.

Средните многогодишни параметри на реката са отразени в Таблица 13. Реката се характеризира със сравнително висок модул на повърхностния отток, Мо = 5.877 l/s/km², което се дължи на по-високите коти на водосборната й площ в горното течение. Изменението на речния отток във вътрешногодишен аспект е отразено в Таблица 16 и Фигура 7.

В отточния режим се наблюдава ясно изразен максимум – месец февруари, под влияние на снеготопенето и по-разтеглен във времето минимум - в средата и края на лятото месеците юли - септември.

Площадката, отредена за реконструкция и разширение на съществуваща свинеферма, е разположена южно от река Тере дере, която води начало от възвишенията северно от Хасково. Имисионно състояние на водите река Марица за разглеждания район е с тенденция към значително подобряване и стабилизиране качеството на речните води в района, поради икономическото състояние на страната и свеждане до минимум производството на промишлените предприятия. В момента в повече случаи водите в приемника, отговарят на проектната си категория по отношение на физикохимичните показатели, с изключение в някои случаи при минимални водни количества на N-NН₄; N-NO₃; N-NO₂; разтворен О₂; неразтворени вещества. Съгласно хидробиологичния мониторинг на течащите води в река Марица е отбелязано, че участъка след Димитровград е с тенденция към значително подобряване качеството на водите. По данни от оценка на екологичното състояние на повърхностни водни тела в басейна на р.Марица оценката на Река Банска при разгледани следните групи елементи: биологични (Б); хидроморфологични (ХМ) и физико-химични (ФХ) е както следва:

• 
  Река Банска - средно и долно течение и Горскоизворска река (BG3MA300R044) е: общо – мн.лошо; ХМ – умерено; Б – лошо; ФХ – много лошо;
  
• 
  Река Банска - горно течение (BG3MA300R046) е: общо – добро; ХМ – мн. добро; Б – добро; ФХ – добро.
  

Към хидроморфологичните показатели се отнасят: хидроложки режим, морфологични условия и непрекъснатост на реката.

Към химичните показатели се отнасят: общи показатели, биотенни вещества и специфични вещества.

Съгласно Плана за управление на речните басейни на Басейнова дирекция «ИБР» с център град Пловдив, повърхностното водно тяло BG3MA300R044 „Река Банска средно и долно течение и Горскоизворска река” не попада в чувствителна зона по смисъла на Директива 91/271/ЕИО, съгласно Заповед № РД-970/ 28.07.2000 г. на Министъра на околната среда и водите (Таблица 17).

В Източнобеломорски район са определени 48 подземни ВТ въз основа на следните критерии: местоположение, граници и площ на подземните водни тела; геоложки особености и възраст, тип на водоносния хоризонт и степен на водообилност, групирани в 6 водоносни хоризонта: неоген-кватернер, неоген, палеоген-неоген, креда, триас и протерозой. Термоминералните находища са разпръснати на малки, незначителни площи от територията на ИБР и по тази причина не са определени като отделни водни тела.

Геоложката обстановка предопределя формирането в района на ИБР на всички основни типове подземни води - пукнатинни, карстови (карстово-пукнатинни) и порови. Основните акумулатори на пукнатинните води са напуканите скални формации в планинските участъци - в Стара планина, Средна гора, Сакар, Странджа, Родопите и Рила, както и в по-слабоиздигнати участъци (Св. Илийски възвишения, Манастирски възвишения и др.). Като цяло носителите на пукнатинни води са с ниска водоносност. Модулът на подземен отток в повечето случаи е под 0.1 l/s.km2 и тогава скалите са приети за неводоносни. Независимо от приемането за неводоносност обаче напукаността на скалите обуславя появата на извори с променливи и общо взето ниски дебити, достигащи до няколко литра за секунда. В понижени релефни зони, обикновено в дерета, спускащи се по склона, маломощни делувиални и пролувиални материали интегрират водите от приповърхностната пукнатинна (изветрителна) зона и дават възможност за изграждане на каптажи или дренажи. Ниските и относително непостоянни дебити на водоизточниците, силно зависещи от колебанието на валежите, обуславят използването на тези води само за местни локални водоснабдявания на ограничено по брой население. В зони с по-голяма надморска височина, поради по-големия валеж нараства и модулът на подземния отток на пукнатинните води, достигайки до 0.2-0.3 l/s.km2. Тогава скалните комплекси минават в категорията на слабоводоносните. Такива са водите най-вече във високите части на Стара планина, Същинска Средна гора, Рила и Западните Родопи. Пукнатинните води се срещат и в подложката на младите формации, запълващи депресиите (пониженията) и грабеновите структури. Карстовите подземни води са акумулирани в окарстени формации с различна възраст, основни сред които са: мраморите на докамбрийската Добростанска свита, развита в Родопската област както и силикатно- карбонатни свити. Следващите по възраст по-млади окарстени скали са изградени от триаски карбонатни материали. Палеогенските окарстявания са застъпени в района също в значителна степен. В района южно от Димитровград в посока към Хасково и Хасковски минерални бани от окарстените карбонати на палеогена и на триаските Сремска и Устремска свити чрез изворни каптажи и от сондажи се ползват води с общ дебит 340 l/s.

Порестите материали, а сред тях най-вече алувиалните кватернерни отложения, представляват най-значителния акумулатор на подземни води в района. Най-голямата структура в района и страната, носител на порови води, е Горнотракийската депресия. Сред останалите структури с порови води по-водообилни са Хасковската наложена депресия и Ямбол-Елховското понижение.

Площадката на инвестиционното предложение попада в Рило-Родопската хидрогеоложка област, Източнородопски район. фигура 8.


Фигура 8. Хидрогеоложко райониране на България (Според програмата за мониторинг на подземните води, МОСВ)

В региона, контролиран от РИОСВ- Хасково (области Хасково и Кърджали) са разположени 16 подземни водни тела. В хидрогеоложко отношение, подземните води по тип са пукнатинни и порни. Подземните водни тела са привързани към две хидрогеоложки структури – хидрогеоложки басейн, формиран в Хасковската котловина и хидрогеоложки масив, представен от оградните издигнати планински части около нея.

Пукнатинните води са привързани към докамбрийските метаморфии скали, южнобългарските гранити, гранитогнайсите, палеогенските пясъчници и ефузиви, изграждащи подложката на хидрогеоложкия басейн и разкриващи се на повърхността, съответно по южната и северна граници на Хасковската котловина.

Тези скални комплекси се отличават с ниската си водообилност, обуславена от тяхната по-малка напуканост и от по-дълбоката им дренираност от речно-овражната система. Пукнатинните води са с плитка циркулация. Те са грунтови с ограничени ресурси. Подхранват се от валежите и се дренират от многобройни, но с малък дебит извори. По химичен тип водите са сулфатно-хидрокарбонатни, натриево-магнезиеви с малка минерализация.

Пукнатинните води с дълбока циркулация имат напорен характер, по-висока температура и по-висока минерализация. Най-близко разположеното термоминерално находище е „Хасковски минерални бани” при село Минерални бани.

Поровите води са акумулирани са в чакълесто-песъчливите наслаги на плиоцена (Ахматовската свита) и кватернера. Поровите води в плиоценските отложения имат повсеместно разпространение в хидрогеоложкия басейн и са развити в глинесто-песъчлив и чакълесто-гравиен фациес от алувиален и пролувиален тип. Представени са от алтернация на песъкливи глини, глини, варовити глини, пясъци, гравий и чакъл, като мощността им е твърде променлива в хоризонтална и вертикална посока. Плиоценските алувиални отложения са основния колектор на подземни води в Хасковската котловина, имащи определящо значение за водоснабдяването на този район.

Физико-химичният състав на подземните води в палеорусловите структури се определя от състава на водовместващите скали, както на басейна, така и на фундамента, от условията на подхранване и режима на подземният поток. Най-голямо разпространение имат сулфатно-хидрокарбонатните води.

Имоти № 010006 и № 107001 попадат в границите на подземно водно тяло BG3G00000NQ009 /Порови води в Неоген - Кватернер – Хасково/

Разположено е в югоизточната част на Източнобеломорски басейн, северозападната част на Хасковски район, заема Хасковската котловина (северната част на Източни Родопи) – алувия на реките Харманлийска, Хасковска, Узунджовска и Коджа дере. Водоносния хоризонт е изграден основно от пясъци, гравелити, песъкливи глини с неоген-кватернерна възраст. Покриващите ПВТ пластове в зоната на подхранване са глинести пясъци. Населени места – гр. Хасково, с.Брягово, с.Войводово, с.Динево и др.

Характеристика на ПВТ BG3G00000NQ009– Порови води в Неоген - Кватернер – Хасково:

• 
  Площ на ПВТ – 622 км²;
  
• 
  Средна дебелина на водоносния хоризонт - 8 – 38 м;
  
• 
  Среден коеф. на филтрация на ПВТ – 7 м/ден;
  
• 
  Среден модул на подзем. отток – 0,8 л/сек/км²;
  
• 
  Площ на зоната на подхранване на ПВТ – 425 км²;
  
• 
  Естествени ресурси наПВТ – 500л/сек;
  
• 
  Екологичен минимум – 158л/сек;
  
• 
  Тип на водоносния хоризонт – напорен;
  
• 
  Характеристика на покриващите ПВТ пластове в зоната на подхранване – глинести пясъци;
  
• 
  Литоложки строеж на водоносния хоризонт – пясъци, гравелити, песъкливи глини.
  

Съгласно Заповед № РД -930/25.10.2010 г. за определяне на водите, които са замърсени и застрашени от замърсяване с нитрати от земеделски източници и уязвимите зони, в които водите се замърсяват с нитрати от земеделски източници разглежданият обект попада в уязвима зона за опазване на водите от замърсяване с нитрати.

На територията на обект „Реконструкция и разширение на съществуваща свинеферма за увеличаване производствения капацитет на готовата продукция - угоени прасета и изграждане на допълнителна производствена база в имоти 010006 и 107001 в землището на село Клокотница, община Хасково” няма водоизточници за питейни и минерални води и санитарно-охранителни зони, учредени около тях. В момента площадката не е водоснабдена с вода за питейно-битови нужди. За хигиенни и технически нужди се доставя вода, която се съхранява в цистерна с обем 3,0 м³. За питейни нужди се доставя трапезна вода. На територията на обекта е изграден тръбен кладенец ТК „ЕЛИС – Клокотница” с дълбочина 8.0 м, за който има издадено разрешение за водовземане №31520162/29.10.2009 г. от Басейнова Дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център град Пловдив. Водовземното съоръжение каптира води от подземно водно тяло „Порови води в Неоген - Кватернер – Хасково” с код BG3G0000NQ009. Географските координати на кладенеца са :

• 
  Географска ширина – 41⁰ 59’ 04.45”;
  
• 
  Географска дължина – 25⁰ 30’ 52.80”;
  
• 
  Надморска височина – 185,40 м;
  

• 
  максимален 2,0 л/сек.;
  
• 
  средноденощен 0.068л/сек.
  

Тръбният кладенец е оборудван с помпа тип 2МТ45, дебит Q= 2.00 л/сек и напор Н= 45 м. Помпата изпраща водата във водоем с обем Q= 60 м3.

На площадката има изградена водопроводна мрежа с диаметър Ф 63 мм, подаваща вода към две съществуващи сгради - за угояване и за майки и подрастващи. Подава се вода и към сграда филтър и трупосъбирателен пункт.

За осигуряване на необходимото водно количество за противопожарни нуждите на обекта, на площадката са предвидени и монтирани два ПХ 70/80. За съществуващият тръбен кладенец ТК „ЕЛИС – Клокотница” има разработен Доклад за хидрогеоложките условия и локалните експлоатационни ресурси на подземните води и Проект за добив на подземни води, на база на които могат да се направят следните изводи:

Поземлен имот № 010006 се намира на около един километър от село Клокотница в терасата на река Тере дере. От съществуващият тръбен кладенец до терасата на реката разтоянието е 75 м. В радиус един км от площадката на обекта не са известни други водовземни съоръжения с водоприемни части, разположени в подземно водно тяло „Порови води в Неоген - Кватернер – Хасково” с код BG3G0000NQ009.

Тръбният кладенец е прокаран през 1986 г. с диаметър ф500 мм. Вкопан е на дълбочина 1.50 м от повърхността в помещение с размери 3,0/3,0 м. Геоложкият разрез е:

• 
  м – 0.60 м – почвен слой;
  
• 
  0.60 м – 2.60 м – песеклива глина;
  
• 
  2,60 м – 7,50 м – чакъли средно до дребнозърнести и разнозърнести пясъци;
  
• 
  7.50 м –8.00 м – плътна глина.
  

За определяне на хидрогеоложките параметри на подземното водно тяло е извършено водочерпене с помпа с дебит 2.0 l/s. Водочерпенето е с продължителност 24 часа. По-важните данни използвани за определяне на основните хидрогеоложки параметри на водоносния пласт са показани в Таблица 19.

След обработката на получените данни са направени следните изводи :

• 
  Средна водопроводимост: Т = 316 m²/d. Получената стойност на водопроводимост показва, че кватернерния водоносен хоризонт /част от подземно водно тяло „Порови води в Неоген - Кватернер – Хасково” с код BG3G0000NQ009/, съгласно Наредба №1 се характеризира като водообилен.
  
• 
  Коефициент на филтрация: Т = 64,5 m/d.
  
• 
  Допустимо понижение на водното ниво.
  

• 
  Състав и качество на подземните води
  

По микрохимичен състав тя е хидрокарбонатна-хлорна-калциево-натриева-магнезиева, а по химичен състав отговаря на допустимите стойности на Наредба №9/16.09.2001. на МЗ, МРРБ и МОСВ за води за питейно-битови цели.

• 
  Естествен ресурс на водоносния хоризонт. Естествените ресурси на подземните води в кватернерния водоносен хоризонт като част от подземно водно тяло „Порови води в Неоген - Кватернер – Хасково” с код BG3G0000NQ009 в района на обекта са предимно за сметка на привлекаемите ресурси на река Тере дере и се определяя на Q_привл = 3160 m³/d = 36.6 l/s.
  
• 
  Локален експлоатационен ресурс. Оценката за локалния експлоатационен ресурс на водовземния участък е направена по хидродинамичния метод за безнапорен водоносен хоризонт, използвайки хидродинамична схема – полуограничен пласт, с една граница на подхранване - река Тере дере и възлиза на Q_е= 6,98 l/s.
  
• 
  Категоризация на експлоатационните ресурси. Имайки предвид категоризацията на водоносния хоризонт, локалния експлоатационен ресурс за водовземният участък на кладенеца на площадката на обекта е:
  

Определените в категории /Q_ЕР1 и Q_ЕР2/ локални експлоатационни ресурси, на които може да се разчита възлизат на 5,58 l/s = 482,11 m³/d = 175970,8 m³/a.

При разработването на проекта по част ВиК, следва да се осигурят необходимите водни количества за питейно-битови, технологични и противопожарни нужди.

Необходимите водни количества са както следва:

• 
  за питейно-битови нужди:
  

Необходимото максимално дневно и часово водно количество обща вода за питейно-битови нужди е определено при водоснабдителна норма 45л/ден (14,1л макс/ час) за работещ и 25 л/ден(9,4 л/ макс час) за служител, а необходимите водни количество са определени по формулите:

- средно денонощно водно количество

Σ( м_кон. х q_в.н. )

q_ср.ден = ----------------- м³ /ден , където:

1000

 q_в.н. – водоснабдителна норма

- максимално денонощно водно количество

q_{makc ден} = k¹ х q_ср.ден м³ /ден, където:

K¹- коефициент на денонощна неравномерност

- средно часово водно количество

 q_{makc ден}

q_ср.час = ------------- м^з/ч

24

- Средногодишно водно количество м^з/год

q_ср.ГОД = q_ср.ден х 365

• 
  Съществуващо положение:
  

- максимално денонощно водно количество 0.75 м³ /ден;

- средно часово водно количество 0,03 м^з/ч ;

- средногодишно водно количество 153,3 м^з/ год ч.

• 
  Първи етап – реконструкция и модернизация в имот № 010006:
  

- максимално денонощно водно количество 1,18 м³ /ден;

- средно часово водно количество 0,05 м^з/ч ;

- средногодишно водно количество 240,9м^з/ год.

• 
  втори етап –изграждане на производствена база в имот № 107001:
  

- максимално денонощно водно количество 2,25 м³ /ден;

- средно часово водно количество 0,93 м^з/ч ;

- средногодишно водно количество 456,2м^з/ год.

Водоснабдяването за питейно-битови нужди ще се осигури от селищен водопровод или друг регламентиран водоизточник посредством цистерна/водоноска/.

Схемата на водоснабдяване в общ вид е – водочерпене от резервоар посредством ел. помпа и регулиране режима на работа на помпата и осигурявяне на необходимия напор и дебит вода посредством хидрофорна уредба. За дезинфекция на водата в резервоара ще се поставят бавноразтворими хлорсъдържащи таблетки.

За питейни цели ще се ползва трапезна вода.

• 
  за технологични нужди:
  

• 
  Съществуващо положение – 864 скотоместа за угояване
  
• 
  първи етап – реконструкция и модернизация в имот № 010006– 1434 скотоместа за угояване
  
• 
  втори етап – изграждане на производствена база в имот № 107001– 3400 скотоместа за угояване
  

- средно денонощно водно количество

Σ( м_кон. х q_в.н. )

q_ср.ден = ----------------- м³ /ден , където:

1000

м_кон. - брой консуматори

- максимално денонощно водно количество

q_{makc ден} = k¹ х q_ср.ден м³ /ден, където:

K¹- коефициент на денонощна неравномерност

- средно часово водно количество

 q_{makc ден}

q_ср.час = ------------- м^з/ч

24

q_ср.ГОД = q_ср.ден х 365

• 
  Съществуващо положение:
  

- максимално денонощно водно количество 40,8 м³ /ден;

- средно часово водно количество 1,7 м^з/ч ;

- средногодишно водно количество 8285 м^з/ год ч.

• 
  Първи етап – реконструкция и модернизация в имот № 010006:
  

- максимално денонощно водно количество 67,1 м³ /ден;

- средно часово водно количество 2,8 м^з/ч ;

- средногодишно водно количество 13 614 м^з/ год.

• 
  Втори етап –изграждане на производствена база в имот № 107001:
  

- максимално денонощно водно количество 137.03 м³ /ден

- средно часово водно количество 5,7 м^з/ч

- средногодишно водно количество 27787 м^з/ год

Водоснабдяването за технологични нужди ще се осигури от съществуващ тръбен кладенец ТК „ЕЛИС – Клокотница” с дълбочина 8.0 м, за който е издадено разрешение за водовземане №31520162/29.10.2009 г. от Басейнова Дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център град Пловдив, отменено и преиздадено от компетентния орган - №31520162/15.10.2013 г. (Писмо ПВ-01-1/18.10.2013 г. на БД „ИБР”). За осигурявяне на необходимия напор и дебит вода от кладенеца в следващите етапи е необходемо да се подмени помпата, както и да се иска разрешение за промяна на разрешението за водовземане съгласно новите параметри за водопотребление.

• 
  за противопожарни нужди:
  

Вода за външно пожарогасене ще се осигурява от противопожарни хидранти, монтирани на площадковия водопровод, противопожарни водоеми и от автомобили на пожарна охрана. Противопожарният водоем е с обем повече от 108,0 м³ и представлява метални или пластмасови цистерни, положена в земята. Пълнененото на противопожарният водоем ще се извършва посредством цистерна или от площадковия водопровод.

Като първи етап фирмата ще реализира заложените в одобреното инвестиционно предложение параметри на дейността, а именно реконструкция и разширение на съществуваща свинеферма, целящи оптимизиране и модернизиране на производствения процес като ще бъдат построени две нови водоизолирани и топлоизолирани сгради с обща площ от 1306,14 м² в имот № 010006. Съществуващата инфраструктура се запазва и ще се извършат само СМР.

За намиращия се в близост имот № 107001 с начин на трайно ползване «нива» е стартирала процедура за смяна предназначението на земята в „урбанизирана територия" и върху него на втори етап ще се изградят нови производствени халета, а част от площта му ще се ползва за допълнителни площи, свързани с дейността на свинефермата. Ще се използва изградената инфраструктура, като връзките между двете производствени площадки ще бъдат обект на отделен проект.

Площадката в имот № 010006 има неправилна продълговата форма, ориентирана в посока изток запад по дължина и север юг по широчина. Наклонът на терена в имота е подчертано на север към река Тере дере. Площадката в имот № 107001 има относително правоъгълна форма, ориентирана в посока север юг по дължина и изток запад по широчина с наклон на север към река Тере дере. И на двете площадки не се наблюдават условия за образуване на сипеи и наносни конуси, както и овражни релефни форми.

Отладъчните води от обекта са битови и дъждовни. Производствени отпадъчни води не се формират поради начина и приета технология за отглеждане на животните и почистване на помещенията.

Всички съществуващи боксове за отглеждане на животните (групови или индивидуални) са съоръжени със скарови подове. Под повърхността им във всички сгради са разположени торосъбирателни вани, в които се събира и престоява известно време отпадната торова маса - твърд тор и урина. След изпразване на съответните помещения, торовите сифони на дъното на ваните (тапите) се отварят и торовата маса се отвежда гравитачно чрез съществуваща и новопроектирана площадкова канализация до торосъбирателна шахта, разположена в черната зона на свинефермата, от където се припомпва чрез потопяема помпа за гъсти течности (CSP/ESP) в съществуващата земно-насипна торова лагуна.

Тя е изпълнена в съответствие с действащите български и европейски нормативи - стените и дъното и са водоплътни, което е постигнато чрез двуслойно РУС покритие, което не позволява замърсяване на подпочвените води с торова течност, нито проникване на подпочвени води в обема на лагуната.

Както и до сега в нея ще се съхранява течен тор и съгласно изискванията тя трябва да има капацитет, достатъчен за съхраняване на торовата маса от всички сгради и животни в свинефермата в продължение на 4 месеца.

Количеството тор, приравнен към течен тор от отделните категории свине - в съществуващите и новопроектираните сгради в имот № 010006 за четири месеца по технологични данни е 1 422 м³. Съществуващата торова лагуна е с полезен обем 1 510 м³, т.е. има достатъчен капацитет да побере течната торова маса от свинефермата в продължение на четири месеца. Изчерпването на торовата маса от лагуната се осъществява от цистерна за течен тор, агрегатирана към трактор. Преди пълненето на цистерната с торова маса е наложително в района, в който ще се изпомпва, торовата маса да бъде старателно хомогенизирана. Хомогенизирането ще се извършва с помощта на пропелерно устройство (перка), агрегатирана към трактора. Количеството тор, приравнен към течен тор от отделните категории свине, отпадащ от имот № 107001 за четири месеца по технологични данни е 3 371 м³. Третирането на торовите отпадъци от имот № 107001 ще е аналогично с това в имот № 010006.

Количество и качество на отпадъчните води, формирани на територията на обекта при различните етапи, е :

• 
  Битово-фекални отпадъчни води:
  

Работещите в момента във фермата са 11 човека – ветеринарен лекар, гледачи и охрана. След предвидената реконструкция и модернизация в имот 010006 се предвижда щатния персонал да бъде увеличен с 5-6 гледачи, а след реализацията на цялостния проект и изграждането на новите производствени мощности в имот № 701001 предвижданията са за около 30 работници.

Среднодневно отпадъчно водно количество е определено при коефициент 0,9 от водоснабдителната норма и възлиза на :

• 
  Съществуващо положение в имот № 010006:
  

• 
  средноденонощно водно количество: Q_ср.ден = 0,42 м³ /ден х 0,9 = 0,38 м³/ден;
  
• 
  средномесечно водно количество: Q_ср.мес = 0,38 м³/ден х 30 = 11,34 м³/мес;
  
• 
  средногодишно водно количество: Q_ср.год = 0,38 м³/ден х 365 = 138,7 м³/год.
  

• 
  Първи етап – реконструкция и модернизация в имот № 010006
  

• 
  средноденонощно водно количество: Q_ср.ден = 0,66 м³ /ден х 0,9 = 0,59 м³/ден;
  
• 
  средномесечно водно количество: Q_ср.мес = 0,59 м³/ден х 30 = 17,8 м³/мес;
  
• 
  средногодишно водно количество: Q_ср.год = 0,59 м³/ден х 365 = 216,8 м³/год.
  

• 
  Втори етап –изграждане на производствена база в имот № 107001
  

• 
  средноденонощно водно количество: Q_ср.ден = 1,25 м³ /ден х 0,9 = 1,12м³/ден;
  
• 
  средномесечно водно количество: Q_ср.мес = 0,59 м³/ден х 30 = 33,7 м³/мес;
  
• 
  средногодишно водно количество: Q_ср.год = 0,59 м³/ден х 365 = 410,6 м³/год.
  

Формираните при втори етап –изграждане на производствена база в имот № 107001 битови отладъчни води ще се заустват в новопроектирана водоплътна изгребна шахта /събирателен безотточен резервоар/ с обем около 8,0м³ откъдето с автоцистерна се извозват за пречистване до градска пречиствателна станция. Изгребната яма е предвидена с капацитет за десетдневно отпадъчно водно количество.

При втори етап да се анализира възможността за пречистване на битово-фекалните отпадъчни води от двата имота в локална пречиствателна станция и последващо заустване на пречистените води в река Тере дере или ползването им за технологични нужди /напр. поливане на зелени площи/. Съгласно Закона за водите /чл. 46, ал.1, т.1/ не се изисква разрешително за ползване на воден обект - заустване на битови отпадъчни води за обекти извън границите на населените места и селищните образувания при максимално денонощно водно количество до 10 куб. м на денонощие и до 50 еквивалентни жители и осигурено най-малко първично пречистване на отпадъчните води.

Битово-фекални отпадъчни води се формират в ежедневната работа на персонала. Този тип води са замърсени главно с органични вещества и детергенти. Очакваният състав и количество на основните замърсявания на водите е:

Н.В-ва = 65 гр.ж./ден

БПК5 = 54 гр.ж./ден

БПК5 на утаена отпадна вода= 35гр.ж./дн

N = 8 гр.ж./ден

P = 3,3 гр.ж./ден

• 
  дъждовни води
  

Разглежданата площадка се разполага във водосбора на река Банска. Близоста на локалните вододели не създава условия за мобилизиране на значителен външен повърхностен отток. На практика максималният повърхностен отток ще се формира на територията на площадките, т.е от вътрешни води. Количеството на максималните води за площадките се определя по формулата:

При площ на площадката в имот № 010006 0,84 ha при приета средна стойност за коефициента на върховия отток, ψ = 0.32, максималното водно количество, което ще се формира в площадката е:

Q_max = 0,84 * 399 * 0.32 = 0,11 m³/s

При площ на площадката в имот имот № 107001 0,5 ha при приета средна стойност за коефициента на върховия отток, ψ = 0.35, максималното водно количество, което ще се формира в площадката е:

Q_max = 0,5 * 399 * 0.35 = 0,07 m³/s

Така формираните отпадъчни дъждовни води съдържат увлечени при падането на дъжда върху земната повърхност фини прахови частици и разтво­рени газове, част от които са естествени компоненти на атмосферния въздух (О₂ и СО₂), а други са замърсители (SO₂, SO₃, H₂S, NO_X и др.).

Емисиите на вредни вещества (предимно горивни газове) в атмосферния въздух ще съдържат предимно разтворени въглероден диоксид и кислород и по своя състав няма да се различават от тези, паднали в жилищните райони на селото.

Всички повърхностни води от площадките ще се заустват на прилежащия терен и следвайки естествения наклон ще постъпват в река Тере дере.

Рамковата директива за водите изисква постигане на ,,добро екологично състояние” на естествените води и ,,добър екологичен потенциал” на изкуствените и силно модифицирани водни тела до 2015 г.

Във връзка с това са в действие програми за контролен и оперативен мониторинг на повърхностните и подземните води. Основната цел на програмите за контролен мониторинг е да осигурят необходимата информация за оценка състоянието на водите. Програмите за оперативен мониторинг включват онези водни обекти (водни тела), чието състояние е определено като „лошо” и съществува риск то да не стане „добро” до 2015 г.

В района мяма пункт за контролен мониторинг на повърхностните води, но е изграден и действа пункт за оперативен мониторинг на река Банска при село Клокотница. Отчетени са превишения по Ортофосфати, Фосфор общ и Нефтопродукти, но е изразена тенденцията съм подобряване на състоянието на водите.

Подзмените води се контролират в три пункта при град Хасково:

• 
  Пункт BG3G0ahN1-2MP019 - сондаж № 3 – ВС “Хасково 1”;
  

• 
  Пункт BG3G0000PgMP088–сондажи на КГМР “Хасково 1” с дълбочина 60 m;
  
• 
  Пункт BG3G0ahN1-2MP019 – 15 сондажа –ВС “Източна зона”.
  

По отношение възможността за замърсяване с нитрати от дейността на свинефермата, може да се направят следните изводи:

1. 
   Дейността на свинефермата не продуцира емисии на нитратни йони в подземните води.
   
2. 
   Торовите маси се съхраняват във водоплътна торова лагуна, постигнато чрез двуслойно РУС покритие, което не позволява замърсяване на подпочвените води с торова течност или проникване на подпочвени води в нейния обем.
   

Водоснабдяването на обекта с вода за питейно-битови нужди ще се осигури от селищен водопровод или друг регламентиран водоизточник посредством цистерна /водоноска/. Схемата на водоснабдяване в общ вид е – водочерпене от резервоар посредством ел. Помпа, регулиране режима й на работа, осигурявяне на необходимия напор и дебит вода посредством хидрофорна уредба.

Водоснабдяването за производствени нужди ще продължи да се осъществява при условията на издаденото Разрешително № 315201162/15.10.2013 г., издадено от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” с център град Пловдив от изграден тръбен кладенец с дълбочина 8 м в имот № 010006. Оборудван е с центробежна помпа тип „2МТ45” с дебит до 2,0 л/с и резервоар с обем 60 м³. Разрешеното максимално водно количество е до два 2,0 л/с, а средноденонощното – 0.068 л/с. Денонощно за животновъдство се допуска използването на 5.60 м³, а за други цели /хигиенизиране на работните площадки/ до 0.23 м³, а годишно съответно до 2 044 м³ и 86 м³ /55 дни/. Водоползването е от подземно водно тяло „Порови води в Неоген - Кватернер - Хасково” (G3G00000NQ009). Във връзка с увеличения капацитет ще се наложи промяна в използваните водни количества.

Дейността на свинефермата генерира течна торова маса, която се събира в лагуната, а изчерпването й от нея ще се осъществява от цистерна за течен тор, агрегатирана към трактор. Хомогенизирането ще се извършва с помощта на пропелерно устройство (перка). Подава се за ползване по договор с фермери от района.

Всички повърхностни води от площадките ще се заустват на прилежащия терен и следвайки естесвения наклон ще постъпват в река Тере дере.

Формираните при съществуващото положение в имот № 010006 битови отладъчни води се заустват в съществуваща водоплътна изгребна шахта /събирателен безотточен резервоар/, откъдето с автоцистерна се извозват за пречистване до градска пречиствателна станция. Формираните при първи етап – реконструкция и модернизация в имот № 010006 ще се събират в същата изгребна яма и също ще се извозвозват с автоцистерна за пречистване до градска пречиствателна станция.

Формираните при втори етап –изграждане на производствена база в имот № 107001 битови отладъчни води ще се заустват в новопроектирана водоплътна изгребна шахта /събирателен безотточен резервоар/ откъдето с автоцистерна се извозват за пречистване до градска пречиствателна станция.

При втори етап да се анализира възможността за пречистване на битово-фекалните отпадъчни води от двата имота в локална пречиствателна станция и последващо заустване на пречистените води в река Тере дере или ползването им за технологични нужди /напр. поливане на зелени площи/. Съгласно Закона за водите /чл. 46, ал.1, т.1/ не се изисква разрешително за ползване на воден обект - заустване на битови отпадъчни води за обекти извън границите на населените места и селищните образувания при максимално денонощно водно количество до 10 куб. м на денонощие и до 50 еквивалентни жители и осигурено най-малко първично пречистване на отпадъчните води.

От обекта не се формират производствени отпадъчни води .

Торовата маса се събира в съществуващата земно-насипна торова лагуна. Лагуната е изпълнена в съответствие с действащите български и европейски нормативи - стените и дъното и са водоплътни, което е постигнато чрез двуслойно РУС покритие, което не позволява замърсяване на подпочвените води с торова течност, нито проникване на подпочвени води в обема на лагуната.

В отпадъчните води не се съдържат вещества от списъци І и ІІ и Приложение 2 на Наредба № 6/09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти и Приложения1 и 2 на Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.

Фермата не попада и не граничи с пояси на санитарно-охранителни зони и в близост няма водоизточници за питейно-битово водоснабдяване. В района няма издадени разрешителни за предложения от подобно естество.

В резултат рализиране на инвестиционното предложение емисионното и имисионно натоварване и въздействието върху повърхностните и подземни води се оценява на незначително.

Оценка на значимостта на въздействията върху повърхностните и подземни води:

- Териториален обхват – малък;

- Значимост – незначително;

- Вид – непряко;

- Продължителност – дълготрайно;

- Честота – постоянно;

- Кумулативен ефект – не се очаква;

- Възможност за възстановяване – да.

3. 
   Геоложка основа, земи и почви.
   

   1. 
      
      Изтегляне 3.36 Mb.
      
      Сподели с приятели: