Вредни физични фактори. Прогноза и оценка на очакваните въздействия

Физични замърсители – шум, радиоактивно излъчване, топлинно излъчване, вибрации.

Тези фактори предизвикват изменение на околната среда, породено от физични процеси и явления и са заплаха за живите организми. Различават се следните форми на физично антропогенно въздействие:

• Механично физично въздействие – от твърди частици, метали, пластмаси, хартия стъкло и предмети, изработени от тях;

• Радиоактивно физично въздействие – радиоактивни вещества, продукт от промишлената дейност на човека, които предизвикват мутации в организмите;

• Шумово физично въздействие – възниква в резултат на рязко увеличаване на интензивността и повторяемостта на шума над пределно допустимото ниво. Шумовото замърсяване уврежда слуха и нервната система на човека, увеличава умората и понижава умствената активност.

• Неблагоприятен микроклимат – по време на работа на открито – през зимния и летния период от годината.

1. 
   Наличие и източници на шум, вибрации и вредни лъчения (йонизиращи, нейонизиращи, топлинни и др), микроклимат, високо налягане. Въздействия.
   

По своята физическа същност звукът представлява механични трептения в еластична среда. Величините, характеризиращи звука, са звуковото налягане, звуковата мощност, скоростта на звука, дължината на звуковата вълна в съответната среда на разпространение. Шумът е звук, който е дразнещ за ухото на човека и създава неблагоприятни ефекти при въздействието му. Шумът е един от основните неблагоприятни фактори, водещи до акустичен дискомфорт в околната среда. Вредното въздействие зависи от вида му и пораждащите го условия. Произходът на шума се определя от видовете дейности, при които той е генериран. При характеризиране на шума в околната среда се различават основно промишлен (производствен) шум, транспортен, вътреквартален, вътреградски, вътрежилищен (битов) шум, шум от строителни работи. Шумът представлява комплекс от трептения, различни по честота, сила, периодичност и др. Обикновено класификацията на шума се прави по произход – производствен, транспортен, комунално-битов; по вид на трептенията – непрекъснат, импулсен, смесен; по честотна характеристика – нискочестотен, средно или високочестотен.

В зависимост от характера на шума той бива постоянен и променлив (прекъснат, интермитентен, периодично повтарящ се).

Въздействието на шума е различно в зависимост от характера, честотния обхват, интензитета, продължителността на експозицията.

Оценката на постоянния шум се извършва в единици dB(A), което определя оценяване на шумовото налягане, интегрирано в крива (А), приета в света като най-подходяща за подобни оценки. Променливият шум, по-специално интермитентният, прекъснат, импулсен шум, се оценява чрез еквивалентното ниво на шума, чрез оценка на реалното време на експозиция на фактора върху човека.

Източници на шумово замърсяване в околната и работна среда

Основните източници на шум в околната среда, са:

• транспортен шум – леки автомобили, обществен и товарен транспорт, мотоциклети, мотопеди, наземен и подземен градски релсов транспорт, железопътен транспорт, авиационен транспорт;

• градски вътреквартален шум – паркинги, гаражи, сметосъбирателни коли, спортни площадки, училища, детски градини и ясли, магазини, товарене и разтоварване на стоки, ресторанти, дискотеки, кинотеатри, клубове и други обществени заведения, автогари, ж.п. гари, летища;

• вътрежилищен шум – от битови прибори, звукозаписна техника, озвучителни уредби, телевизори, музикални инструменти, разговори, кавги и др.;

• вътреградски шум – техническо оборудване, вентилационни уредби, хладилно оборудване, работилници и др.;

• промишлен шум – производствени предприятия.

В работната среда почти всички професии са свързани с наличие на шумово натоварване, някои от тях – със значимо въздействие. Такива са дървообработващите предприятия, турбини и генератори в енергетиката, текстилната промишленост, транспортните средства, металообработването, машиностроителната индустрия, пластмасовото производство и т.н.

Шумът от всички видове индустриални дейности, поради голямото разнообразие на източниците на шум и различният му характер (честотен спектър и продължителност на действие) е трудно да бъде изразен с единен критерий.

Звуковото поле на територията и около промишлената площадка се формира от наслагването на шума, излъчван от многобройните външни и вътрешни източници, в резултат на което се получава сложна имисионна картина.

Дейността по оценката и контрола на промишления шум е съсредоточена в две направления:

• 
  оценка на шума от големи промишлени обекти,
  
• 
  оценка на шума от източници на шум с локално значение.
  

Като основа е използван международен стандарт ISO 8297-1994-15 „Определяне нивата на звукова мощност на индустриално предприятие с множество източници на шум за оценка на нивата на звуковото налягане в околната среда". Тя кореспондира директно с Европейските постановки за връзка между емисиите и имисиите на шум от различни източници.

Изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум в околната среда са определени съгласно Наредба №2 от 2006 г за дейността на Националната система за мониторинг на шума в околната среда и за изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум в околната среда.

Правилата и нормите за ограничаване на вредния шум при проектиране и при изпълнение на строежите са определени съгласно Наредба №4 от 27.12.06 г. за ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за правилата и нормите при изпълнението на строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителството (обн. ДВ, бр. 6 от 19.01.2007 г.).

В района, предвиден за реализация на инвестиционното предложение за „Реконструкция и разширение на съществуваща свинеферма за увеличаване производствения капацитет на готовата продукция - угоени прасета и изграждане на допълнителна производствена база в имоти 010006 и 107001 в землището на село клокотница, община Хасково”, няма източници на шум, които могат да имат вредно въздействие върху човека, освен работещите машини и съоръжения по време на строителството на обекта.

Вибрациите се дефинират като трептения на механично тяло около едно равновесно положение. Величините, които характеризират тези трептения, са ускорението (а), скоростта (v) и амлитудата (d). При оценка на вибрациите най-често се използва величината виброскорост, а в новите нормативни документи, хармонизирани с тези на ЕС – виброускорение, представляващо производната на скоростта по времето.

При оценка на вибрациите с хигиенна цел се въвеждат понятията ниво на вибрационна скорост и ниво на вибрационно ускорение, които също са логаритмични величини, по подобие на тези за оценка на шума.

Вибрациите, в зависимост от временните си характеристики, се делят на периодични, непериодични и случайни (стохастични). В зависимост от това върху каква част от човека те въздействуват, вибрациите се разглеждат като общи или локални. Най-често общите вибрации са с честоти от 1 до 63 Hz, а локалните – от 8 до 1000 Hz.

Оценката на вибрациите е свързана с изисквания за измерване в 3 координатни оси (векторно). При оценката трябва да се имат предвид и резонансните въздействия, които са при честоти между 5 и 12 Hz за правостояща поза на човека, а за седяща - между 4 и 6Hz, както и 20 – 30 Hz.

В околната среда източници на вибрации върху цялото тяло могат да бъдат транспортни средства, строителни машини, машини и съоръжения, използвани за открито минно строителство.

Контролът на физичния фактор – вибрации се позовава на следните нормативни актове и изисквания:

• Наредба №3 от 2005 г. (ДВ. бр. 40/2005 г.) за минимални изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на вибрации.

• БДС ISO 5349-1: Вибрации.Измерване и оценяване въздействието на вибрации върху човека, предавани по ръката. Част 1. Общи изисквания.

• БДС ISO 5349-2: Вибрации. Измерване и оценяване въздействието на вибрации върху човека предавани по ръката. Част 2. Практически указания за измерване на работното място.

• БДС ISO 2631-1: Вибрации и удар. Оценяване въздействието на вибрациите върху цялото човешко тяло.

• Наредба №0-45 (ДВ. бр. 4/80): – Измерване и оценяване въздействието на вибрациите в жилищни и обществени сгради.

Вибрации на територията, определена за „Реконструкция и разширение на съществуваща свинеферма за увеличаване производствения капацитет на готовата продукция - угоени прасета и изграждане на допълнителна производствена база в имоти 010006 и 107001 в землището на село Клокотница, община Хасково”, няма и не биха възникнали в процеса на работа на свинефермата. В района няма източници на вибрационно въздействие, които могат да се считат за хигиенно значими, освен транспортни средства по време на строителсвто на обекта и по време на транспортиране на готовата продукция.

• 
  По време на строителството нивата на шум ще са като на всяка строителна площадка, получени от работата на багер, булдозер, бетоновоз и друга строителна техника.
  

По време на строителните работи нивото на шум на територията ще се увеличи временно.

Строителната техника - багери, булдозери, кранове, тежко-товарни камиони генерират шум над 80 - 90dB/А. Шумовата среда ще е влошена само на работната площадка. Отдалечеността на строителната площадка от най-близките населени места над 1 000 м, изключва утежняване на акустичната среда в жилищни зони, поради което не се очаква неблагоприятен здравен ефект. Водачите на тежкотоварните машини ще са експонирани на наднормени шумови нива от порядъка на 80 - 90dB(A). Наднорменото шумово въздействие оказва неблагоприятен ефект върху слуховата система и може да доведе до развитието на професионална твръдоухост. Шумът има неблагоприятен ефект върху централната нервна система, води до разстройство в съня, развитие на неврозоподобни състояния и е рисков фактор и за развитие на артериална хипертония.

Водачите на тежкотоварните машини ще са експонирани и на общи и локални вибрации. При новата и съвременна техника те могат и да не надвишават допустимите норми.

Наднормените нива на вибрациите в някой от тези машини (най-вече на остарялата техника) може да доведе до увреждане на вестибуларния апарат, опорно-двигателния апарат, увреждане на паренхимните органи и до развитието на вибрационна болест, която е не рядко срещано професионално заболяване сред този вид работници.

• 
  По време на експлоатацията на обекта основен източник на шум ще бъдат вентилаторите за извеждане на отделената топлина и влага от реконструираните две отделения за бременни ремонтни свине-майки и заплождащи и условно бременни свине-майки и от пристроеното отделение за адаптация се предвижда общообменна смукателна вентилация.
  

Всеки вентилатор може да променя смукателния си дебит, като ел. двигателя променя оборотите си по команда от командното табло за управление, монтирано в сградата. Шумът от тях не може да достигне 90 dВА. Подбраните осови вентилатори за покривен монтаж са бавнооборотни, което е предпоставка за най-ниска шумова характеристика в целия звуков спектър. Данните за звуковото налягане в осемте октаени честоти на звуковия спектър, дадени от завода производител са възможно най-ниските.

Шум в околните територии ще се генерира от движението на автомобилният трафик, които преминават по асфалтирани пътища от републиканската пътна мрежа. При движението си тези автомобили няма да променят съществено шумовите характеристики на транспортните потоци по пътната мрежа в района поради това, че и към момента същите са основна международна пътна артерия Е 80. Стойностите на шумовите нива са под пределно допустимите, съгласно БДС 14478 – 82 г .

Предвид характера на инвестиционното предложение липсват източници на нейонизиращии лъчения при реализацията му. Такива няма и в близост до двата имота. В този смисъл не се очаква повишаване на фона от нейонизиращи лъчения, свързано с реализацията на придвшденото разширение на фермата.

2. 
   Прогноза и оценка за предполагаемото въздействие на вредните физични фактори върху човешкото здраве и компонентите на околната среда.
   

Шумът влияе основно върху слуховия анализатор, но също и върху централната и вегетативна нервна система, вестибуларния апарат, сърдечно-съдовата система, имунната, върху дейността на стомашно – чревния тракт, обмяната на веществата, жлезите с вътрешна секреция и др. Временните промени в слуховия праг се възприемат като предпатологично състояние. Известно е също, че промените, които се получават в слуховата чувствителност, се наричат слухова умора и са свързани с продължително действие на шума.

Въз основа на слуховите увреждания са въведени и хигиенните нормативи в света и у нас. Продължителното въздействие на шума върху човека води и до екстрааурални ефекти върху организма, които засягат главно централната и вегетативната нервна системи, сърдечно-съдовата система и анализаторите.

 Въздействие на вибрациите върху човека.

Въздействието на вибрациите върху човека е сложен физиологичен и биомеханичен процес на взаимодействие на различни по сила, честота и характер вибрационни дразнители и човешкия организъм. Смята се, че вибрациите се възприемат от няколко основни анализатора, като кожен, проприо- и интероцептивен рецептори, както и от вестибуларния апарат. Въздействието зависи от нивото на вибрационната скорост/ ускорение, от времето на въздействие (експозицията), от честотата на трептенията, от вида вибрации (локални, общи), от мястото на въздействие (при локалните вибрации), от позата на човека, честотата на повторение на въздействието. Основното заболяване, което се счита, че се дължи на вибрационното въздействие, е т.нар. вибрационна болест, която се среща само при работещи в условия на локални вибрации с високи нива.

Основният механизъм на вибрационната болест е свързан с въздействие на вибрациите върху костно-скелетния апарат. Причинява се спазъм на кръвоносните съдове (“синдром на белите пръсти”), нарушение на периферната сетивност, също и на вестибуларния апарат. Повечето вторични ефекти са свързани с нарушения в стомашно-чревния тракт, сърдечно-съдовата система, вегетативната нервна система.

В заключение може да се каже, че няма други физични фактори, свързани с реализацията на инвестиционното предложение, които могат да имат неблагоприятно въздействие върху населението. Отглеждането на прасета не е свързано с рискове от въздействие на йонизиращи и нейонизиращи лъчения, високо налягане и източници на топлина. Осветлението е естествено. Необходимо е там, където се предвижда изкуствено осветление, само при подрастащите то да е обезопасено. При работа на открито се очакват неблагоприятни въздействия от микроклимата в студените и горещите сезони на годината. За това е необходимо да се предвидят подходящи облекла за работещите по време на изграждането и експлоатацията на свинефермата.

Не се очаква генерирането на наднормени нива на шума, възникването на вибрации или лъчения (светлинни, топлинни, радиация и др.) вредни за здравето на персонала работещ във свинефермата, както и населението от най-близките населени места. Необходимо е частта „План за безопасност и здраве” на проекта за реализация на инвестиционното предложение да съдържа мерки за ограничение на шума по време на строителните дейности.

Кумулативен ефект от въздействието на факторите на средата: не се очаква върху здравето на строителите, обслужващия свинефермата персонал и населението.

3. 
   Мерки за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия.
   

1) Изкопната техника генерира шум около 90 – 105 dB(A). На разстояние около 350 m шумът ще затихва до 35 – 45 dB(A). Най – общо, нивата на шума бързо намаляват с отдалечаването от източника.

2) В приложение 2 към чл. 5, в таблици 1 и 2 от Наредба №6/ 2006г са регламентирани граничните стойности на нивата на шума в помещения на жилищни сгради и в различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях: За жилищни зони и територии стойностите са съответно: Lден = 55 dB(А); Lвечер = 50 dB(А); Lнощ =45 dB(А); а за жилищни помещения спални помещения в детски заведения Lден = 35 dB(А); Lвечер = 35 dB(А); Lнощ = 30 dB(А).

Хората често сравняват различни звукови ситуации по техен собствен начин. Средният шум в дома е около 50 dB(А), докато при движение на кола по улицата се измерва ниво на шума около 60 dB(A) на разстояние ~ 90 m. “Тихата” прахосмукачка генерира шум около 70 dB(A), като същият шум може да бъде открит и до повече от 10 m от нея. Близо до дървета в прохладно време с тих вятър може да се измери шум от около 55 – 60dB(A). Човешкото ухо може да различи най – малко 3 dB(A) разлика над нивата на околния шум, по – малката разлика се маскира от шума в околната среда.

3) Най – общо казано, изкопни дейности, извършвани на разстояния, по – големи от 350 m от жилища на равен терен, не създават проблеми за живеещите по отношение на шумовия фактор.

Шумът, който се генерира от даден източник, трябва да се сравни с шума в околната среда и други шумове „фонов” шум. Свинефермата е достатъчно отдалечена от населените места (над 1000 m), така че този „фонов” шум може да включва шума от автомобилния трафик или от селскостопански машини, кучета, детски глъч, косачки на трева и всякакви други дейности, които директно или индиректно създават шум.

Дори самата околна среда създава шум. Ако има вятър, дърветата, шубраците и засетите с пшеница полета генерират шум, като тези шумове интерферират с шума от техниката.

Оценката на шумовите нива по отношение на работещите в района на експлоатация на свинефермата показва следното: източници на шум са вентилаторите. Всеки вентилатор ще бъде с диаметър Ф 800 мм и дебит 21 000 куб. м/ч. По наши данни тези източници генерират шум от порядъка на 88 – 92 dB(A).

Граничните стойности, които следва да се спазват по изискванията на Наредба №6 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум, са следните:

Чл. 3. (1) Граничните стойности на експозиция и стойностите на експозиция за предприемане на действие се определят на база дневните нива на експозиция на шум и върхово звуково налягане, както следва:

4) гранични стойности на експозиция: Lex,8h = 87 dB(А) и ppeak = 200 Ра, съответно 140 dB(С);

5) горни стойности на експозиция за предприемане на действие: Lex,8h = 85 dB(А) и ppeak = 140 Ра, съответстващо на 137 dB(С);

6) долни стойности на експозиция за предприемане на действие: Lex,8h = 80 dB(А) и ppeak = 112 Ра, съответно 135 dB (С).

Въздействието на шумовото натоварване върху работещият персонал трябва да се оцени за всяко конкретно работно място и да бъде приведено в рамките на нормите за работна среда. Работодателят е длъжен да оцени и когато е необходимо, да измери нивата на шума, на които работниците са експонирани. При превишаване на горната стойност на експозиция за предприемане на действия, работодателят е длъжен да разработи и приложи програма от мерки за да сведе до минимум експозицията на шум и произтичащите рискове.

Подбраните осови вентилатори за покривен монтаж са бавнооборотни, което е предпоставка за най-ниска шумова характеристика в целия звуков спектър. Данните за звуковото налягане в осемте октаени честоти на звуковия спектър, дадени от завода производител, са възможно най-ниските е не се очаква риск за работещите на машините.

За работниците в сградите на свинефермата шумът, генериран от работата на вентилаторите, ще бъде от тип проникващ през стените шум. Нивата на шум за тези работни места се очаква да са в границите на приетите гранични стойности за съответните работни места. Нормите за работни помещения в административни сгради са Lден = 50dB(А); Lвечер = 50dB(А); Lнощ = 50 dB(А).Не се очакват също наднормени нива на шум в населените места, тъй като обекта е достатъчно отдаличен от населените места - над 1000 m, а генерираният шум ще намалее до нормите на разстояния под 350 m от обекта.

Изчисленията на шумовите нива в околната среда се правят на основание МЕТОДА ЗА ОТЧИТАНЕ НА ШУМА ОТ ЛОКАЛНИ И ПРОМИШЛЕНИ ИЗТОЧНИЦИ, публикуван в Наредба №6/ 2006г за показатели на шум в околната среда на МЗ и МОСВ, граничните стойности на нивата на шума в различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях. Еквивалентните А-претеглени нива на шума LAтер,Т в децибели [dB(А)] в местата на въздействие (изчислителна точка от територията на защитавания обект) за ден, вечер и нощ (период T = 12, 4, 8 часа) се определят по формулата:

LАтер,Т = LАекв,T(*) - DLразст., където:

LАекв,T(*) е изходното еквивалентно ниво на източника на шум в dB(А);

DLразст. - намаляването на нивото на шума в dB(А) в зависимост от разстоянието и разликата във височините на източника и изчислителната точка (мястото на въздействие), определено по графиката на фигура 10.

Фигура 10. Определяне на DLразст. - намаляване на нивото на шума в dB(А) в зависимост от разстоянието r и разликата във височините H

Шумовите нива на жилищната територия, предизвикани от експлоатацията на фермата, не трябва да надвишават граничните стойности, съгласно Наредба №6 от 26 юни 2006 г. за показатели на шум в околната среда на МЗ и МОСВ, граничните стойности на нивата на шума в различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях за жилищни зони и територии, съгласно т.2 са следните за еквивалентно ниво на шума в dB/A/:

Очаквани шумови нива, предизвикани от експлоатацията на свинефермата на жилищната територия на село Клокотница, отстоящо над 1000 м от него ще бъде:

LАекв,T(*) = 100 dB(A)

DLразст. = 80 dB(A)

LАтер,Т = LАекв,T(*) - DLразст. = 100 dB(A) - 80dB(A) = 20 dB(A)

Следователно:

LА тер.ден = 20 dB/А/ < 55 dB/А/, съгл. Наредба №6/ 2006г за показатели на шум в околна среда на МЗ и МОСВ

LАтер.вечер = 20 dB/А/ < 50 dB/А/, съгл.Наредба №6/ 2006г за показатели на шум в околна среда на МЗ и МОСВ

LАтер.нощ= 20 dB/А/ < 45 dB/А/, съгл.Наредба №6/2006г за показатели на шум в околна среда на МЗ и МОСВ

ИЗВОД:

Тези шумови нива няма да имат неблагоприятен здравен ефект върху населението като се имат предвид Наредба № 6 за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методиките за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти на шума върху здравето на населението както и Методика за определяне на общата звукова мощност, излъчвана в околната среда от промишлено предприятие и определяне нивото на шума в мястото на въздействие. Измерванията за акустичното натоварване на средата за обитаване се провеждат само от акредитирани лаборатории.

При това прогнозата по отношение на шумовия фактор както за работещите, така и за населените места, намиращи се в района на обекта е, че не се очакват наднормени стойности, съгласно изискванията на нормативните актове у нас. Работодателят е задължен да осигури безопасност и здраве за работещите при работа с машините, както при строителните работи, така и по време на експлоатацията на обекта, чрез осигуряване на лични предпазни средства, здравно обслужване, съответни профилактични мерки за работещите.

7. 
   
   Изтегляне 3.36 Mb.
   
   Сподели с приятели: