Най - развитият клон от кибернетиката се оказа техническата кибернетика. Нейното теоретично ядро е теорията на автоматичното управление, наричана днес класическа ТАУ

Съвременният етап на обществено - икономическо развитие се характеризира с това, че производството се насища все повече с технически средства. Обект на изучаване е вече не само конкретен технологичен процес, механизъм или машинен агрегат, а преди всичко съвкупността от технически устройства, хора - оператори и цели колективи, участващи във функционирането на една производствено - техническа система. С други думи системата на производство и управление става все “по - сложна”. Понастоящем не съществува общо и изчерпващо определение за постановката “сложна система за управление”. За различни специалисти, съобразно тяхната квалификация и специалност, това понятие създава различни представи и асоциативни мисловни връзки. Така напр. при инженерите това се свързва най - често с проблемите на управление на технически комплекси, при икономистите - със задачи за планиране и разпределение на материални ценности и определяне на поведението на пазарите в различни ситуации, при военните специалисти - с тактически и стратегически задачи на бойните действия, при биолозите и физиолозите - с проблемите на построяването на клетката и процесите на управление в живите организми, при социолозите - с въпросите на социологическите изследвания в един или друг мащаб. Независимо от това обаче, въвеждането на понятието “сложна система” се оказа изключително полезно за решаване на производствени задачи в най - прогресивните, стратегическите направления на световната икономика и съвременния научно - технически прогрес. Характерна черта на съвременното производство в световен мащаб е именно сложността на участващите в него системи - големи производствени участъци с различни схеми на взаимодействие помежду си, транспортни стопанства със сложна схема на товаропотоците, енергийни стопанства и системи, системи за автоматизация и роботизация на производствени и технологични процеси, системи за управление на морски и въздушни подвижни обекти. При тяхното създаване се използват най - новите достижения на електрониката, автоматиката и изчислителната техника. Сложността в този случай се дължи не само на големия брой на участващите в системата елементи, но и на тяхната разнородност и разнообразие на взаимодействията помежду им. Всичко това затруднява използването на единна математическа теория, даваща възможност за описание на процесите и поведението на цялата система и наложи формирането на нов, т.н. системен подход, някои особености на който се състоят в следното:

а) управляемата сложна система се разглежда като структура, състояща се от отделни части ( подсистеми) , свързани помежду си;

б) управляемата сложна система се разглежда не изолирано, а във връзка с външната (околната, производствената ) среда;

в) управляемата сложна система представлява органическо съчетание не само на изкуствени технически обекти и външна среда, но и на хора, участващи във функционирането на системата. Допълнителна сложност се появява поради факта, че поведението на същата се поставя в известна степен от решенията, които ще се вземат именно от тези хора (оператори, предприемачи и др.). Като последица от всичко това се стига до извода, че изучаването на процесите само от гледна точка на тяхната формална структура и количеството на информацията вече не е достатъчно. Нужно е знание за качествената същност и съдържанието на протичащите в дадена система явления и процеси.

Това именно налага отразяването на реалните сложни взаимодействия на различните фактори и елементи в една съвременна система, на тяхната динамика и вътрешна организация, на изменението на различни режими, параметри и структури, както и на съдържанието им, да се извършва с помощта на системния анализ. Неговите основни етапи са следните:

• 
  Формулиране на проблема и набиране на информация
  

• 
  Специфициране на алтернативите
  

• 
  Оценяване на алтернативите.
  

• 
  Системна помощ при внедряването