Закон за защита срещу дискриминацията Законът има за предмет на правна уредба защитата срещу всички форми на дискриминация и начините за нейното предотвратяване (чл. 1)

 Авторът е преподавател по трудово и осигурително право в Нов български университет.

1 Обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г., изм. и доп. Законът е в сила от 1 януари 2004 г.

2 В текста се използват следните съкращения: ЗЗДиск – Закон за защита срещу дискриминацията; КТ – Кодекс на труда; КЗД – Комисия за защита от дискриминация; МОТ – Международна организация на труда; ГПК – Граждански процесуален кодекс; ЗАНН – Закон за административните нарушения и наказания; ЗЗД – Закон за задълженията и договорите; ЗЗБУТ – Закон за здравословни и безопасни условия на труд; ЗНА – Закон за нормативните актове; ИА ГИТ – Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”; ДР – допълнителни разпоредби; КТД – колективен трудов договор.

3 За забраната и защитата срещу дискриминация в трудовите отношения по ЗЗДиск вж. подробно Стайков, Ив. Защита от дискриминация при наемане на работа. – В: Актуални проблеми на трудовото и осигурителното право. Том І. Сборник в памет на доц. Ел. Христова, УИ “Св. Кл. Охридски”, С., 2004, с. 128-149; от него: Задължения на работодателя за предотвратяване на дискриминационни актове на работното място. – Юридически свят, 2004, бр. 1, с. 117-134; Защита от дискриминация на работници или служители с намалена работоспособност. – Правен преглед, 2004, бр. 1, с. 101-116; Забрана за дискриминация при определяне и изплащане на трудовото възнаграждение. – Търговско право, 2005, бр. 5-6, с. 101-121; Дискриминация при прекратяване на трудовото правоотношение. – Съвременно право, 2003, бр. 6, с. 16-31.

4 Забраната за дискриминация е отдавна позната на българското законодателство. На основата на богата международноправна и вътрешноправна уредба на тази забрана в трудовоправната литература е обоснован принципът за равенството във възможностите и предотвратяването на всички форми на дискриминация като един от основните общи принципи на трудовото право. Анализ на съдържанието на този основен принцип на трудовото право вж. в Мръчков, В. Трудово право. 4-то изд. Сиби, С., 2004, с. 66-75; Василев, Ат. Трудово право. БСУ, Бургас, 1997, с. 43-44.

5 От гледна точка на юридическата техника и правната систематика специалните норми, уреждащи забраната за дискриминация в трудовите отношения, следваше да бъдат включени в КТ на съответното им систематично място. Това щеше да доведе до по-добра прегледност и възможност за запознаване на адресатите на правните норми със съдържанието им. Така се улеснява и правораздаването в областта на защитата от трудова дискриминация.

6 Така работодателят няма право да поставя изисквания, свързани с дискриминационните признаци по чл. 4, ал. 1, при обявяване на конкурс за заемане на длъжност, която е свободна или предстои да бъде освободена. Това се отнася по-специално за задължението в обявлението за конкурса да се съдържат като реквизит изискванията за длъжността (чл. 91, ал. 2, т. 1 in fine КТ). Забраната по чл. 12, ал. 2 работодателят да иска от кандидата информация за наличието или липсата на признаци по чл. 4, ал. 1 следва да се прилага и по отношение на необходимите документи, които кандидатът за участие в конкурса трябва да представи. Във връзка с приложението на чл. 12, ал. 4 ЗЗДиск по отношение на конкурса, трябва да се уточни, че възможният дискриминационен акт се извършва при сключването на допълнителното споразумение по чл. 107 КТ, с което се уговарят размерът на трудовото възнаграждение и други условия по възникналото конкурсно трудово правоотношение. Аналогични са и разсъжденията относно задължението на работодателя да осигури еднакви условия на труд на всички работници и служители (чл. 13), уговарянето и изплащането на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд (чл. 14), недискриминирането при реализация на дисциплинарната отговорност (чл. 20) и при едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя на определени основания (чл. 21 ЗЗДиск във вр. с чл. 336 КТ).

7 Вж. така Милованов, Кр. Трудово правоотношение въз основа на избор. БАН, С., 1976, с. 5-53; Василев, Ат. Трудово право. Цит. съч., с. 161-162; Мръчков, В. Трудово право. Цит. съч., с. 249-256.

8 В литературата е дефинирано и понятието трудова чест – уважение на достойнството и трудовата репутация на работника от страна на обкръжаващите го, както и оценката на неговите нравствени и трудови качества. Така Бару, М. И. Охрана трудовой чести по советскому законодательству. Наука, М., 1966, с. 26. Вж. и Гулиев, В. Е., Рудинский, Ф. М. Демократия и достоинство личности. Наука, М., 1983, с. 152 и 159. В чл. 59 от българската Конституция от 1971 г. се съдържаше конституционноправна защита на трудовата чест.

9 Вж. Конвенция на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.

1⁰ Вж. Конвенция № 111 на МОТ относно дискриминацията в областта на труда и професиите от 1958 г.

1¹ Вж. чл. 2, чл. 7 и чл. 23 от Всеобщата декларация за правата на човека, посветени на равенството, забраната за дискриминация и основните трудови права на човека.

1² Вж. Спасов, Б. Достойнството като конституционно понятие. – Съвременно право, 2001, бр. 4, с. 17-25; Павиа, Мари-Люс Откриване на принципа на достойнството на човешката личност. – В: Сб. Теоретични проблеми на защитата на основните права в европейските държави. С., 1998, с. 55-59.

1³ Достойнството на личността е включено и в легалната дефиниция на термина “тормоз” като форма на дискриминация, вкл. и такава на работното място (вж. § 1, т. 1 ДР ЗЗДиск). Нежеланото поведение на работодателя, в което се изразява тормозът, трябва да има за цел или резултат накърняване на достойнството на работника.

1⁴ Така Милованов, Кр. Трудово право. Част І, НИИПП “Г. Димитров”, С., 1988, с. 23-26; Мръчков, В. Трудово право. Цит. съч., с. 199-201, 412; Василев, Ат. Трудово право. Цит. съч., с. 115-116, 459; Мингов, Е. За трудовото правоотношение и неговата правна уредба. – Съвременно право, 2003, бр. 2, с. 63-72.

1⁵ Имам предвид сключване на трудовия договор (чл. 12), трудово възнаграждение (чл. 14), професионална квалификация и професионално развитие (чл. 15), специалната закрила на бременни жени и на лица с увреждания (чл. 12, ал. 3 и чл. 16), забраната за тормоз, вкл. и сексуален, на работното място (чл. 17 и 18), правото на информация на работника или служителя (чл. 22-23), реализация на дисциплинарната отговорност (чл. 20), прекратяване на правоотношението (чл. 21) и други.

1⁶ Общо за материята на здравословните и безопасни условия на труд вж. Радоилски, Л. Трудово право на Народна република България. Наука и изкуство, С., 1957, с. 520-534; Йосифов, Н. – В: Кр. Милованов, Н. Йосифов. Трудово право. Част ІІ. НИИПП “Г. Димитров”, С., 1989, с. 42-73; Средкова, Кр. Безопасни и здравословни условия на труда. Лекции. УИ “Св. Кл. Охридски”, С., 1994, с. 5-16; от нея: Правото на здравословни и безопасни условия на труд. – В: Юбилеен сборник в памет на проф. В. Таджер. Сиби, С., 2003, с. 416-435; Мръчков, В. Трудово право. Цит. съч., с. 403-427.

1⁷ Обн., ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм. и доп.

1⁸ По повод общотеоретичното изясняване на правното съдържание на понятията “равенство”, “равноправие” и “справедливост” е посочвано, че “обективно не е възможно пълно равенство по труд и възнаграждение, нито абсолютно прилагане на равната мяра, поради колосалното по своите размери разделение на труда, поради неизброимо многото видове труд, професии и длъжности. Така Михайлова, М. Право, равенство, справедливост. УИ "Кл. Охридски", С., 1990, с. 122.

1⁹ За понятието “трудова функция” вж. Милованов, Кр. Трудовата функция на работника или служителя. – Изв. на Инст. за правни науки, Т. 27, С., 1972, с. 163-219.

2⁰ За проблематиката на ограничената имуществена отговорност на работника или служителя вж. подробно Василев, Ат. Основание на имуществената отговорност на работниците и служителите. Част І. Характеристика на субекта и обекта на правонарушението. Год. на СУ “Кл. Охридски”, Юрид. фак. Том 76, кн. 2, С., 1986; Ч. ІІ. Фактически състав на правонарушението. Год. на СУ “Кл. Охридски”, Юрид. фак. Том 77, кн. 1, С., 1987; Мръчков, В. Трудово право. Цит. съч., с. 513-531.

2¹ За съдържанието и юридическата характеристика на понятието “професионална квалификация” вж. Йосифов, Н. – В: Кр. Милованов, Н. Йосифов. Трудово право. Цит. съч. Част ІІ, с. 5-40; Мингов, Е. Професионалната квалификация на работниците. – Във: Въпроси на новия Кодекс на труда. С., 1986, с. 67-74; от него: Правото и задължението на работника да повишава професионалната си квалификация. Дисертация за присъждане на научната степен “кандидат на юридическите науки” (машинопис), СУ “Св. Кл. Охридски”, С., 1989.

2² За видовете работно време вж. Радуилски, Л. Трудово право на НРБ. Цит. съч., с. 340-347; Средкова, Кр. Правен режим на работното време. УИ “Св. Кл. Охридски”, С., 1994, с. 133-210.

2³ Така Средкова, Кр. Специална закрила на някои категории работници. НИ, С., 1988, с. 10-12, 35-36, 65-66.

2⁴ Обн., ДВ, бр. 25 от 2001 г.

2⁵ Вж. в този смисъл Топалов, М. Работодателят като страна по индивидуалното трудово правоотношение. Сиби, С., 1997, с. 61-87.

2⁶ Така Мръчков, В. Трудово право. Цит. съч., с. 469.

2⁷ За самопомощта като вид самозащита на субективните права вж. Павлова, М. Гражданско право. Обща част. Том І. 1-во изд. Софи-Р, С., 1995, с. 207-208; Джеров, Ал. Гражданско право. Обща част. Кн. І. 2-ро изд. Сиела, С., 2003, с. 320-321. За самозащитата в трудовото право вж. Лушникова, М. В. К вопросу о самозащите в трудовом праве. – В: Судебно-правовая реформа в Российской Федерации. Сб. науч. трудов. Отв. ред. М. Ю. Федорова. Омск, 2002, с. 116-123.

2⁸ Хипотези на законово предвидена индивидуална самозащита на субективни трудови права на работника или служителя откриваме и при други институти на трудовото право: чл. 176, ал. 3 КТ – определяне на времето за ползване на редовния платен годишен отпуск едностранно от работника при наличието на определените от закона предпоставки; чл. 283 КТ – отказ на работника да изпълнява възложената работа при възникване на сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето му, като средство за защита на основното му право по трудово правоотношение – правото на здравословни и безопасни условия на труда (чл. 127, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 275 КТ).

2⁹ Така Мръчков, В. Трудово право. Цит. съч., с. 99-100, 154; от него: В: Мръчков, В., Каменов, Д., Сотирова, М. Работодателят в трудовите отношения. Оргсистем, С., 1993, с. 50-52; Гевренова, Н. Правна характеристика на нормотворческата власт на работодателя. – В: Актуални проблеми на трудовото и осигурителното право. Том І. УИ “Св. Кл. Охридски”, С., 2004, с. 188-210.

3⁰ За съотношението и йерархическата зависимост на източниците на трудовото право вж. Василев, Ат. Трудово право. Цит. съч., с. 61-63; Мръчков, В. Трудово право. Цит. съч., с. 108-111.

3¹ В действителност тази заповед е съвкупност от множество едностранни волеизявления на работодателя, които в своята цялост и системност формират вътрешния акт на работодателя като единен правен акт и документ.

3² За обявяването на нищожността на сделка по съдебен ред вж. Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял ІІ. Наука и изкуство, С., 1973, с. 285-286; Павлова, М. Гражданско право. Обща част. Том ІІ. 1-во изд. Софи-Р, С., 1996 с. 125-126, 179; Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право. 5-то доп. и прер. изд. УИ “Св. Кл. Охридски”, С., 1994, с. 180-184.

3³ Съгласно чл. 71, ал. 3 ЗЗДиск процесуално легитимирана да предяви този иск като самостоятелен и да се конституира в процеса като главна страна е и синдикалната организация в предприятието, ако има създадена такава. Положителната процесуална предпоставка, посочена от закона – вследствие на дискриминация да са нарушени правата на множество лица, е обективно налице. Всички вътрешни актове на работодателя имат персонално действие спрямо всички работници в предприятието. В този смисъл са нарушени или е възможно в бъдеще да бъдат нарушени правата на равно третиране по отношение условията на труд на всички членове на трудовия колектив в предприятието. Лицата, чиито права са нарушени или е възможно да бъдат нарушени – всеки един от работниците, могат да встъпят в процеса като подпомагаща страна по чл. 174 ГПК.

3⁴ Съвсем друг е въпросът, че за това закононарушение, административно по своя характер, КЗД може да наложи с решението си и административно наказание – глоба или имуществена санкция по реда на раздел ІІ на глава V ЗЗДиск, в зависимост от обективната страна на административното нарушение.

3⁵ За контролните права на ИА ГИТ и за правната характеристика на задължителното предписание като принудителна административна мярка вж. подробно Мръчков, В. Трудово право. Цит. съч., с. 905-908.

3⁶ Тъй като и КЗД осъществява специализиран държавен контрол за спазване на антидискриминационното трудово законодателство (по характера си това е външноведомствен контрол), се поставя по-общият въпрос за взаимодействието на този държавен орган с дейността на ИА ГИТ. Възможно е дублиране и противоречия в дейността на двата държавни органа при упражняване на правомощията им да дават задължителни предписания на работодателите и да налагат административни наказания за нарушаване на антидискриминационни разпоредби на трудовото законодателство и при неизпълнение на задължителни предписания. Необходимостта от взаимодействие и координация е особено наложителна при реализация на административнонаказателната отговорност, за да не се стига до положението за едно и също административно нарушение да се налагат две административни наказания (вж. чл. 17 ЗАНН), като се има предвид, че КТ и ЗЗДиск предвиждат различни по размер (минимум и максимум) глоби.

3⁷ За правната същност на КТД като недържавен източник на трудовото право вж. подробно Мръчков, В. Трудово право. Цит. съч., с. 99, 110, 775-781; Василев, Ат. Трудово право. Цит. съч., с. 92-111; Гевренова, Н. Видове правни норми в колективния трудов договор като недържавен източник на трудовото право. – В: Юбилеен сборник в памет на проф. В. Таджер. Сиби, С., 2003, с. 82-97. В по-старата правна литература вж. Ошанов, Р. Колективният трудов договор като правен институт. С., 1940, с. 83-117; Радоилски, Л. Трудово право на НРБ. Цит. съч., с. 210-218; Христова, Е. Колективният трудов договор в Народна република България. НИ, С., 1961, с. 31-36, 57-86.

3⁸ За института на присъединяване към сключен КТД вж. Мръчков, В. Действие на колективния трудов договор спрямо работниците и служителите. – Съвременно право, 1993, бр. 4, с. 15-22; от него: Трудово право. Цит. съч., с. 798-805; Банова, Ем., Сербезова, Ст. Правото на присъединяване към колективен трудов договор. – Труд и право, 2002, бр. 5, с. 5 и сл.

3⁹ За недействителността на КТД вж. Мръчков, В. Трудово право. Цит. съч., с. 808-811.

4⁰ Практиката показва, че в някои КТД има разпоредби, които пряко противоречат на забраната за дискриминация. Най-често това са особените закрилни разпоредби за синдикалните членове, за които се предвиждат специални правила при прекратяване на трудовото им правоотношение, допълнителни трудови възнаграждения и други подобни.

Каталог: 1187
1187 -> Книги по право на ес в библиотеката на юф при су «СВ. Климент охридски»
1187 -> Заседание на седми юли, две хиляди и девета година в състав: председател: Е. К. Т