СТАЛИН И СЛУЧАЯТ "НИКОЛА ПЕТКОВ"

СТАЛИН И СЛУЧАЯТ "НИКОЛА ПЕТКОВ"

Сталин вече знае, че Никола Петков е с голям антифашистки принос: човек, който кръвно е свързан с борбите за нова, демократична България. Бащата е разстрелян насред София през 1908. Братът - Петко Д. Петков - като депутат на БЗНС е убит през 1925 г.

Сталин постоянно ще съветва комунистите в България да уважават Н. Петков, да го спечелят за съюзник - той е любимец на земеделските маси, след него вървят милиони отрудени селяни. Никола Петков се запознава тогава лично и с големите политици на Москва - В. Молотов и А. Вишински. С втория той ще се срещне и в България.

Никола Петков се отнася с уважение към усилията на съветското правителство да смекчи наказателните мерки, които предлагат САЩ и Англия към България като сателитна на Германия страна. Той е политик-реалист и вижда, че по споразумение на съюзниците от антихитлеристката коалиция България е определена в съветската сфера на влияние. С оглед националните интереси това обстоятелство има положително значение, но, от друга страна, поставяше България в голяма зависимост от СССР. Това именно предимство на СССР в историческата съдба на България не можа да го спаси от бесилката. По-късно Никола Петков с основание ще говори за господарите от Кремъл. Международен нормативен документ дава право на Сталин да упражнява своето влияние и диктат. Съветската хегемония ограничава англо-американското присъствие и влияние върху българските работи.

Никола Петков бе поставил подписа си под клаузите на примирието, подписано в Москва.

Намесата на Сталин във вътрешните работи на България, получила картбланш от Московското примирие, става все по-осезателна. Г. М. Димитров е освободен от длъжността политически секретар на БЗНС и на негово място през януари 1945 г. е избран Никола Петков.

Българските комунисти много оптимистично си представят положението на България. Застанаали зад гърба на големия съветски брат, те започват грубо да нарушават международните си задължения, изкуствено пришпорват по-бързото, несъобразено с международното положение развитие на револю\ионния про\ес. Това злепоставя Сталин. Той е верен на съюзническите си задължения, а българските комунисти със своите действия го злепоставят - Сталин е принуден да каже на Георги Димитров: "Българските комунисти видимо се боят да кажат на народа, че те не се стремят сега да съветизират България." С тази цел Сталин не допуска непосредствено след 9.IX.1944 г. завръщането на Коларов и Димитров в България. Той им няма доверие, че те не ще се разприказват за по-скорошно изграждане на социализма в България по примера на СССР. Сталин счита, че е рано да се говори директно още за социализъм в България. "Комунистите, казва той, сега вземат много висок тон. Звенарите искат да излязат от правителството. Ако сега и Коларов пристигне там, то съвсем ще се побъркат. По-добре е, казва Сталин на Димитров в отговор на ходатайството му за час по-скорошното завръщане на Коларов, да се почака със заминаването на Коларов за София. Нима тук той живее лошо?" Когато Георги Димитров втори път напомня на Сталин за искането на Коларов, той е още по-откровен: "Аз се боя, че пристигането на Коларов в София ще отблъсне земеделците и другите. Ще му разкрият биографията, ще вдигнат шум, ще използуват неговото присъствие да се говори отново за съветизация на България." Пред съюзниците Сталин държи още на обещанието си, че няма да "съветизира" България. Според Сталин българските комунисти екстремират, избързват, проявяват сектантство във взаимоотношенията си най-вече със земеделската партия, към нейния вожд Никола Петков. Може би той има основание, когато счита, че идването на Коларов и Димитров ще поощри и засили още повече куража и увереността на българските комунисти, че на тях всичко им е разрешено, че никой не е в състояние да се меси в българските работи.

Въпреки хегемонната роля на Комунистическата партия политическите дейци от цял свят, в това число и на първо място Сталин знаят, че партията на българските селяни е авторитетна масова партия, с изключително голямо влияние сред селяните, с големи традиции и определен антифашистки принос. С нея и нейните политически ръководители не може да се постъпва произволно и да се елиминират те от политическия живот на България. Никола Петков се е наложил като неоспорим от никого лидер с голямо политическо влияние. Най-лесно е да се скъса с него, когато той се обяви в опозиция, като бъде обвинен в шпионаж и заговорническа дейност. Това ще стане по-късно. Засега е рано, трябва да се приложи нова тактика. Сталин ще съвева българските комунисти, че ще е "политически несъобразно да не скъсваме още с него, да се постараем да го неутрализираме".

На 11 юли 1945 г. Г. Димитров изпраща директивно писмо от Москва: "Нашият "Большой друг" (това е шифрованото име на Сталин) се отнася отрицателно към реконструкцията на кабинета в настоящия момент. Смята преждевременно отстраняването на Н. Петков и неговите другари от кабинета. "Той, казва Сталин, трябва да бъде разобличен вътре и вън от страната, въз основа на конкретни факти." Никола Петков пречи на Комунистическата партия, след него вървят в огромното си мнозинство селяните и членската маса на БЗНС. Те уверяват Сталин, че Петков може да бъде заместен от другия виден деец на БЗНС Александър Оббов. Сталин обаче възпира неговите противници от прибързани действия. Всички са убедени, че Петков трябва да си отиде, но разликата е в подхода, в начина, по който той да се изолира. Ако Петков бъде убит или осъден, Сталин счита, че в чужбина ще се гледа на него като на герой, като поредна жертва на комунистите, като борец за свобода. Сталин съветва своите съмишленици в България "до проявяват по-голяма осторожност и търпимост". Той още държи да се консултира за всичко с представителите на САЩ и Англия. Сталин успокоява българските си другари, че не е толкова страшно да има разногласия в управляващата коалиция, да има критика в Националния съвет на ОФ. "Това е, казва Сталин в един разговор с Георги Димитров, съвсем естествено, че е невъзможно в блок от партии да има единодушие по всички въпроси." Димитров му изтъква свои аргументи, но Сталин, както Г. Димитров е записал в своя дневник, "остана твърдо на своето мнение и още веднъж подчерта своя съвет".

Мнението на Сталин за българските комунисти има аксиоматичен характер. То изменя еднопосочното мислене на българските комунисти. На заседание на политбюро на 12 юли 1945 г. Трайчо Костов чете писмото на Георги Димитров, което съдържа указанията на Сталин за по-гъвкава политика в процеса на демократизация на страната. От др. Молотов, съобщава Тр. Костов, е получено писмо до руските другари в София, че БКП е проявила сектантство по въпроса за Никола Петков, че позицията към него е неправилна и заплашва да доведе до развалянето на коалицията между четирите партии, че комунистите в България трябва да се вслушват в критиката на другите партии, да не се намесват в тяхните вътрешни работи, че не може да се забрани на Никола Петков да критикува, че нашата партия иска да живее във всички удобства и да ходи сама по паркетен под и др..." "Ясно е, продължава Г. Димитров, че тук се касае не за случайно мнение, а за добре обмислена позиция на съветското правителство, към която следователно трябва да се отнесем с най-голяма сериозност към рекомендациите, които се правят."

Читателят разбира, че това са буквално думи на Сталин, които Димитров препредава на Тр. Костов. Сталин е разсърден на своите ученици. Един след друг следват неговите съвети посредством Г. Димитров, но те понякога не се вслушват, не могат да разберат в дълбочина, че към опозицията трябва да се отнасят така, както ги съветва Сталин. Той иска от тях да направят поврат в своята политика, да се откажат от твърдата си линия, съветва ги да се научат да правят компромиси. Всичко това е казано от Сталин с раздразнен тон. Случаят "Петков" не случайно го занимава толкова много. Той знае и има поддръжката и на САЩ, и на Англия, и на огромното мнозинство на БЗНС. Сталин напомня нееднократно на Г. Димитров, на който предстои завръщане в България през ноември 1945 г., че "ако се изолира Н. Петков, ако започнем борба срещу него, се стеснява базата на ОФ, губят се селските маси, които биха тръгнали подир Петков и групата му".

Както се вижда от документите на Наркоминдела на СССР, посланикът Лавришчев също сигнализира за грубото отношение към Н. Петков в България, за "невслушване в известна критика на земеделците". БКП е разтревожена от критиката, която им се отправя от Москва и лично от Сталин. В протоколите на Политбюро на ЦК на БКП от 3 юли 1945 г. четем: "Ние въпреки предупрежденията на Г. Димитров (а те са на Сталин) да не се намесваме грубо във вътрешните работи на БЗНС се намесвахме грубо, не проявихме достатъчна гъвкавост, форсирахме работата... Ние забравихме, че сме победена страна, не се съобразявахме при решаването на вътрешните въпроси с международните интереси на СССР. Изхвърлянето на Н. Петков от правителството ще бъде в противоречие с общата политика на СССР. България не трябва да създава проблеми преди международната конференция на тримата в Потсдам... Предупреждението на др. Сталин идва късно, но не съвсем... Ние може да убедим нашите съюзници - левите земеделци, че от международни съображения е необходимо да се направи още един опит с Никола Петков, но не на всяка цена, а при определени условия."

Твърдолинейните в БКП даже се опитват да се противопоставят на Сталин, да се отнесат леко резервирано. Научавайки за това, Г. Димитров е разтревожен да не би това да предизвика гнева на Сталин. Той усеща тази мълчалива съпротива от България.

Насрочените за 26 август 1945 г. парламентарни избори под натиска на опозицията и с намесата на САЩ и Англия се отлагат за 18 ноември с.г. Никола Петков е дал ултиматум, че ако не се отложат изборите, опозиционните министри ще си дадат оставката. Сталин се страхува от допускането в България на правителствена криза, от стесняване базата на ОФ. Още на другия ден след отлагането на изборите ЦК на БКП обсъжда новосъздаденото положение - какво да се прави? Отново се иска консултация със Сталин. "Ние получихме известни указания, заявява Трайчо Костов, от др. Сталин, които ни навеждат на мисълта, че може би в това отношение - в борбата срещу десните елементи в ОФ-партии - не сме били на прав път. Др. Сталин ни предупреждаваше, че в навечерието на Берлинската конференция ние не бива по никакъв начин да допуснем правителствена криза и стесняване на базата на ОФ. Той ни упрекваше в не съвсем правилно отношение към Н. Петков и неговата група, в прекалено ГРУБА намеса във вътрешните работи на БЗНС, в нежелание да търпим каквато и да била критика. Той ни посочваше, че не можем да искаме от другите съюзнически партии да бъдат 100 процента убедени и искрени отечественофронтовци, каквито сме ние, да бъдат по всички въпроси на нашето мнение. Той ни предупреди, че в такива междинни партии не може да няма колебание, но ние трябва по-търпимо и по-гъвкаво да се отнасяме към тези колебания.

За нашето желание... да изчистим извъднъж нашия път др. Сталин ни упрекна, че ние предпочитаме да се движим по паркет, отколкото по грубия и изровен път на действителния живот. Вие си спомняте, че ние се опитахме да се отнесем към тези съвети на др. Сталин сериозно и с всичкото внимание, което те заслужават, взехме решение да направим всичко възможно, за да избегнем кризата след дълги преговори, установихме се при анализа на Петковата група, че не би било правилно да се сложи пълен знак на равенство между нея и Гемето. Най-сетне съгласихме се, че англофилските и американофилските тенденции у Петкова и Чешмеджиева, това, че тия приятели започнаха да гледат с едното око към СССР, а с другото - към Англия и Америка, не могат да се смятат за достатъчно основание за изхвърлянето им от ОФ при сегашното международно положение, когато СССР тоже държи на съюза с Англия и Америка."

БКП разбира, че с Никола Петков тя не може самоволно да се разправи, че неговата съдба може да се реши само на равнище представителите на великите сили.

Отлагнето на изборите, отношението към ръководителите на опозицията изисква от ръководните сили в България да потърсят отново съветите на Сталин и Молотов. На 25 август 1945 г. за Москва заминават Трайчо Костов и Вълко Червенков. Към тях се присъединяват и Георги Димитров и Васил Коларов. Още същата вечер са приети от Сталин и Молотов.

Тук те идват със свой проект-програма за действие при новата обстановка. Те са уплашени; щом СССР не можа да предотврати отлагането на изборите - значи той е по-слаб от англо-американците. Какво ще каже сега Сталин? В него е и надеждата.

Вие сте длъжни да отстоявате своето право сами да решавате въпроса за това какво правителство да имате. От тази гледна точка декларацията на Националния комитет на ОФ за отлагането на изборите не е съвсем правилно и добре обмислена - съставена е твърде подомашному. По-добре би било да кажете, че отлагате изборите, тъй като се вслушвате в исканията на опозицията, отколкото да заявите, че правите това под външен натиск. Трябва да бъде използуван аргументът, че без опозиция не е мислимо никакво демократично правителство. А това, че опозицията може да не остане доволна от вашите постъпки, няма какво да ви смущава: тя за това е опозиция, за да бъде недоволна. Не е мислимо опозицията да бъде доволна от всичко... В декларацията е пропуснат също и важният пункт, че ОФ власт е възстановила и свободата на вероизповеданията. Въобще тя е съставена подомашному. В нея твърде много се ругае Петков.

В общество с антагонистични класи трябва непременно да има опозиция. Не могат едновременно да бъдат доволни и работодатели, и работополучатели, както казват немците. Без опозиция може само в общество като нашето. И все пак понякога се случва ние самите да си правим опозиция чрез самокритика... По-добре би било да се легализира опозицията, за да я държите вие в своите ръце и да я заставите да бъде лоялна, отколкото да премине в нелегалност. Вие сте заинтересовани да имате опозиция. Ако работите добре, вие може да вземете в свои ръце опозицията на Петков и да я използувате в най-различни случаи. За вас даже е изгодно опозиция от 50-60 човека - ще се хвалите пред Бевин, че у вас има опозиция. Опозицията у вас ще бъде като камшик, ще ви принуждава да не се разпускате, ще ви пришпорва. С някои пунктове на вашия проект вие сами признавате, че опозицията е права в нещо. Опозицията понякога по-добре вижда известно недоволство сред масите, отколкото тези, които са на върха на властта. Вие сте уверени, че народът върви с вас? Тогава защо така се изплашихте от опозицията?"

Сталин по индиректен път търси начин за изолация на Никола Петков. Неговата фигура го тревожи и той предлага един вариант, според който опозиционните земеделци начело с Петков да се обединят с тези, които подкрепят партията. С това Сталин иска да противопостави двете фракции, които сами да воюват помежду си. По този начин на преден план се изкарват левите земеделци, земеделците отечественофронтовци. Това на практика е теорията "разделяй и владей". В друг случай Сталин предлага за България като предимно селска страна да няма комунистическа партия, която да плаши селяните, а да се създаде някаква си "работническо-селска партия", която да погълне и двете партии - на земеделците и комунистите. Като образец Сталин сочи английската "Лейбър парти"- Но забележете, че Сталин, за да не уплаши комунистите им казва: "По същество това ще бъде комунистическа партия, но на пръв план това ще става по-завоалирано, а после вие ще обявите, че се борите за комунизъм."

От 16 до 25 декември 1945 г. в Москва се провежда съвещание на външните министри на Англия, САЩ и СССР. Обсъждат се принципи за процедурата по сключването на мирните договори с победените страни. Американската и английската делегация настояват като условие за сключването на мирен договор с България демократизирането на режима в страната. След продължителни дебати се решава в правителството на Отечествения фронт да бъдат включени двама представители на опозицията. Но кои да бъдат те? Сталин знае, че Бърн (САЩ) и Бевин (Англия) ще искат Никола Петков да представлява опозицията. А Сталин се страхува от него, но трябва с някакъв аргумент да се отклони кандидатурата на Петков. На 23 декември Георги Димитров записва в дневника си едно много важно събитие. То се отнася именно за Никола Петков: "Извика по ВЧ Сталин. Съобщи: яви се при мен министърът на външните работи на САЩ и предложи с цел признаването на българското правителство реорганизация на правителството с цел включването в нещо на представители на опозицията-"

"... Що се касае до опозицията, както е известно, има лоялна и нелоялна опозиция. Българската опозиция е нелоялна. Тя бойкотира изборите. В Америка също има опозиция - републиканците. Но след нейното поражение в изборите нейният ръководител заяви, че поддържа правителството. Българската опозиция постъпи обратно. Има у вас нелоялна опозиция. Бихте ли включили представители на тази опозиция във вашето правителство. (Той започва да се смее...) Защо това трябва да се иска от България." "... Помислете, казал Сталин на Георги Димитров, не бихте ли могли да включите един или двама министри от опозиционните кръгове, откъсвайки ги от опозицията. Дайте им някакво незначително министерство. Естествено, въпрос не става за Петков. Може да се намери друг, макар немного известен. Посъветвайте се с вашите другари и съобщете вашето мнение. Ще чакаме утре вашето позвъняване."

Читателят е забелязал изричното указание на Сталин: да се търси човек от опозицията, но да не е известен като Никола Петков. И на този по-малко известен опозиционер да се даде някакво незначително министерство. Георги Димитров е смутен. Трябва да се намерят лоялни опозиционери. Започват консултации, но такива опозиционери, каквито се търсят, няма. Следователно не могат да се изпълнят съветите на Сталин. Московските решения могат да бъдат осуетени, да не се осъществят. А това е голям скандал, който злепоставя Сталин. На 30 декември 1945 г. Георги Димитров е записал в дневника си: "Отправих телеграма (шифровка) до Сталин и Молотов по повод практическото приложение решенията на Московската конференция по българския въпрос." Както вече подчертахме, има реална опасност московските решения да бъдат провалени. Спешно заминава най-авторитетна делегация: министър-председателят Кимон Георгиев, министърът на вътрешните работи Петко Стайнов, министърът на вътрешните работи Антон Югов и проф. Димитър Михалчев - посланик на България в СССР. На 7 януари българската делегация е поканена на прием от Сталин. На тази среща най-много ще се спряга името на Никола Петков. Но нека да дадем думата на проф. Михалчев.

"Срещата се състоя на 7 януари 1946 г. вечерта от 10 до 12 часа в Кремъл - пише в информация Д. Михалчев до Министерството на външните работи. - Тя започна с едно разяснение на Кимон Георгиев, подир което последва изложение на Сталин върху развоя на неотдавнашните преговори между тримата министри на външните работи, доколкото те засягат и България, и отчасти и Румъния"... Сталин смята, че в България не са оценили достатъчно благоприятния за България резултат. "Вие нямате нужда да се занимвате толкова много с вашата опозиция. Вие трябваше чисто и просто да й изтъкнете решението на конференцията и да я поканите да посочи двама упълномощени от нея и лоялни спрямо ОФ свои представители. Защо е било нужно да карате селски представители да ви дават писмени декларации за едно или друго! Не знаете ли, че селянинът е сговорчив - добавил Сталин засмяно и иронично, - но неговата сговорчивост и доверие веднага се свършват, когато го накарат да подпише нещо! Ако Н. Петков, Пастухов и Лулчев желаят да посочат свои лица - добре; ако не желаят - още по-добре. Вие със своята тактика сте дали на опозицията да мисли, че имате нужда от нея, когато тя никак не ви трябва... Нашата задача в отношенията с тия "опозиции" в Румъния и България е да съдействуваме за тяхното разложение. А вие чрез своите действия с петковци и пастуховци помагате да се засили тяхното самочувствие... В разговора наред със Сталин участвува често и Молотов. Те двамата се сговориха накрая да се изпрати Вишински от Букурещ в София, за да разясни той лично на българската опозиция, че от нея Московската конференция иска двама действителни и лоялни представтители. Ако петковци и лулчевци - каза Сталин - не щат, те рискуват да останат изолирани и да загубят всичко. Защото техният отказ означава, че те отиват против общата линия на тримата и против изричния съвет на СССР..."

Сталин се обажда на Вишински по телефона и като му дава нужните инструкции, поръчва му на другия ден да тръгне за София.
"Големите от Кремъл бяха много ядосани и този яд винаги намираше ехо сред петата колона на болшевиките в другите страни..."

(Чърчил)
"На 8 януари в София пристига А. Я. Вишински - записва Георги Димитров в дневника си. - Срещнахме се в Бирюзов. Беседвахме за позицията, която трябва да заеме към опозицията. През нощта той приел Лулчев. Безрезултатен разговор." Димитров не съобщава, че Вишински се среща също през нощта и с Никола Петков. По сталински маниер той изпраща човек, който да го извика в полунощ. Никола Петков връща пратеника на Вишински с думите: "Благодаря му, но ние политиката я водим денем, а нощно време почиваме и вие сте ме намерили в леглото. Утре, когато пожелаете, съм му на разположение." Ядосан от отказа на двамата представители на опизицията, Вишински грубо им заявява: "Не съм дошъл с вас да разисквам, нито да приемам вашите условия. Аз съм дошъл да ви предам Мосовското решение, съгласно което, ако вие се съгласите, трябва да представите двама представители."

Отказът на Петков да разговаря с Вишински е един от аргументите, които по-късно ще се използуват за осъждането му. Ето и мотивите: Никола Петков не е съгласен с Московското решение, той не спори с българското правителство, той спори със Сталин, със СССР.

Само два дни преди да бъде обявен съставът на новото правителство на Кимон Георгиев (31 март 1946 г.), Сталин изпраща на Г. Димитров шифрограма как да бъде съставено новото българско правителство. Сталин вече е направил рязък завой в своето отношение към политическата опозиция в България: решил е да се започне политическо репресивно настъпление срещу нея. И началото е тук - противопоставянето на тримата срещу изпълнение решението на Московското съвещание. Ето какво е записал Георги Димитров в дневника си на 6 юни 1946 г. за поредната си среща и разговор със Сталин: "Вечеря със Сталин и Молотов в Кремъл. ... Късно през нощта - закуска в дачата на Сталин. Престояхме до 7 часа сутринта... Беседвахме по нашата тактика към съюзниците и в частност за Дамян Велчев... Сталин ни критикуваше за недостатъчно решителни действия от наша страна. Посъветва ни да вземем по-решителен курс и да не се съобразяваме с мнението и настроението на англичани и американци и тяхната агентура в България. Югославяните къде по-смело действуват."

БКП прави своя извод от препоръката на Сталин да действува по-смело, така както "югославяните действуват". За това Димитров се консултира със съветските служби на КГБ. На 26 юни 1947 г. при него се провежда съвещание с изпратените от Берия съветници. Това Димитров го е записал в дневника си.

При следствието срещу Никола Петков е приложена съветската "конвейрна система" на разпит. Той се извършва през цялото денонощие от четири следствени екипа при системно безсъние на подследствените. На 16 август 1947 г. Никола Петков е осъден на смърт. Ръководителите на САЩ и Англия правят всичко възможност да осигурят благоразположението на СССР да не изпълнява присъдата срещу Петков. Съветското правителство отхвърля тези искания като неоснователни. На 17 септември 1947 г. Димитров изпраща специална шифрограма от Москва, след като е съгласувал този въпрос на най-високо равнище. "В настоящия момент - се казва в нея - е нужно да се даде нагледен силен урок на всички, които се опитват да подриват народната власт и да се вмесват в нашите вътрешни работи. Такова е мнението на нашите приятели (съветските ръководители - б.а.)"

Историята е запазила автентични документи, от които се вижда личната намеса на Сталин за случая "Никола Петков". Докато през 1945 г. Сталин критикува българските комунисти за политически максимализъм, сектантство и неповратливост, в края на 1946 г. той ги критикува за политическа пасивност, за забавяне на революционните преобразувания. Сталин вече иска да се ликвидира политическата опозиция в България. Ялтенската конференция, която дава на Сталин право на влияние в България, не дава големи шансове на САЩ и Англия за намеса в общесвено-политическия живот на България.

Убийството на Никола Петков на 23 септември 1847 г. разтревожва международната демократична общественост. У никого няма съмнение, че това е дело на Сталин. И с основание на 25 септември пред събрание на Партията на консерваторите Чърчил заявява: "Трябва добре да се разбере, че съветското правителство е първият виновник за смъртта на Петков... Българските комунисти действуваха по заповед от Москва, убивайки Петков. Това убийство не можеше да стане скрито и ние знаем, че Кремъл е бил винаги готов на най-страшни наказания... Казвам "Кремъл", защото българските болшевики са действували по заповед. Големите от Кремъл бяха много ядосани и този яд винаги намираше ехо сред петата колона на болшевиките в другите страни. Болшевиките по нищо не се различаваха от нацистите."