Среднокисели вулканити. Единицата обединява лавите и лавобрекчите от състава на подкомплекса. Скалите са преобладаващо с латитов състав. Разполагат се върху и просичат туфозната пачка. Покриват се от различни нива на Кърджалийската вулкано-седиментна група – варовито-пясъчниковата задруга и скалите на Зимовинския вулкански комплекс.
Латитови лавобрекчи (2NλE3). Разполагат се в основата на единицата. Изграждат сравнително къси потоци. По петрографски характеристики са сходни с дребно-среднопорфирните латитови лави.
Дребно-среднопорфирни латити (3NλE3). Разкриват се на ограничени площи западно и източно от с. Гълъбец. Изграждат лавови потоци. Скалите са сиво-зелени до сиво-виолетови, масивни с порфирна структура. Първичните минерали изграждат до 20–40 % от обема на скалата. Плагиоклазите (олигоклаз-андезин) са преобладаващи. Понякога са с тънка неиздържана периферия от санидин. Мафичните минерали са представени от клинопироксен, дребни редки, цялостно променени кристали от ортопироксен и люспи от опацитизиран биотит. Акцесорните минерали са бледокафяв апатит и магнетит. Основната маса е с микролитова и пилотакситова структура. Изградена е от субпаралелно ориентирани по слоевете на течение микролити от плагиоклаз и санидин, дребни зърна магнетит, микролюспест опацитизиран биотит и незначително количество вулканско стъкло.
Дребнопорфирни латити (3NλE3). Изграждат малки секущи тела в околностите на с. Гълъбец. Петрографските им особености са относително сходни с тези на описаните по-горе лави.
За лави от Николовския вулкански подкомплекс в околностите на с. Минзухар (на юг от изследваната площ) по К-Ar метод е определена възраст 35,5 Ма (В. Георгиев, и др. 1996ф). Това, както и взаимоотношенията им със скали от другите единици определя възрастта им като приабонска.
4.1.3.3.Среднокисели вулканити – неподелени (λЕ3)
На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Искра) разглежданите скали са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.
Скалите се разкриват в северната част на картния лист, източно от яз. Езерово и източно и северно от с. Гарваново. По-широко разпространение скалите имат на север от изследваната площ. Изграждат Ябълково-Сталевската зона.
Вулканитите се разполагат върху метаморфити от Тракийската литотектонска единица. Покриват се от рифови варовици с приабонска възраст и туфозни варовици и вулканокластични брекчоконгломерати с варовиков матрикс.
Единицата е съставена от среднокисели вулкански продукти с предимно латитов състав – лави, лавобрекчи, агломератови туфи и епикластити.
Възрастта на скалите по стратиграфска позиция се приема за приабонска.
4.1.3.4. Рифови варовици (lE3)
Варовиците са описвани от Р. Иванов (1972) в състава на „туфитов хоризонт”. На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Искра) са отнесени към „мергелно-варовиковата задруга”.
Скалите се разкриват в източния край на яз. Гарваново и югоизточно от него. Разполагат се съгласно върху гореописаните среднокисели вулканити.
Варовиците са сиво-бели до кремави, биоконструирани (с корали, бивалвии, алги и пр.). Изграждат неголеми биохермни постройки.
Дебелината на телата не превишава 20 m.
Фаунистично определената възраст на варовиците северозападно от с. Гарваново – при Карапазарлъшката чешма (Р. Иванов, 1960) е приабонска.
