Николовски вулкански подкомплекс. Като „Николовски латитов комплекс” скалите са описвани от В. Георгиев, Милованов (2006а). Наименовани са на с. Николово (к. л. Николово М 1:50 000). В настоящата записка се прави ревизия на ранга на единицата – от „единица от смесени скали” във вулкански подкомплекс към състава на Минзухарския вулкански комплекс. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.
Скалите от единицата се разкриват в югоизточния ъгъл на картния лист, в околностите на яз. Тракиец и източно от него, между селата Гълъбец, Тракиец и Козлец. Площно разпространение имат и на юг от изследваната площ. Изграждат Николовския вулкан.
Разглежданите скали се разполагат с размив върху седименти от конгломерато-пясъчниковата задуга и с преход върху Пъдарска свита. Покриват се съгласно от варовито-пясъчниковата задруга и пирокластити от състава на Зимовинския вулкански комплекс.
Николовският вулкански подкомплекс е изграден от вулканити с шошонитов до латитов състав – лави, лавобрекчи, пепелни до агломератови туфи и епикластити. Лавите формират потоци и секущи тела. Подкомплексът е съставен от няколко суперпозиционно разположени единици, обединяващи слоестите и секущи тела от състава му (отгоре надолу): Ястребски шошонити (к. л. Николово – М 1:50 000), туфозна задруга и среднокисели вулканити.
Възрастта на скалите, определена по стратиграфска позиция и К-Ar датировки, е приабонска.
Туфозна задруга (1λNE3). В пределите на картния лист скалите от задругата изграждат основата на Николовския вулкански подкомплекс, като се разполагат с преход върху Пъдарската свита.
Задругата е изградена от незакономерна алтернация на среднокисели грубопепелни до агломератови туфи и епикластити. Литокластите са със сходни характеристики като лавовите скали от подкомплекса.
Дебелината на скалите не превишава 80 m.
Възрастта, определена по стратиграфска позиция, е приабонска.
