Момчилградската структурно-тектонска зона (МГСТЗ) е по същество по-късна от СИРСТЗ. Залагането на комплексната депресия, изключвайки ларамийските и ранноилирските (R21) активизации по периферията на синформно огънатите кристалинни бордове се свързва с етапа на троговото заложение (R23) и ликвидиране (преодоляване) на Кърджали-Самотновския праг в района от с. Седловина (к. л. Кърджали в М 1:50 000).
Зоната има генерално СИ-ЮЗ (55º) направление, почти напречно (под ъгъл 85 º) спрямо структурите от СИРСТЗ. Дължината ù между селата Кушла (к. л. Златоград в М 1: 50 000) и Светослав (к. л. Студен кладенец в М 1: 50 000) е около 55 km. Напречната ширина е непостоянна, а максималната, измерена по удължението на централната подзона – 34 km (между селата Лебед и Долняне на изток – к. л. Крумовград в М 1: 50 000).
В нея също са обособени три подзони: североизточна, централна и югозападна. В рамките на изследваната площ в района на селата Щерна и Търновци са представени само части от западните окрайнини на централната подзона.
Централната подзона има субекваториално удължение, разположено косо спрямо второразрядната структурна зона. От север тя е ограничена от мисленото продължение на Момчилград-Джанковската крипторуптура (или възможен крипторазлом с аналогична И–З ориентация). От юг част от границата ù се бележи с тектонски скъсвания по флексурни пропадания от системата на Пресешката дислокация или нормално по материалите, изпълващи Бенковското понижение (ЮЗ подзона). Ширината между указаните граници е около 17 km. Дължината ù отговаря на максимално указаната ширина на второразрядната структура, а ако към нея се прибави и проникващата зона на Звезделския субвулкански елипсоиден пояс до северно от Крумовград, то тя нараства на около 40 km.
Пълният набор съставни структури в рамките на подзоната е охарактеризиран в Обяснителите записки към картните листове Кърджали и Джебел (М 1: 50 000). Периметърът на централната подзона на к. л. Ардино включва малка част от западните периферии на Кърджалийската депресия и треторазрядното Плазищенско понижение. Последното е с отношение към развитието на Нановишкия вулкански масив (треторазрядна структура от североизточната подзона на МГСТЗ).
Централната подзона е представена от южните дистални участъци на Нановишката магмопроводяща полукръгова структура.Пълна справка относно развитието на представите и характера на тази забележителна структура се предлага в Обяснителната записка към картен лист Студен Кладенец – М 1: 50 000. В рамките на изследваната площ е застъпена само малка част от т.нар. Плазищенско понижение, запълнено от дистални продукти на вулкана. Тази структура представлява аналог на също така новодефинираното Високополянско понижение (към Звинишко-Ибреджекската структурно-тектонска зона). Извън рамките на картния лист двете понижения са разположени съответно южно и северно от Нановишкия вулкан. Залагането на Плазищенското понижение се свързва с един сравнително напреднал етап от развитието на вулкана (Чифлишки вулкански подкомплекс). То приключва развитието си с оформянето на Джебелското понижение (Фиг. 11). Трансформираният плитък ранноолигоценски басейн се изпълва от скалите на пясъчниково-брекчоконгломератната задруга и варовиково-пирокластичната задруга от състава на подкомплекса.
Важни подробности около произхода и характера на киселите пирокластити се коментират в обяснителната записка на к. л. Студен кладенец към Геоложката карта в М 1: 50 000.
