Характеристика на гънково-блоковия комплекс. В рамките на второразрядната структурно-тектонска зона са представени само елементи на структури от гънково-блоков тип. Те са резултат на по-късни разноетапни деформации, наложени върху треторазрядните структурни зони.
Боровишка грабен-синклинала.Като „Чамдеренска” структурата е описана за пръв път в Кацков и др. (1966ф).
Касае се за палеогенското пространство, плавно асиметрично негативно прегънато при тектонската преработка на възможно първично предестиниран, клиновиден и заливовидно вдаден на юг контур, заключен между Боровишкия разсед и Халачката разломна зона.
Южните центриклинални участъци се разполагат на около 500 m СЗ от с. Халач. От там шарнирът на гънката се следи на ССИ паралелно и в близост с източния ограничителен разлом до западно от най-южната махала на с. Голобрад. В северна посока той става субмеридионален и през кота 737 напуска границите на картния лист. Дължината му е около 3,2 km.
Югозападното крило е със спокойни (10–20° на ИСИ) наклони, формирано по скалите на Подрумченска свита, мергелно-варовиковата-, конгломерато-пясъчниковата задруга и троговата седиментация. Източното крило е напълно тектонски редуцирано. Ядрото е изградено от материалите на туфо-туфитната задруга (Зимовински вулкански комплекс), разполагащи се субхоризонтално (5–10°) върху седиментите на Пъдарска свита.
Едно от указанията за възможно предопределена тектонска ориентация е косото разположение на шарнира спрямо преобладаващия тренд на структурите от Североизточнородопския гънков комплекс (около 320°). Тектонската предестинация на структурата обаче може да се постави под съмнение. Съвременните дизюнктивни граници са резултат на относително млада тектогенеза. Сходните като ориентация и наклони елементи на фолиацията и слоестостта по югозападната ù (вътрешна и външна) периферия могат да се отдадат на късни емерзионни процеси в подуването на цокъла. Огъването, формирано по материалите на Свободиновска група, може да се обвърже с етапа на троговото заложение (склонови, синседиментационни гравитачни гънки на плъзгане от етапа R23), а слабите наклони под внушителната маса пирокластика отговаря на отделените от Йорданов (1996ф; Йорданов в: Саров и др., 2006ф) синвулкански екзогенни гънки на вулкано-тектонско слягане под силата на тежестта.
