Песъчливо-конгломератна пачка(Vp/sOl2–N1). Единицата се разкрива на значителни площи в южната и югоизточна част на картния лист.
Пачката заляга дискордантно, с размив върху материали на пирокластично-варовиковата задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс (Нановишки вулкански комплекс) или съгласно, с преход върху седиментите на предходната пачка, с които се съчленява и латерално. Покрива се от алувиално-пролувиални плиоцен-плейстоценски отложения.
Литоложкият състав на пачката е представен основно от алтерниращи помежду си разнообразни пясъчници, конгломерати, варовити и глинести алевролити и редки прослои и пачки от кисели туфи.
Доминиращи са полимиктовите пясъчници с бял до жълтеникавосив цвят, които в долните нива са дебелопластови, с хоризонтално–коса и коса слоeстост. Те са дребно- до среднозърнести, обикновено добре споени. Матриксът им е глинест, глинесто-песъчлив, по-рядко варовито-глинест или туфозен. Текстурата е масивна, а структурата – псамитова. Минералният състав е представен от кварц, плагиоклаз, калиев фелдшпат и биотит.
Конгломератните нива са по-редки. Късовете са дребно- до едрочакълни, предимно от кварц, риолити и по-рядко кварцити, метаморфити и варовици. Матриксът е песъчлив до туфопесъчлив.
Всред пясъчниците и конгломератите се срещат тънки пластове от алеврити, аргилити, мергели и глини. Те са неиздържани и бързо преминават в преходни разновидности. Значително по-дебела пачка от варовити алевролити е установена при настоящето проучване непосредствено източно от изследвания район.
Според В. Георгиев и др. (1999ф) киселите туфи са преотложени, поне в конкретния район, поради различната степен на обработка на минералните зърна в състава им. Изграждат тънки и неиздържани прослойки и лещи всред останалите седименти. Те са бели, сиво-бели до жълтеникави. Текстурата им е масивна, а структурата – кристаловитрокластична и литокристалокластична.
Дебелината на пачката достига 250 m.
