Фолиация. Фолиацията е синметаморфна структура, формирана от плоскопаралелното подреждане на слюдените минерали. Тя е ясно изразена плоскостна структура в метагранитите и параметаморфитите на единицата. По-слабо е изразена в големите лещовидни тела от метагабра и еклогити, които имат преобладаващо масивна текстура. В пластичните зони на срязване метаморфната фолиация съвпада с милонитната, което е доказателство за връзката между метаморфизма и съпътсващите го деформации. Наблюденията върху фолиацията в метагранитите и параскалите на единицата показват пълно сходство в ориентировката, което дава основание да се приеме, че те са формирани едновременно в един етап на метаморфизъм и деформация. Генетично свързани с фолиацията са и „С” плоскостите на срязване, развити под ъгъл спрямо нея. Те са много ясно изразени в зоните на срязване, където се наблюдават S/С милонитни структури. Наблюденията върху хода на фолиацията показват, че тя очертава гънкови синметаморфни структури с посока на осите СИ–ЮЗ.
Линейни структури и посока на транспорт. Установени са два типа линейни структури, представени от минерална и стриационна линейност.
Минералната линейност се очертава от линейното подреждане на слюдени минерали, амфибол и кварц-фелдшпатови агрегати и др. Тя лежи в плоскостите на фолиация и се формира в резултат на насочено напрежение в процеса на метаморфизма. Извършените измервания показват устойчива ориентировка с посока 350–18°.
Стриационната линейност се установява по удъжените порфирокласти в порфирните метагранити и по бразди на триене в зоните на срязване. Тя е паралелна на минералната линейност, което говори за унаследяване на напреженията в пластичните и крехко-пластичните етапи от развитието на скалите.
Наблюденията върху мезоскопските критерии за посоката на синметаморфния транспорт представени от „С” срязвания, сигми и др., показват юг–югозападна посока на транспорта за всички скали в рамката на единицата.
