Под това име задругата се обозначава за първи път в настоящата записка. Тя отговаря на вулкано-седиментната задруга на Янев (1990), а Р. Иванов (1978) я описва като част от „члена на втория кисел вулканизъм” под името „туфозни пясъчници, конгломерати и туфи”.
Теригенно-туфозната задруга е поделена на две пачки (от долу на горе): брекчоконгломератна и епикластична.
Брекчоконгломератна пачка (bcgOl1). Разкрива се само в източната част на картния лист (на север, североизток и запад от с. Комунига), където лежи с размивна граница върху едропорфирните латити на Брястовския подкомплекс. Тук тя е представена от (от долу на горе): дебели 5–6 m масивни конгломерати до брекчоконгломерати с дециметрови късове (единични достигат 1 m) само от отдолулежащите едропорфирни латити; следват дебелопластови смесени епикластити със заоблени късове от латити и матрикс от кисела преотложена тефра (дебелина 2–3 m), прослояващи се с дебели до 0,5 m псамитови епикластити.
На места (напр. северно от с. Комунига) пачката съдържа блокове, лещи или неиздържани единични пластове от нечисти коралови варовици с нумулитиди и бивалвии; дебелина до 1–1,5 m. Един такъв пласт се проследява на разстояние 200 m в долината на 2,5 km северно от с. Комунига. На места варовиците са силифицирани – заместени от опал и халцедон с флуор-апатит и ураново орудяване (Янев, Йосифов, 1965ф).
Дебелината на пачката е до 10 m. Може да се предположи, че в района южно и ЮЗ от с. Женда латитовите псефитови (с дециметрови късове, единични до 1 m) и псамитови епикластити с обща дебелина до 20 m се отнасят към същата пачка.
Възрастта на пачката е олигоценска според определената от В. Сапунджиева (Г. Йосифов, 1963ф) във варовиците фауна.
Епикластична пачка (tftOl1). Разпространена е между мах. Соколите на запад до североизточно от с. Комунига, където бързо изклинва.
Епикластичната пачка лежи върху брекчоконгломератната, като границата с нея е условна. Приема се, че разрезът ù започва с пласт от средноспечен зеолитизиран игнимбрит (дебел 0,5 m). Той е съставен от зелени (вероятно от присъствието на селадонит) сплескани пемзи с размер до 5 cm и витрокластичен матрикс. Следва редуване от дебелопластови латитови дребнопсефитови до гравийни епикластити с риолитови псамитови до гравийни епикластити, кисели въздушноотложени туфи (fall out tuffs) и тънки игнимбритови пластове. На места (напр. на 1,5 km северно от с. Комунига) в тях се срещат лещи, дебели няколко метра от латитови брекчоконгломерати, напълно подобни на описаните в предидущата пачка. По-нагоре в разреза латитовите епикластити изчезват напълно и пачката се изгражда от среднослоести (слоеве с дебелина 5–20 cm) сиви, бледокремави, резедави, рядко черни псамитови, гравийни до алевритови, рядко псефитови кисели епикластити с единични бели или резедави пемзови късчета. Епикластитите често са обогатени с биотит.
Върху пачката се разполага туфозната задруга, като границата с нея е условна – приема се там, където в разреза започват да преобладават пирокластитите (най-често масивни неспечени игнимбрити).
Максималната ù дебелина е 150–200 m (северно от с. Комунига).
Възрастта на епикластичната пачка се приема за олигоценска, тъй като лежи върху брекчоконгломератна пачка, чиято олигоценска възраст е доказаната с фауна.
4.1.8.5. Туфозна задруга (tOl1)
Единицата, така означена тук, отговаря на „хоризонта на белите туфи, туфобрекчи и туфогенно-седиментните скали” от “долната ефузия на дацититe, риодацитите, риолитите и техните пирокластити” (Боянов, Маврудчиев, 1961) и на „туфовата задруга” (Янев, 1990). Съставящите я скали са отнесени към „хоризонта”, съответно „задругата на ІІ кисел вулканизъм” (Р. Иванов, 1960; Геоложка карта на България в М 1:100 000, к. л. Искра), към „риолитовата свита” (Р. Иванов, 1972), към „комплекса на киселите вулканити” (Марчев, 1985) или към „Боровишкия риолитов комплекс” (В. Георгиев, Милованов, 2006c).
На описвания картен лист скалите на задругата заемат големи площи в Боровишката и Мурговската калдера, както и извън тях – северно от селата Безводно и Плавовица, в района на селата Женда и Небеска, по склоновете на Балабантепе (южно от р. Боровица).
Туфозната задруга не е поделена по-детайлно и включва всички кисели пиро- и епикластични скали в Боровишката и Мурговската калдера от началото до края на киселата вулканска дейност. Тя лежи с бърз преход върху теригенно-туфозната задруга, изразяващ се в изчезването на епикластитните пластове, характерни за отдолулежащата задруга. Между с. Безводно и вр. Каря тя лежи директно върху Безводненските латити, а северно от с. Рибни дол – върху Плавовишките латити.
В калдерите задругата се състои от многократно редуване на масивни слабо- до средноспечени игнимбрити, среднослоести въздушноотложени туфи и епикластити, а в най-северозападната част на картния лист – от силноспечени игнимбрити, придружени от туфи и епикластити (Янев, 1990). Извън Боровишката калдерата тя се състои също от многократно редуване, но само на тънки пластове от масивни слабо- до средноспечени игнимбрити, среднослоести въздушноотложени туфи и епикластити. Северозападно от с. Безводно всред туфите от основата на разреза на задругата се разкрива маломощен поток от латити до шошонити (Шабатов и др., 1966ф; Марчев, 1985), който се следи на разстояние 1,5 km.
