Под наименованието Боровишки вулкански комплекс и в този си обем единицата се отделя и въвежда в настоящия текст. Наименованието произлиза от „Боровишки вулкански район” (Р. Иванов 1960), по името на р. Боровица.
От Р. Иванов (1972) част от скалите на единицата са отнесени към два комплекса – калдерен и посткалдерен. В. Георгиев, Милованов (2006b) ги разглеждат като „Чамдеренска магмена група”.
Скалите на Боровишкият вулкански комплекс заемат обширни площи в западните и северозападни отдели на изследвания район. Комплексът обединява продуктите на всички докалдерни, син- и посткалдерни олигоценски етапи на единната Боровишка вулкано-тектонска структура в рамките на северозападната част от Североизточнородопската структурна зона.
Възрастта на всички скали на комплекса по стратиграфска позиция и изотопни датировки отговаря на рупелска.
В пълния си обем Боровишкият вулкански комплекс включва следните вулкански подкомплекси, основни официални литостратиграфски единици и задруги. Къмпредкалдерното развитие на Боровишкия калдерен комплекс се отнасят: Плавовишките латити, Безводенският вулкански подкомплекс, Брястовкият вулкански подкомплекс, Драгойновският вулкански подкомплекс и Новаковският вулкански подкомплекс. Към калдерното и посткалдерното развитие се отнасят: теригенно-туфозната задруга, туфозната задруга, Маденските трахидацити, Мурговските лещови трахириолити, Шаренноските трахидацити, калдерни дайки, Йончевските трахириолити и Тримогилският вулкански подкомплекс. Повечето от тях са застъпени в пределите на картния лист, а останалите се разкриват и са подробно характеризирани в Обяснителните записки към картните листове (М 1:50 000) Искра, Сусам и Николово.
4.1.8.1. Плавовишки латити (PlλOl1)
Под това наименование и ранг скалите се отделят за първи път при настоящето изследване. Наименовани са на с. Плавовица. Мотив за отделянето им е характерният състав и стратиграфска позиция.
На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите при с. Плавовица са обединени към „задруга на втори среднокисел вулканизъм”, а разкритите на север при мах. Бъчва лави – като секущи тела от „трети среднокисел вулканизъм”. Р. Иванов и др. (1956ф) корелират едропорфирните латити при мах. Бъчва с едропорфирните латити и ултракалиеви латити, отнесени от нас към Брястовския вулкански подкомплекс и ги отнасят към „покров на едропорфирните латити”. Боянов, Маврудчиев (1961) ги отнасят към „олигоценски средно- и едропорфирни пироксен-биотитови латити”.
Описваните скали се разкриват в околностите на с. Плавовица, по Хамбардере и източно и югоизточно от мах. Бъчва и вр. Шилената чука. Разпространение имат и на запад от изследваната площ (к. л. Давидково – 1:50 000).
В пределите на картния лист подложката на Плавовишките латити не се разкрива на повърхността, но вероятно те се разполагат върху скали на Войновския вулкански комплекс. Покриват се съгласно от лави на Безводенския вулкански подкомплекс и с размив от киселите пирокластити на туфозната задруга. Просичат се от Мурговските лещови трахириолити и дайките на Тримогилския вулкански подкомплекс. Отличават се от ултракалиевите едропорфирни латити на Брястовския вулкански подкомплекс (с които са възможен корелат) по пространствената им обособеност, по-малкото количество на едрите порфири от санидин спрямо плагиоклазовите и химичния си състав.
Единицата е представена от розови, едропорфирни преобладаващо по плагиоклаза, в по-малко количество по санидина, масивни латити. Изграждат потоци и покрови. Структурата им е порфирна и гломеропорфирна (по плагиоклаз и клинопироксен). Първичните минерали изграждат 10–25 % от обема на скалата. Представени са от плагиоклази (андезин), някои от които зонални, по-рядко санидин (до 1 cm), клинопироксен (титанов авгит по оптични характеристики) и опацитизиран биотит. Акцесорните минерали са кафеникав, слабо плеохроитен апатит, циркон и магнетит. Основната маса е с микролитова структура. Съставена е от плагиоклазови микролити, ксеноморфен К-фелдшпат и финопрашести рудни минерали. В някои случаи е неравномерно окварцена. Установяват се вторични глинести минерали, кварц и зеолити.
Дебелината на лавите достига 300 m.
Датировки за абсолютна възраст от Плавовишките латити липсват. Спрямо взаимоотношенията им със скали от другите единици възрастта им се определя като рупелска.
