Припекскопонижение. Отделено е от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф), като е именувано с характеристиките за обхватност („панизточнородопско”) и сложност („съставно”) подобно на Крумовградското понижение.
Понижението има нов, несъвпадащ контур и пълнеж в ареала на разпространение спрямо подстилащото, по отношение на което се явява наложено. Маркира се по разпространението и се запълва от материалите на Ивановската група и основно – от скалите на Подрумченска свита. Заложено е на ранноилирския етап R21. В състава му могат да се отделят редица частни понижения от по-нисък ред.
На територията на картния лист попада частното, т. нар. тук Сивкладенецко понижение, разположено едностранно от юг върху източната периферия на Белоречката подутина, изградена от метаморфитите на Мандришката литотектонска единица. Понижението оформя преходната зона между южната полудъга на центриклиналата и част от южното бедро на Ивайловградската синклинала в стъпаловидно пропаднал на север блок между с. Сив кладенец и вр. Петрова могила. Югозападното му продължение е редуцирано в рамките на тесния Долнолуковски грабен като част от Костилковската мозаечно-блокова зона. Наложеният му, самостоятелен характер се индикира по изолираното разположение на запълващите го седименти (Подрумченска свита), различаващо се от това на неподелените седименти на Крумовградската група.
Ранилистко понижение (Йорданов, 1999b).В него се осъществява най-мащабната късноеоценска трансгресия. Изпълва се и се маркира от отчасти смесената (бракично-морска) седиментация на теригенния комплекс и крайбрежните, бариерни и плочовидни рифови постройки от състава на мергелно-варовиковата задруга. Залагането на треторазрядната структура се осъществява на ранноилирския R22 етап.
В изследваната територия скалите, изпълващи понижението, са основен елемент от строежа на южните центриклинални участъци на Ивайловградската синклинала. Следят се като постепенно уширяваща се в югоизточна посока ивица с дължина 10 km и максимална широчина около 8 km от паралела на р. Армира (северната периферия на картния лист) до държавната граница с Гърция. Значителен по размери изолиран блок с неправилна форма като част от Костилковската зона се разполага в околностите на едноименното село, с което на повърхността широчината на структурата нараства до около 10 km.
Реликт от въгленосната приабонска седиментация на теригенния комплекс при с. Меден бук, осъществена в предполагаемо езерна обстановка, вероятно индикира самостоятелно понижение.
