Гънкови и гънково-блокови структури. Основна структура от този тип е Ивайловградската синклинала. На фона на Мандришкото понижение между Ивайловград и с. Белополяне (к. л. Мандрица – М 1:50 000) Боянов (в: Кожухаров и др., 1995) описва добре очертана по приабонските варовици и олигоценските туфи и туфити западна центриклинала на „широко отворена на изток синформа” с гънково-блоков характер, чието основно продължение остава на гръцка територия. Към строежа на центриклиналата и част от очераващите се северно и южно бедро авторът отнася и периферно разположените седименти на Крумовградската група и брекчоконгломератната задруга (Подрумченска свита – к. л. Мандрица в М 1:50 000). Към ядрените части са отнесени „седиментите на Вълчеполска свита” или новоотделената тук туфозно-теригенна-карбонатна задруга сприабон-ранноолигоценска възраст, както и скали от Кърджалийската вулкано-седиментна група. Ние означаваме структурата като Ивайловградска синклинала поради по-осезателното прегъване на шарнира западно от града. По-реално е обаче той да бъде прекаран между южно от паралела на кв. Лъджа и с. Драбишна (к. л. Ивайловград – М 1:50 000).
Структурата се определя като (B)F5 – гънка, оформена на неотектонския R41 подетап (табл. 1). Дължината ù на българска територия е около 7–8 km при широчина приблизително 20 km. В изследваната площ попадат нейните южни отдели. В основата на периклиналните участъци и част от южното крило асиметрично са представени съответно неподелените седименти на Крумовградската група и скалите на Подрумченска свита (Ивановска група) от района на селата Сив кладенец, Мандрица до южно и ЮЗ от вр. Петрова могила. Със сходни плавни до локално средностръмни наклони с (35–45º) на изток, СИ и север над тях следват седиментите на конгломератно-пясъчниковата и мергелно-варовиковата задруга. Към ядрените части на синклиналата се отнасят скалите на туфозно-теригенно-карбонатната задруга, изпълващи Драбишненското понижение, както и реликтовият участък от Кърджалийската вулкано-седиментна група между селата Свирачи и Белополяне. Подобно на ситуацията в съседния северен картен лист, тази част на центриклиналата се очертава по южната половина от полудъгата, оформена по разположението на рифовите постройки между р.Армира и Бяла река ЮИ от с. Белополяне, следвайки и елементите на слоестостта. Те пък са ориентирани субпаралелно на фолиацията в метаморфитите по южната и източна периферия на Белоречката подутина. Това е указание за взаимовръзката и структурната предопределеност на палеогенските понижения и развитието на блок-сводовите структури (подутини) в метаморфния цокъл. Късните крехки деформации по периферията на сводовите структури вероятно са съпътствали гънкообразуването. Блоково разпаднатата, т. нар. тук Костилковска мозаечно-блокова структура силно усложнява югозападните центриклинални участъци на Ивайловградската синклинала.
