Характерна особеност за скалите в основата на единицата е интензивната катаклаза, свързана с крехко-пластичните и крехки движения по Пелевунската зона. Фолиацията е значително преработена и с хлоритови премазки. В повечето от разкритията ориетнировката на фолиацията е различна от тази в скалите на Белоречката единица, което се свързва с ротацията на алотонния блок. Първичната минерална линейност се установява много трудно. Дребните гънкови структури са развити без някаква определена регионална закономерност.
3.2.2.3. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите
Специализирани изледвания за РТ условията на метаморфизъм не са правени. По данни от петрографските изследвания се вижда, че метаморфизмът е в рамките на умерен амфиболитов фациес. В долните части на едицата се наблюдава наложена диафтореза, свързана с зеленошистните срязвания по Пелевунската зона.
4. СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ
4.1. ПАЛЕОГЕН
Литостратиграфските единици са поделени на слоести и неслоести. Сред последните са отделени вулкански комплекси, най-често съставени от подкомплекси, както и от единици по-нисък ранг. На картния лист е представена само една от тези единици – киселите вулканити, принадлежащи на Планинецкия вулкански комплекс.
Пъстрата литостратиграфско-вулканоложка картина отразява сложното магмено-тектонско развитие на Източните Родопи, в което се отделят стадии, етапи и фази. Пространствено-времевите взаимоотношения на литостратиграфските единици и структурната им привързаност са показани схематично в Йорданов и др., 2008a.
4.1.1. Крумовградска група–неподелена (KgGPc-E2)
Обособяването на старопалеогенски отложения от състава на т. нар. брекчоконгломератен хоризонт в Източните Родопи се прави за първи път от Atanasov, Goranov (1984). С въвеждането на две свити – Шаварска и Кандилска, Крумовградската група е номинирана като официална единица от Goranov, Atanasov (1992). Подробна справка относно развитието на представите, набора от съставни единици (свити), както и паралела, и приоритетите в наименованията спрямо Лъкинска група (Kozhoukharov et al., 1991) се прави в Zagorchev (1998).
В регионален план скалите на групата изпълват Крумовградското съставно понижение. В изследваната площ те участват в пълнежа на Горноселското понижение и Орешиновския участък („зона”). Установяват се на 4 km северозападно от с. Покрован, както и източно от с. Хухла.
Скалите от Крумовградската група се разполагат несъгласно с размив върху метаморфната подложка. Покриват се несъгласно с размив от Подрумченската свита (в Горноселското понижение) и конгломератно-пясъчниковата задруга (в Орешиновския участък). Просичат се от риолитите на Планинецкия вулкански комплекс.
По западната рамка на картния лист или в Горноселското понижение Крумовградска група е представена от грубокластични неяснослоести, предимно едровалунни до блокови, добре уплътнени брекчи. Брекчите са преобладаващо ръбести и по-рядко полуобработени. Кластите са изградени от пегматити, ортогнайси, кварц, амфиболити, мрамори, серпентинити и нискокристалинни шисти. Някои от късовете са силно окварцени и ожелезнени. Размерът на късовете варира от 1,5 до 3–5 m. Всред тази маса плуват единични блокове и плаки от мрамори, амфиболити, пегматити и аплитоидни ортогнайси. Матриксът е в силно подчинено количество или неравномерно разпределен. Изграждащите го зърна са от литити с аналогичен петрографски състав като този на псефита, малко кварц и железни хидроокиси.
В този район дебелината на единицата достига 150 m.
По долното течение на р. Арда на границата с Гърция, Крумовградската група е представена от груботеригенна уплътнена брекча. Текстурата е масивна, кластподдържана, без наличие на свързваща маса, а седиментацията е хаотична, без изразена слоестост. Размерът на късовете варира от чакъли до едри валуни (1 m3), но присъстват и блокове с големина над 20 m3 от ортоамфиболити, пегматити, гнайси и др. В югоизточна посока размерът на блокажите постепенно намалява, появява се полуобработени до добре обработени късове. Скалите са кластподдържани брекчоконгломерати, като песъчливият матрикс постепенно се увеличава. Матриксът е сиво-жълтеникав, неравномерно разпределен, изграден от полимиктови средно–едрозърнести пясъчници.
Следва да се отбележи, че отделянето на единицата в указания район е относително спорно. В горните си части тя притежава много общи белези с блоково-валунно-брекчоконгломератната задруга на теригенния комплекс (к. л. Маджарово – М 1:50 000).
Дебелината на Крумовградска група по тези места варира от 0 до 200 m.
Основен белег на седиментите от групата е проксималният колувиално-пролувиален произход, брекчозният състав и пряката зависимост на литоложкия състав от непосредствената метаморфна подложка.
Хроностратиграфският обхват на Крумовградската група варира в широк интервал. По пресноводни фитофосили (Goranov, Atanasov, 1992 – за района на Крумовград), и микрофораминифери (Dimitrova et al., 2001 – за Ивайловградско и Асеновградско) възрастта на групата се определя като палеоцен–среден еоцен.
