ТЕКТОНИКА И МАГМАТИЗЪМ 5.1. Развитие на представите

5. ТЕКТОНИКА И МАГМАТИЗЪМ

5.1. Развитие на представите

От тектонската синтеза на Cvijic (1904) до последните обобщения на Боянов и др. (1984) Родопската област се разглежда като голям докамбрийски фрагмент, който през херцинско и алпийско време е подложен на разломно-блоково разчленяване. Тези представи игнорират за продължително време приведените от Янишевски (1937, 1947), Petrascheck (1931), Гълъбов (1941) факти за южновергентни навличания през алпийско време.

Според Ж. Иванов (1998) съвременният строежен план на Родопската област е резултат на алпийското структурообразуване, свързано с процесите на затваряне на басейните и колизията в северната окрайнина на Тетиса. В последвалата след това коровомащабна екстензия се изграждат основните късноалпийски структури, представени от редица екстензионни подутини и свързаните с тях палеогенски понижения. Екстензионните подутини се образуват при изнасянето на ядра от претопена кора по модела на метаморфните ядрени комплекси на Wernicke (1981, 1985) и Lister, Davis (1989). Основен елемент в тези модели са полегатите зони на срязване, по които се извършва поетапно изнасяне на ядрените части. Предложеният от Z. Ivanov (2000) екстензионен модел за късноалпийското развитието на Централните Родопи се подкрепя от редица конкретни данни за метаморфните процеси, времето на термалния пик и кристализация на анатектичната топилка. Получените възрасти 37–38 Ma за кристализацията на тази топилка (Arkadakskiy et al., 2000; Ovtcharova et al., 2002; Cherneva et al., 2002, 2003; Peytcheva et al., 2000, 2004; Овчарова, 2005) потвърждават късноалпийската възраст на формирането на подутините. Според Peytcheva et al. (2004) субсолидусното преуравновесяване на монацит с възраст 36 Ma бележи началото на ексхумацията на ядрените части при температура 650–600°С, която е протекла бързо, с охлаждане до 350–300°С. Това бързо охлаждане е станало преди 35 Ma, за което свидетелстват Ar-Ar възрасти на биотит.

Гореизложените данни препотвърждават пренебрегвани, известни още от началото на 60^те години на миналия век данни за младата, реннотерциерна възраст на масива. Формирането на цялото Източнородопско терциерно околосвод-блоково пространство е в тясна позиционна и темпорална връзка с характера на процесите и структурите, генерирани във фундамента. Залагането на „Източнородопското понижение” (Р. Иванов, 1960) се обвързва с „късноларамийските движения от края на мастрихта и през палеоцена” (Atanasov, Goranov, 1984; Goranov, Atanasov, 1992).

Развитието на представите за геоложката и геодинамична позиция на вулканизма в Източнородопския регион е обстойно разгледано от Янев (в: Саров и др., 2006ф). Плейттектонският модел за магматизъм, свързан с континентална колизия на терени от Африканската плоча с южния ръб на Авроазиатската (с Балканския микроконтинент) при окончателното затваряне на Тетиския палеоокеан е предложен през 1979 г. (Янев, Бахнева, 1980). Източната част от вулкано-плутоничния пояс, само част от която е представена в Източните Родопи, е разположена непосредствено южно от Средногорската къснокредна островно-дъгова система. Тук той е обозначен като Македоно-Родопско-Североегейска вулканска (или магматична) зона – MRNEVZ (Harkovska et al., 1989, 1998). Според Янев (в: Саров и др., 2006ф) най-приемливо за Източнородопските вулканити е тълкуването им като „колизионен тип вулканити, формирани в постколизионна екстензионна обстановка”.

5.2. структури в метаморфните терени

5.2.1. Регионални структури

5.2.1.1. Зони на срязване

Основен елемент в структурата на метаморфните терени са синметаморфните зони на срязване с отседен, навлачен и разседен характер. В зависимост от условията на тяхната изява се поделят на пластични, крехко-пластични и крехки. Основна роля в модела за образуване на метаморфните ядрени комплекси на Wernicke (1981, 1985) и Lister, Davis (1989) имат полегатите зони на срязване, по които се извършва поетапно изнасяне на ядрените части. В рамките на Източнородопския метаморфен терен са извършени сеизмични изследвания по регионален профил Ардино – Ивайловград, преминаващ и през картен лист Кърджали. Данните от сеизмичния профил показват множество отражателни граници, които се разглеждат като дълбоки корови срязвания (Велев, 1996), оформящи негативна структура тип лале (А. Павлова, 1999 ), при образуването на която освен разседни движения се предполагат и движения със значителна отседна компонента.

На картен лист Кърджали са установени две регионални зони на срязване (Боровишка и Кърджалийска), които разглеждаме като повърхностна изява на установените сеизмични отражателни граници.

Боровишка зона на срязване. Зоната, отделена от Sarov, Gerjikov (2001), започва развитието си като пластично срязване с отседен характер. Милонитната зона е с S/C милонитен строеж, особено ясно изразен в ивицата от порфирни и равномернозърнести метагранити при селата Генерал Гешево, Бойно и Каменарци. Срязването е ляво отседно, синметаморфно, синхронно на внедряването на посочените гранити, за които има определена възраст от 150 Ma (Овчарова, 2005). Запазените пластични отседни срязвания са кулисообразно подредени. Чисто екстензионните срязвания са по-късни. Те се проявяват чрез реактивиране на синтетични срязвания. С появата им приключва пластичния етап от развитието на зоната. Краят на движенията по зоната се маркира от внедряването на телата от недеформирани Припекски гранити (разкрити извън картния лист) с възраст 52,8 Ma (Овчарова, 2005), които са секущи спрямо зоната на срязване.

На к. л. Кърджали милонитната зона се проследява в участъка Кьошев дол, с. Велешани и в долините на реките Дамица и Сухата река, североизточно от село Папрат. Тук тя е полегато потъваща на изток–североизток и се маркира от милонити в амфиболитов фациес, теренно представени от очноивичести гнайси, развити по порфирни гранити. Текстурата на гнайсите е милонитна. Бившите порфири са превърнати в порфирокласти, сигмоидално изтеглени с ясно изразен S/C милонитен строеж. Независимо, че в посочения участък зоната е полегато потъваща, отседният характер се запазва и мезоскопските критерии показват ляво отседно срязване.

Кърджалийска зона на срязване. Кърджалийската зона на срязване отделя Боровишката и Кърджалийската литотектонска единица (Саров и др., 2004). Срязването по нея има крехко-пластичен характер. Маркира се от милонитни зони с наложен метаморфизъм в зеленошистен фациес. Установени са стръмно залягащи милонитни зони, свързани с отседни участъци западно от село Каменарци, и полегато залягащи милонитни зони, оформящи тектонски клипи при селата Воловарци, Македонци, вр. Сиври тепе и др.

Представителни разрези на милонитната зона се наблюдават южно от Кърджали, в дълбокия дол западно от с. Каменарци, между селата Опълченци и Петлино, по пътя Опълченци – Воловарци и Кърджали – Ардино, както и до стената на язовир Кърджали. Повсеместно наложената катаклаза затруднява определянето на кинематиката на зоната. Запазените пластични участъци са определено отседни. Такива са западно от с. Каменарци. Там се наблюдава ясно наслагване на крехко-пластични и крехки разседни движения, довели до образуването на типична синдетачмънт брекча, затъваща под много стръмен ъгъл. Повечето от установените крехки движения имат разседен характер с пропадане на североизточното крило, върху което са заложени палеогенските понижения.

5.2.1.2. Подутини

В обхвата на картен лист Кърджали попада част от Централнородопската подутина. Тя се разглежда (Ж. Иванов, 1998) като късноалпийска структура, свързана с изявата на регионалната екстензия през къснокредно-палеогенско време. В обхвата на картния лист фолиацията в метаморфитите затъва устойчиво на североизток, изток и югоизток със средни наклони от 20 до 40°, като ясно очертава източната периферия на подутината, изградена от скалите на Боровишката и Кърджалийската литотектонска единица.

Описаните зони на срязване отделят разрезите на три литотектонски единици – Ардинска литотектонска единица, включваща мигматитовия разрез на ядрото; Боровишка литотектонска единица с метаморфозирания в амфиболитов фациес без мигматизация разрез и Кърджалийската литотектонска единица с разрез в зеленошистен фациес. В пределите на картния лист развитие има само последната. Изнасянето на посочените литотектонски единици е поетапно. Времето на изнасянето на разреза на Боровишката литотектонска единица се определя от последните движения по Боровишката зона, които са приключили до внедряването на Припекския недеформиран гранит с възраст 52,8–53 Ma (Овчарова, 2005). По косвени данни изнасянето на разреза на Кърджалийската единица се приема в интервала 53–65 Ma, което датира и времето за началото на зараждане на първите палеогенски басейни.

5.2.2. Структури с локално значение

5.2.2.1 Синметаморфни гънкови структури с километрови размери

Към структурите от този вид в пределите на картния лист попадат две – Кьосевската синформа и Мезарлъшката антиформа. Те са развити в района на селата Кьосево, Воловарци, Лъвово, Дънгово и около върховете Сивритепе и Мезърлъктепе, като са сравнително издържани по посока. В литературата са известни като Игловръшка синклинала (Яранов, 1960), Воловарска структура (Шабатов и др., 1966ф), Кьосевска синклинала и Мезарлъшка антиклинала (Георгиев и др., 1997ф). Синформните и антиформни гънкови структури в посочения район са оформени в скалите на Боровишката и Кърджалийската литотектонска единица. Смята се (Георгиев и др.1997ф), че Кьосевската синклинала е предопределена от развитието на на Кьосевската и Кьошдеренската флексурна структура. Нашите наблюдения не потвърждават съществуването на такива флексури. Това, което се описва като Кьосевска флексура, представлява отседния участък от пластичното срязване по Кърджалийската зона на срязване. Всъщност и синформната и антиформната структура се очертават от ондулирането на милонитната зона в основата на Кърджалийската литотектонска единица (Кърджалийски комплекс – Георгиев и др. 1997ф). Двете структури могат да се разглеждат като продукт на транспресионното въздействие вмежду отседните участъци на Боровишката и Кърджалийската зона на срязване.

5.2.2.2 Дребномащабни синметаморфни гънки

В мащаба на отделните разкрития са наблюдавани синметаморфни сантиметрови и метрови гънки с различна морфология и ориентировка на шарнирите и осовите им равнини. Очертават се два максимума в интервала (0–20° и 30–60°) и един по-слабо изразен между 260–270°. Гънките с посока на шарнирите между 40° и 60° са представени от лежащи изоклинални гънки. Осовите им равнини съвпадат със страната на фолиацията. Повечето от описаните гънки са наблюдавани в по-пластичните пакети от Старцевската единица.

Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Изтегляне 2.72 Mb.

Сподели с приятели: