  
Фиг. 23. Дискриминационна диаграма Rb – (Y+Nb) по Pearce et al. (1984) за скали от Устренския вулкански подкомплекс
Фг. 24. Дискриминационна диаграма Rb/Zr към SiO2, по Harris et al., (1986) за скали от Устренския вулкански подкомплекс
Кватернерните наслаги са поделени по литогенетичен и възрастов принцип на алувиални, пролувиални, колувиални, техногенни и смесени с плейстоценска и холоценска възраст.
4.2.1. Плейстоцен 4.2.1.1 Алувиални наслаги на надзаливни тераси (aQp)
Алувиалните наслаги изграждат надзаливните тераси на р. Арда и р. Върбица.
По-широко разпространение наслагите имат в долината на р. Арда, в Кърджалийското долинно разширение – около Кърджали, кв. Веселчане и кв. Прилепци, и при вливането на р. Върбица в района на с. Широко поле – Широкополското долинно разширение. Изградени са от заоблени чакъли и валуни с разнообразен състав – гнайси, амфиболити, мигматити, кварц, по-малко вулкански скали и варовици, и разнозърнести пясъци. На места се наблюдава хоризонтална слоестост. Дебелината на алувиалните наслаги е 4–6 m.
В долината на р. Върбица по десния долинен склон между Момчилград и Вишеградския пролом. Алувиалните наслаги са съставени от средно- до едрокъсови добре заоблени чакъли с полимиктов състав, с матрикс от слабо глинести, пясъци. Общата им дебелина е 3 m. Преобладава песъчливо-гравийната фракция. Към Вишеградския пролом наслагите са представени от грубозърнести пясъци и гравий, примесени с дребно до среднокъсови добре заоблени чакъли, предимно от вулкански скали.
4.2.1.2. Пролувиални наслаги (prQp)
Пролувиалните наслаги изграждат наносните конуси в устията на приточните долове на р. Върбица около Момчилград. Представени са от слабо заоблени, полузаоблени, едрокъсови чакъли и валуни от вулкански и вулкано-седиментни скали, и грубо наслоени гравий, пясъци и песъчливи глини. Дебелината им е малка и рядко надвишава 3–4 m.
4.2.1.3. Колувиални наслаги (cQp)
Колувиалните наслаги с плейстоценска възраст имат голямо разпространение южно от с. Седлари и в околностите на с. Летовник.
Южно от с. Седлари се наблюдават в подножието на стръмния североизточен откос в базалтовите андезити от Звезделския вулкански комплекс. Изградени са от различни по форма и степен на заобленост валуни, подредени валообразно. Между отделните валове, удължени в югоизток – северозападна посока се разполагат понижения, на места запълнени с песъчливо-блатни наслаги или със сипейни блокажи.
В околностите на с. Летовник колувиалните наслаги се разполагат в подножието на стръмен откос, изграден от варовици в централната и източната част и от вулканитите на Рабовския вулкански подкомплекс – в западната част. Заемат площ от около 2 km2. Представени са от различни по форма и големина блокажи от вулканитите и варовиците, примесени с песъчливо-чакълен материал, които образуват стъпала с обратни наклони. В тилните им части са образувани малки свлачищни блата, запълнени от песъчливо-чакълни наслаги. В северните части се наблюдават хаотично натрупани блокове с правоъгълна форма и дължина до 1 m, които образуват каменни реки и валове.
4.2.2. Холоцен 4.2.2.1. Колувиални наслаги (cQh)
Колувиалните наслаги с холоценска възраст се разкриват северно от Кърджали и северно от с. Глухар.
Северно от Кърджали тези наслаги изграждат голямо свлачище с дължина около 600 m. Представляват дезинтегрирани и придвижени по склона скали от пирокластично-варовиковата задруга.
Северно от с. Глухар колувиалните наслаги имат площ около 1 km2. Изградени са от пепелни, лапилни и агломератови туфи от туфитно-туфозната задруга на Рабовския вулкански подкомплекс, примесени с блокажи от базалтовите андезити, изграждащи свлачищния откос от изток.
4.2.2.2. Алувиални наслаги на руслови и заливни тераси (aQh)
Алувиалните наслаги с холоценска възраст изграждат заливните тераси на р. Арда, р. Върбица и техните големи притоци. По фациес са разливни и руслови.
В Кърджалийското долинно разширение алувиалните наслаги, разливен фациес, са изградени от разнозърнести пясъци, гравий и глини, на места с ясно изразена коса и кръстосана слоестост. Глините образуват лещи и изклинващи прослойки. Дебелината на тези наслаги се увеличава от 6–7 m на запад до 12 m на изток, при вливането на р. Върбица. В русловия алувий чакълно-валунната фракция преобладава над песъчливо-гравийната. Чакълите и валуните са много добре заоблени, по-рядко полузаоблени. В късовия им състав участват гнайси, амфиболити, мигматити, кварц и по-малко вулкански скали и варовици. Средната големина на чакълите е 10–25 cm. Песъчливо-гравийната компонента почти липсва. Дебелината на русловия алувий е до 7–8 m.
В долината на р. Върбица, в Момчилградското долинно разширение алувиалните наслаги са изградени от разнозърнести пясъци (над 80%), гравий и глини, явяващи се като лещи или изклинващи прослойки. Чакълно-валунната фракция има подчинено количество. Чакълите и валуните са много добре заоблени, а петрографският им състав е разнообразен. В горната част на разреза се разкриват чакъли с дебелина около 1 m. В стеснените и проломните участъци се увеличава количеството на чакълите и валуните за сметка на песъчливо-глинестата фракция. Общата дебелина на алувиалните наслаги варира от 6 m до 10 m в предпроломните участъци.
В алувиалните наслаги в устията на притоците на р. Арда и р. Върбица и в локалното долинно разширение на р. Дива, северно от с. Вълкович, преобладава чакълно-валунната фракция. Късовете са от метаморфити и кварц в метаморфните терени и от вулканити и седименти – в терените, изградени от палеогенски скали. Дебелината им не надвишава 2 m.
4.2.2.3. Техногенни наслаги (thQh)
Техногенните наслаги заемат по-голяма площ източно от Кърджали. Това са отпадъчни материали от флотацията на полиметални руди във фабрика „Горубсо”, натрупани под формата на халди и терикони.
Сподели с приятели: |
