Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.3.4.2. Крипторуптури
- 5.3.4.3. Разломни структури
5.3.4. Други тектонски структури5.3.4.1. Трансзонални тензионни зониКостов (1954) изказва мнението, че определени дайки и тела от кисели вулканити от Източнородопския регион очертават сравнително тесни зони, отговарящи на регионално развити тензионни пукнатини. Галенитска тензионна зона. Зоната е дефинирана от Р. Иванов (1960). Маркира се от множество изолирани едно от друго тела и вулкански постройки, образуващи сноп със запад-северозападна посока, следящ се на дължина повече от 50 km при ширина от 3–4 до над 20 km. Отделните линейни тела в повечето случаи имат сходно запад-северозападно удължение, въпреки че се срещат и такива със север–южно и в по-малка степен с друга ориентировка. В пределите на картния лист вулканските тела са представени изцяло от киселите продукти на Устренския вулкански подкомплекс. Йорданов (в: Саров и др., 1997ф) разглежда Устренския ефузивен масив (Горанов и др., 1960) като внушителна, но равнопоставена второразрядна постройка – само една от поредицата центрове и тела, маркиращи единна първоразрядна вулканска структура от линейно-гнездови тип. Елементи от вулкана Устрен или т. нар. Мишевски център просичат като единични екструзивни тела или фрагменти скалите на Старцевската литотектонска единица западно от с. Сипец (ЮЗ ъгъл на картния лист). Подробна характеристика на структурата се прави в Обяснителната записка към Геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Златоград. 5.3.4.2. КрипторуптуриКърджалийско-Самотновски праг. За първи път и под това наименование се описва в настоящия текст. Като „Кърджалийски праг”, ограничаващ треторазрядните структурни зони от Североизточнородопската и Момчилградската комплексна депресия, се дефинира за пръв път от Йорданов (1999б). Наличието на тази структура не е отчетено при миналите палеогеографски реконструкции (Боянов, Горанов, 1995; Boyanov, Goranov, 2001). Прагът се отъждествява с предполагаема крипторуптура, ограничаваща от изток и север Рибиновското подуване, откъдето се трасира на северозапад и запад до района западно от Кърджали. Южният му фланг се разполага в околностите на селата Самотно и Рибино (к. л. Крумовград – 1: 50 000). Той служи за западен ограничителен контур на приабонския басейн, изпълващ Същинското Източнородопско понижение и отчасти контролира от ЮЗ югоизточното продължение на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Момчилград-Джанковска магмоконтролираща крипторуптура. Структурата е до известна степен предполагаема и недоказана по геофизичен път. Предложена е и се описва за първи път в настоящата записка. Касае се за изтеглена в субекваториална посока мислена линия, ограничаваща от юг Нановишкия вулкански масив (Фиг. 25) и определяща неговия полукръгов характер. Общата ù дължина е приблизително 23 km, като в рамките на изследванат площ е застъпена отсечка с дължина 8,5 km, разполагаща се между Момчилград до около 1 km И от с. Чобанка. В пределите на картния лист структурата ограничава от юг последователно подредените в източна посока южни завършеци (флангове) на Сушевската група вулкански центрове от външния полупръстен на Чифлишкия линейно-гнездови вулкан; Заградската група екструзивни тела (Светиилийски вулкан); субпаралелно ориентираните извънкалдерни, прикалдерни и отново линейно подредени тела от състава на Равенския второразряден вулкан. Още по на изток (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000) в нея опират последователно южният фланг на вътрешния (Църквишки) линеен канал (Чифлишки етап); Амбартепенският риолитов купол, затварящ от юг СИ дъга на Светиилийския вулкан, както и просичащите го материали на най-южно разположения андезитов център от Свирецкия вулкан. Източният фланг се маркира по разположението на Тепеджиюренския риолитов център, оформящ от ЮИ източния завършек на външната Чифлишка дъга. Южно от Момчилград-Джанковска крипторуптура няма набелязани апарати от Зорнишкия етап. Същата зона разделя от юг Нановишката огнищова структура от Звезделската вулканска постройка с условието, че пирокластите и епикластитите от основата на същата свободно проникват към атриото и централните (вътрешни) прикалдерни участъци на „Нановица”. Под контрола ù е разположението на сателитни подхранващи канали, както и периферно (в т. ч. дистално) разположените тела от субвулканския пръстен на Звезделския вулкан. Не се изключва възможността непосредствено северно от тази зона да се разполага дълбоко проникваща в кората магмопроводяща руптура, за която може да се съди по И-З удължение на Тепеджиуренския вулкан (Фиг. 27 – на пресечницата с най-външния полупръстен и при условие, че тук не играе роля радиалния фактор), както и линейната подредба и наситеност на центрове от Момчилградския и Равенския етап по линията южно от с. Равен – Момчилград. Интерес представлява мисленото продължение на крипторуптурата по линията Момчилград (или с. Сушево, северно от упоменатите центрове) – с. Върхари – с. Поточе до С и СЗ от с. Цвятово. Приблизително по тази линия се разполага рязкото уширение на Кърджалийската депресия и Груевската зона (при с. Върхари) в западна посока, както и северната граница на Плазищенското понижение. Южно от нея става рязкото удълбочаване на (приабон-) олигоценския басейн. 5.3.4.3. Разломни структуриКърджалийски разлом. Под това наименование се описва за пръв път от Р. Иванов (1960). Като „Кърджалийска разломна зона” структурата е упомената в обяснителната записка към Геоложка карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали). Като синоним пак там се посочва „Ардинска разломна зона”; „Кърджалийско-Златоустовски разлом” (Боянов, Кожухаров, 1968); Ардинска грабен-синклинала (Янев, 1975). Мисленото продължение на изток се е възприемало като регионален разлом, белязан по линейното разположение на Хисарския, Перперешкия, Студенкладенецкия и Маджаровския вулкан (Янев и др., 1968). В регионален план структурата се следи от западно от Кърджали през с. Чифлик до околностите на с. Мост (Хасковско). В тези райони различни автори охарактеризират елементи от нея като зони на флексурно прегъване и скъсване. В пределите на картния лист Кърджалийският разлом се проследява от СИ бряг на яз. Кърджали СЗ от Главатарци, на изток до с. Зимзелен, където е отместен на север по разломи, ограничаващи от изток Солищенския блок. Малък, отседно сместен на ЮИ отрязък от разлома се маркира северно от с. Скалище (СИ отдели на площта). В посочените участъци той има генерално субекваториално направление. В района на запад от Кърджали части от него са силно усложнени от система субпаралелни разломи със СЗ–ЮИ посока, по някои от които са осъществени значителни блокови денивелации. Сложният строеж на тази структура се наблюдава непосредсвено СЗ от Кърджали. В този участък тя е с характер на зона, широка над 500 m. Тя се изразява в серия субпаралелни И-З изтеглени нарушения с противоположен знак, маркирани от ограничен от всички страни хорст в зона на вертикален преход и зацепване на седиментите от конгломератно-пясъчниковата и мергелно-варовиковата задруга. Същите изграждат своеобразни вертикални ритли. Висящите, също блоково-оформени крила са изградени от скалите на туфитната пачка на пирокластично-варовиковата задруга (Кърджалийска група). Преработката на тази зона е изключително интензивна и се изразява в серия субпаралелни или оперяващи разноориентирани тектонски линии, водещи до катаклаза, стриване, брекчиране и наличие на тектонска глина. Разседният елемент е подчертан от изправени скални пластове, но са наблюдавани и коляновидни или полегнали южновергентни прегъвания с посока на шарнирите 240/20º. Само локално по харнишови повърхнини са наблюдавани вероятно спрегнати дясноотседни движения с посока 160º. По зоната не са осъществени значителни хидротермални промени. За западното и източно продължение на структурата са присъщи пропадания в южна посока. Техните денивелации са от порядъка на 50–250 m, но са твърде условни, тъй като западния ù фланг приблизително съвпада със северозападния фланг на Кърджали-Самотновския структурен праг. Същият рамкира от юг периметъра на Същинското Източнородопско понижение и преди ликвидирането си на изток е играл роля при оформяне на южния борд на вулкано-седиментния трог в указания район. Скалите на пирокластично-варовиковата задруга трансгредират върху окрайни зони на двете структури с непостоянни дебелини на запълващите ги седименти, Подрумченска свита (с. Главатарци) или директно върху кристалинния фундамент, разкрит около с. Брош. Макар и оформена сега като негативна блокова структура, преди олигоценската трансгресия тя е била по-високо издигната от разположения на север блок. По време на трансгресията северния блок е издигнат, а сегашните взаимоотношения указват за подновена (късна) активизация. Островецкият разлом (зона) представлява ИСИ продължение на доста условно прокарания т. нар. Ледницки разлом (Георгиев и др.,1998ф). Следи се непосредствено южно от шосето за с. Равен и маркира тектонските взаимоотношения между двете първоразрядни вулкански структури – Звезделска и Нановишката. Последната е представена от пояса на разпространение на Момчилградския вулкански подкомплекс и реликтови, блоково оформени структури от син-посткалдерното развитие на магматогенната полукръгова структура. Ориентацията на структурата е ИСИ (около 75º). Дължината ù, заедно с Ледницкия участък е около 5 km. Ширината на зоната се отъждествява с ширината на т. нар. тук Чобанска разломно-блокова зона (0,5–0,8 km). Пропадането е на ССЗ. Серията напречни ССЗ–ЮЮИ разломи предопределят блоковия строеж и съответните разноамплитудни денивелации. Приблизително следвайки ориентацията на тази зона и най-вече северно от същата са маркирани множество линейно подредени канали, продукт на различни етапи от развитието на вулканския масив. Приблизително тук се прокарва клон (или главното трасе?) на Момчилград-Джанковската магмоконтролираща крипторуптура, поради което Островецката зона би могла да се разглежда като отражение или приповърхностно крехко доразвитие на дълбочинната структура.
Предвид първичния магмопроводящ характер, тази структура се приема тук като регенериран на по-късен етап канал от радиалната компонента (елемент) на Нановишката полукръгова огнищова структура. Друмченският разлом (по името на с. Друмче, ЮИ ъгъл на картния лист) е новоотделена структура от разседен тип със ЗСЗ–ИЮИ (285º) простирание, дължина над 2 km и пропаднал южен блок. Същият е оформен по разкъсан покров от долната ефузия на Звезделския вулкан и площно интензивно променени лави от състава на Момчилградския подкомплекс, денивелирани спрямо пълния разрез на Звезделския вулкански комплекс южно от с. Врело. Амплитудата на пропадане варира в границите 50–100 m. Вълковичкият разлом (Георгиев и др., 1998ф) представлява субекваториален малоамплитуден разсед с дължина около 2 km, развит северно от Джебел в землището на едноименното село. Южният пропаднал блок е оформен по пясъчниците на Джебелска свита. В северния – или лежащия блок участват седименти и пирокластити на Чифлишкия подкомплекс от рамките на Плазищенското понижение, субвертикално прегънати паралелно на тектонската линия в непосредствената ù зона на влияние. Калдерни разломи. Някои от тектонските линии, ограничаващи „Нановишката депресия” в рамките на картния лист са доловени при картировката на Георгиев и др. (1998ф). Така дъгата от калдерния разлом между селата Чобанка и Димитровче е именувана Димитровченски разлом. Предполагаемата денивелация възлиза на около 300 m. Поради едностранното (североизточно) калдерно пропадане не се потвърждава югоизточното продължение на структурата (т. нар. Чобански разлом). Отчетливо тектонски са взаимоотношенията между туфите от централните части на калдерата и материалите на Момчилградския подкомплекс източно от с. Коте. По-подробна характеристика на тези взаимоотношения се прави в Обяснителната записка към к. л. Студен кладенец – М 1: 50 000. При с. Равен, над разклона за с. Биволяне (к. л. Студен кладенец – М 1: 50 000) спокойните елементи на слоестостта в туфите на Равенския подкомплекс са преориентирани и субвертикално изтеглени по неиздържано синкалдерно радиално разломяване със СЗ–ЮИ направление и неизяснен характер на движение.
Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.72 Mb. Сподели с приятели:
|