Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

1. ВЪВЕДЕНИЕ

В морфографско отношение площта попада в западните части на Източните Родопи, включващи източните подножни склонове на рида Жълти дял с нископланински (500–700 m) до хълмисто-равнинен (300–400 m) релеф в северната част. На изток от долината на р. Върбица се откроява ридът Стръмни рид с нископланински релеф (вр. Стръмни рид, 960 m).

В хидрографско отношение площта принадлежи към Егейската отточна област и се отводнява от долинната мрежа на р. Арда и р. Върбица. Характерно за долинната морфология на тези реки е редуването на проломни участъци и долинни разширения, образувани в седиментни и вулкано-седиментни скали. В долината на р. Арда това са Кърджалийското и Широкополското долинно разширение, ограничени от епигенетично всечените проломи Бирармутски, Железни врата и Студен кладенец, където са построени язовирите Кърджали и Студен кладенец. В долното си течение р. Върбица образува Момчилградското долинно разширение и Вишеградския пролом.

Районът се характеризира със сложен геоложки строеж. Изгражда се от: скалите на Централнородопския метаморфен комплекс – Старцевската литотектонска единица, и Източнородопския метаморфен терен – Боровишката и Кърджалийската литотектонска единица, разделени от пластични зони на срязване; седиментите на теригенния комплекс; вулкано-седиментните скали на Свободиновската и Кърджалийската вулкано-седиментна група; вулканитите на Нановишкия и Звезделския вулкански комплекс; Устренския вулкански подкомплекс и кватернерните наслаги.

От тектонска гледна точка в площта попадат части от първоразрядните късноалпийски единици – Централнородопският и Източнородопският метаморфен терен, и Източнородопското комплексно понижение. В рамките на последното са обхванати части от второразрядните структурни зони – Североизточнородопска, Момчилградска и Звинишко-Ибреджекска, а в основата му – фрагменти от Крумовградското и Припекското съставни понижения.

Североизточнородопската комплексна структура включва части от т. нар. Ранилистко понижение, Източнородопския (крайбрежен и бариерен) риф и Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Към нея, но главно към Момчилградското комплексно понижение се отнася значителен периметър от Кърджалийската трансзонална депресия.

Момчилградската второразрядна зона включва елементи от западните и централните участъци на Нановишката магматогенна полукръгова структура, както и северните отдели на Джебелското понижение и Звезделския вулкан.

Звинишко-Ибреджекската структурна зона е представена с фрагмент от т. нар. Високополянско понижение.

В югозападния ъгъл на картния лист е застъпен отрязък от Устренския клон на Галенитската тензионна зона.


Фиг. 1. Обзорна карта на Източни Родопи




- Местоположение на картния лист
Металните полезни изкопаеми са представени от злато-кварцови минерализации със слабо присъствие на полиметали – с. Македонци (Кърджалийско) и северната периферия на Звезделското рудно поле (с. Обичник). Неметалните и строителните полезни изкопаеми – азбест, талк, барит, зеолити, мрамори, варовици, андезити, риолити и туфи имат преобладаващо значение. Ювелирните суровини са представени от ахати и ясписи. Горивните полезни изкопаеми нямат практическа стойност – прояви има северозападно от Кърджали.

По отношение на геоложката опасност районът може да се разглежда като опасен. Сложният геоложки строеж, дълбокото разчленение на релефа, съчетани със специфичните климатични условия, са предпоставка са възникване на опасни процеси и явления, създаващи рискови ситуации.

Геоложката карта е съставена по Проект 425/20.07.2004 г. на Министерството на околната среда и водите за съставяне на държавна геоложка карта на Република България в мащаб 1: 50 000, като е част от задачата „Ревизионно геоложко картиране в М 1: 50 000 на части от Източни Родопи в района на градовете Ардино, Златоград, Джебел, Крумовград, Маджарово и Кърджали“. Полевите работи са проведени през периода август – ноември 2004 г. с ръководител С. Саров и картировъчен екип в състав: метаморфен терен – С. Саров; палеогенски скали – Б. Йорданов, В. Вълков, С. Георгиев, Д. Камбуров, Е. Раева; неоген-кватернерни отложения – Р. Маринова; полезни изкопаеми – Н. Марков. Материалите от цялостното изпълнение на задачата са обобщени в доклад (Саров и др., 2005ф), който се съхранява в Националния геофонд при Министерството на околната среда и водите. Авторите на обяснителната записка са посочени в съдържанието, част от тях са извършители на картировачните работи.

Картирането е съпътствано от комплекс аналитични изследвания, извършени в Минно-геоложкия университет – петрографски изследвания (Б. Банушев), химични (ЦНИЛ „Геохимия”) и микропалеонтоложки определения (Д. Синьовски); Софийския университет – петрографски изследвания (К. Колчева) и палиноложки определения (П. Павлишина). Консултанти към проекта са: по метаморфния терен – Ж. Иванов, К. Колчева (СУ); по вулкано-седиментния терен – Й. Янев (ГИ БАН).

Проведеното геоложко картиране за по-голямата част от картния лист е ревизионно, основаващо се на съвременната геоложка карта в М 1:25 000 за този район (Георгиев и др., 1997ф; 1998ф; Саров и др., 2002ф). В площите, за които наличната информация е оценена като недостатъчна за изграждането на геоложкия модел на картата, е извършено прекартиране. Картирането е осъществено по система от маршрути, като точките на наблюдение са привързвани и сателитно чрез GPS.

Геоложката карта е ситуирана на векторизирана облекчена топографска основа в координатна система WGS84, проекция UTM, зона 34N. Разграфката на картните листове е от 1950 г. Работният компютърен макет на геоложката карта във формат MapInfo е изготвен от Р. Климова, И. Георгиева, П. Петров, Л. Московска под редакцията на С. Саров, Б. Йорданов и Х. Хрисчев. Крайният компютърен вариант на картата в ArcGIS среда, поддържаща графичната информация и съпътстващата я специализирана геобаза данни, е разработен от С. Начев, М. Аргирова и Г. Добрев.