Оценка за степента на въздействие върху защитени зони
Изтегляне 2.28 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- целите на опазването им и
- изготвянето на план а .
- Целите на обявяването на ЗЗ „ Западни Родопи” BG0002063 са
- Съгласно Заповед РД-835/17.10. 2008г на МОСВ в защитената зона предмет на опазване са следните видове птици
- Видове по чл.6, ал.1, т.4
- Съгласно Заповед РД-835/17.10. 2008г на МОСВ за опазването и постигането на целите с които е обявена защитената зона се налагат следните забрани
- Реализирането на плана не е свързано с нарушения на предвидените в заповедта забрани . б). Защитена зона „Родопи-Запад ни ” BG0001030
- Целите на създаване на ЗЗ „Родопи-Западни” BG0001030 са
- В ЗЗ „Родопи-Западни“ предмет на опазване са: Типове местообитания включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC
- Забрана за всякаква човешка дейност свързана с промяна на местообитанието и неговите характеристики
- Бозайници: от Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС
- Земноводни и влечуги, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC
- Риби включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC
- Растения включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC
- 5. О писание и анализ на
- а , върху предмета и целите
В някои от отдели противопожарната просека ще премине по съществуващи такива, които в действителност са обрасли и не могат да изпълняват предназначението си, а в други е предвидено птросеката да премине през места където е предвидено изсичане на подраста. Настоящият план има превантивен характер. С него се цели предприемане на мерки за подобряване на противопожарната обстановка за ефективно опазване на иглолистните горски насаждения, заемащи почти цялата територия на ДГС „Селище”. Противопожарната просека ще препятства разпространението на възникнал пожар от един горски отдел в друг и ще се ползва като камионен път за достъп на пожарни автомобили и извозване на дървесината при извършване на предвидените по ЛУП сечи в близките отдели. За реализирането на мероприятията в настоящия план няма необходимост от ВиК и ел. захранване. На територията не се предвижда строителство на сгради и съоръжения за обслужващ персонал. 2. Описание на характеристиките на други планове, програми и проекти /инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценявания план могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитената зона. Предвидената с настоящия план противопожарна просека преминава по границата на ДГС „Селище”. На югозапад тя граничи с ДГС „Места”, ДГС „Гърмен”, ДЛС „Дикчан”. За територията на горските стопанства има разработени лесоустройствени проекти както следва: ДГС „Места” – ЛУП от 2007г. Районът на ДГС „Места” е разположен между 650 и 1790 метра надморска височина. Голямата разлика във вертикалния профил, многообразието на теренните форми, а така също и човешката дейност определят голямото видово разнообразие в района на стопанството. Срещат се общо 29 дървесни вида, които формират многобройни комбинации помежду си. Най-голямо е видовото разнообразие в подпояса на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори (600-800 м н.в.). Тук са разположени девастирани гори за реконструкция, издънковите дъбови гори за превръщане, а така също и значителна площ черборови и бялборови култури. С увеличение на надморската височина видовият състав намалява. В подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела, насажденията са предимно чисти и смесени от бял бор, черен бор, бук, единично зимен дъб. Производителността на насажденията е добра. Състоянието им общо взето е добро до средно, но се срещат и насаждения, в които възобновителните процеси протичат в нежелана посока или са незадоволителни. В подпояса на среднопланинските гори от бук, ела и смърч, преобладават смесени насаждения от бял бор, смърч, бук, трепетлика, ела и др. Тук състоянието и производителността на дървостоите са добри. На територията на стопанството има създадени общо 2314.5 ха култури, от които 2309.8 ха са от иглолистни дървесни видове – предимно от бял бор и по-рядко от черен бор, атласки кедър, дуглазка ела, смърч, ела и само 4.7 ха са създадени култури от едролистна липа и кестен в местността „Липата” и в 149 отдел. Състоянието на създадените култури е добро до средно. Изредените култури са с незначителна площ – едва 11.6 ха. ДГС „Дикчан” – ЛУП 2010г. Горско растителната обстановка в района на стопанството в значителна степен е повлияна от човешката дейност в по далечно и близко минало. В резултат на неправилния избор на дървесни видове при залесяване на неподходящи за него месторастения, които сега масово съхнат и най-силно страдат от снеголом и снеговал, се налага превръщането на част от семенните гори в издънкови, поява на ерозия и други горскостопански мероприятия. Всички тези отрицателни влияния на човешката дейност следва да се отчитат и имат в предвид при определянето на типовете месторастения бъдещия оптимален състав и стопанисването на горите. През миналото десетилетие е имало правилна горскостопанска дейност, която е била съобразена с лесовъдските изисквания и не е повлияла отрицателно върху горскорастителната и екологична обстановка. ДГС „Гърмен” – ЛУП 2000г. Района на ДГС „Гърмен” обхваща югозападната част на Рило-Родопския масив. Горите на горското стопанство попадат изцяло в южна крайгранична горскорастителна област- подобласт Пиринска. Общата площ на горите държавна собственост в ДГС-Гърмен към 01.01.2010г.е 27311.1. ха, което е 92.0 % от площта на тези гори. Изредените насаждения и култури заемат 832.1 ха, или 3.0 % от площта на тези гори. С цел пълноценното използване на производителната площ в част от тези насаждения са предвидени мероприятия за подпомагане на естественото възобновяване. Не залесената дървопроизводителна площ е 523.7 ха, или 1.9 % от от площа. Всички сечища на обща площ 51.0 ха са проектирани за залесяване, както и част от голините. Недървопроизводителната площ е 1659.0 ха, или 6.0 % от площта. Част от нея – поляни и ливади може да се използва за различни странични дейности, друга се явява технологически необходима – пътища, просеки , временни складове, а една част е неизползваема за горскостопански дейности-нелесопригодни площи и голини, скали, сипеи, и други. ДГС „Селище” има изработен и действащ към момента Лесоустройствен проект от 2006г. Според ЛУП в района на предвидената просека се извеждат сечи с предшестващо възобновяване - постепенни, групово-постепенни и отгледни сечи пробирки и прореждания. Средният запас на дървесина е 341куб м/ха., общият на площта в обхвата на ЛУП 5 346 520 куб. м. 3. Описание на елементите на плана, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитената зона или нейните елементи. Настоящият проект е съставен от три основни елемента, които трябва да бъдат анализирани, за да бъде преценено могат ли да окажат значително въздействие върху защитената зона. Това са: • Площ на засегнатата територия, попадаща в защитената зона – за изясняване на степента на прякото въздействие върху хабитати, обект на опазване; • Използвана технология - за изясняване на степента на прякото въздействие върху хабитати и животински видове обект на опазване в зоната; • Продължителност на въздействието; Противопожарната просека попада изцяло в ЗЗ „Родопи-Западни” BG0001030 като заема 52,58ха от нейната площ /272851,41ха/. Засегнатата територия представлява 0, 019% от площта на защитената зона, което е пренебрежимо малко спрямо територията и. Просеката засяга и територията на ЗЗ „Западни Родопи” BG0002063, но няма пряко въздействие върху хабитати на видове, обект на опазване в защитената зона. Съгласно чл.2. от Наредба 8 за видовете сечи, сечите са лесовъдски дейности, които се провеждат с цел подобряване състоянието на горите, възобновяване, запазване на генетичните ресурси, добив на дървесина, както и запазване и увеличаване на основните функции на горите. Техническите сечи за прокарване на противопожарната просека ще бъдат извършени с моторни триони, дървесината ще бъде съхранявана на временен склад и извозена с камиони. След извеждането на сечите противопожарната просека ще бъде почистена от вършината, отпада и неизползваемата дървесина по начините регламентирани с чл. 48, ал.1и 2 от Наредба № 8 за сечите в горите. Целият процес по изграждане на просеката, включително извозването на дървесината ще се извърши за 18 месеца. 4. Описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на опазването им и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на плана. а). Защитена зона „Западни Родопи” BG0002063 за опазване на дивите птици. Защитената зона е обявена със Заповед РД-835/17.10. 2008г на МОСВ в която са са отразени границите и режимът на опазване и целите с която е обявена. По късно с Решение 335/26.05.2011 на МС територията и е увеличена, при което границите и са изместени на юг и на запад, като в нея е включена и акваторията на яз. Доспат. Защитената зона включва високата част на западните Родопи с най-представителните псевдо-бореални иглолистни гори, уникални за Европа. Най-голяма площ заемат горите от бял бор /Pinus silvestris/, следвани от смърча /Picea abies/, по-малки по площ са еловите /Abies alba/, и буковите /Fagus silvatica/ гори. Срещат се също гори от черен бор /Pinus nigra/, и издънкови гори от горун /Querqus dalechampii/, трепетлика /Populus tremula/ и зимен дъб /Querqus sessiliflora/. Около 10% от територията е заета от открити пространства – пасища и ливади с преобладаване на обикновена полевица /Agrostis capillaris/, картъл /Nardus stricta/ и др., както и на храсталачни съобщества. На територията попадат 3 големи язовира – Доспат, Широка поляна и Голям Беглик. На територията на зоната има стотици малки торфища. Целите на обявяването на ЗЗ „ Западни Родопи” BG0002063 са: Опазване и подържане на местообитанията на посочените в т.2 от заповедта видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние: Възстановяване на местообитания на видове птици по т.2 от заповедта за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние Съгласно Заповед РД-835/17.10. 2008г на МОСВ в защитената зона предмет на опазване са следните видове птици: Видове по чл. 6, ал.1, т.3, определени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие: черен щъркел /Ciconia nigra/, бял щъркел /Ciconia ciconia/, осояд /Pernis apivorus/, полски блатар /Circus cyaneus/, малък креслив орел /Aquila pomarina/, скален орел /Aquila chrysaetos/, малък орел /Hieraaetus pennatus/, сокол скитник /Falco peregrinus/, планински кеклик /Alectoris graeca/, лещарка /Bonasa bonasia/, глухар /Tetrao urogallus/, бухал /Bubo bubo/, врабчова кукумявка /Glaucidium passeridum/, уралска улулица /Strix uralensis/, пернатонога кукумявка /Aegolius funereus/, козодой /Caprimulgus europaeus/, земеродно рибарче /Alcedo atthis/, сив кълвач /Picus canus/, черен кълвач /Dryocopus martius/, среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, белогръб кълвач /Dendrocopos leucotos/, трипръст кълвач /Picoides tridactylus/, горска чучулига /Lullula arborea/, червеногърба сврачка /Lanius collurio/. Видове по чл.6, ал.1, т.4: малък ястреб /Accipiter nisus/, обикновен мишелов /Buteo buteo/, черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/, сокол орко /Falco subbuteo/, пчелояд /Merops apiaster/ Съгласно Заповед РД-835/17.10. 2008г на МОСВ за опазването и постигането на целите с които е обявена защитената зона се налагат следните забрани: Залесяването на пасища и мери както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения Използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади Реализирането на плана не е свързано с нарушения на предвидените в заповедта забрани. б). Защитена зона „Родопи-Западни” BG0001030 е най-голямата предложена защитена зона в България с площ 272 851,41ха. Северната и граница достига градовете Велинград, Ракитово, Батак и Пещера, на изток зоната достига до водосборната зона на Чепеларска река, на юг до границата с Република Гърция и на запад до долината на реките Места и Златарица. Защитената зона включва обширни иглолистни и смесени гори. Районът е слабо населен. Около Триград са се формирали значими скални образувания. Към зоната са включени и някои долини със средиземноморско климатично влияние (континентално мезо-средиземноморски климат по Rivas-Martinez): реките Въча, Канина, Бистрица и Доспатска. Районът е предложен за природен парк. Защитената зона е с ключово място за опазване на Рилородопската популация на кафявата мечка в България и Гърция. Зоната опазва значителни проценти от националното покритие, оценки А или В, за голям брой местообитания и видове. Зоната е застрашена от планове за строеж на нови малки ВЕЦ, които могат да разрушат крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната. При бъдещо разширяване на автомобилните пътища в зоната и строителство на нови язовири е необходимо да се вземат мерки за опазване на защитените местообитания и дефрагментация местообитанията на мечката и дивата коза. Необходимо е предотвратяване на интензификация на човешките дейности и присъствие в залесените части за да се запазят местообитанията на мечката. Зоната e застрашена от западане на екстензивната паша обусловила съществуването на полу-естествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за видовете Testudo. Разораването на земята преди засаждане на нови горски насаждения също е заплаха за биоразнообразието. Едновременно с това дъбовите гори, които са с издънков характер са силно уязвими от деградация и изместване от други видове. Необходимо е активно управление на горите към постепенното естествено възобновяване на семенните гори.
Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона; Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата; Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона. В ЗЗ „Родопи-Западни“ предмет на опазване са: Типове местообитания включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC: 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества 5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик 5210 Храсталаци с Juniperus spp. 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea 6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс 6510 Низинни сенокосни ливади 6520 Планински сенокосни ливади 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi- Veronicion dillenii 8310 Неблагоустроени пещери 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion) 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове 9270 Гръцки букови гори с Abies borisii-regis 9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea) 9530* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор 9560* Ендемични гори от Juniperus spp. 40B0 Родопски съобщества на Potentilla fruticosa 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества 91AA* Източни гори от космат дъб 91BA Мизийски гори от обикновена ела 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори 91D0* Мочурни гори 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 91W0 Мизийски букови гори 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba 92C0 Гори от Platanus orientalis 95A0 Гори от бяла и черна мура Режимът на опазването им е най-строг по отношение на по-долу описаните типове местообитания и предвижда следните забрани:
1. Европейски вълк (Canis lupus) 2. Видра (Lutra lutra) 3. Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus) 4. Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi) 5. Дългоух нощник (Myotis bechsteini) 6. Остроух нощник (Myotis blythii) 7. Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) 8. Трицветен нощник (Myotis emarginatus) 9. Голям нощник (Myotis myotis) 10. Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii) 11. Южен подковонос (Rhinolophus euryale) 12. Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) 13. Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros) 14. Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi) 15. Дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica) 16. Лалугер (Spermophilus citellus)
18. Пъстър пор (Vormela peregusna) Земноводни и влечуги, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC: 1.Червенокоремна бумка (Bombina bombina) 2. Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) 3. Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) 4. Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) 5. Голям гребенест тритон (Triturus karelinii) Риби включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC: 1. Маришка мряна (Barbus plebejus ) 2. Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus)
1. Ручеен рак (Austropotamobius torrentium) 2. Бисерна мида (Unio crassus) 3. Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides) 4. Одонтоподизма (Odontopodisma rubripes) 5. Кордулегастер (Cordulegaster heros) 6. Dioszeghyana schmidtii 7. Торбогнездница (Eriogaster catax) 8. Еуфидриас (Euphydryas aurinia) 9. *Тигров молец на Джърси (Callimorpha quadripunctaria) 10. Полиоматус (Polyommatus eroides ) 11. Обикновен сечко (Cerambyx cerdo) 12. Бръмбар рогач (Lucanus cervus) 13. Буков сечко (Morimus funereus) 14 Осмодерма (Osmoderma eremita) 15. *Алпийска розалиа (Rosalia alpina) Растения включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC: 1. Червено усойниче (Echium russicum) 2. Buxbaumia viridis 3. Drepanocladus vernicosus 4. Блатно петльово перо (Gladiolus palustris)
Каталог: odobrdoklzz-riewpz -> 2012 2012 -> Попинци” (BG0001039) на инвестиционно предложение за „Създаване на 450 дка насаждение от лавандула и закупуване на специализирана техника” 2012 -> София, март 2012 година съдържание odobrdoklzz-riewpz -> Сценарий за всяко вероятно въздействие в рамките на научните предпоставки за съществуването на такова въздействие Изтегляне 2.28 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||