Въздействия върху бозайниците

Предмет на опазване в ЗЗ „Родопи-Западни“ са 18 вида бозайници от които 12 са представители на разред (Chiroptera) Прилепи: За въздействията от реализирането на плана на всеки един от тях могат да се направят следните прогнози:

1. Европейски вълк (Canis lupus) хищен бозайник от семейство кучета. До като през 1994 г популацията му в България е била около 400 индивида през последните 15 години се наблюдава възход и сега е около 2000 индивида. Предполагаемата му численост в защитената зона е под 90 индивида. Съгласно писмо 1166/11.05.2012г на ДГС Доспат територията стопанисвана от горското стопанство се обитава от 4 индивида, 2 от които преминават от ДГС Широка поляна и 2 от ДГС Дикчан с. Сатовча. В стопанисваните от ДГС Селище таксационни преброявани не са извършвани но вероятната численост е сходна с числеността му в ДГС Доспат тъй като при търсене на храна извършва големи преходи и вероятно индивидите обитаващи стопанисваните от ДГС Доспат навлизат и в горите стопанисвани от ДГС Селище. Обитава предимно по-високите гористи места в планините, но в Северна България слиза и в равнинните гори, като предимно по-младите слизат в по-ниските места. Водят скрит начин на живот, като предимно през нощта излизат да си търсят храна. През брачния период избират закътано и усамотено място по-високо в планината и близко до вода- поток, езеро, река.

Не се очакват негативни въздействия върху популацията и местообитанията му поради подвижноста на вида.

2. Видра (Lutra lutra) Хищен бозайник от семейство Порови, чийто начин на живот е свързан изключително с водни басейни. Сравнително големите за мащабите на България реки, които преминават през територията на ЗЗ „Родопи-Западни“ както и големите язовири, които са построени в нея предоставят подходящи условия заселването и успешното възпроизводство на видрата (Lutra lutra). Предполагаемата численост в защитената зона е 30-40 индивида. Със завиряването на яз. Доспат са създадени подходящи условия за обитаването му от нея. Дупките на видрата винаги са разположени в крайбрежната зона, до 1м от водата в кореновата система на дървесни видове (Populus sp., Carpinus betulus, Salix Alba). (Георгиев). Относно обитанията на видрата по проект „Опазване на популациите на световно застрашен вид - видра (Lutra lutra.) в района са извършени мониторингови проучвания от Сдружение „Инициативна група Доспат 2006”. Установени са местообитания на видрата в южната част на язовир Доспат и притока на Доспатска река, Сърненена река. В резултат на което е обявена защитена местност „Караджа дере” с площ 1009.32 ха, насочена към опазване на видрата и редица други ценни видове и местообитания. Данните от други язовири (Копринка, Жребчево), показват плътност на популациите 1 женска на 3-5км дължина на брега. Местообитанията са отдалечени на около 2-3 км. от предвидената просека и няма да бъдат засегнати от реализирането на плана. Въздействията, които са заплаха за вида са бракониерство, замърсяване на водите, изсичане на крайбрежната растителност, улавяне в рибарски мрежи, убиване от превозни средства, убиване от домашни кучета. Такива не са свързани с реализирането на плана поради което няма да окаже въздействия върху числеността на вида в защитената зона и предизвика фрагментация на местообитанията му.

3. Въздействия върху прилепната фауна:

В ЗЗ „Родопи- Западни” BG0001030 предмет на опазване са местата за хранене, разможаване и зимуване на прилепите както и видовете дългоух нощник (Myotis bechsteini), широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi), дългоух нощник (Myotis bechsteini), остроух нощник (Myotis blythii ), дългопръст нощник (Myotis capaccinii), трицветен нощник (Myotis emarginatus ), голям нощник (Myotis myotis), средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), южен подковонос (Rhinolophus euryale), голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros) и подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi).

Местообитанията с които е свързан жизненият цикъл на прилепите се разделят функционално на следните типове от гледна точка на съвременната консервационна биология:

убежища (roosts) – местообитания в които прилепите прекарват периодите на покой (почивка през деня и нощта, зимен сън) и в които се осъществяват размножението, отглеждането на малки и копулацията.

хранителни (ловни местообитания) (foraging habitats) -местообитания в които ловуват

летателни пътища (flayways)-местообитания по които прилепите преминават по пътя от убежището до ловната територия (commuting flyways/flypaths) и или по пътя от едно убежище към друго по време на сезонните миграции (migratory flyways)

По отношение на убежищата видовете прилепи в България са разделени на две големи групи (по Иванова 2005)

1. Пещеролюбиви: облигатно пещеролюбиви -целогодишно обитават само подземни убежища и факултативно пещеролюбиви -размножават се основно в подземни убежища, но могат да се размножават и в друг убежища (най-често различен тип постройки)

2. Не-пещеролюбиви: характерно е че един вид използва различен тип убежища през различните сезони: скални- през лятото обитават цепки в скалите, данни за зимуването им почти липсват; горски през лятото обитават хралупи/или различни части на стари дървета; зимуват най-често в подземни убежища; синантропни- през лятото обитават различен тип постройки; зимуват най-често в подземни убежища
В по-долу представената таблица са посочени местообитанията на видовете прилепи, които се срещат у нас по отношение на убежищата.

Различните видове убежища са отбелязани както следва

Л лятно

Прилепите, които през лятото се срещат в района на горското стопанство зимуват в подземни убежища. През лятото от тях се срещат широкоухия прилеп (Barbastella barbastellus), дългоухия нощник (Myotis bechsteini), големия подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), мaлкия подковонос (Rhinolophus hipposideros) и трицветния нощник (Myotis emarginatus). Зимата прекарват в подземни убежища, а през лятото женските формират майчини колонии, в които раждат и отглеждат малките си. Тези колонии се заселват в разнообразни убежища – пещери, хралупи на дървета, различни елементи на човешки постройки (тавани, кубета, корнизи, сводове, зад ламперия, мазета и др.). На практика всички женски, способни да се размножават, населяващи обширен географски район, се събират в едно или няколко убежища. Те са силно привързани към тях и ги използват години наред. Така те стават силно уязвими от разрушаването им и всякакви промени, свързани с тези убежища. В Западните Родопи са картирани няколко пещерни района в които са значимите подземни убежища на опазваните в защитената зона прилепи: Дъбрашки район, Велинградски район, Пещерски район, Добростански район, Чепеларски район и Триградски район. Пещерите в най-значимите от тях Пещерски район, Добростански район, Чепеларски район и Триградски район са отдалечени от трасето на просеката и са извън обхвата от въздействията на плана. В обсега на ЛУП е Дъбрашкия район, но пещерите са по източния склон на рида Дъбраш в района на селата Рибново, Кочан, Слащен Осиково и Ковачевица, като най-голямата и най-значима като местообитание за прилепите е Маноиловата дупка, край с. Рибново, която е на повече от 10км от билото.

По отношение на местообитанията, разглеждани като убежища на описаните в стандартния формуляр видове прилепи реализацията на плана не е свързана с унищожаване на подземни обитания (пещери, минни галерии и подземни кухини).

Реализирането на плана не е свързано с унищожаването на скални образувания с цепки ползвани като летни убежища на Barbastella barbastellus и Myotis bechsteini.

Реализирането на плана не е свързано с разрушаването на стари постройки използвани като летни убежища за голямия нощник (Myotis myotis) и остроухия нощник (Myotis blythii) и като летни и размножителни убежища за големия подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), мaлкия подковонос (Rhinolophus hipposideros) и трицветния нощник (Myotis emarginatus). Maлкият подковонос (Rhinolophus hipposideros) е един от най-малките прилепи, които се срещат в България обитава пещери, мазета, тавани, закътани части от сгради и минни галерии. През зимата не образува колонии като останалите подковоноси. Техническите сечи предвиждат премахване на млади иглолистни насаждения без стари дървета с хралупи, които са дневни убежища на горски прилепи.

По отношение на ловните местообитания (foraging habitats) на защитените в зоната видове прилепи, предпочитани ловни местообитания за всички видове са открити водоеми (вкл бавно течащи реки), крайречна дървесна растителност, покрайнини на гори, самите гори и за синантропните видове синантропни структури -паркове и градини. Най-близкото ловно обитание е пространството над откритите водни площи над яз. Доспат, където прилепите ловят насекоми. През лятото най-масови са хирономидните и злите мухи (Simuliidae) чиито ларви са водни обитатели. Горските видове се хранят и с насекоми в короните и кората на дървесните видове.

Сечите ще се извършват през светлата част на денонощието, а поради нощния живот на прилепите и бързия им полет те не са застрашени от директни срещи с човека.

По отношение на летателните коридори както на включените в стандартния формуляр прилепи така и за останалите видове проучвания почти не са правени и механизмът на ориентиране и какви летателни коридори използват за да достигнат до ловните си територии или алтернативните убежища не е изяснен. Предполага се, че ориентири могат да бъдат естествени или изкуствени линейни елементи на ладшафта като реки, канали, редици от дървета, просеки в гората и др. С реализирането на плана ще се създаде нов летателен коридор за достигане на язовир Доспат като ловна територия.

Заключението е, че при реализирането на изготвения план, въздействията върху прилепната фауна, предмет на опазване в ЗЗ „Родопи-Западни” ще бъдат благоприятни.

4. Дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica )

Ареалът й на разпространение обикновено се намира между 800 и 2 500 m надморска височина. Числеността и у нас е около 2 000 индивида. Броят на индивидите обитаващи защитената зона по данни от Стандартния формуляр е в границите на 845 -1065. Местообитанията и в Родопите са далече от човешки поглед навсякъде, където има непристъпни скалисти места и високи горски поляни. Предпочита най-непристъпните планински места или голите поляни над горите, понякога слиза и по-ниско, в самата гора. Старите мъжки живеят съвсем уединено, а женските и малките образуват стада от по 4-5-6, по-рядко и до 5-20 животни. Всяко стадо си има пазач — обикновено това е най-старата женска коза. Щом забележи и най-малката опасност тя издава предупредителен звук. Всички кози тогава бързо избягват в непристъпните и безопасни места по скалите, по които се катерят с голяма бързина. Дивите кози търсят храната си сутрин към 9-10 часа и следобед към 16-17 часа. След това те почиват по непристъпните и безопасни места, като преживят храната си. Там прекарват и нощта. Предпочитат хладината, затова обикновено избират северните склонове. За да може да се придвижва по стръмните терени, които обитава, дивата коза се нуждае от добра видимост, и затова нощем се оттегля в скрити и трудно достъпни места, където почива до зазоряване. Зимно време обикновено търси храна цял ден. Обикновено водят заседнал начин на живот, като само понякога, при лошо време, слизат малко по-ниско в горите, но въпреки това предпочитат добре познатите им пътеки и райони. По време на дейности свързани с реализирането на плана въздействията върху вида по време на сечта и извозването на дървесината ще бъдат незначителни тъй като видът не обитава обраслите с иглолистни гори части на планината, а се среща само в непристъпни скалисти места и високи горски поляни от където лесно може да забележи неприятелите си.

5. Лалугер (Spermophilus citellus) Европейският лалугер е гризач от семейство катерицови. Обитава открити необработваеми места, покрити с ниска тревна растителност (ливади, пасища, сухи степи, покрайнините на обработваемите полета, покрай пътища и др). Живее на колонии под земята, като прави много резервни входове. Местообитанията му лесно се определят по множеството дупки. Предпочита черноземни, канелено горски и планинско ливадни почви. В ЗЗ „Родопи-Западни” е регистриран като много рядък (V). За Западните Родопи по анкетни съобщения вида се е срещал през миналия век, но че се среща и сега, конкретни доказателства не са намерени. Изключение представлява локалната популация в района на с. Добростан-х.Марциганица. По трасето на просеката няма условия за заселване на колония от европейски лалугер. В съсество няма обработваеми земи близо до които обикновено се заселва. По време на теренните проучвания отвори на подземните му убежища не бяха открити. Реализирането на плана не е свързано отнемане на площ с колонии от лалугери и въздействията върху вида и местообитанията му не се очакват.

6. Кафява мечка (Ursus arctos)

В Европа кафявата мечка обитава равнинните и планински гори (до 4000 m надморска височина) В България се среща в Рила, Пирин, Родопите, Средна Стара планина, Витоша, Плана и Лозенска планина като по данни на ловната таксация популацията и у нас наброява около 900 индивида. По данни от стандартния формуляр защитената зона се обитава от 133 мечки. Съгласно писмо 1166/11.05.2012г на ДГС Доспат територията стопанисвана от горското стопанство се обитава от 1 мечки, 1 от които преминава от Гърция, а другата от ДГС Широка поляна. На територията стопанисвана от ДГС Селище леговище не е установено, но леговище на 1 мечка е установено в съседното ДГС Елешница. Кафявата мечка е сред малкото всеядни животни на земята и се храни с растения, трева, плодове, орехи, насекоми, риба и т. н. Когато храната не стига, мечките убиват по-дребни от тях животни. Кафявата мечка се числи към животните, които скитат, обича да се разхожда най-вече през нощта - на едно място се храни, на друго спи, на трето само се разхожда, на четвърто дремва. А когато търси зимна бърлога, може да отиде далеч от своите земи. По-голямата част от зимата прекарва в сън в бърлогата си. Най-любимото й място обаче е това, на което растат горски плодове - малини, къпини, боровинки, орехи, лешници. Макар че стават полово зрели на 4-5 години, мечките не се чифтосват до десетата, защото размерът е много важен при избора на партньор. Размерът е много важен и за йерархията сред мечките в определен район. Мечките рядко се срещат, а още по-рядко се бият помежду си. Териториалните им спорове се решават, без опонентите дори да се срещнат. За да маркира своята зона, мъжкият се изправя до дърво, протяга лапи и прави драскотини с огромните си нокти по кората. Следващият претендент идва, измерва своя ръст по същия начин, и ако успее да драсне по-нависоко, вече е новият владетел на територията. По-дребните индивиди продължават в търсене на нови територии. Присъствието на мечка в региона може да бъде определено по наличието на отъпкани места, където се храни, драска и обелва корите на дърветата, когато маркира територии.

Мечката няма естествени неприятели. По отношение на човека тя е най-миролюбивият едър хищник. Обикновено тя го усеща отдалече и се отдалечава, без да установи дирекна среща. Нападенията върху човека са изключения, често при защита на потомството. На територията предвидена за реализиране на плана няма регистрирано леговище на мечка. На територията на съседното ДГС „Елешница” е регистрирано леговище, като само при търсене на храна периодично обитаващата го мечка навлиза на територията на ДГС „Селище”. При извършване на сечите в периода на зимен сън въздействия върху вида не се очакват. През топлите дни и по време на размножителния период след долавяне на шума от машините намиращите се в района мечки ще се отдалечат на безопасно разстояние без да напускат трайно маркираната от тях територия. След реализирането на плана в просеката ще се появявят нови съобщества с преобладаване на видове плодовете на които служат за храна на мечките- боровинки, малини, къпини. Реализирането на плана ще бъде с положителни въздействия тъй като ще се създадат нови площи в които ще се развият плодоносещи видове, чиито плодове служат за храна на мечката и ще способства за благоприятното състояние на вида. Просеката ще улеснява придвижването и от един горски уастък в друг, като в случая благоприятните въздействия върху вида ще преобладават над отрицателните, които ще бъдат краткотрайни и незначителни.

7. Пъстър пор (Vormela peregusna) Рядък хищник, който се среща в Югоизточна Европа и Азия, включително и на територията на България, като ареалът на разпространението му бързо се смалява. Живее на открит и сух терен. По принцип обитава степи пустини и полупустини. В България предпочита безлесни пространства, но населява и други местообитания- гори, влажни места, храсталаци и покрай реките. До голяма степен разпространението на пъстрия пор на дадена територия зависи от наличието на колонии от лалугери, които представляват основния му хранителен ресурс. Няма данни за наличието му в района в който ще бъдат изведени техническите сечи. Обитава ниските участъци от защитената зона, като високите части заети с иглолистни гори се обитават от негови конкуренти белка, лисица и златка поради което не е регистриран в района за реализиране на плана. Въздействията върху вида и местообитанията му в защитената зона ще бъдат незначителни.

Въздействия върху земноводни, влечуги и риби включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС

Предмет на опазване в ЗЗ „Родопи- Западни“ са един вид опашати земноводни, един вид жаби, един вид водни костенурки и два вида сухоземни костенурки.
Опашати (Caudata):

Голям (южен) гребенест тритон (Triturus karelini). Реализирането на плана не е свързано с унищожаване или пресушаване на воден басейн, местообитание на този вид. Най-близкият водоем в който е възможно размножаването и обитаването му е яз. Доспат. Поради големия обем на язовира и малкия брой жители на населените места разположени на брега му, акваторията на язовира като местообитание на вида е незастрашена. Програмата на БДИБР е заложила срок за завършване на градската пречиствателна станция на гр. Сърница през 2014г с което ще се гарантира опазването на местообитанията на големия (южен) гребенест тритон (Triturus karelini) и другите водни обитатели предмет на опазване в защитената зона. Не се очакват негативни въздействия върху вида и местообитанията му в защитената зона.