Описание и анализ на въздействието от реализирането на плана върху типовете природни местообитания предмет на опазване в ЗЗ

В стандартния формуляр на ЗЗ „Западни Родопи” BG 0002063 няма включени типове природни месттообитания подлежащи на опазване съгласно чл. 7 от Закона за биологичното разнообразие, тъй като защитената зона е по Директивата за Птиците. Територията на защитената зона в тази част на страната се припокрива с територията на ЗЗ „Западни Родопи” BG 0001030 в която те са предмет на опазване очакваните въздействия върху тях ще бъдат разгледани по долу в Доклада за ОСВ.

Възможното негативно въздействие от реализирането на плана върху биологичното разнообразие в района, се отнася до временно и кратокосрочно безпокойство на някои видове обитававащи горите птици, без да се стига до трайното им прогонване от района. Реализирането на плана и осъществяването на противопожарни мероприятия (противопожарна просека) не засяга територия, която е от жизнено важно значение за разпространението на засегнатите животински видове, предмет на опазване в защитената зона.

В ЗЗ „Западни Родопи” BG0002063 предмет на опазване съгласно Заповед –РД- 835/17.11.2008 г на МОСВ са 24 вида птици подлежащи на опазване съгласно чл.6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие и 5 вида, съгласно чл.6, ал.1, т.4 от Закона за биологичното разнообразие.

За тези видове птици очакваните въздействия ще бъдат разгледани по-долу в ДОСВ, като оценката ще бъде извършена съгласно екологичната група, към която принадлежат и местообитанията им – влажни зони, населени места, скалисти места, гори и открити площи.

Черен щъркел (Ciconia nigra) – Гнездещо прелетен вид с численост на популацията му в България 300- 550 двойки (Янков 2007). Гнезди в скалисти места край речни долини, гори и скални стени. Ловните територии се простират на растояние 5-10 км от гнездото. Според стандартния формуляр на „Западни Родопи” BG0002063 в защитената зона гнездят 5-7 двойки. Храни се с риба, малки гръбначни и безгръбначни обитаващи реките и заливните площи. В местата в които зимува улавя дребни гризачи, насекомоядни, едри насекоми и по-рядко змии и гущери. Най- близките възможни места за гнездене са в коритото на р. Доспат и яз. Доспат. Установен е в квадрат KG02 (Петров 2011), като видът не се изкачва към билото на Дъбрашкия рид по което минава противопожарната просека. Въздействия върху вида не се очакват, тъй като не гнезди, не ловува и не се среща на територията в която ще се реализира плана.

Бял щъркел (Ciconia ciconia)- Числеността му в ЗЗ „Западни Родопи” BG0002063 е 2 гнездещи двойки. Гнезди в ниските места и покрай границите на защитената зона, като не се среща на места с надморска височина над 1300м (Янков 2011). Въздействия върху вида, изразяващи се в разрушаване на гнезда, смъртност на индивиди, фрагментация на популации и бариерен ефект за обитаващите защитената зона бели щъркели от реализирането на плана не се очакват, тъй като не обитава територията в която ще бъде реализиран плана – Дъбрашкия дял на западните Родопи.

Осояд (Pernis apivorus) - Прелетно гнездещ за България вид приоритетен за опазване и застрашен от изчезване (Приложения 2 и 3 от ЗБР). Числеността на популацията му в България е 450 – 550 двойки. Осоядът е високо специализирана насекомоядна птица. В местата в които се размножава се храни предимно с ларвите на оси, но в състава на храната му влизат и с други насекоми, скакалци и гъсеници. Често търси храна по земята. В години на недостиг на оси се храни и с жаби, змии, млади птици и мишки. За 70% от птиците териториите за хранене са в границите на 3 км от гнездото, а останалите се отдалечават до 5км. (Irons, 1980). Счита се за доста толерантен към човека вид (Roberts et al., 1999)

Численоста му в защитената зона е 8-10 двойки, като обитава по ниските части, предимно в пояса на широколистните гори. Гнезди на дървета с височина 10- 22м (Домусчиев 2011). Не е установен като гнездящ вид в района за който се изготвя плана (Домусчиев 2011). С реализирането на плана за противопожарна просека се предвижда отстраняването на самосев, подраст и млади иглолистни дървета с височина, значително по –малка от тази на дърветата на които гнезди.

Очакваните въздействия върху вида и местообитанията му ще бъдат незначителни поради отдалечеността на местата на гнездене от територията за която се изготвя плана.

Полски блатар (Circus cyaneus) - Прелетен и зимуващ в България вид.

Гнездовите местообитания на вида са на север от България, като за „Западни Родопи” видът е с много ниска чиленост – 1 зимуващ индивид според данните от стандартния формуляр. Зимува в открити пространства селскостопански земи, ливади, пасища и покрай пътища. Не се среща на предвидената за реализирането на плана територия.

Не се очаква отрицателно въздействие от реализирането на плана върху вида поради ниското му относително изобилие (RA) в защитената зона.

Малък креслив орел (Aquila pomarina) - Малкият креслив орел един от най-многочислените видове които прелитат над терторията на България по време на миграция. Числеността на гнездещата популация в България е 350- 400 двойки (Янков 2007). Обитава запазени горски масиви от бук, дъб или смесени насаждения, стари полезащитни пояси и други горски площи, в близост до просторни тревни съобщества и край селскостопански земи, които птиците използват за ловуване. Гнезди основно на широколистни дървета, на височина 6–25 m, по често в покрайнината на гората (Профиров 2011). Хранителният му спектър включва дребни бозайници до големината на заек, птици, влечуги, земноводни, насекоми, а в Африка са наблюдавани и случаи на ограбване на яйцата от гнездата на гнездещите там птици. Числеността му в защитената зона е 2 гнездещи двойки. Видът не е установен да гнезди непосредствено в площта за която се изготвя плана, тъй като е изцяло в пояса на иглолистните гори. Най-близките места в които е установен да гнезди са квадрати GM42 и KG03. Не се очаква отрицателно въздействие изразяващо се в безпокойство по време на гнездене и прогонване от местообитанията му, тъй като най-близко гнездещите двойки гнездят на по-ниски места в пояса на широколистните гори и отдалечени на повече от 5км от местата през които ще премине противопожарната просека.

Скален орел (Aquila chrysaetos) - Води оседнал начин на живот с вероятна численост на популацията му у нас 120–150 двойки (Петров 2011). Само птиците обитаващи най-северните части на Европа мигрират на юг, като не се отдалечават на големи разстояния от гнездовите си обитания. Най-често мигрират младите, като възрастните по-рядко напускат териториите си. Гнезди по скали и скални стени и по-рядко по високи дървета. Обитава труднодостъпни скални комплекси и широколистни гори. Сигурните гнездови находища са от 200 до 2400 m н. в. Почти всички находища са в долини или скални комплекси близо до открити склонове в които птиците ловуват. Предпочита сухоземни костенурки. В гнездата са намирани остатъци и от лалугери, лисици, зайци, птици, змии и гущери (Симеонов и др. 1990). На територията на ЗЗ „Родопи - западни” BG0002063 гнездят 1-3 двойки. Най- близките установени находища са в квадрати GM11 и GM32. Места за гнездене са отдалечени на разстояние по-голямо от 5км от отделите през които ще премине противопожарната просека. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида изразяващо се в безпокойство и прогонване от местата за гнездене тъй като ще бъдат засегнати само площи с млади иглолистни насаждения, отдалечени от труднодостъпни скални комплекси.

Малък орел (Hieraaetus pennatus) – Гнездещо прелетен за България вид, приоритетен за опазване и застрашен от изчезване (Приложение 2 на ЗБР). Включен в червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен (Least Concern LC). Числеността на популацията му в България се оценява на 140-200 двойки (Янков). Гнезди в алувиални или стари гори с изобилие от стари дървета. Числеността му в защитената зона е 1 гнездеща двойка. Не е установен като гнездящ вид в района. Най-близките находища са в квадрат KG03 и GM04 (Янков2007) в широколистния горски пояс. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида изразяващо се в безпокойство и прогонване от местата за гнездене тъй като ще бъдат засегнати само площи с млади иглолистни насаждения, отдалечени от установените места в които гнезди.

Сокол скитник – (Falco peregrinus) - Гнездещо прелетен за България вид, приоритетен за опазване и застрашен от изчезване (Приложение 2 на ЗБР). Числеността на популацията му в България се оценява на 120-180 двойки (Янков). Местата в които гнезди са разположени на скални венци, проломи и плата с голяма денивелация и разположени в съседство с открити терени, понякога и по високи сгради в населени места. В северен Рейн- Вестфалиа 80% от гнездата са съобщавани за градска среда (Kramer). Ловува като следи жертвата си от голяма височина понякога километър. В защитената зона е рядък вид, като по данните от стандартния и формуляр в нея гнезди 1 двойка. Не е наблюдаван в района за който се изготвя плана.

Негативни въздействия върху вида от реализирането на плана не се очакват тъй като противопожарната просека преминава изцяло през млади иглолистни насаждения отдалечени от труднодостъпни скални комплекси.

Планински кеклик (Alectoris graeca graeca) –Ловен обект разрешен за отстрел от 1 октомври до 30 ноември съгласно Закона за лова и опазването на дивеча. В ареала на разпространението му у нас са регистрирани 51 локални, географски разделени, обособени, самостоятелни популации с изключение на Сакар, Странджа и Източни Родопи. Типичните местообитания на кеклика са скалисти хълмове и карстови терени в планините от 800 m н.в. до горната граница на гората. Обитава припечни склонове, обрасли със закелавяла храстова растителност, скалисти дефилета, пустеещи места и др. Среща се и в изредени гори, но там е по-малоброен. През лятото се изкачва над горната граница над гората. Избягва местата с дебела снежна покривка и се съсредоточава по заветни топли склонове. Задържа се около кошарите, където намира храна. През есента се събира на големи ята и прекарва зимата така. Лети бързо в права линия, немного високо над терена, но е привързан към местообитанията си и не отлита далеч от тях. По земята бяга бързо. Добре е приспособен към скалния ландшафт. Негативни въздействия върху вида довели до влошаване на условията на живот и намаляване на популацията му са изоставянето на обработваемите площи, създаването на обширни иглолистни култури и ликвидирането на многобройните кошари, в които преди са зимували овце. Не се среща на територията за която се изготвя плана тъй като е заета от иглолистни гори. С реализирането на плана се очакват благоприятни въздействия върху вида тъй като противопожарната просека ще благоприятства придвижването му от по-високи към по-ниски места при застудяване и обилни снеговалежи.

Лещарка (Bonasa bonasia)- В България лещарката се среща рядко в Рила, Пирин, Родопите и Стара планина в по-високите планински местообитания. Числеността и в защитената зона според стандартния и формуляр е 400- 600 двойки. Често се заселва във влажни и усойни местности, близо до реки и дерета. Тя е вид с много специфични изисквания за местообитание, а такива подходящи има сравнително малко в Родопите, на около и над 1000 м н. в. Възможно е в отделни ограничени райони видът да гнезди и под тази височинна граница, но това ще бъдат изолирани случаи (Стоянов). Много е потайна и за да се види трябва да се спазва изключителна тишина. Не допуска хора до себе си, поради което е трудна рядко се наблюдава. Числеността и се установява през пролетта, когато мъжките токуват. Храни се с реси на брези и елша, пъпки и плодове на различни дървета и храсти. Гнездото на лещарката е малка ямичка, изровена под някой храст, дърво, в мъх или в гнила дървесина и е постлано с треви, листа, а понякога и с малки пръчици, но понякога гнезди и на дървета в стари гнезда от други птици. В миналото в много страни е била ловен обект, но вследствие на прекомерния лов числеността ѝ силно е намаляла. У нас е включена в Приложения 2 и 3 от ЗБР.

Очаквани въздействия: След долавяне на шума от придвижващите се хора обитаващите района птици ще се укрият на безопасно разстояние, без да напускат трайно заеманата от тях територия. Мътещите женски покриват гнездото с листа и трева и също се отдалечават на безопасно разстояние до като опасността премине. Реализирането на плана ще бъде благоприятно за вида, тъй като способства за увеличение на хранителната ѝ база. В просеката ще се появят видове с чиито плодове се храни, боровинки, малини, къпини и храсти в които се укрива при опасност.

Глухар (Tetrao urogallus)- Според данните на Изпълнителната агенция по горите към Министерството на земеделието и храните за 2011г. общият брой на естествено разпространените глухари из нашите планини е 2547(Богоев 2011). Числеността на популацията му се определена според броя на токуващите мъжки тъй като видът е полигамен, като предполагаемата за България е 1200- 2200 токуващи мъжки (Янков 2007). В защитената зона по данни от стандартния ѝ формуляр предполагаемата численост на популацията му е 450 -475 мъжки. Основно местообитание за вида са стари и просветлени иглолистни гори на значителна надморска височина (обикновено над 1500 м) и добре развит „килим” от боровинки. Рядко се среща и в смесени иглолистно-широколистни гори (с примеси на бук), а понякога и в чисти широколистни гори. Видът е ловен обект, попадащ в обхвата на Закона за лова и опазването на дивеча, като разрешени за отстрел са само мъжките. На много места популациите и местообитанията на вида се подържат в добро състояние с цел устойчиво ползване на глухаря за ловен туризъм. Заплаха за вида е унищожаването на естествените му местообитания (в това число и старите иглолистни гори) и прекомерния отстрел поради бракониерство.

Очаквани въздействия: По време на токуване мъжкият е увлечен в ритуала и не забелязва хищниците или ловците около него, поради което може да бъде лесна плячка. Гнездото е в ямка на земята, скрито под ниски клони или паднали дървета, което в първите дни на мътенето при опсаност се напуска от женската, но с напредването на мътенето престава да бъде чувствителна и може да стане плячка на хищници. Извън размножителния период е много внимателен и след долавяне на шума от придвижващите се хора обитаващите района птици се укриват на безопасно разстояние, без да напускат трайно заеманата от тях територия, поради което тогава ловът му е доста труден. Глухарят търси храната си на земята, плодове, насекоми, личинки, а също така пъпки и зелени части на растения, а нощува на хоризонтални клони на дървета. През зимата се храни с пъпките на дървета и храсти. Тъй като гората не е само пространство обрасло с дървета, а в нея има просеки, горски полянки, места с храсти, които са от значение за обитаващите горите видове, реализирането на плана ще бъде благоприятно за него, тъй като способства за увеличение на хранителната ѝ база. В просеката ще се появят видове с, чиито плодове се храни, боровинки, малини, къпини и храсти в които се укрива при опасност. Създаването на просеки е благоприятно за вида тъй като улеснява чифтосването, разширява териториите на токувищата и привлича птиците, които предпочитат просветлените гори.

Бухал (Bubo bubo) - Гнезди в скални пукнатини и надвеси на земята и рядко в хралупи на дървета в речни долини, скалисти места, близо до пасища, водоеми и населени места. Много от гнездата му са на места създадени от човешката дейност- изоставени кариери, поради което в такива райони се наблюдава увеличение на популацията му. Числеността му в ЗЗ „Родопи западни” BG 0002063 е 2-6 двойки. Тъй като е нощен вид не е наблюдаван в предвидения за реализирането на плана район. Очакваните въздействия върху вида и местообитанията му в защитената зона ще бъдат незначителни поради отдалечеността на гнездовите му обитания и нощния начин на живот.

Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum)- Обитава старите смърчови гори, също смесени иглолистни и буково- елови гори. Гнезди в стари хралупи на кълвачи- основно на големия пъстър кълвач. Охотно се заселва и в гнездилки. Видът е широко разпространен в цяла Европа, но у нас е най-рядко разпространена от совите. Числеността и в защитената зона е 40-60 гнездещи двойки.

Очаквани въздействия: Видът не е чувствителен към човешко присъствие, доста е непредпазлива и много любопитна – известни са случай, когато се приближава на 5-6 м от хората и любопитно ги разглежда през клоните на дърветата. В случая причина за намаляването на популацията и у нас е изсичането на старите смърчови гори. Реализирането на плана предвижда сеч на млади иглолистни насаждения без да се сечат стари дървета с хралупи. Очакваните въздействия върху вида от реализирането на плана ще бъдат незначителни.

Пернатонога кукумявка (Aegolius funereus) – Числеността на популацията и в България е 825–1200 двойки (Шурулинков 2011). Предполагаемата и численост в защитената зона е 35 -70 гнездещи двойки. Подобно на врабчовата кукумявка също обитава стари смърчови гори, по високите места и със северно изложение, а в Странджа и букови гори. Гнезди в хралупи, като предпочита издълбани дупки от черен кълвач. На Витоша гнезди и в изкуствени гнездилки. Ловните им местообитания са горски поляни, просеки, открити пространства и покрайнини.

Очаквани въздействия: Негативни въздействия върху вида са загубата на местообитания вследствие изсичането на старите смърчови гори. Реализирането на плана предвижда сеч на млади иглолистни насаждения без да се сечат стари дървета с хралупи. Очакваните въздействия върху вида от реализирането на плана ще бъдат от незначителни, по отношение на местата за гнездене до благоприятни изразяващи се в увеличение на площта на ловните им райони.

Уралска улулица (Strix uralensis) - Рядък за България вид с численост на популацията 20-60 гнездещи двойки. Известните находища са в Централна Стара планина и Средна гора. Гнезденето и в ЗЗ „Родопи-западни” BG 0001030 е неподвърдено (0-1 гнездещи двойки по данни от стандартния формуляр). Във втората половина на миналия век е съобщавана за северната част на Западните Родопи (Петров 1979). Не е наблюдавана и не е съобщавана за Дъбрашкия дял от Западните Родопи. Нощен вид, присъствието на който се регистрира по обажданията и по погадките и рядко може да бъде наблюдавана.

Очаквани въздействия: Незначителни поради отдалечеността на местата от района за който се изготвя плана.

Козодой – (Caprimulgus europaeus) - Прелетно гнездещ за страната вид Приоритетен за опазване и застрашен от изчезване (Приложение 3 на ЗБР). Числеността на националната гнездеща популация е 7000 10000 двойки (Янков). Числеността му в защитената зона е 60-80 двойки. Видът е прелетен като в България се среща от април до октомври. Обитава разредени гори с просеки, поляни, сечища, но се среща и в открити местности с храстова растителност. Ловува през нощта, като летейки с отворена уста лови попадналите в обсега му насекоми. През деня се укрива в труднодостъпни места, храсталаци и гъсти треви. Гнезди на земята на припечни места, с тревна настилка или опадала шума, с добър обзор и положение позволяващо бързо излитане при опасност – просеки, покрай гората и каменисти места с храсти. Горскостопанската дейност, сечите и направата на просеки и горски пътища се отразява благоприятно на козодоя. За разлика от повечето птици не каца напречно на клоните, а се маскира кацайки по дължината на клона. В търсене на храна се отдалечава на значителни разстояния на места с изобилие от насекоми, торища, обори, ферми и блата.

Очаквани въздействия: Направата на просека е свързана с увеличаване на площта на местообитанията му. Тъй като е нощен вид по време на сечите е укрит на безопасно място, а за противопожарна просека ще бъдат изсечени млади иглолистни насаждения в каквито не гнезди.

Очакванията са за запазване на числеността на вида и местообитанията му в защитената зона, като общата оценка за вида ще бъде от незначително до благоприятно въздействие.

Сив кълвач (Picus canus)- Постоянен за страната вид приоритетен за опазване и застрашен от изчезване. Числеността на популацията му в България е 1500 – 2800 двойки. Обитава масивни широколистни и смесени гори, големи паркове, градини, гробища и индустриални зони в населените места, включително и гр. София (Янков 1984). Предпочита букови гори с много изсъхнала дървесина и прогнили клонове, както и гори с преобладаващо участие на дървета с по-мека дървесина, елша, бреза трепетлика и ясен, с изгнили дънери, но се среща и в иглолистни гори. Води оседнал начин на живот, през зимата прелита и на по-дълги разстояния, но обикновено в границите на местообитанието си. Тъй като е по-рядък вид, често мъжките се местят от едно обитание в друго, ако на пеенето им не се обади женска. С образуването на двойката започват да водят оседнал начин на живот. Хранят се на земята, където търсят мравки и други насекоми, но през зимата са по-чести по дърветата, на които дълбаят дупки в които гнездят. На територията на ЗЗ „ Западни Родопи” BG0002063 гнездят от 5 до 10 двойки. Гнезди на по-ниски места в периферията на защитената зона.

Очаквани въздействия: Противопожарната просека ще премине по високи мета в Дъбрашкия дял на Родопите, където видът не гнезди. Техническите сечи предвиждат сеч на млади иглолистни насаждения с малка височина, които не се обитават от вида. Видът не показва чувствитеност към човешкото присъствие и през зимата се среща често и в населени места.

Не се очаква отрицателно въздействие върху вида и местообитанията му в защитената зона поради ниската честота на срещаемост и отдалечеността им от района за който се изготвя плана.

Черен кълвач – (Dryocopus martius) - Постоянен за България вид, приоритетен за опазване и застрашен от изчезване (Приложение 2 на ЗБР). Числеността на гнездещата популация в България е 90 000-150 000 двойки. Обитава предимно стари широколистни гори, градски паркове и градини, лесопаркове и влажни алувиални гори. По-чест е в планинските райони в които има компактни горски площи. Черният кълвач, както и повечето от кълвачите не избягват съжителството с човека и може да бъде видян в градските паркове. Води оседнал начин на живот, като само през зимата напуща обитанията си. В защитената зона гнездят 110-220 двойки. Негативни въздействия за вида са унищожаване на местообитанията му поради сечи в горите, отстраняване на старите мъртви дървета и горски пожари.

Очаквани въздействия:

Видът не е чувствителен към, човешко присъствие, среща се и в населени места и прогонване поради навлизане на горски работници в местообитанията му не се очаква.

Реализирането на плана предвижда отстраняване на млади дървета и подраст поради самосев в обхвата на стари просеки, без да се секат стари дървета с хралупи поради което въздействията от реализирането му върху вида и местообитанията му в защитената зона ще бъдат незначителни.

Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius) - Постоянен за България вид, приоритетен за опазване и застрашен от изчезване (Приложение 2 на ЗБР). Числеността на гнездещата популация в България е 90000 - 150000 двойки. Обитава предимно стари широколистни гори, градски паркове и градини, лесопаркове и влажни алувиални гори, но също може да бъде видян и по дърветата на улиците в населени места и индустриални зони. В сравнение с другите кълвачи клюнът на средния пъстър кълвач е по-малко приспособен за дълбане, поради което условие за обитаването му в района е наличието на стари мъртви дървета с полуразлагаща се дървесина в която да може да издълбае дупка за гнездене. Дърветата в младите гори- до 60 г са с по-твърда дървесина и по тези причини се избягват. Гнезди близо до края на гората, която рядко напуска. В защитената зона гнездят 70-90 двойки. Негативни въздействия върху вида са сечите в горите при които се отстраняват старите мъртви дървета и горски пожари.

Очаквани въздействия:

Видът не е чувствителен към човешко присъствие, среща се и в населени места и прогонване поради навлизане на горски работници в местообитанията му не се очаква.

Реализирането на плана предвижда отстраняване на млади дървета и подраст поради самосев в обхвата на стари просеки, без да се секат стари дървета с хралупи поради което въздействията от реализирането му върху вида и местообитанията му в защитената зона ще бъдат незначителни.

Белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos) – Застрашен от изчезване вид с численост на националната поулация 2000 – 3 500 двойки (Спиридонов 2011). Обитава стари гори с мъртви дървета с изгнила дървесина в която са налични личинки на бръмбарите с които се храни. В иглоистните гори се среща по-рядко, предимно в гори с мъртви и повалени дървета (Янков 2007). В защитената зона гнезди 55 - 65 двойки. Регистриран е на по ниски места в широколистния пояс.

Очаквани въздействия:

Реализирането на плана предвижда отстраняване на млади дървета и подраст поради самосев в обхвата на стари просеки в иглолистния пояс, без да се секат стари дървета с хралупи. Въздействията от реализирането му върху вида и местообитанията му в защитената зона ще бъдат незначителни, поради отдалечеността им от горските отдели, които ще бъдат засегнати.

Трипръст кълвач (Picoides tridactylus) – Приоритетен за опазване и застрашен от изчезване вид с численост на националната популация 80 – двойки (Янков 2007).

В защитената зона е регистриран с численост 10-20 двойки. Обитава високи места в иглолистния пояс с надморска височина 1400 – 2000м. Храни се на височина 1-3 м, като често може да бъде видян на повалени или наклонени дървета. Дълбае хралупи на височина от 1 до 10м на мъртви дървета, като всяка година гнезди в нова хралупа.

Регистриран е в периферията на защитената зона в западната и част.

Не е регистриран в горските отдели предвидени за реализиране на плана тъй като са заети с млади насаждения.

Очаквани въздействия: Незначителни поради отдалечеността на местата в които гнезди от предвидените за реализирането на плана площи. Техническите сечи предвиждат отстраняване само на млади дървета, подраст и самосев без отстраняване на стари и мъртви дървета, тъй като реализирането на плана засяга само млади насаждения.

Горска чучулига (Lullula arborea)- Широкоразпространен за страната вид. В защитената зона гнездят 70- 130 двойки. Обитава смесени, широколистни закелевели горички, храсталаци и изкуствени борови насаждения, алпийски и субалпийски тревни съобщества и храсталаци, като гнезди на земята сред горски полянки. Гнездото и е добре маскирано сред тревата, а малките след 14-я ден го напускат. Дава две, а по някога и три поколения. След приключване на гнездовия период птиците се събират на ята и слизат на по-ниски места в равнините.

Видът е уязвим към унищожаване и деградация на местообитанията му, както и унищожаване на хранителната база поради пожари и употреба на инсектициди.

Реализирането на плана е свързано с разширавяване на местообитанията ѝ, поява на подходящи за гнездене места и увеличаване на хранителната база.

Оценка на въздействията: от незначителни до благоприятни

Червеногърба сврачка (Lanius collurio) - Прелетно гнездещ за България вид. В България е често разпространена. Числеността на популацията и у нас е 300 000 – 700 000 двойки (Янков 2007). Обитава предимно открити, обрасли с храсти местности и покрайнини на гори, до горната граница на гората, сечища, градски паркове градини и индустриални зони(Янков 2007). Гнезди ниско по храстите и дърветата.

Негативни въздействия за вида са горските пожари и употребата на инсектициди.

Очаквани въздействия:

Незначителни. Видът не е чувствителен към антропогенно натоварване, гнезди в населените места и индустриалните зони. Реализирането на плана е свързано с увеличаване на площта на местообитанията му.

Земеродно рибарче (Alcedo atthis) – Приоритетен за опазване и застрашен от изчезване вид (Приложение 3 на ЗБР). Числеността на гнездовата популация в България е 1000 – 2000 двойки. Числеността му в защитената зона е 1-7 двойки. Гнезди в дупки по бреговете на реки. Най-близките му обитания са в долината на р. Доспат и притоците ѝ. Лети ниско над водата или стои кацнало неподвижно на клонче, надвесено ниско над водата или по камъните от където дебне жертвите си. Храни се с малки рибки, които лови по водната повърхност, водни насекоми, ларвите им, мекотели и дребни земноводни. Рядко напуска обитанията си или имигрира в други водни басейни. Не се среща и не е наблюдавано на територията за която се изготвя плана поради липсата на водни обекти.

Очакваните въздействия върху вида и местообитанията му в защитената зона ще бъдат незначителни.