Шипоопашата (Testudo hermani) и шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

Най-съвременната представа за разпространението и числеността на сухоземните костенурки в България дава изследването на Бешков през 1984г. Единственото по рода си в Европа изследване е проведено в периода 1976 – 1979 г. чрез анкетно запитване в 3585 населени места (79,8% от селищата у нас) и теренна проверка в землищата на 111 селища. На базата на събраните и анализирани данни са изготвени карти на разпространението на сухоземните костенурки у нас.

Изследването на Бешков е проведено преди повече от 20 години, но общата картина за разпространение на сухоземните костенурки значително не се е променила. (План за действие за опазването на сухоземните костенурки в България (2005 – 2014); Пловдив 2005г; Българска фондация Биоразнообразие;

Сухоземните костенурки в България обитават следните основни естествени обитания (според класификацията на палеоарктичните хабитати на Devillers&Devilers , 1996):

КОД	МЕСТООБИТАНИЕ
16	Пясъчни дюни и брегове Обрасли с храсти или редки дъбови гори покрай бреговете на Черно море
31.8	Западноевразийски листопадни храсталаци (гъсталаци) на келяв габър, драка, люляк и др. На много места в ниските и хълмисти места на страната
32 32.21А 32.531 32.71ч	Твърдолистни храсталаци Термо-медитерански храстови формации (Предимно в Източните Родопи, Сакар, Дервентските възвишения, Санданско-Петричката котловина Гъсталаци на Phyllirea Източна гарига на Cistus incanus Гръкобалкански псевдо маквиси
34	Тревисти степни съобщества на сухи варовити терени На много места в ниските и хълмисти части на страната
35	Сухотревни съобщества на силикатни терени На много места в ниските и хълмисти части на странат
41.7	Термофилни и субмедитерански дъбови гори (космат дъб, цер, благун) На много места в ниските и хълмисти части на страната
41.8	Смесени термофилни гори (келяв габър, мъждрян, липа, клен и др. На много места в ниските и хълмисти части на страната

Както се вижда от таблицата сухоземните костенурки не обитават райони на такава надморска височина, обрасли с иглолистни гори в площите стопанисвани от ДГС „Селище”. По-голямата част от територията е с голям наклон на склона и само малки фрагментирани равни участъци са разположени покрай брега на яз. Доспат.

Сухоземните костенурки прекарват почти целия си живот в един малък по площ район и много рядко извършват миграции. Поради начина си на живот и ограничените двигателни способности естествен обмен на индивиди между популациите, разделени от някаква физикогеографска преграда (напр. по-голяма река, висок хребет, автомагистрала) на практика е невъзможен. В предвиденият за реализирането на плана терен е минимална вероятността от наличието на популация сухоземни костенурки. В стандартния формуляр на защитената зона са отбелязани като много редки (V) и местообитанията им са в равнинните райони в северната част на защитената зона.. Негативни въздействия върху двата вида и местообитанията им не се очакват.

*Ручеен рак /Austropotamobius torrentium/

Обитава потоци и ручеи в планинските течения на реките с разнообразен субстрат. В България е намиран до 1700м надморска височина. Изисква наличие на укрития, предимно заоблени камъни. Популациите му са малки и изолирани. Популации и под 10 индивида могат да съществуват години наред. Най-близкото местообитание за което е съобщавано е р. Сърнена (Зайков 2010). Установен е от авторите на ДОСВ и в горното течение на р. Абланица, приток на р. Чепинска. Реализирането на плана не е свързано с корекция, пресушаване на водни обекти или заустване на непречистени отпадни води в тях поради което очакваните въздействия върху вида и местообитанията му ще бъдат незначителни.

Бисерната мида (Unio crassus) е представител на клас миди (Bivalvia) обитаващ дълбоки течещи водоеми с пясъчно дъно. Среща се предимно в средните и долните течения на реките. Такива водоеми липсват в района в който ще бъдат изведени техниеските сечи. Измененитео на ЛУП не е свързано с корекция, пресушаване на водни обекти в които има условия за обитаване на вида или заустване на непречистени отпадни води в тях поради което не се очаква въздействие.

Правокрили (Orthoptera)

Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides) и Одонтоподизма (Odontopodisma rubripes) Представителите на скакалците обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides) и Одонтоподизма (Odontopodisma rubripes) обитатават сухи тревисти съобщества. Негативните въздействия върху видовете са свързани с възникването на пожари и тотално унищожаване на местообитанията им. В тази част на Родопите поради продължителния период на задържане на снежната покривка и високата влажност преобладават съобществата на мезофилните треви докато сухите тревни съобщества, които се обитават от тези два вида са по-вероятни в северните ниски части на защитената зона. С Изменението на ЛУП ще подобри противопожарната обстановка в района, което ще има положителен ефект за опазване на видовете от този клас.

Водното конче балканско воденичарче (Cordulegaster heros) е вид, за който заплаха са унищожаването и замърсяването на местообитанията в които се развива ларвата му. В ларвния стадий обитава предимно реки протичащи на височина над 400м надморско равнище с каменисто дъно, каквито по билото няма. Не се очаква въздействие върху представителите на водните кончета.

Пеперудата е характерна за пояса на широколистните гори. Имагото лети само нощем кратък период през есента – октомври. Ларвите му обаче живеят на групи и могат да се намерят (рядко) напролет по круши (Pyrus), сливи (Prunus), и глог (Crataegus). Плана ще се реализира в иглолистния пояс, без да се предиждат дейности свързани с използването на растително защитни химически препарати. Въздействията върху вида и местообитанията му не се очакват.

Пеперудата (Polyommatus eroides) се среща предимно в планините до 2500м. В Западните Родопи е съобщавана за района на с. Фотиново, гр, Чепеларе, Смолянските езера, Перелик Елин връх и покрай реките Аландере, Балъкдере и Софандере (Бешков 2007), Среща се в тревисти и/или скалисти места по планински склонове и върхове, в покрайнини на гори, речни долини и т.н., най-често на варовит терен. Гъсениците се хранят с ниска жълтуга (Genista depressa) (Fabaceae) (Tolman & Lewington 1997), която расте по открити варовити терени със сухи тревни съобщества. Въздействията върху него и местообитанията му ще бъдат незначителни

Насекомите от разред твърдокрили Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), бръмбар рогач (Lucanus cervus) и буков сечко (Morimus funereus) са горски обитатели, като ларвите им се хранят предимно с изгнила дървесина. Обитават предимно стари широколистни гори, с мъртви и дървета. Изменението на ЛУП засяга територия в пояса на иглолистните гори, където тези видове не се срещат. По тези причини въздействията върху тези видове и местообитанията им ще бъдат незначителни.

Алпийска розалия (сечко розалия) (Rosalia alpina) – представител на семейство Сечковци (Cerambicidae) със средни размери. Обитава букови гори и се храни с полуразложена букова дървесина. Женската снася яйцата си под кората на букови и брезови дървета в които се развива ларвата. Видът е застрашен не поради пряко унищожаване на имагото, а поради унищожаването на обитанията в които се развива ларвата. Предвидената просека ще се прокара в пояса на иглолистните гори, в млади иглолистни насаждения поради което видът, както и местообитанията му няма да бъдат засегнати от изменението на ЛУП.

Въздействия върху растителната покривка и растенията предмет на опазване в ЗЗ „Родопи-Западни“

Територията в която ще бъдат изведени техническите сечи е изцяло горска. При направения оглед в нея не бяха открити защитени растителни видове предмет на опазване съгласно чл. 40 от Закона за биологичното разнообразие. Червеното усойниче (Echium russicum), находищата на което се опазват в защитената зона се среща по сухи тревисти и каменисти места. Расте в степни ливади и пасища, предимно в северната част на защитената зона. Трасето на просеката не преминава през сухи открити площи, поради което не се очаква въздействие върху вида.

Представителят на мъховете Buxbaumia viridis е епифит, който вегетира изключително върху мъртва дървесина в последния стадий от разложението по североизточната страна на мъртви дървета. Видът е разпространен в Родопите и е привързан към стари гори с повишена влажност и засенченост. Оцеляването на вида е свързано с правилното стопанисване на горите и запазването поне на 5% от мъртвата дървесина.

Другият представител на мъховете (Drepanocladus vernicosus), чийто находища са предмет на опазване в защитената зона расте в острициево-сфагнови торфища. По билото няма острициево-сфагнови торфища, които да бъдат унищожени поради понижаване на нивото на подпочвените води, запалване на торфа или други причини свързани с изменението на ЛУП. Най-близките торфища в границата на защитената зона са в околностите на яз. Батак. Изменението на ЛУП няма да окаже негативни въздействия на находищата на вида. С отпадането на негодни за ползване клони ще се създат условия за поява на среда за покълването на спорите на мъховете поради което извеждането на технически сечи ще бъде с благоприятни последствия за представителите на мъховете.

Карпатска тоция (Tozzia carpatica) Среща се по сухи тревисти и каменисти места, по рудерализирани терени в равнините и планините, до 1000 м. н.в. При обход на терена не бе открит в изследвания участък или в съседните близкостоящи територии пради голямата надморска височина на която ще бъдат изведени сечите.

По време на извършване на сечите и извозване на дървесината незначителна част от тревната растителност ще бъде увредена поради утъпкване, но след приключване сечите и извозването на дървесината ще се създадат възможности за създаване на трайна тревна покривка по границите на гората и новосъздадените просеки. С изменението на ЛУП няма да бъдат засегнати находища на защитени растителни видове предмет на опазване в защитената зона, както и такива които подлежат на опазване съгласно други нормативни актове от българското и международното природозащитно законодателство. На мястото на изсечените млади иглолистни дървета ще се появят тревни храстови формации с преобладаване на плодни видове , служещи за храна на много от горските животни поради което реализирането на плана ще бъде с благоприятни последствия за тях.

5.4 Описание и анализ на въздействието на плана върху целостта на „Родопи-Западни”, BG0001030 с оглед на нейната структура функции и природозащитни цели

Изменението на ЛУП и направата на противопожарни просеки не е свързано с отделяне на емисии, генерирани отпадъци и други физични фактори, които пряко или косвено биха увредили компонентите на околната среда или оказали негативно въздействие върху типовете местообитания и видовете предмет на опазване в ЗЗ „Родопи-Западни“.

Изменението на ЛУП не засяга водоеми, мочурища, специфични растителни и животински местообитания, както и защитени територии по ЗЗТ, представляващи ключови елементи на защитената зона.

С изменението на ЛУП и извеждането на технически сечи за предвидените с измененитео на Закона за горите противопожарни мероприятия ще бъде засегната незначителна част от 3 типа местообитания, описани в стандартния формуляр на ЗЗ „Родопи-Западни“ за които съществуването на разредени участъци е от значение за възобновяването на насажденията поради по- благоприятния светлинен режим и възможност за самосев и подмладяване на насажденията. Противопожарната просека ще обхване 26,81 ха от общата площ на тип местообитание 91CA, 24,05 ха от от общата площ на тип местообитание 9410 и 1,72ха от ха от общата площ на тип местообитание 91ВА, което съставлява, 0,0365% от площта на тип местообитание 91СА, 0,0525% от общата площ на тип местообитание 9410 и 0,0155 от от общата площ на тип местообитание 91ВА, които са нищожни спрямо общата им площ. Предвидената ширина на противопожарната просека -15м е в границите на определеното в чл. 17, ал. 1 от Наредба №8 разстояние (15-25м) между дърветата на бъдещето във фаза на натрупване. Това няма да доведе до намаляване на видовия състав или загуба на местообитания. Възможно е краткосрочно обезпокояване на някои животински видове, но трайно прогонване не се очаква.

Загуба на местообитания (по време на строителството/по време на експлоатацията)

Изменението на ЛУП на ДГС Селище ще засегне незначителна част от 3 типа местообитания, описани в стандартния формуляр на ЗЗ „Родопи-Западни“, от които местообитание 9410 с най-голям процент площ от територията на зоната, без да бъде увредено местообитанието като се създат условия за самообновяването му чрез подобраване на светлинния режим и превенция срещу възникването на горски пожар. Създаването на просека няма да доведе до намаляване на видовия състав или загуба на местообитания. Извършените технически сечи са незначителни по обем спрямо предвидените възобновителни, и други сечи в одобрения ЛУП на ДГС „Селище” Възможно е краткосрочно обезпокояване на широкоразпространени животински видове, без трайното им прогонване от заеманите от тях територии.

По време на сечта и извозването на дървесината може да се очаква обезпокояване на животински видове непосредствено в горските участъци в които ще бъдат изведени сечите, както и на такива в съседни площи. Това ще се дължи на шума на машините, но ще бъде с кратковременен ефект бе да се прогонват видове от заеманите от тях територии. С подмяната на типа на растителна покривка ще се създадат условия за лесното придвижване на животинските видове и поява на нови растителни видове служещи за храна, което ще бъде с положителен ефект върху числеността им в района.

. Въздействие върху качеството на: води, атмосферен въздух и генериране на шум, вибрации, отпадъци.

Изменението на ЛУП на ДГС Селище не е свързано със съдаването на източници, на вредни емисии. Районът е отдалечен от урбанизирани територии и няма да настъпи влошаване на качеството на атмосферния въздух. Изменението на плана не е свързанао с корекция на реки, дерета и дейности водещи до промяна на хидрологичния им режим.

Шумовото натоварване по време на техническите сечи ще бъде краткотрайно и с малък обхват без да доведе до трайно прогонване на животински видове от заеманите от тях територии. Шумовите въздействия ще бъдат аналогични на въздействията от машините по време на извеждането на одобрените в ЛУП възобновителни и други видове сечи.

Дейността не е свързана с генериране на отпадъци. Негодните за ползване клони ще бъдат среда за покълването на спорите на различни видове мъхове и лишеи и храна на животински видове хранещи се с мъртва и гниеща дървесина. Наличието на мъртва маса е от значение за правилното стопанисване на горите и е заложено в стандартните формуляри на защитените зони.

В съседните територии не се извършват дейности, които да представляват потенциал за негативно въздействие върху околната среда, поради което няма условия за трансгранични въздействия и създаване на кумулативен ефект. Трасето на просеката пресича изцяло горска територия, в която се извършват дейности по стопанисване на горите в съответствие със заложените в Лесоустройствения проект. Гаранция за правилното стопанисване на горите в ДГС “Селище” е връченият през 2010г. сертификат ISO-9001, който удостоверява, че стопанството е внедрило и прилага система за управление на качеството в съответствие с изискванията на международния стандарт ENISO 9001:2008. Обхватът на сертификата е: управление и стопанисване на гори, дърводобив, лесокултурна и ловно-стопанска дейност, събиране на горски плодове, гъби и билки.

За опазването на природните местообитания и видовете предмет на опазване в защитените зони от НЕМ Натура 2000 са предвидени мерки, включени в Наредба №8 на МЗХ в която съгласно чл. 8, ал 2, при планирането и провеждането на сечите е задължително изготвянето на система от режими и мерки за стопанисване на горите включени в Натура 2000, за утвърждаването на които е отговорен изпълнителния директор на ИАГ. Системата от режими и мерки за стопанисване на горите попадащи в горските типове природни местообитания нормативно е утвърдена в Глава 4 от наредбата, като принципите и режимите са определени в чл. 65, ал. 2.

Във връзка с изпълнението на глава 4 от Наредба№8 на МЗХ при реализирането на плана за местообитанията и видовете които са предмет на опазване в защитените зони зона е необходимо, като и минимизиране въздействията върху видовете и местообитанията предмет на опазване в защитените зони е необходимо:

Негодните за ползване вършина и клони да бъдат изнесени и събрани на купчини в съседните на противопожарните просеки площи.

Да не се предприема изгаряне на негодните за употреба клони

При извеждането на технологичните сечи да се оставят минимум 15куб/ха мъртва маса.

Местата за почивка на горските работници да бъдат обезопасени срещу възникване на горски пожар.

По възможност депонирането на добитата дървесина да се извършва на места използвани като складове и в предишните извеждани сечи.

В случай на образуване на коловози в извозните пътища, които могат да предизвикат ерозионни процеси същите своевременно да бъдат заравнени с булдозер.

7. Алтернативни решения и оценка на въздействието им върху ЗЗ „Родопи-Западни”

Алтернатива на местоположението:

Предвидените противопожарни просеки са разположени по границите на горски отдели на мястото на стари съществуващи просеки, които поради самосев са заличени. При извеждането на техническите сечи ще бъде отстранен предимно подраст в млади насаждения, без да бъдат извеждани сечи в стари високостъблени и семенни насаждения. При така направените просеки няма да бъде затруднен процеса на възобновяване на насажденият, поради което не се налага алтернативно трасе на противопожарните просеки.

Технологията е съобразена с изскванията на Наредба №8 на МЗХ за сечите в горите, като се предвижда използването на моторни триони и механизираното извозване на дървесината по съществуващи камионни пътища. Обемът на добитата дървесна маса пресечеността и дължината на трасето не позволяват използването на животинска тяга за извозването на добитата дървесина. Животинска тяга може да бъде използвана само на някои участъци на кратки разстояния в които е неприложимо механизираното извозване. Като алтернативно решение използването на въжени линии за извозване на добитата маса не се препоръчва поради малкия обем на техническите сечи, изсичането на млади насаждения с малък диаметър и краткия срок за направата на просеките.