Окончателен отчет Договор № рд 10-80/14. 08. 2015
Определяне степента на риска от горски пожари в горските
Изтегляне 0.83 Mb.
|
2.5. Определяне степента на риска от горски пожари в горските територии на област Благоевград Степента на риска от горски пожари съгласно Методиката се определя в следната последователност: 2.5.1. Определяне плътността на горските пожари в област Благоевград Плътността (гъстотата) на горските пожари – Rпл. се определя на базата на броя на възникналите пожари за дадения период и големината на горските територии по формулата:  ,
където:
Rпл. е средногодишната числена стойност на плътността на горските пожари на 1000 ha горска територия, бр/год/1000 ha; Ni – годишен брой на възникналите пожари в горската територия на областта, бр/год.; n – брой на годините в периода (10 години); Fгор.тер. – обща горска територия на областта. Резултатът от разчета показва, че в горските територии на област Благоевград средногодишно на 1000 ha възникват 0,09 бр. пожари.
Определянето на фактическата горимост на горската територия – Rф.гор. се определя по формулата:  ,
където:
Rф.гор. е средногодишната числена стойност на фактическата горимост на горската територия, ha/год./1000 ha; Fоп.пл. – годишно опожарена площ в горската територия на областта, ha/год.;
n – брой години в периода (10 години); Fгор.тер. – обща горска територия в областта, ha. Резултатът от изчислението показва, че в горските територии на област Благоевград се опожаряват 0,5 ha средногодишно на 1000 ha горска територия.
Величината на пожарния риск – Rп.риск се определя като обобщаващ показател, обединяващ стойностите на плътността на пожарите – Rпл. и стойностите на фактическата горимост на горските територии Rф.гор. по формулата: Rп.риск = Rпл. × Rф.гор. = 0,09 × 0,5 = 0,045. В съответствие с данните за определяне на риска от горски пожари (табл. 8), следва, че определеният риск е нисък. Отчитайки условията по т.9 от Методиката, че при 50 и над 50% от териториите, попадащи в I клас на пожарна опасност (висока), степента на определения риск от горски пожари преминава в следващата по-висока степен. В случая 58,4% от горските територии на област Благоевград се отнасят към I клас на пожарна опасност (висока) и следователно определената степен на пожарния риск преминава в следващата по-висока степен: среден риск.
Населението на областта е 247 489 души, при средна гъстота от 35,5 човека на km2, която е два пъти под средната за страната. Населените места в областта са 283, групирани в 22 общини. Климатът в областта има умерено-континентален и планински характер. Релефът е изключително разнообразен, обхващащ пет планини и високите полета на централната част на Западна България. Надморската височина на областта започва от 350 m и достига най-високата точка на България – връх Мусала (2925 m). Софийска област е един от стратегическите райони за икономическото развитие на България. Този факт е пряко свързан с непосредствената близост на областта със столицата на страната. Средната гъстота на пътната мрежа в областта е 40,4 km/100 km2, което е над средната за страната – 33,0 km/100 km2.
Горските територии на област София се разделят по собственост, както следва:
3.3. Разпределение на горските територии на област София по класове на пожарна опасност Определянето на процентното разпределение на горските територии на областта по класове на пожарна опасност съгласно т.9 от Методиката и приетата скàла за трансформиране е дадено в таблица 12. Таблица 12 Разпределение на площите по класове на пожарна опасност
От данните в таблицата се вижда, че площите класифицирани от I клас на пожарна опасност (висока) са 23,23%, което не позволява да се изпълни условието, предвидено в т.9 от Методиката.
За 10-годишния период са опожарени 2,15% от горските територии на областта или средногодишно са опожарени по 0,22% от нея. Тези данни съвпадат със средните за страната стойности. Върховите пожари са опожарили 610,1 ha или 7,29% от общо опожарената площ. Разпределението на опожарените площи на областта по видове собственост е както следва:
За периода 2006 – 2015 г. опожарените площи по собственост спрямо общата им площ е както следва: за държавната собственост – 1,89%; за общинската собственост – 3,07% и за частната собственост – 1,98%. Пожароопасният сезон за областта в годините е с продължителност от 193 до 213 дни, средно 208 дни или 97,65% от средния за страната. 3.4.1. Динамика в броя на възникналите пожари в горските територии на областта Характерът на изменение на броя на възникналите пожари за периода за област София (фиг. 12) с малки отклонения отговаря на динамиката на възникналите пожари за периода в страната. 
Фиг. 12. Динамика в броя на възникналите пожари в област София за периода 2006 – 2015 г. Максималните стойности на този показател са отчетени през 2007 г., когато броят на възникналите пожари надхвърля средния за периода 3,02 пъти, следващият максимум е през 2011 г., когато броят на възникналите пожари надхвърля средния с 1,32 пъти. За периода 2006 – 2015 г. няма години без възникнал пожар, но за отделните години броят им е различен 3.4.2. Динамика в големината на опожарените площи в област София На фиг.13 е показана графиката, отразяваща изменението на големината на опожарените площи през различните години. От графиката се виждат двата ясно очертани максимума на този показател. През 2007 г. опожарените площи надхвърлят средните за периода 3,23 пъти, а през 2010 г. – 2,98 пъти. Периодът между двата максимума е 3 години, което показва голямата динамика в пожарната активност в отделните области и данните за страната. 
Фиг. 13. Динамика в големината на опожарените площи в област София 3.4.3. Динамика на големината на опожарената площ от един среден пожар Графиката, показана на фиг. 14, отразява динамиката в големината на опожарената площ от един среден пожар по години за периода 2006 – 2015 г. От графиката се вижда ясно изразения само за 2010 г. максимум на този показател и очевидната разлика в стойностите му с предишните два показателя. Този факт показва голямата разлика в оценките на пожарната активност в отделните области и общо за страната. 
Фиг. 14. Динамика на големината на опожарената площ от един среден пожар за периода 2006 – 2015 г. 3.5. Определяне степента на риска от горски пожари в горските територии на област София Степента на риска от горски пожари съгласно Методиката се определя в следната последователност: 3.5.1. Определяне плътността на горските пожари в област София Плътността (гъстотата) на горските пожари – Rпл. се определя на базата на броя възникнали пожари за дадения период и големината на горските територии на областта по формулата:  ,
където:
Rпл. е средногодишната числена стойност на плътността на горските пожари на 1000 ha горска територия, бр./год./1000 ha; Ni – годишен брой на възникналите пожари в горската територия на областта, бр./год.; n – брой на годините в периода (10 години); Fгор.тер. – обща горска територия на областта, ha. Полученият резултат показва, че средно годишно на 1000 ha площ възникват 0,14 бр. пожари.
Фактическата горимост на горската територия на областта – Rф.гор. се определя по формулата:  ,
където:
Rф.гор. е средногодишна числена стойност за фактическа горимост на горската територия на областта, ha/год./1000, ha; Fоп.пл. – годишно опожарената площ в горската територия на областта, ha/год.;
n – брой години в периода (10 години); Fгор.тер. – горска територия на областта, ha. Този резултат показва, че на територията на област София средно годишно на 1000 ha горска територия се опожаряват 2,15 ha.
Величината на пожарния риск в горските територии се определя като обобщаващ показател, включващ стойностите на плътността на горските пожари – Rпл. и фактическата горимост на горските територии – Rф.гор. по формулата: Rп.риск = Rпл. × Rф.гор. = 0,14 × 2,15 = 0,301 Полученият резултат, отнесен към данните от скàлата за определяне на степента на риска от горски пожари (табл. 8), го класифицира като висок. 4. Определяне степента на риска от горски пожари в горските територии на област Смолян 4.1. Обща характеристика на област Смолян Област Смолян е разположена в централната част на Родопите на площ от 3232 km2, което представлява кръгло 3% от територията на страната. Тази територия е населена със 121 752 души, при средна гъстота 38,13 души/km2. В административно отношение областта включва 242 населени места, от които 10 са общински центрове. Релефът на територията на областта е подчертано планински, съчетаващ високи била, разделени от дълбоки речни долини. В климатично отношение областта попада в преходно-континенталната климатична област с известно беломорско влияние. В икономическо отношение в областта доминира туризма, производството на инструментална екипировка, дърводобивната и мебелната промишленост. 4.2. Лесовъдска характеристика на горските територии на областта Общата горска територия на област Смолян заема 246 719 ha, което представлява 5,87% от общата горска територия на страната. Залесената горска територия на областта е 233 033 ha или 72,10% от общата територия на областта. По процент на лесистост област Смолян е на първо място в страната. Горските територии на областта са заети от иглолистни гори: 175 288 ha (71,05%); широколистни гори: 57 745 ha (23,40%) и незалесени площи: 13 686 ha (5,55%). По собственост горските територии на област Смолян са:
4.3. Разпределение на горските територии по класове на пожарна опасност Съгласно приетото условие за трансформиране на класовете на пожарна опасност на горските територии от 5 (пет) класа по Наредба №6/2004 г. в 3 (три) класа по Наредба №18/2015 г., горските територии на област Смолян се класифицират с данни, посочени в таблица 13. Таблица 13 Разпределение на площите по класове на пожарна опасност за област Смолян
4.4. Обща оценка на пожарната активност в горските територии на област Смолян В горските територии на област Смолян за периода 2006 – 2015 г. са възникнали общо 228 пожара, или средногодишно по 23 пожара. Общо опожарената площ за същия период е 573 ha или средногодишно по 57,3 ha/год. Опожарената за периода площ представлява 0,23% от общата горска територия на областта. Средногодишно се опожаряват 0,02% от горските територии. Този показател за област Смолян е 10 (десет) пъти по-нисък от средния за страната. Средногодишния размер на един среден пожар е 2,51 ha или 6,4 пъти по-нисък от средния за страната. По площ върховите пожари са обхванали 186,5 ha или 32,55% от опожарената площ, низовите пожари са опожарили 386,5 ha или 67,45% от общо опожарената площ. Пожароопасният сезон за периода е бил от 204 до 230 дни и средната продължителност за периода - 219 дни. Опожарената за периода площ по собственост се разпределя както следва:
Средногодишният процент на опожаряване на горските територии по собственост показва: за държавните гори – 0,02%; за общинските – 0,09% и за частните – 0,02%. 4.4.1. Динамика на броя на възникналите пожари Характерът на изменението на броя на възникналите пожари (фиг. 15) съвпада с динамиката им, характерна за страната. Максимумите на този показател са отчетени за 2007 и 2012 г., както беше показано и за страната. Пиковите стойности на броя на възникналите пожари за тези години надхвърлят средния за периода брой съответно 2,32 и 2,19 пъти. 
Фиг. 15. Динамика на броя на възникналите пожари в област Смолян за периода 2006 – 2015 г. Абсолютен минимум в броя на възникналите пожари е през 2010 г., когато е регистриран само 1 (един) пожар. 4.4.2. Динамика в големината на опожарените площи в област Смолян Графиката на фиг. 16 показва изменението на опожарените площи в областта за периода 2006 – 2015 г. На фигурата ясно се очертава само един максимум на този показател – през 2007 г., когато опожарената площ надхвърля средната за периода стойност 6,76 пъти. Абсолютен минимум на опожарена площ е отчетен през 2010 г., когато е опожарена площ от 0,1 ha (един декар). 
Фиг. 16. Динамика в големината на опожарените площи в област Смолян за периода 2006 – 2015 г. 4.4.3. Динамика в големината на опожарената площ от един среден пожар На фиг. 17 е показано изменението в площта на един среден пожар. Графиката отчита наличието само на един ясно изразен максимум, отчетен през 2007 г. Средната площ на един пожар за 2007 г. надхвърля средната стойност за периода 2,91 пъти. 
Фиг. 17. Динамика в големината на опожарената от един среден пожар площ за периода 2006 – 2015 г. 4.5. Определяне степента на риска от горски пожари в горските територии на област Смолян Съгласно приетата Методика степента на риска от горски пожари включва: 4.5.1. Определяне плътността на горските пожари в област Смолян Плътността на горските пожари – Rпл. в горските територии на областта се изчислява на базата на броя на възникналите за периода пожари и големината на горските територии на областта по формулата:  ,
където:
Rпл. е средногодишната числена стойност на плътността на пожарите на 1000 ha горска територия, бр./год./1000 ha; Ni – годишен брой на възникналите пожари в горските територии на областта, бр./год.; n – брой на годините в периода (10 години); Fгор.тер. – обща горска територия на областта, ha. Резултатът от изчислението показва, че в горските територии на област Смолян възникват средногодишно по 0,09 пожара на 1000 ha.
Фактическата горимост на горските територии на областта – Rф.гор. се определя по формулата:  ,
където:
Rф.гор. е средногодишна числена стойност за фактическа горимост на горската територия на областта, ha/год./1000, ha; Fоп.пл. – годишно опожарената площ в горската територия на областта, ha/год.;
n – брой години в периода (10 години); Fгор.тер. – горска територия на областта, ha. Резултатът показва, че средногодишно в горските територии на областта се опожаряват по 0,23 ha площ на всеки 1000 ha.
Величината на пожарния риск – Rп.риск като числена стойност съгласно Методиката се определя по формулата: Rп.риск = Rпл. × Rф.гор. = 0,09 × 0,23 = 0,021 Съгласно Методиката при стойности на пожарния риск 0,021, област Смолян се класифицира като област с нисък риск. 5. Определяне степента на риска от горски пожари в горските територии на област Стара Загора 5.1. Обща характеристика на област Стара Загора Област Стара Загора е разположена в Централна Южна България на територия 5151,1 km2, което представлява 4,6% от територията на страната. По този показател областта е пета по площ в страната. По население област Стара Загора се нарежда също на пето място в страната с 325 963 жители, при гъстота 64,69 души/km2. Област Стара Загора включва 11 общини с 206 населени места. Икономическата дейност в областта е съсредоточена основно в енергетиката, машиностроенето и земеделието. 5.2. Лесовъдска характеристика на областта Горската територия на областта заема 177 513 ha, или 4,22% от общата горска територия на страната. Залесената част от нея е 165 804 ha, което представлява лесистост 32,19% - стойност по-ниска от средната за страната. Залесената площ е заета от 124 781 ha – 70,29% широколистни гори и 41 023 ha – 23,11% иглолистни гори. Незалесените площи са 11 740 ha – 6,6% от горските територии. По собственост горските територии на област Стара Загора се разделят:
5.3. Разпределение на горските територии по класове на пожарна опасност В съответствие с изискването на т.9 от Методиката, горските територии на областта се класифицират по класове на пожарна опасност (таблица 14): Таблица 14 Разпределение на площите на област Стара Загора по класове на пожарна опасност
Каталог: data -> docs docs -> Наредба №39 от 10 април 2006 Г. За строителство в горите и земите от горския фонд docs -> Наредба №1 от 30 януари 2012 Г. За контрола и опазването на горските територии docs -> Наредба №4 от 19. 02. 2013 г за защита на горските територии срещу ерозия и порои и строеж на укрепителни съоръжения docs -> Едър дивеч благороден елен cervus elaphus L docs -> Наредба №1 от 22 декември 2008 Г. За реда и критериите за регистрация за упражняване на частна лесовъдска практика и за извършване на дейности в горския фонд docs -> Наредба за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд docs -> Закон за изменение и допълнение на закона за горите docs -> Правилата за маркиране на насажденията, предвидени за сеч, и изготвяне на съпровождащите документи; условията и редът за издаване на позволителното за сеч Изтегляне 0.83 Mb. Сподели с приятели:
|