Пожарна опасност в горите и степен на риск от горски пожари

От теоретична гледна точка пожарната опасност в горите задължително трябва да включва два елемента:

а) вероятност за възникване на пожари в определена територия, и

б) величина на възможните щети, причинени от тях.

В зависимост от целта, за която ще се използва определението пожарна опасност в горите, логично е тя да бъде разделена на три отделни компонента, в зависимост от произхода, характера и параметрите на факторите, които я определят. Тези компоненти са:

1) пожарен риск, който се определя от количеството и активността на източниците на запалване, водещи до възникването на горски пожари. На базата на тази оценка се организират превантивните мерки срещу пожарите в горите: пропаганда, обучение, контрол, навременно откриване на възникнали пожари, ограничаване и/или спиране на достъпа и дейности в горите или обекти в тях и др. активности.

2) постоянна природна пожарна опасност, която се определя от вида, количеството и пирологичните свойства на горската растителност. По тази оценка се определят класовете на пожарна опасност на отделните участъци от горската територия. На базата на тези класове се проектират елементите на противопожарната инфраструктура в горите, техните параметри – бариерни и лесокултурни прегради, пояси, минерализовани ивици, пътища, водоеми, лесовъдски мероприятия, повишаващи пожарната устойчивост на горите и др.

3) динамична (текуща) пожарна опасност, която се определя от стойностите на метеорологичните елементи за даден период от време, определящи т.нар. “пожароопасно време”. Тази опасност също има природен произход и следва климатичния ход на времето. Оценката на динамичната пожарна опасност се използва за определяне на степента на готовност на горските и противопожарните служби за активна пожарогасителна дейност и спазване на мерките за недопускане възникването на горски пожари.

По същество, класифицирането на горските територии по степен на риск от горски пожари, е мярка и характеристика на пожарната активност в тях. Пожарната активност в горите в цял свят се оценява по два ясно определени показателя:

1) брой на възникналите пожари в дадена горска територия за определен период от време, и

2) величина на опожарената от тях площ за същия период от време.

В литературата [7, 9, 10, 14 и др.] степента на риска от горски пожари в същия смисъл и съдържание се определя и като фактическа или реали­зирана пожарна опасност. От последното пояснение става ясно, че двата термина имат еднакво съдържание, тъй като и в двата случая се борави с едни и същи статистически определени показатели, получени на базата на фактическата пожарна активност в дадена горска територия.

В настоящата разработка ще се използва условния термин степен на риск от горски пожари, отчитайки броя на възникналите в дадена горска територия пожари и опожарените от тях площи за определен период от време. Този термин е в съответствие с основната цел на Регламент (EEC) № 2158/92 за намаляване броя на възникналите в горските територии пожари и намаляване на големината на опожарените от тях площи.

Анализът на пожарната активност в горите у нас и последващите оценки включват данни за периода от 1990 до 2013 г. (24 години).

За периода от 1990 до 2013 г. в страната са възникнали общо 12 905 броя пожари или средно годишно по 538 броя.

За същия период общо опожарените площи са 234 858 ha, което представлява 6,02% от горската територия на страната, или средно годишно се опожарява 0,25% от нея.

Средно годишно на площ от 1000 ha (10 km²) възникват 0,14 броя пожари, а опожарената от тях площ е 2,51 ha на 1000 ha горска територия. Средната площ на един условно среден пожар е 18,2 ha.



Фиг. 1. Динамика в броя на възникналите горски пожари у нас

за периода 1990 – 2013 г.
На фиг. 1 може да се проследи динамиката в броя на възникналите пожари за периода 1990 – 2013 г. от графиката е видно, че броят на пожарите по години е изключително динамична величина, характеризираща се с голяма неравномерност в отделните години. Друга особеност на този показател за пожарната активност е, че той се характеризира с относителна постоянност и наличие на ясно изразени циклични пикове през отделните години, като за периода 1990 – 2007 г. тези пикове са точно през 7 години – 1993, 2000 и 2007 г. последният пик за периода се отбелязва след 5 години – 2012 г. стойностите на пиковете (максимумите) за 1993, 2000, 2007 и 2012 г. надхвърлят средната за периода стойност за броя на възникналите пожари съответно с 2,21; 3,18; 2,75 и 1,63 пъти.

Фигура 2 показва динамиката във величината на опожарени площи по години за същия период (1990 – 2013 г.). от показаната графика ясно личи голямата неравномерност и пряката връзка на тази величина с данните за броя на възникналите пожари (фиг.1). За пиковите в пожарно отношение (с леки отклонения) години – 1993, 2000, 2007 и 2012 г. големината на опожарената площ надхвърля средната за периода съответно с 1,86; 5,87; 4,39 и 1,3 пъти.

При този анализ ще бъдат използвани данни за страни, които са географски и климатично близки до България, страни, които са включени в Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS) и имат налични данни в Европейската база данни за горските пожари (EFD) за периода 1990 – 2013 г. страните, които отговарят на посочените условия и могат да се използват за сравнения с пожарната ситуация в нашите гори, са: Португалия, Испания, Италия, Франция, Гърция, Турция и Румъния, като допълнително към тях се включва и Германия. Общите параметри на пожарната активност в тези страни е следната:

• 
  средногодишен брой пожари: 23 321 бр.
  
• 
  средногодишно опожарена площ: 124 705 ha
  
• 
  средногодишно опожарена площ от общата горска площ: 2,63%
  
• 
  средна площ на условен пожар: 5,35 ha
  
• 
  пикови години: 1991, 1995, 1998, 2000, 2003 (max), 2005, 2013 г.
  

• 
  средногодишен брой пожари: 17 562 бр.
  
• 
  средногодишно опожарена площ: 138 501 ha
  
• 
  средногодишно опожарена площ от общата горска площ: 0,53%
  
• 
  средна площ на условен пожар: 7,89 ha
  
• 
  пикови години: 1991, 1994 (max), 2000, 2005 и 2012 г.
  

• 
  средногодишен брой пожари: 8 687 бр.
  
• 
  средногодишно опожарена площ: 95 956 ha
  
• 
  средногодишно опожарена площ от общата горска площ: 0,88%
  
• 
  средна площ на условен пожар: 11,05 ha
  
• 
  пикови години: 1990, 1993, 1998, 2007 (max), 2012 г.
  

• 
  средногодишен брой пожари: 4 757 бр.
  
• 
  средногодишно опожарена площ: 20 111 ha
  
• 
  средногодишно опожарена площ от общата горска площ: 0,12%
  
• 
  средна площ на условен пожар: 4,23 ha
  
• 
  пикови години: 1990, 1994, 2003 (max).
  

• 
  средногодишен брой пожари: 1 642 бр.
  
• 
  средногодишно опожарена площ: 44 924 ha
  
• 
  средногодишно опожарена площ от общата горска площ: 0,69%
  
• 
  средна площ на условен пожар: 27,36 ha
  
• 
  пикови години: 1992, 2000, 2007 (max), 2012 г.
  

• 
  средногодишен брой пожари: 201 бр.
  
• 
  средногодишно опожарена площ: 1 101 ha
  
• 
  средногодишно опожарена площ от общата горска площ: 0,02%
  
• 
  средна площ на условен пожар: 5,36 ha
  
• 
  пикови години: 2000, 2002, 2007, 2011, 2012 (max).
  

• 
  средногодишен брой пожари: 1 180 бр.
  
• 
  средногодишно опожарена площ: 757 ha
  
• 
  средногодишно опожарена площ от общата горска площ: 0,007%
  
• 
  средна площ на условен пожар: 0,64 ha
  
• 
  пикови години: 1992, 1993, 1994, 1996, 2003 г.
  

• 
  средногодишен брой пожари: 2 118 бр.
  
• 
  средногодишно опожарена площ: 11 181 ha
  
• 
  средногодишно опожарена площ от общата горска площ: 0,05%
  
• 
  средна площ на условен пожар: 5,29 ha
  
• 
  пикови години: 1993, 1994 (max), 2000, 2008 г.
  

За илюстрация на разликите в пожарната активност в отделните страни може да се посочат следните примери: Ако сравним данните за пожарната активност в горите на Португалия със сумарните данни от останалите страни от Южна Европа – Испания, Италия, Франция и Гърция, то следва, че за 2003, 2005 и 2013 г. средногодишният брой на възникналите пожари в Португалия представлява съответно 42%, 47% и 54% от общо възникналите пожари за 5-те страни. Средногодишната опожарена площ за съответните години в Португалия е съответно 57%, 56% и 52% от общо опожарената площ в 5-те страни. Само през 2003 г. е опожарена 8% от общата горска територия на Португалия. Броят на загиналите в резултат на горските пожари за същата година е 21 човека.

Ако направим директни сравнения между данните за Португалия и България, резултатът е следния: средногодишният брой пожари в Португалия превишава броя на възникналите пожари в България 35 пъти (!), средно­годишната опожарена площ – 12,7 пъти, а процентът на опожарената площ спрямо общата горска територия – 10,5 пъти.

На базата на общите данни, въпреки впечатляващите разлики, трудно може да се направи оценка за степента на риска от горски пожари само по тях. По-коректни оценки се получават, ако се сравняват основно данните за средногодишния брой пожари и средногодишната опожарена от тях площ, отнесена към единица горска територия, примерно на 1000 ha (10 km²). Като допълнителен показател може да се отчита и средногодишната опожарена площ от един среден (условен) пожар.

На фиг. 3 са показани данните за средногодишния брой възникнали пожари за горска територия от 1000 ha за целия период (24 години) и по десетилетия за отделните страни.

От данните е видно, че по този показател само Турция, Германия и Румъния отчитат по-ниски от нашите стойности. Останалите страни значително превишават нашите отчети. Превишенията са както следва: Португалия – 35,1 пъти; Италия – 5,7 пъти; Испания – 4,5 пъти; Франция – 2,0 пъти и Гърция – 1,78 пъти.

По този рисков показател България е по-близко до данните за Турция, Германия и Румъния и със значително по-ниски отчети спрямо страните от Южна Европа. При рангово подреждане на страните по този показател България заема четвърта позиция от деветте страни, предмет на анализа.



Фиг. 3. Средногодишен брой възникнали пожари на 1000 ha горска територия
Вторият основен показател за оценка на пожарната активност и база за класифициране на площите по степен на риск от горски пожари е средногодишната опожарена площ, отнесена към 1000 ha горска територия (фиг. 4).



Фиг. 4. Средногодишна опожарена площ на 1000 ha горска територия
По този показател България заема пето място, като след нас са Франция, Турция, Румъния и Германия. По-високи са стойностите за Португалия, Италия, Гърция и Испания. Поради изключително високите стойности за Португалия, тя не присъства на графиките (фиг. 3 и фиг. 4).

Разликите в стойностите на този показател за отделните страни по десетилетия се дължат на пиковите години в дадения подпериод.

Допълнителният показател, характеризиращ пожарната активност в горите, е средната площ на един условен пожар (фиг. 5). От диаграмата се вижда, че по този показател България заема второ място, непосредствено след Гърция, и надхвърля стойностите на традиционно рисковите в пожарно отношение страни от Южна Европа.



Фиг. 5. Средно опожарена площ от един условен пожар
Този показател, който директно не се отчита при определяне на риска от горски пожари, носи допълнителна информация, свързана с причините за пожарната ситуация в дадена горска територия – ненавременно откриване на възникнал пожар, недостатъчни сили и средства за гасене, недостатъчно развита противопожарна инфраструктура в горите, затруднен достъп до действащ пожар и др.

Направеният общ анализ на ниво обща национална горска територия, параметрите на пожарната активност в нашите гори и сравненията със ситуацията в останалите страни, води до следния общ извод: Пожарната активност в горските територии на България е значително по-ниска от тази в традиционно опасните в пожарно отношение страни от Южна Европа (Португалия, Испания, Италия и Гърция), доближава се до параметрите на Франция, но е по-висока от тази в Турция, Румъния и Германия.

а) оценка на пожарната опасност по метеорологичните условия (FWI);

б) прогноза за поведението на горските пожари (FBP);

в) оценка на влагосъдържанието в горимите материали (AFMS), и

г) система за прогнозиране възникването на горски пожари (FOP).

Очевидно канадската система е опит да се обединят в един показател трите отделни компонента на общата пожарна опасност в горите (постоянна пожарна опасност, динамична пожарна опасност и риск от пожари). Тази система работи само в Канада и се препоръчва за използване в бореалните гори на Русия [14]. Модулът FWI, определящ само динамичната пожарна опасност, се използва от JRC за прогноза на динамичната пожарна опасност (по метеоусловия) за всички страни, използващи информационната система EFFIS.

където:

ООП – общо опожарена площ, ha;

ГП – обща горска площ, ha;

М – брой години за периода.

На базата на статистическите данни е разработена скàла за определяне на средногодишния риск (СГР) (табл. 1).

Таблица 1

Скàла за определяне на средногодишния риск

Тази методика също прави опит да обедини двата показателя за оценка на пожарната активност в дадения район – опожарената площ за периода в проценти и вероятността за възникване на пожар в същата територия, изразена в години. Този подход и такава оценка за определяне на “степента на риск от горски пожари” очевидно не е приемлива за България. Такива стойности на процента на опожаряване на горската територия годишно за този район, не е достижима за други страни и региони. Освен това тази методика не отчита такъв важен измерим показател, какъвто е броя на възникналите пожари средногодишно или за отчитания период.