Таблица 8 Скàла за определяне на степента на риска от горски пожари

9. 
   При наличие на 50 и над 50% от горската територия на областта, попадаща в I клас на пожарна опасност (висока), съгласно горско­стопанските планове и лесоустройствените проекти определеният риск от горски пожари преминава в следващата по-висока степен.
   
10. 
    Степента на риска от горски пожари на територията на страната, по области определени по приетия алгоритъм, се отразява в табл. 9.
    
11. 
    Картирането на риска от горски пожари се нанася на карта с административното деление на страната по области. Областите с нисък риск се оцветяват в зелено, със среден риск – в жълто и тези с висок риск – в червено.
    

Пилотното тестване на методиката се извършва съгласно заданието на територията на областите Благоевград, София, Смолян и Стара загора.

С цел съпоставки и оценки на риска от горски пожари в посочените области, в тази част на разработката се прилагат и разчети за средния за страната риск от горски пожари.

Във връзка с предложената и приета от Експертния съвет т.9 от Методиката: “При наличие на 50 и над 50% от горската територия на областта, попадаща в I клас на пожарна опасност (висока) съгласно горскостопанските планове и лесоустройствените проекти, определеният риск от горски пожари преминава в следващата по-висока степен”, се налага преминаване от 5 (пет) степенна класификация на горските територии по класове на пожарна опасност, определени по Наредба №6/2004 г. за устройството на горите и земите от горския фонд и ловностопанските райони на република българия (Д.в., бр.27/2004 г.) в 3 (три) степенна класификация, съгласно изискванията на новата Наредба №18 от 7 октомври 2015 г. за инвентаризация и планиране на горските територии (Д.в., бр.82/23.10.2015 г.). Трансформирането на класовете на пожарна опасност на горските територии е показано в табл. 10.

Всички данни, които се използват в настоящата разработка, са на базата на официалната статистика водена от ИАГ по отчета за горските територии към 31.12.2014 г.

Таблица 10

Трансформиране на класовете на пожарна опасност на горските територии

Класове на пожарна опасност по Наредба №6/2004 г.	Класове на пожарна опасност по Наредба №18/2015 г.
1. с много висока пожарна опасност – I клас	1. с висока пожарна опасност – I клас
2. с висока пожарна опасност – II клас
3. със средна пожарна опасност – III клас	2. със средна пожарна опасност – II клас
4. с ниска пожарна опасност – IV клас	3. с ниска пожарна опасност – III клас
5. с много ниска пожарна опасност – V клас

Забележка: Данните за класовете на пожарна опасност по Наредба № 6/2004 г. са представени от съответните РДГ, към които се отнасят съответните области.
Съгласно изискванията на методиката данните за определяне степента на риска от горски пожари обхваща период от 10 (десет) години, от 2006 до 2015 г.
1.1. Обща характеристика на горските територии и горите на страната
Общата горска площ на страната е 4 202 016 ha, която представлява 37,93% от общата й територия. Залесената площ заема 3 823 835 ha или кръгло 91%, незалесената площ предвидена за залесяване е 84 040 ha – 2,0% от общата и 294 141 ha – 7,0% са недървопроизводителните площи. Лесис­тостта на страната към 31.12.2014 г. е 37,7%.

Съобразно своите функции залесените площи се разделят: със сто­пански функции – 61,7% и със защитни и специални функции – 38,3%.

По собственост горските територии се разделят:

• 
  държавна собственост – 3 102 769 ha (73,84%)
  
• 
  общинска собственост – 523 571 ha (12,46%)
  
• 
  частна собственост – 575 676 ha (13,7%)
  

За разглеждания период (2006 – 2015 г.) е опожарена 2,11% от горската територия на страната или по 0,21% годишно. Общо опожарената за периода площ в горските територии на страната се разпределя по собственост, както следва:

• 
  държавна собственост – 48 397 ha (54,51%)
  
• 
  общинска собственост – 23 218 ha (26,15%)
  
• 
  частна собственост – 17 171 ha (19,34%)
  

Пожароопасният сезон за отделните райони на страната е различен, но със средна продължителност 213 – 214 дни – от 1 април до 31 октомври, като обхваща кръгло 60% от календарната година. За да се определи риска от горски пожари е необходимо да се определи неговия характер чрез про­следяване в годините на броя на възникналите пожари, големината на опожарените площи и площта, опожарена от един среден пожар.

На фиг. 6 е показана графика, отчитаща динамиката в броя на въз­никналите горски пожари за периода 2006 – 2015 г. От графиката е видно, че характера на риска от възникване на пожари е постоянен, т.е. няма години без възникнали пожари. От друга страна е очевидна голямата неравномерност на броя на възникналите пожари през отделните години с ясно изразена цик­личност в пиковите им стойности. Броят на възникналите пожари през 2007 г. надхвърля средния за периода 2,69 пъти, а през 2012 г. броят на пожарите надхвърля средния брой 1,6 пъти. Цикълът на максимумите за периода е 5 години. От данните и графиките, посочени в първата част на разработката, беше показано, че цикличността в максимумите за предишни периоди е точно 7 години – 1993, 2000 и 2007 г.

Минимална е големината на опожарените площи през 2014 г., когато са опожарени 916 ha или 10,32% от средната за периода стойност.

Големината на опожарената площ от един среден (условен) пожар зависи основно от пирологичните свойства на насажденията, метеорологичните условия и топографията на терена, но в определена степен зависи и от продължителността на пожарогасителните действия, свързани с ликвидирането му. Този показател може да се използва за оценка на организацията и управлението на пожарогасителните действия, за силите и средствата за пожарогасене и за ефективното им използване. На фиг. 8 е показана дина­миката в изменението на големината на опожарената от един среден пожар площ.

Плътността (гъстотата) на горските пожари в горските територии на страната – R_пл. се определя съгласно Методиката по формулата:

където:

1000 ha горска територия, бр/год/1000 ha;

N_i – годишен брой на възникналите пожари в горските територии на

страната, бр/год;

n – брой на годините в периода (10 години);

F_{гор.тер.} – обща горска територия на страната, ha.

Резултатът от изчислението показва, че в горските територии на стра­ната за периода 2006 – 2015 г. възникват средно годишно по 0,13 бр. пожари на площ от 1000 ha.

1.3.2. Определяне на фактическата горимост на горските територии

Фактическата горимост на горските територии, като оценка за опожа­рените площи за периода, се определя съгласно Методиката по формулата:

R_ф.гор. е средногодишна числена стойност за фактическа горимост на

горската територия на страната, ha/год/1000, ha;

F_оп.пл. – годишно опожарената площ в горската територия на страната,

ha/год.;

n – брой години в периода (10 години);

F_{гор.тер.} – обща горска територия на страната, ha.

Резултатът показва, че средногодишно в горските територии на страната се опожаряват по 2,11 ha на всеки 1000 ha горска площ.

Величината на риска от горски пожари R_п.риск се определя като инте­гриращ показател, включващ числените стойности за плътността на горските пожари – R_пл. и фактическата горимост на горските територии – R_ф.гор. по формулата:

R_п.риск = R_пл. × R_ф.гор. = 0,13 × 2,11 = 0,274.

1.3.4. Определяне степента на риска от горски пожари в горските територии на страната

Степента на риска от горски пожари в горските територии на страната се определя на основата на получената стойност на риска от пожари – R_п.риск и данните от скàлата за определяне на степента на риска от горски пожари, дадена в таблица 8 от Методиката.

При изчислен R_п.риск = 0,274 < 0,3, но > 0,1 следва, че рискът от горски пожари в горските територии на страната е среден.

2. Определяне степента на риска от горски пожари в горските територии на област Благоевград
2.1. Обща характеристика на област Благоевград
Общата територия на област Благоевград е 6449 km², което пред­ставлява 5,82% от територията на страната и я нарежда на трето място сред областите по площ.

Населението на областта е 323 552 човека при гъстота 50,17 човека/km². По този показател областта се нарежда на шесто място в страната. Общо населените места на областта са 278, разпределени в 14 общини и 96 кметства.

Сложният характер на релефа определя и малката гъстота на пътната мрежа, която е по-малка от средната за страната.

Основните икономически дейности в областта са в сферата на земеде­лието, туризма, горската и дървопреработващата промишленост.
2.2. Лесовъдска характеристика на горските територии на областта
Общата горска територия на област Благоевград е 414 991 ha, което представлява 9,88% от горската територия на страната. Залесената площ е 348 420 ha, което определя лесистостта на областта на 54,03%. По този пока­зател област Благоевград се нарежда на второ място след област Смолян.

Общо горските територии на областта, заети с иглолистни гори, са 217 890 ha – 52,51%; широколистни гори: 140 215 ha – 33,80% и незалесени площи: 56 886 ha – 13,71%.

Горските територии на областта се разпределят по собственост, както следва:

• 
  държавна собственост – 376 088 ha (90,62%)
  
• 
  общинска собственост – 25 590 ha (6,18%)
  
• 
  частна собственост – 13 313 ha (3,2%).
  

Средногодишния размер на един среден пожар е 5,3 ha/бр. За периода 2006 – 2015 г. са опожарени 0,5% от горските територии на областта или по 0,05% годишно. Върховите пожари са обхванали 20,02% от опожарените площи или 414,5 ha, а низовите – 79,98% или 1656,1 ha.

За разглеждания период в горските територии на област Благоевград са възникнали 7,11% от общо възникналите за страната пожари, при което са опожарени 2,33% от общо опожарената за страната площ.

Средната продължителност на пожароопасния сезон в областта е 235 дни – 110,33% спрямо средния за страната.

Разпределението на опожарените площи по собственост е: държавна собственост – 1774,5 ha (85,7%); общинска собственост – 208,7 ha (10,08%) и частна собственост – 87,4 ha (4,22%).

Опожарената средногодишна площ по собственост спрямо съответната собственост е: държавна собственост – 0,047%/год.; общинската собственост – 0,08% год. и частната – 0,066% год.

Опожаряването на горските територии годишно спрямо средногодишния процент за областта е както следва: за държавната собственост – 94%, за общинската собственост – 160%, а за частната – 132%.

2.4.1. Динамика на броя на възникналите пожари

Динамиката на броя на възникналите пожари за периода 2006 – 2015 г. в област Благоевград е показана на фиг. 9.

Характерна особеност на област Благоевград е, че максимума в броя на възникналите пожари е през м.март – т.нар. ранни пролетни пожари. През м.март средно за периода са възникнали 22,2% от общия за годината брой, докато през м.август (летен максимум) са възникнали 16,02%. Тази особеност е характерна обикновено за средиземноморския район на Южна Европа.

Горските територии в област Благоевград по площ заемат 9,88% от общата горска територия на страната, а опожарената горска територия в об­ластта за периода 2006 – 2015 г. е 2,33% от общо опожарената за страната.

На фиг. 10 е показано изменението в големината на опожарените площи за разглеждания период.



Фиг. 10. Динамика в големината на опожарените площи в област Благоевград

за периода 2006–2015 г.
Графиката показва, че големината на опожарените площи логично след­ва величината на броя на възникналите пожари през съответните години. Годините с максимално опожарени площи са 2007 и 2012 и непосредствено до тях 2011 година. Минимално опожарена площ се отчита през 2009 г., когато опожарената площ е 6,66% спрямо средногодишната опожарена за периода площ.

2.4.3. Динамика на площите опожарени от един среден пожар

Динамиката на площите опожарени от един среден пожар за периода 2006 – 2015 г. е показана на фиг. 11. Графиката показва значителните различия на този показател в отделните години. Максимални стойности се отчитат през 2012 и 2011 г., когато този показател надхвърля средната за периода стойност (5,3 ha) съответно 1,42 пъти и 1,41 пъти. През 2007 г. този показател е 1,12 пъти над средния за периода. Най-ниска е площта на средния пожар през 2015 г. – 25% от средната за периода. Средната площ на един среден пожар за област Благоевград е 3,04 пъти по-ниска от средната за страната.