Окончателен отчет Договор № рд 10-80/14. 08. 2015

За повишаване точността на оценката за “фактическата горимост на горите“ в Русия се предлага и една по-нова методика и скàла, която включва и един интегриращ показател, свързан както с броя на възникналите пожари, така и с опожарената от тях средногодишна площ за дадена горска територия [14]. Скàлата за тази оценка е дадена в табл. 3.

Макар и по-точна, тази скàла с включването на интегриращия показател “сумарен периметър”, вероятно има смисъл за използване при равнинни терени, където при равни други условия формата на опожарената площ е сравнително правилна, доближаваща се до кръгова. За наклонени, стръмни и пресечени терени формата е изключително сложна и определянето ѝ е затруднено, а оттам и определянето на периметъра на пожарите.

Тази методика разделя горските стопанства на четири класa на пожарна опасност:

• 
  Клас на пожарна опасност А1: горски стопанства, в които са възникнали три и повече пожара за една година, с размери на опожарената площ по-големи от 100 ha, и с повече от 50 ha опожарена площ на 100 000 ha горска територия.
  
• 
  Клас на пожарна опасност А: горски стопанства с над 50 ha напълно опожарена площ на 100 000 ha за една година.
  
• 
  Клас на пожарна опасност В: горски стопанства с напълно опожарена площ от 5 до 50 ha на 100 000 ha за година.
  
• 
  Клас на пожарна опасност С: горски стопанства с напълно опожарена площ по-малка от 5 ha на 100 000 ha за година.
  

При ранговото подреждане по този показател се оказа, че между отдел­ните РДГ съществуват значителни различия. Например: РДГ-Кърджали показва стойности на опожарената средногодишна площ, превишаваща стойностите в РДГ-Смолян и РДГ-Благоевград съответно с 38,5 и 12,3 пъти.

От друга страна броят на средногодишно възникналите пожари в РДГ-Кърджали превишава тези в РДГ-Смолян и РДГ-Благоевград съответно с 1,5 и 2,2 пъти. Ако изчислим средната площ на един условен пожар за посочените РДГ следва, че средната площ на един пожар в Кърджали превишава стой­ностите за Смолян и Благоевград съответно с 27,5 и 5,9 пъти.

От приведените разчети е очевидно, че рискът от горски пожари, опре­делен само по показателя средногодишна опожарена площ, не е достатъчен и характеристиката на пожарната активност в даден район не е достатъчно прецизна.

През 2008 г., непосредствено след втория голям пик на пожарната активност в нашите гори, беше предложена нова методика за определяне на пожарната опасност в горите [9]. Същността на методиката се изразява в предлагането на един общ (интегриращ) критерий за определяне на “пожарната опасност (степен на риск от горски пожари)” в дадена горска територия. За определянето на този критерий се използват двата основни показателя за характеризиране на пожарната активност в дадена горска територия: средногодишен брой възникнали пожари в дадена територия и средно­годишната опожарена от тях площ в нея. Произведението от тези два показателя представлява общия или интегриран критерий за оценка на пожарната опасност, респективно риска от горски пожари в дадената територия. По този начин се прецизират и случаите, в които броят на пожарите е голям, а опожарената от тях площ е сравнително малка и обратно – малък брой пожари и значителна опожарена площ. При такъв подход косвено се отчита и влиянието на средноопожарената от един пожар площ.

На базата на данните за горските пожари по РДГ за период от 18 години (1991 – 2008 г.) и по приложена към методиката скàла са получени следните резултати (табл. 5):

По предложената методика и след съответните разчети, в табл. 6 са показани обобщените данни за пожарната опасност в горските територии на страната.

Трябва да се отбележи, че степента на пожарната опасност е динамична величина и зависи от периода, за който се определя.

За територии с висок риск от пожари се считат тези, в които сред­ногодишно възникват 4000 или повече пожара. Броят на пожарите може да бъде и по-малък, но средната площ на един пожар надхвърля 30 хектара. При тези условия като високорискови се класифицират само райони в Португалия, Испания и Гърция и отделно поименно определени 7 района във Франция и 11 в Италия [13].

През 1997 г. Европейската комисия създава научна група с цел раз­работване и предложение на методи за оценка на риска от горски пожари и оценка на опожарените площи в Европейския съюз [22]. Тази група е част от Института за природна среда и устойчивост към Европейската комисия и е част от Обединения научен център (JRC). Работата на тази група завършва с разработването на Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS), като нейното приложение започва от 2000 г. Тази система е утвърдена от Европейския съвет и Парламента на Европа с Регламент (EС) № 2152/2003 г. (Forest Focus) като инструмент за мониторинг на горите и природната среда.

На 23.02.2005 г. се провежда Трета среща на работната група за горските пожари, която предлага за дискусия “Основни предложения към EU 25 за класифициране на горите по пожарен риск [16]. На тази среща за първи път се въвежда понятието “пожарен риск (fire risk)” и компонентите, които се включват в него:

т.е.

Това понятие е почти идентично с понятието “fire danger”, дадено в стандарта ISO 8421-1:1987.

За определяне на вероятността за възникване на горски пожар се въвежда понятието честота на пожарите (fire frequency), определена като брой пожари, възникнали годишно (бр./год.). Този компонент се предлага да бъде в 5 степени. За същата цел се предлага и друг термин - пожарна плътност (fire density), като под “пожарна плътност” се разбира броя на възникналите пожари годишно за дадена горска площ (територия). отново се предлага 5-степенна скàла за този компонент.

За отчитане въздействието на втория компонент – потенциалното пожарно въздействие върху риска от пожари също се предлагат два варианта на показателя: опожарена годишно площ (burned area) или пожарно въздействие (fire impact), представляващ опожарената горска площ годишно, отнесена към цялата оценявана горска територия. И тук скàлата, която се предлага, е 5-степенна.

Тази среща завършва с повече въпроси, отколкото отговори. Нерешени са следните въпроси: административна единица (община или провинция), период за обследване (10 или повече години), брой на класовете по риск (3 или 5), честота или плътност на пожарите, опожарена площ или пожарно въз­действие, горска или горска и друга (природна) площ и причини за пожарите.

На 10.11.2005 г. се организира среща на групата експерти по горски пожари за решаване на проблема с определянето на пожарния риск в горите [24]. Предлагат се следните препоръки към 25-те европейски страни:

1. 
   Определянето на пожарния риск да се базира на исторически преглед на данните за горските пожари
   
2. 
   Административна единица, за която се отнася оценката на риска – провинция (NUTS3)
   
3. 
   Исторически период за оценка: 10 години
   
4. 
   Брой на класовете по риск: 3
   
5. 
   Минимална площ на пожара: няма
   
6. 
   Критериите за класифициране на риска трябва да бъдат ясни и еднозначни
   
7. 
   Честотата (плътността) на пожарите и опожарените площи трябва да бъдат представяни като общо въздействие при определянето на степента на риска.
   

• 
  Португалия – 10 години
  
• 
  Испания – 10 години
  
• 
  Франция – 10 години
  
• 
  Италия – 10 години
  
• 
  Гърция – 10 години
  
• 
  Германия – 6 години
  
• 
  Кипър – 5 години
  
• 
  Латвия – 1 година
  
• 
  Чехия – 1 година
  
• 
  Словакия – 1 година
  

Разработката предлага два варианта за класифициране на териториите по степен на риск в зависимост от показателите плътност на пожарите и опо­жарената от тях площ.

Комбинацията от двата показателя и определянето на “класовете на пожарен риск” е показано в таблица 7.

Използвайки този алгоритъм за определяне “класа на пожарен риск” за дадените 407 провинции, са получени следните резултати:

При Вариант №1

а) нисък риск – 163 провинции (40,1%);

б) среден риск – 102 провинции (25,1%);

в) висок риск – 142 провинции (34,8%).

а) нисък риск – 150 провинции (36,9%);

б) среден риск – 90 провинции (22,1%);

в) висок риск – 167 провинции (41,0%).

В разглежданите методични предложения са представени и картни материали на оценяваните провинции със съответните класове на пожарен риск.

1. 
   Методиката за определяне на риска от горски пожари на територията на страната се разработва на основание изискванията на чл.1, ал.2, т.5; чл.2, т.4 и чл.3, ал.1 от Наредбата за условията, реда и органите за извършване на анализ, оценка и картиране на рисковете при бедствия (Д.В., бр.84 от 2 ноември 2012 г., изм. Д.В., бр.9 от 31 януари 2014 г.) и във връзка с прилагането на Мярка 8.3. Предотвратяване и възстановяване на щети по горите от горски пожари, природни бед­ствия и катастрофични събития от Програмата за развитие на сел­ските райони 2014 – 2020 г.
   
2. 
   За нуждите на методиката се въвежда понятието риск от горски пожари като оценка на пожарната активност в горите на дадена административна единица на страната, който отчита средногодишния брой на възникналите пожари и средногодишната опожарена от тях площ.
   
3. 
   Административната единица, за която се определя оценката на риска е “Област” (NUT3).
   
4. 
   Историческият преглед на данните за оценка на риска е 10 години.
   
5. 
   Броят на пожарите се отчита без оглед на големината на опожарената от тях площ.
   
6. 
   За опожарена площ се смята всяка горска територия (залесена или незалесена) с видими белези от пожара върху живите или мъртвите горски горими материали.
   
7. 
   брой на класовете по степен на риск – 3.
   
8. 
   Данните, необходими за оценката на степента на риск, се получават от Информационната система на Изпълнителната агенция по горите към МЗХ.
   

1. 
   Обща обществено-икономическа характеристика на областта.
   
2. 
   Лесовъдска характеристика на горските територии в областта.
   
3. 
   Оценка на динамиката в броя на възникналите горски пожари и опожарените от тях площи в областта за период от 10 години.
   
4. 
   Определяне на процентното разпределение на горските територии на областта по класове на пожарна опасност съгласно горскосто­панските планове и лесоустройствените проекти.
   
5. 
   Определяне на плътността на пожарите (fire density), като сред­ногодишен брой възникнали пожари за определен период от време за площ от 1000 ha (10 km²) от горската територия на областта по формулата:
   

където:

на 1000 ha горска територия, бр./год./1000 ha;

N_i – годишен брой на възникналите пожари в горската територия,

бр./год.

F_{гор.тер.} – обща горска територия в областта, ha.

6. 
   Определяне на фактическата горимост на горската територия (real burned area), като средногодишно опожарена площ в хектари, отнесена към 1000 ha (10 km²) от горската територия на областта по формулата:
   

където:

на горската територия, ha/год./1000, ha;

F_оп.пл. – годишно опожарена площ в горската територия на

областта, ha/год.;

n – брой години в периода (10 години);

F_{гор.тер.} – обща горска територия в областта, ha.

7. 
   Рискът от горски пожари се определя като интегриращ показател, включващ числените стойности за плътността на горските пожари R_пл. и фактическата горимост на горската територия R_ф.гор. по формулата:
   

Интегриращият показател за риска от горски пожари (R_п.риск) в горската територия отчита едновременно броя на възникналите пожари и големината на опожарената от тях площ.

8. 
   Степента на риска от горски пожари се определя на основата на получените числени стойности за пожарния риск (R_п.риск) по прило­жената скàла (табл. 8).