Криворазбрана любов или толерантност298w
К
РИВОРАЗБРАНА ЛЮБОВ ИЛИ ТОЛЕРАНТНОСТР
уският писател дисидент Владимир Буковски (род. 1942 г) ведно интервю през 2009 г. казва:
„Философът Херберт Маркузе е ревизионист – марксист. Несъгласието му с Маркс е само в една точка, че Маркс смята за революционна класа пролетариата (това се видя, чене е вярно, а според Маркузе истинската революционна класа са малцинствата. Изолираните случаи- това е истинският революционен елемент. Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма за патология. Едва тогава – пише Маркузе – най-после ще разрушим буржоазното общество.
Тези активисти, които уж защитават правата на малцинствата - хомосексуалисти, феминистките и др. - изобщо не се грижат засвоите малцинства. Също като Ленин (и Мао Дзедун–б.а.), те ги използват като инструменти за натиск и контрол върху обществото. Имаме работа със сериозна идеология, която под формата на политическа коректност, се опитва да разруши нашето общество. Колкото по-зле са малцинствата, толкова по-добре ще бъдат лидерите им – и по-активно ще ги защитават. Но тяхната задача е да унищожат нашето общество и това е по-злобната версия на Марксизма“.
Григорий Климов в Княза на този свят пише „90% от всички престъпления, както криминални така и политически са резултатна естествената дегенерация (израждане, която се
състои от психически болести, полови извращения и физически деформации, познати от памтивека като дявол”.
Главните оръжия на дявола са богатствата, славата, земната власт, удоволствията, разврата и лъжата, които той използва за дегенерацията (израждането) на
човека, сътворен по Божий образи подобие, в политически и криминален престъпник. Когато ЦРУ възлагана най-изявените умове на Харвардския университет разработката за психологическа война срещу СССР, учените успяват да разкрият връзката между дегенерацията и историческите събития, свързани със съдбите на отделните личности и народи. Тази връзка отдавна е открита и записана в Библията, но голяма част отучените считат, че Светата Книга е суеверие и отживелица. Те се страхуват да
произнесат думата грях, мислейки, че тя няма никакво значение за историческите събития.
Други вярват, че съдбата на отделната личностна народите и на човечеството е определена предварително и не може по никакъв начин да се промени, но съдбата на човека е от Господа (Пр. 29:26). Те също вярват, че съдбите ни никак не зависят от греховете ни.
„Съдбите Господни са истина – всички са праведни (Пс. Трети учат и проповядват, че съдбата ни зависи от кармата – натру- velev_zabludi.indd 298 19.12.2009 г. 17:21:36