Омощия, включително и нормативни на своя заместник – министър

Изтегляне 2.9 Mb.

страница	66/68
Дата	25.03.2023
Размер	2.9 Mb.
	#117030

1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68

ГП лекции

Проф. Апостолов казва, че в състава на притезанието на кредитора се включват не само притезателните, но и всички други потестативни права. Но не може едно право да дава едновременно и правото да се изисква, и правото да се погасява това право.
Доц. Русчев счита, че потестативните права не се погасяват по давност, ако това не е изрично казано в закона (както е в 32 и 87 ЗЗД). Тези случаи на погасяване на потестативните права са изключения – при развалянето на договора по 87 ЗЗД погасителната давност започва да тече от момента, в който субективното право може да се упражни, а при унищожаването на сделката (32 ЗЗД) началният момент на погасителната давност е различна, тъй като различни са и основанията за унищожаване на сделката: правото да се иска унищожаването на една сделка се погасява с тригодишна давност, като началото на давността е от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, вдигнато е запрещението, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи – от деня на сключване на сделката.^{^dxvii}
Друг начален момент за упражняването на права, които са дадени на кредитора е хипотезата, когато на кредитора са престирани вещи с недостатъци (197, ал. 3 ЗЗД) – началото на давността е от деня на предаването на вещта с недостатъци.

ІІ.Правоприемство при погасителната давност

Цесията на едно вземане не води до погасяването на вземането по давност. 99 ЗЗД казва, че прехвърленото вземане преминава върху новият кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително и с изтеклите лихви.^{^dxviii} Тук “другите принадлежности” включва и започналата да тече погасителна давност за вземането.

При новацията обаче е обратно – при новирането давността прекъсва и започва да тече нова погасителна давност.
При частното правоприемство, каквото е цесията, теклата до момента давност продължава да тече и срещу праводателя, и срещу правоприемника, т.е. ако при праводателя са изтекли три години от давността, а при правоприемника – две години, общата погасителна давност е изтекла и за длъжника възниква правото да откаже изпълнение на задължението си.
Въпр. 61 § 15. Спиране и прекъсване на давностните срокове – основания и действие. Прилагане на погасителната давност

Нормално е например, с изтичането на пет години, от момента, в който е започнала да тече, общата погасителна давност да изтече, т.е. и вземането на кредитора да се погаси. Това обаче ще стане, ако не са настъпили някакви обстоятелства, които да са спрели или да са прекратили давността.

І.Спиране на давността

Кредиторът може да е бил лишен от възможността да си иска вземането, поради което този срок докато трае това обстоятелство не се зачита действие на срока, а с отпадането на това обстоятелство срокът отново продължава да тече. Давността изтича, като се сумира срока от преди настъпването на обстоятелството, спряло давността и срока, продължил да тече след отпадането на обстоятелството.

Спирането на давността предполага едно възникването на определено събитие, до началото на което давността е текла и след преустановяването на което, давността продължава да тече. Т.е. това е обстоятелство, визирано в закона, което спира действието на давността, след изчезването на което давността продължава да тече.
Основанията за спиране на погасителната давност са уредени в 115 ЗЗД:^{^dxix}
1.Давността не тече между родители и деца, до изтичането на родителските права.
2.Давност не тече между намиращи се под настойничество/попечителство лица и техните настойници/попечители, докато трае настойничеството/попечителството.
3.Давност не тече между съпрузи (докато трае брака).
4.Давност не тече за вземанията на юридическите лица срещу техните управители (напр. за деликт), докато последните са на служба.
5.Давност не тече за вземания на лица, чието имущество по закон или по решение на съда се намира под управление, срещу управителя, докато трае управлението – напр. вземанията на лица, за чието имущество е назначен временен управител.
6.Давност не тече за вземанията на ненавършили пълнолетие и поставените под запрещение лица, за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител – през това време и до изтичането на шест месеца след това давността спира.
7. Давността не тече, докато трае съдебният процес относно вземането – т.е. това означава, че от момента, от който е подаден иска, до момента на решението на съда давността се спира.
8. В 115, ал. 2 е казано, че, ако давностният срок изтича по времето, когато кредиторът или длъжника са военно мобилизирани, до изтичането на мобилизацията + още шест месеца давността за съответното вземане спира да тече.

ІІ.Прекъсване на давността

Прекъсването на давността представлява едно по-радикално действащо върху погасителната давност обстоятелство.
Тук, според 117, ЗЗД, правното значение на погасителния срок се заличава и започва да тече нова давност, а, ако прекратяването е установено със съдебно решение, започва да тече нова петгодишна давност.^{^dxx}
Прекратяването има предвид такива юридически факти, действия, които показват, че кредиторът е предприел активни действия за събирането на вземанията си.
Основанията за прекратяването на погасителната давност са уредени в 116 ЗЗД^{^dxxi} и са следните:
1.Давността се прекъсва с признаването на вземането от длъжника – когато длъжникът признае вземането на кредитора, това означава, че той прави отказ от възможността, която му се дава в резултат на изтекла погасителна давност, да откаже изпълнението на задължението си.
Признаването на вземането на кредитора става изрично (когато длъжникът директно изпълни задължението си или като признае дълга си, но иска отсрочка, разсрочване, опрощаване на задължението си и т.н.) или чрез конклудентни действия (напр. като длъжникът си плати лихвите).
2.Давността се прекъсва с предявяването на иск/възражение от страна на кредитора срещу длъжника – става въпрос за иск на кредитора срещу длъжника, който трябва да има за предмет вземането, което ще се погаси. Този иск може да е всякакъв (първоначален или последващ). Прекъсването на давността важи само тогава, когато искът на кредитора е уважен от съда. В противен случай (ако искът бъде отхвърлен) ще има само спиране на давността.
3.Давността се прекратява и с предприемане на действия за принудително изпълнение – в този случай се прекратява изпълнителната давност (напр. при вадене на изпълнителен лист).

ІІІ.Прилагане на погасителната давност

Съгласно 120 ЗЗД погасителната давност не настъпва служебно, от което следва, че само по искане на длъжника съдът може да постанови погасяване на вземането на кредитора.

Чл. 26. (2) Със заповед министърът делегира правомощия на своите заместници и определя техните функции.

Институт – съвкупност от правни норми, уреждащи определен кръг отношения.

Следователно под предмет на регулиране първото становище схваща, че това е човешкото поведение и обществените отношения, които възникват от него, а от друга страна се говори за предмет на уреждане, включващ субективните права и задължения. Според второто становище предмет на уреждане са правоотношенията.
Така е според доц. Иван Русчев. На противоположната позиция застава проф. Мария Павлова.
Процесуалните норми имат служебен характер – съдържат норми относно норми.
Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Чл. 85. Когато длъжникът е в забава, той дължи обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която преди това не би отговарял, освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение.
Чл. 77. При изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка.
Ако за вземането е бил издаден особен документ от длъжника, той може да поиска връщането му.
Ако документът се отнася и до други права на кредитора или ако длъжникът е изпълнил задължението си само отчасти , кредиторът е длъжен да отбележи върху документа полученото изпълнение и да даде разписка на длъжника.
Ако документът е изгубен, в издадената разписка кредиторът е длъжен да отбележи и това обстоятелство.
Чл. 99. Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Чл. 205. При продажба на движими вещи на изплащане продавачът може да запази собствеността на продадената вещ, докато получи последната вноска, но в такъв случай рискът преминава върху купувача от предаването.
Това условие може да се противопостави на кредиторите на купувача, ако е уговорено писмено и документът има достоверна дата.

Чл. 64. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

(2) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
(3) Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
(4)(Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
(5)(Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Когато делото е решено в полза на държавно учреждение, осъденото лице е длъжно да му заплати всички задължителни за отделните граждани такси и разноски. В полза на държавните учреждения и предприятия, кооперации и други обществени организации се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защищавани от юрисконсулт.
Чл. 65. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г. и ДВ, бр. 28 от 1983 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Страната, която причини отлагане на делото или отменяне на решението чрез предявяване на искания, посочване на факти или доказателства, които е могла да заяви или посочи своевременно, понася независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, съответно по обжалване на решението и по събиране на новите или повторното събиране на събраните вече доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на 1/3 от първоначално платената, но не по-малко от 20 лв.
(2) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Чл. 66. При спогодба разноските остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Чл. 67. Третото лице-помагач нито дължи, нито му се присъждат разноски
Чл. 68. Когато в делото участвува като страна прокурорът, следуемите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея
Чл. 69. Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите:
а) когато делото се прекрати съгласно чл. 330 и
б) когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

Чл. 46. (2) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта и на правилата на социалистическия морал. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Народна република България и правилата на социалистическия морал.

Чл. 57. (2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.

Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.

Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Чл. 44. Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Чл. 26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от законна форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.).
(Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
Чл. 94. Недействителни са уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност.
Чл. 226. Обещанието за дарение не произвежда действие.
Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.
(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.

Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.

Чл. 20. При тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.

Чл. 56. Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.

Чл. 57. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването.

Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете.

Чл. 58. Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е отишло в негова полза.

Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

Чл. 18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

Напр., ако един договор е унищожен при крайна нужда, то прекратяването на правоотношението настъпва с обратна сила. С унищожаването на сделката, която съществува между купувача и продавача, това действие е с обратна сила. Ако купувачът я препродаде на трето лице, с отпадането на правата на купувача, отпадат и правата на третото лице. В определени случаи това е така и при 88, 227, ал. 5 ЗЗД, 17, ал. 2 ЗЗД; В определени случаи, ако третите лица са добросъвестни, правата им се запазват като изключение от принципа за обратната сила.

Чл. 21. Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи.

Трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълняването на договора, дължат обезщетение.
Чл. 82. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Чл. 25. Действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то.
Сбъдването на условието има обратно действие.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.

Чл. 63. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.
Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които законът изисква друга грижа.

Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.

Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.

Чл. 2. (1) Нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията, от закон или от указ.

Чл. 2. (2) Компетентността да се издават нормативни актове не може да се прехвърля.

Чл. 6. Министерският съвет издава постановления:
1) когато приема правилници, наредби или инструкции;
2) когато урежда съобразно законите и указите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.) Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.

Чл. 5. Българските стандарти се прилагат доброволно.

Чл. 10. (3) Националните класификации и номенклатури и правилниците за тяхното прилагане, както и статистическите стандарти се обнародват в "Държавен вестник" в срок до 30 дни от тяхното приемане или изменяне.

Чл. 6. (1) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Министерският съвет утвърждава национални счетоводни стандарти и национален сметкоплан, съобразени с международните счетоводни стандарти и настоящия закон, които са задължителни за предприятията.

Чл. 1. (2) При плащания между местните и чуждестранните лица извън страната, когато в тази наредба не е предвидено друго, българските банки прилагат Еднообразните правила на Международната търговска камара в Париж и обичайните правила на банковата практика.

Чл. 288. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) За неуредените с този закон положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него - търговските обичаи. При различия в търговските обичаи се прилагат обичаите по местоизпълнението.

Чл. 494. (2) Курсът на чуждестранната валута се определя според търговските обичаи в мястото на плащането. Издателят обаче може да определи в менителницата курса, по който сумата трябва да се изчисли.
Чл. 299. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато страните са предвидили трето лице да определи отделни уговорки, те стават задължителни за страните само ако третото лице ги е определило в съответствие с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.
(2) Ако третото лице не извърши определянето или го извърши в несъответствие с ал. 1, всяка от страните може да поиска определянето да се извърши от съда.
Чл. 300. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато страните уговорят при настъпване на определени обстоятелства да допълнят договора и при тяхното настъпване не могат да постигнат съгласие, всяка от тях може да поиска от съда той да направи това. При постановяване на решението съдът се съобразява с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.

154. Ако договорът или разпоредби и обичаи, действуващи в пристанището, не предвиждат друго, разноските по снемането на товара от кораба върху кея или мястото по протежение на борда са за сметка на превозвача, а всички други разходи за вдигане на товара и за предаването му на получателя или на съхранение са за сметка на получателя.

Чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.
Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
Предварителният отказ от този иск е нищожен.
Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.

Чл. 60. Окръжният съд ръководи и контролира дейността на районните съдилища от неговия съдебен район, като:

1. осъществява общо организационно ръководство за усъвършенстване на дейността им;
2. (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) извършва периодично ревизии на тяхната работа, включително на съдия-изпълнителите и на съдиите по вписванията;
3. анализира и обобщава своята и на районните съдилища съдебна практика;
4. организира повишаването на квалификацията на съдиите.

Чл. 41. При противоречива съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния административен съд могат да бъдат издавани тълкувателни постановления, приети на съвместни заседания на пленумите им.

(2) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта и на правилата на социалистическия морал. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Народна република България и правилата на социалистическия морал.
(3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея.

Чл. 52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Чл. 130. Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице.
Чл. 11. (1) Отменяване на закон и неговото заменяване с нов, който се отнася до същата материя, се допуска само ако промените са многобройни и важни.
(2) Когато е дадена обща уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонения от нея само ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени от него.
(3) Нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт.
Чл. 12. Актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден.

Чл. 5. (3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.

§ 1. Настоящият закон влиза в сила един месец след обнародването му и отменя:

1. Закона за имуществата, собствеността и сервитутите.
2. Закона за привилегиите и ипотеките.
3. Закона за държавните имоти.
4. Закона за етажната собственост.
5. Закона за жилищното строителство и стопанисване на жилищния фонд.
6. Закона за уреждане собствеността и залога на земеделски и превозни машини със значителна стойност.
7. Закона за давността.
8. Закона против спекулата с недвижими имоти.
9. Чл. 974 от Закона за гражданското съдопроизводство.

Чл. 11. (3) Нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт.

§ 3. (1) Разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията.

(2) В едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила Народното събрание отменя тези разпоредби на заварените закони, които не са отменени по силата на непосредственото действие по чл. 5, ал. 2 на Конституцията.
(3) Народното събрание в срок от три години приема законите, които изрично са посочени в Конституцията.

Чл. 151. 2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.

Чл. 14. (1) Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба.

(2) Обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.

Така например, ако един договор, който е сключен при действието на стария закон, а влиза в сила нов граждански закон, той заварва висящо правоотношение.

Например при започнала да тече, но неизтекла давност, новият граждански закон запазва действието на стария, докато юридическите факти, настъпили преди влизането му в сила, не доведат до край действието си.

§ 7. Правилата за продължителността на давността и другите срокове, предвидени в настоящия закон, не могат да се прилагат към давностите и сроковете, които са започнали да текат при действието на стария закон, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от оня, който е предвиден в настоящия закон.

§ 4. Относно придобивната давност, започнала да тече при действието на отменения закон за давността, се прилагат разпоредбите на настоящия закон, ако за завършване на давността по отменения закон е нужен по-дълъг срок от предвидения в настоящия закон.

§ 152. (1) Влезлите в сила решения, сроковете за преглед и отмяна на които не са изтекли до влизането в сила на закона, подлежат на преглед по реда на надзора и на отмяна по досегашния ред.

(2) Подлежат на преглед по реда на надзора по досегашния ред и решенията, постановени по дела, разглеждането на които е завършило до влизането в сила на закона, но съдът не се е произнесъл по тях, както и тези, по които решението е отменено и е даден ход за постановяване на ново решение по чл. 208, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, отменен след влизането в сила на закона.
Чл. 286. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.

Чл. 110. Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.

Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи.

Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които законът изисква друга грижа.
Чл. 244. Заемателят е длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин, като предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещи.
Той може да използува заетата вещ само съобразно договора, а когато ползуването не е уговорено - съобразно нейното предназначение, и не може да отстъпва другиму ползуването от вещта.
При неизпълнение на тези задължения заемателят дължи обезщетение и за вредите, настъпили поради причини, за които той не отговаря, освен ако докаже, че те биха засегнали вещта и при неговата изправност.
Ако вещта е дадена в заем на няколко лица - те отговарят солидарно.
Чл. 255. Ако не е бил уговорен срок за пазене на вещта, влогоприемателят може да се освободи от задълженията си по влога, като предизвести влогодателя и му даде достатъчен срок, за да си вземе вещта.
Ако до изтичане на определения в договора или в предизвестието срок влогодателят не вземе вещта, влогоприемателят отговаря след изтичане на срока само при умисъл и груба небрежност и може да поиска от районния съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан. От получената цена се заплащат вземанията на влогоприемателя, а остатъкът се влага в банка на името на влогодателя.

Чл. 63. Собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката.

Също така собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.
Собственост върху постройка, отделно от земята под нея, може да се създаде и чрез доброволна делба.
Чл. 113. Недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла.
Чл. 115. Давност не тече:
а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;
б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството;
в) между съпрузи;
г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението;
д) за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба;
е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността;
ж) докато трае съдебният процес относно вземането.
Ако давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.

Чл. 116. Давността се прекъсва:
а) с признаване на вземането от длъжника;
б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Чл. 117. От прекъсването на давността почва да тече нова давност.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Чл. 120. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 1977 г. и бр. 30 от 1990 г.) Давността не се прилага служебно.

Чл. 187. Продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ. Вещта се предава в състояние, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете от тогава.

Чл. 200. Купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта.
Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва.
Ако продадената вещ дава плодове или други доходи, купувачът дължи лихви върху цената от деня на предаването на вещта, макар цената да не е още изискуема.

Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Чл. 185. Не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице:
а) лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества - относно същите тия имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават, и
б) (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) съдиите, прокурорите, съдебните изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право.

Чл. 31. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.

Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.

Чл. 92. (2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.

Чл. 13. Предложителят е обвързан с предложението до изтичането на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането.
Ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението.
При липса на срок за приемане, предложението, направено на присъствуващ, губи силата си, ако той не го приеме незабавно, а предложението, отправено до неприсъствуващ, губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането.
Приемането няма сила, ако съобщението за оттеглянето му стигне у предложителя преди или най-късно едновременно с него.
Ако от късно пристигналото приемане на предложението се вижда, че е било изпратено навреме, договорът се счита сключен, освен ако предложителят незабавно извести другата страна, че счита приемането за закъсняло.

Чл. 294. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго.

(2) Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.

Чл. 5. (1) Децата на починалия наследяват по равни части.

(2) Като деца на наследодателя се смятат и осиновените от него.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) При осиновяване по чл. 62 от Семейния кодекс осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиновителя.
Чл. 9. (1) Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) Когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството в първия случай и половината във втория.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) Ако няма други наследници по предходната алинея, съпругът получава цялото наследство.

Чл. 368. Публичното обещание за награда за извършване на определена работа, дадено в писмена форма или обявено чрез печата или по друг начин, задължава обещателя да заплати наградата.

Чл. 127. Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.

Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил.
В случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди.

Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собствеността принадлежи на държавата, на общините, на кооперациите и други юридически лица и на граждани.

(Изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Всички видове собственост се ползуват с еднакви възможности за развитие и закрила.

Чл. 109. Задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно.

Чл. 2. (2) До доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен.

Чл. 46. (1) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт, на основните начала на правото на Народна република България и на правилата на социалистическия морал.
(2) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта и на правилата на социалистическия морал. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Народна република България и правилата на социалистическия морал.
(3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея.

Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.

Чл. 57. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването.

Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

Чл. 27. Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.

Чл. 26. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от законна форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.

Чл. 42. (1) Несъответствието между обнародвания текст и изпратения за обнародване препис се поправя по реда на обнародването.

(2) Несъответствието между изпратения за обнародване и обнародван текст и удостоверения или приетия се установява от органа, който го е удостоверил, и се поправя по реда на обнародването.
Чл. 43. (1) Поправката се извършва незабавно, след като бъде установено несъответствието.
(2) Текстът на поправката трябва да бъде формулиран така, че да сочи ясно и точно несъответствието, както и правилния текст.
Чл. 44. Поправката влиза в сила по същия ред и в същия срок, които важат за поправения нормативен акт. Този срок е винаги тридневен, ако срокът за влизане в сила на нормативния акт е по-дълъг.
Чл. 45. (1) Действията на гражданите или на юридическите лица, извършени съобразно обнародвания текст до влизане в сила на неговата поправка, се считат правомерни, съответно действителни, освен ако грешката е очевидна.
(2) След влизане на поправката в сила, актовете на държавни органи, основани на погрешния текст, подлежат на отменяване по предвидения от закона ред, ако с оглед на правилния текст са незаконосъобразни. Това правило не се прилага, ако отменяването би довело до отговорност, несъвместима с предходната алинея, или до накърняване на права, придобити съобразно с нея.

Чл. 195. В случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл. 193, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.

Чл. 195. (3) При продажбите на родово определени вещи купувачът може или да упражни правата по първата алинея, или да иска предаване на вещи без недостатъци, както и обезщетение за вредите и в двата случая.

Чл. 195. (2) Той може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията.

Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.

Чл. 57. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването.

Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

Чл. 223. Правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната, като всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.

Чл. 46. (2) При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди.

Чл. 113. Недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла

Чл. 94. Недействителни са уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност.

Чл. 92. Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.

Чл. 97. Когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част, при задължение да обезщети нейния собственик.

Чл. 98. Принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.

Чл. 69. Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок

Падеж – това е денят, в който едно право на вземане трябва да бъде изпълнено от длъжника, като то се установява по два начина – с предварително уговорен срок или без да е уговорен никакъв срок.

Чл. 22. Може да се договаря и в полза на трето лице. Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползува от нея. Уговарящият може да си запази правото да отмени тая уговорка или да замени третото лице.

Чл. 118. Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.

Погасителна давност – това е един определен срок, през който кредиторът бездейства и след като изтече, длъжника не е длъжен да изпълни задължението си.

Чл. 66. Собственикът на постройката може да я продаде на трето лице при съответно приложение разпоредбите на чл. 33.
(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго.
(Ал. 3, нова - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Предмет на правото на строеж може да бъде и строеж под повърхността на земята.
(Ал. 4, нова - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Право на надстрояване и право на пристрояване се учредява за надстрояване, съответно пристрояване на съществуваща сграда.
Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право

Чл. 61. Собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползуване, ако ползувателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта.

Чл. 56. Правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено.

Ползувателят не може да отчуждава своето право.

Чл. 119. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

Чл. 237. (Ал. 1, доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) При прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър.

Договорът за наем,сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна дата и наемателят е във владение на имота, договорът е задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок.
Наемодателят дължи обезщетение на наемателя, ако последният бъде лишен от ползуването на наетия имот преди изтичане на наемния срок поради прехвърляне на имота.

Чл. 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.
Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.

Чл. 307. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

Чл. 92. 2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.

Чл. 294. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго.

(2) Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.

Чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:

Чл. 32. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта.

Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на договора.
Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла.

Чл. 87. Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.

Чл. 89. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.

Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 1977 г., бр. 45 от 1984 г.) Строежи в съсобствен парцел, който е предназначен за малкоетажно или средноетажно жилищно или за вилно застрояване, могат да се разрешават по искане на един или повече от съсобствениците, без съгласие на останалите въз основа на архитектурен проект за цялостно застрояване на парцела, по който всеки от съсобствениците да може да получи отделна жилищна сграда, отделно жилище в една сграда, съответно отделна вилна сграда или отделно вилно жилище. След извършване на строежа частите на съсобствениците върху парцела се определят съобразно стойността на получения имот.

Той може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията.
При продажбите на родово определени вещи купувачът може или да упражни правата по първата алинея, или да иска предаване на вещи без недостатъци, както и обезщетение за вредите и в двата случая.

Чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:

Чл. 292. Ако довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя.

Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.
Когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите.

Чл. 90. Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.

Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение.

Чл. 91. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.

Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.
Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ.
(Ал. 6, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

Чл. 110. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ N 48 от 3.IV.1961 г., ОСГК на ВС

ДОБРОСЪВЕСТНИЯТ ВЛАДЕЛЕЦ-ПОДОБРИТЕЛ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ, МОЖЕ ДА УПРАЖНИ ПРАВОТО СИ НА ЗАДЪРЖАНЕ НЕ САМО СРЕЩУ СОБСТВЕНИКА НА ИМОТА, КОЙТО Е БИЛ ТАКЪВ ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПОДОБРЕНИЯТА, НО И СРЕЩУ КУПУВАЧА, КОЙТО Е ПРИДОБИЛ СОБСТВЕНОСТТА НА СЪЩИЯ ИМОТ СЛЕД ИЗВЪРШВАНЕ НА ПОДОБРЕНИЯТА, АКО ПОСЛЕДНИЯТ Е НЕДОБРОСЪВЕСТЕН.
ПРАВОТО НА ЗАДЪРЖАНЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ УПРАЖНИ СПРЯМО ДОБРОСЪВЕСТНИЯ КУПУВАЧ-ПРИОБРЕТАТЕЛ НА ИМОТА.
Чл.72 ЗС.

докладчик - Александър Котев.

Председателят на Върховния съд е направил предложение за издаване тълкувателно решение по въпроса: може ли добросъвестният владелец-подобрител на недвижим имот, да упражни правото на задържане за вземанията си от извършени подобрения и срещу третото лице-купувач на имота, което е купило същия, след като подобренията са били вече направени.
За да се произнесе по поставения въпрос, Върховният съд, ОСГК, взе предвид:
Чл.72 ЗС гласи: "Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение.
Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта. До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта."
В текста не е ясно изразено срещу кой собственик може да се упражни правото на задържане - дали само спрямо онзи, който е бил такъв по време на извършване на подобренията, или и срещу лицето, което е купило имота и предявява ревандикационен иск.
Няма спор в литературата и съдебната практика, че правото на задържане може да се упражни спрямо всеки универсален правоприемник на имота, в който са направени подобренията. Безспорно е също, че правото на задържане не е вещно право.
За да се докаже това, достатъчно е да се приведе само аргументът, че ако владелецът напусне имота, правото на задържане отпада, т.е. със загубване на владението правото на задържане се погасява.
Не може следователно да се приеме за правилно становище, че то безусловно следва имота и че може да се упражни срещу всеки собственик, който е придобил имота след извършване на подобренията, включително и срещу купувача.
Такова едно разбиране би могло да се поддържа само ако се приеме, че правото на задържане е вещно право. Но то, както вече се каза, не е такова.
От друга страна, неоправдано и несправедливо би било да се отрече правото на задържане в полза на добросъвестния подобрител срещу недобросъвестния купувач на подобрения имот, т.е. този, който е знаел, че подобренията са извършени от друго лице, а не от собственика.
В този случай купувачът действа недобросъвестно и поведението му е противно на морала. При изтъкнатата непълнота и неяснота на текста на чл.72 ЗС и на основание разпоредбата на чл.2 ЗЗД(1) следва да се приеме, че е обществено оправдано и е справедливо срещу такъв приобретател добросъвестният подобрител да може да упражни правото на задържане до заплащане стойността на подобренията.
Понеже добросъвестността се предполага, то при тази хипотеза в тежест на упражняващия правото на задържане е да докаже, че приобретателят е бил недобросъвестен при придобиване на имота.
Няма законно основание нито от гледището на чл.72 ЗС, нито от гледището на чл.2 ЗЗД да се признае правото на задържане и срещу добросъвестния купувач на имота, т.е. този, който не е знаел, че подобренията в същия са извършени не от собственика, а от владеллеца на имота.

1 Чл.2 ЗЗД е отменен с & 4 от Закона за нормативните актове (срв. чл.46 ЗНА).

Чл. 134. Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.

Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът.
Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете.

Чл. 73. Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника.

Чл. 79. Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

Чл. 30. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица - държавата, общините и други юридически или физически лица.

Частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.
Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

Чл. 32. Общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.

Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.

Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.

Чл. 34. Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.
Искът за делба не се погасява с давност.

Чл. 136. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания:

1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски;
2. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.) вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство;
3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти;
4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;
5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка;
6. вземанията на държавата, освен тия за глоби;
7. (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)
8. (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Вземанията по т. 5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника.
Вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно.
Освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда.

Чл. 722. (1) При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред:

1. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) вземания, обезпечени със залог или ипотека - от получената сума при реализацията на обезпечението;
2. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържания имот;
3. разноски по несъстоятелността;
4. вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
5. издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;
6. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
(точка 7 - отм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.)
7. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа, произтичащи от продължаване дейността на длъжника;
8. (предишна т. 9, изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
9. (нова - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 1;
10. (нова - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 2;
11. (нова - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 3.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Когато паричните средства са недостатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по ал. 1, т. 3 - 11, те се разпределят между кредиторите от реда по съразмерност.

Чл. 88. Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.

Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.

Чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:

Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.
Чл. 193. Продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление.
Продавачът не отговаря за недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата.
Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка. Съглашението за освобождаване от отговорност е недействително.
Чл. 195. В случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл. 193, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.
Той може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията.
При продажбите на родово определени вещи купувачът може или да упражни правата по първата алинея, или да иска предаване на вещи без недостатъци, както и обезщетение за вредите и в двата случая.

Чл. 57. Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете.

Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.

Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.

(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.
Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.

Чл. 22. (1) При последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за защитените със закон територии и обекти и за обществения ред страните могат да променят клаузите на договора, както и да го прекратят предсрочно по взаимно съгласие или едностранно.

Чл. 51. Когато за извършването на работи в един недвижим имот е необходимо да се влезе в друг имот, собственикът на този имот е длъжен да даде достъп за това.

Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1974 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 33 от 1996 г.) Не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе.

Чл. 53. Ограниченията на собствеността с оглед на благоустройствени и здравни цели се уреждат с отделни закони.

Чл. 289. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна.

Чл. 108. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Чл. 109. Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Чл. 237. (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Подлежат на принудително изпълнение:

а) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 60 от 1988 г., бр. 93 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, съдебно-спогодителните протоколи и решенията, по които е допуснато предварително изпълнение, а така също и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;
б) решенията на чуждестранните съдилища, на които е допуснато изпълнение от български съд;
в) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси и държавните учреждения, ако задължението не е изпълнено след писмена покана в 7-дневен срок;
г) постановленията на административните органи, по които допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
д) (доп. - ДВ, бр. 31 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) записите на заповед, менителниците и приравнените на тях други ценни книжа на заповед, както и облигации и купони за лихви по тях;
е) нотариалните актове относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване владението на определени вещи;
ж) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) спогодби и други договори с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи, и;
з) (Предишна б. "ж" - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) други документи, въз основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист.
и) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) влезлите в сила актове за установяване на публични вземания и на частни държавни и общински вземания, когато изпълнението им става по реда на този кодекс.

Чл. 46. При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.

При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди.

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

Чл. 13. (1) Чл. 13. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.

(2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.
(2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.

Чл. 100. (Предишен текст на чл. 100, доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър.

(Нова - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Заявлението за отказ от правото на собственост по ал.1 може да се оттегли до вписването на отказа в имотния регистър.

Чл. 4. (2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
1. Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения.

Чл. 2. (1) Не може да наследява нито по закон, нито по завещание:

б) който е роден неспособен да живее.

Чл. 2. (2) До доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен.

Чл. 2. (1) Не може да наследява нито по закон, нито по завещание:

а) който не е заченат при откриване на наследството

Чл. 37. (1) Наказанията са:

6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;
7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
8. лишаване от право на местоживеене в определено населено място;

Чл. 237. (1) Членовете на съветите имат еднакви права и задължения независимо от:

1. вътрешното разпределение на функциите между членовете на съвета;
2. (доп. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) разпоредбите, с които се предоставя право на управление и представителство на изпълнителните членове.
(2) Членовете на съветите са длъжни да изпълняват задълженията си в интерес на дружеството и да пазят тайните на дружеството и след като престанат да бъдат членове на съответния съвет.
(3) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Председателят на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите, сключва договорите за възлагане на управлението и представителството на изпълнителните членове.

Чл. 9. (1) Членовете на управителния съвет или на съвета на директорите трябва да:

1. имат висше икономическо или юридическо образование;
2. притежават квалификация и професионален опит в банковото дело;
3. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
4. не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. не са били през последните 5 години, предхождащи датата на решението за обявяване на банка в несъстоятелност, членове на неин управителен или контролен орган;
6. не са лишени или лишавани от право да заемат материалноотговорна длъжност;
7. не са съпрузи или роднини до трета степен включително по права или по съребрена линия помежду си или на друг член на управителен или контролен орган на банката.
(2) Наличието на необходимата квалификация и професионален опит по ал. 1, т. 2 се удостоверява със сертификат, издаден от Централната банка. Условията и редът за издаването и отнемането на сертификат се определят с наредба. Отказът за издаването и отнемането на сертификат не подлежи на обжалване по съдебен ред.
(3) Обстоятелствата по ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7 се установяват с декларация.
(4) Лице, което не отговаря на посочените изисквания в ал. 1, а за управляващите банката - и в чл. 8, ал. 1, се отстранява от Централната банка, ако не бъде освободено от съответния орган в посочения от нея срок.

Чл. 73. (3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3.

Чл. 2. (1) Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин.

(2) Чужденец е и лице без гражданство, което не се счита за гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство и притежава официален документ, удостоверяващ това му качество.

Чл. 3. (1) Чужденците в Република България имат всички права и задължения според българските закони и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.

Чл. 22. (1) Чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си.

(2) При определени със закон условия чужденците и чуждестранните юридически лица могат да придобиват право на ползване, право на строеж и други вещни права.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Чужденци и чуждестранни юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя в страната.

Чл. 3. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992г., бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Чужди държави и чуждестранни юридически лица не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи.

Чл. 3. (4) (Изм. - ДВ , бр. 28 от 1992г.) Чужди граждани могат да придобиват земеделска земя само чрез наследяване по закон. Те са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството да я прехвърлят на лицата по ал. 1.

Чл. 22. (2) При определени със закон условия чужденците и чуждестранните юридически лица могат да придобиват право на ползване, право на строеж и други вещни права.

Чл. 3. (5) (Изм. - ДВ ,бр. 28 от 1992 г.) Чуждестранни юридически лица и чужди граждани могат да придобиват право на ползуване на земеделска земя или други ограничени вещни права върху земя при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 29. (Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 59 от 2000 г.) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната, освен ако със закон е установено друго.

Чл. 29. Чужда държава или междуправителствена организация може да придобива право на собственост върху земя, сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната въз основа на международен договор, със закон или акт на Министерския съвет.
1. Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения.
2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.

3. Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни.

Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители - родители или настойници.

4. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.

Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.

5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.

Чл. 37. (1) Наказанията са:

3. Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни.

Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители - родители или настойници.

4. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.

Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4,ал 2.
Чл. 73. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес.
(2) Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза.
(3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3.

Чл. 47. Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него.

Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Чл. 46. При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.

При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди.

За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.

Чл. 48. Родителите и осиновителите, които упражняват родителски права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.

Настойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово настойничество и живее при него.
Тия лица не отговарят , ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.

Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Чл. 50. За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.

Чл. 51. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.

Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.

Чл. 52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Чл. 53. Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.

Чл. 54. Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 7/1959 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ

За обобщаване практиката на Върховния съд по някои въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане (чл. 45-50 ЗЗД)
Затова и на основание чл. 17 от Закона за устройството на съдили-щата Пленумът на Върховния съд
ПОСТАНОВИ:
1. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 и 50 ЗЗД.
2. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се по-ражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Вината се предполага до до-казване на противното.
3. Родителите, осиновителите, настойниците п другите лица, които са задължени да упражняват надзор над неспособни да разбират или ръководят постъпките си, отговарят лично за причинените от неспособните вреди. Те нямат право на регресен иск против неспособния за онова, което са заплатили на увредения.
4. Малолетните са неспособни по смисъла на чл. 47 ЗЗД и не отговарят за непозволено увреждане. Непълнолетните отговарят за непозволено увреждане, освен когато се окаже, че не разбират свойството и значението на онова, което извършват, или не могат да ръководят постъпките си.
5. Лицето, което е причинило вреди другиму при крайна необходимост, дължи обезщетение за тях, макар и деянието му да не е обществено опасно (чл. 46, ал. II ЗЗД и чл. 6 НК). (1)
6. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицето, и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
7. Държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
8. Присъдата на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна и за гражданския съд, който разглежда иска по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на вредите от същото деяние.
9. Отговорният по чл. 49 ЗЗД не може да бъде осъден да заплати на увредения обезщетение, по-голямо от онова, за което е осъден причинителят на вредите. Той може да възразява, че действителният размер на вредите е по-малък от онзи за който е осъден причинителят, освен, когато размерът на вредите е елемент от фактическия състав на престъплението, за което е осъден причинителят.
10. Собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата, се освобождава от отговорност за причинените от нея вреди, когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителната вина на пострадалия. Собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата, не, отговарят за вреди, причинени с нея по изключителна вина на трето лице. Лицето, под чийто надзор се намира вещта, не може да противопостави на увредения възражението, че вредата е резултат на недостатъци на вещта, за които ,отговаря собственикът.
11. Работниците, служителите и членовете на ТКЗС и ТПК не отговарят по чл. 50 ЗЗД за вреди, причинени от вещи които са им били поверени във връзка с възложената им работа.
12. Влязлата в сила присъда, с която подсъдимият е признат за виновен за злополуката, не е пречка той да възразява по предявения против него иск за обезщетение, че и пострадалият е допринесъл за злополуката, ако наказателният съд не се е произнесъл по този въпрос.
13. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост от съда, като се взема предвид характерът на деянието, степента на увреждането, степента на вината, последиците от деянието и всички други обстоятелства във връзка с разглеждания случай. (Отм. с постановление N 4/68 г.)
14. Когато предприятието, учреждението или организацията, при които е на работа причинителят на вредата, е заплатило по силата на чл. 49 ЗЗД обезщетение и е предявило иск по чл. 54 ЗЗД против виновния, по-следният може да възразява за наличността на вина и у други работници или служители на същото предприятие, учреждение или организация и да иска разпределяне на сумата по чл. 127 ЗЗД. Виновният за причиняването на вредата не може да прави такова възражение по предявения против него регресен иск, когато въпросът за неговата отговорност е разрешен с влязла в сила присъда или решение по гражданско дело, в което е участвувал той и отговорното по чл. 49 ЗЗД предприятие, учреждение или организация. (2)
15. При присъждането на обезщетение за имуществени вреди, понесени от трудова злополука, съдът е длъжен да приспадне от него полученото от пострадалия обезщетение по чл. 150 КТ. (3)
16. Когато от пострадалия или от наследниците му е направено искане за отпускане на пенсия за инвалидност поради злополука и е предявен пред съда иск за имуществени вреди, понесени в резултат на същата злополука, производството по заведеното пред съда гражданско дело следва да се спре на основание чл. 182, буква ,,г" ГПК.
17. Влязлото в сила решение на пенсионната комисия по искането на пострадалия или на наследниците му за отпускане на пенсия за инвалидност поради злополука е задължително само относно правото на пенсия и нейния размер за съда, който разглежда иска за обезщетение на понесените в резултат на същата злополука имуществени вреди. За изясняване на фактическите обстоятелства във връзка с този иск съдът може да изиска и приложи към делото пенсионното производство, данните по което следва да преценява по правилата на ГПК.
18. Вземанията за обезщетение поради непозволено увреждане против бюджетни учреждения и бюджетни предприятия се погасяват с изтичането на тригодишната погасителна давност по чл. 42 от Закона за бюджета. (Отм. с постановление N 11/63 г.).

Отговорността за непозволено увреждане е предвидена от закона в за-щита на социалистическата и лична собственост, както и на другите права и интереси на гражданите, предприятията, учрежденията й обществените организации. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват социалистическата законност и да не увреждат противоправно пра-вата и интересите на другите граждани и на социалистическите организации. Разрешаването на споровете във връзка с отговорността за непозволено увреждане е важен дял от дейността на съдилищата. В отделни случаи съдилищата разрешават нееднакво тези спорове. Поради това се налага обобщаването на практиката на Върховния съд по някои въпроси във връзка с тази отговорност.

1 По Наказателния кодекс от 1968 г. съответства чл.13.
2 Срв. т.15 от постановление N 4/75 г., Пленум на Върховния съд.
3 Тексът е по КТ от 1951 г. Член 150 от този кодекс не е отменен с & 4 от КТ 86 г.

Чл. 12. (2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на председателя на районния съд по местожителството на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и са от различни райони, разрешението се дава от председателя на районния съд по местожителството на единия от встъпващите в брак по техен избор. Председателят изслушва непълнолетния, неговите родители или неговия попечител. Мнението на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.

Чл. 73. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес.

Чл. 73. (2) Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза.

Чл. 12. (1) Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години.

(2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на председателя на районния съд по местожителството на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и са от различни райони, разрешението се дава от председателя на районния съд по местожителството на единия от встъпващите в брак по техен избор. Председателят изслушва непълнолетния, неговите родители или неговия попечител. Мнението на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.
(3) Непълнолетният с встъпването в брак става дееспособен, но той може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съд по местоживеенето му.

Чл. 18. (1) При осиновяване собственото име на детето се определя от съда според желанието на осиновителите и детето, ако е навършило 14 години. При пълно осиновяване бащиното и фамилното име се определят според името на осиновителя по реда на този закон. При непълно осиновяване бащиното и фамилното име могат да се променят по решение на съда при желание на осиновителите и детето, ако е навършило 14 години.

(2) При прекратяване на осиновяването по съдебен ред на осиновеното лице се възстановява името преди осиновяването му. Със съгласието на осиновителя или при важни обстоятелства съдът може да постанови осиновеното лице да запази името, дадено при осиновяването.

Чл. 54. (1) За осиновяването е необходимо съгласието на:

1. осиновяващия;
2. родителите на осиновявания;
3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания;
4. осиновявания, ако е навършил четиринадесет години.
(2) Съгласието на лицата не се изисква, ако те са недееспособни или ако местожителството им е неизвестно.
(3) Когато детето е оставено за отглеждане в обществено заведение и родителите му предварително са дали съгласие за неговото осиновяване или са неизвестни, съгласие за осиновяването дава управителят на заведението.

Чл. 15. (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.

Чл. 7. (1) Кооперацията е открита за членуване на физически лица, които са навършили 16 години, не са поставени под пълно запрещение и са съгласни с устава є. Ненавършилите пълнолетие лица и поставените под ограничено запрещение могат да членуват в кооперация с предварително писмено съгласие на родител или попечител.

Чл. 301. (1) Минималната възраст за приемане на работа е 16 години. Забранява се приемането на работа на лица, ненавършили 16 години.

(2) По изключение могат да се приемат на работа и лица от 15 до 16 години за извършване на работи, които са леки и не са опасни или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По изключение на ученически длъжности в цирковете могат да се приемат момичета, навършили 14 години, и момчета, навършили 13 години, а за участие в снимане на филми, подготовка и изнасяне на театрални и други представления могат да се привличат и лица, ненавършили 15 години, при облекчени условия и в съответствие с изискванията за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие. Условията на труда в тези случаи се определят от Министерския съвет.

4. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.

Тълкувателно решение № 91 от 1. Х. 1974 г. по гр. д. № 63/74 г. на ОСГК

Предявяването на иска за собственост по чл. 108 ЗС относно вещ, обща на двамата съпрузи, е действие на обикновено управление и може да се извърши от всеки един от тях.
Когато обаче в хода на заведения процес се извършат действия на разпореждане с вещното право на собственост, като отказ от иска, спогодба и др. такива, или се обременява същото с други вещни тежести, налице е разпореждане с общата вещ по смисъла на чл. 13 СК(1). За тези действия, които излизат вън от пределите на обикновеното управление, е необходимо предварително дадено съгласие от другия съпруг за разпореждане с вещта или изрично пълномощно за извършване на тези действия.
Чл. 13, ал. 3 СК(2)
Чл. 108 ЗС

Съгласно чл. 13, ал. 3 СК съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или само от единия със съгласието на другия, а действия на обикновено управление могат да се извършват от всеки един от тях.

За отговора на поставения въпрос е от значение да се изясни съдържанието на понятието "акт на разпореждане" и "действия на обикновено управление", вложени в цитирания текст.
Семейният кодекс не дава определение на тези понятия. Съгласно чл. 101 от същия(3) по въпросите, по които този кодекс не съдържа разпоредби, се прилагат съответно правилата на гражданските закони. Последните съдържат редица текстове - чл. 47 ЗС, чл. 229, ал. II ЗЗД и др., които пряко не дават отговор, но смисълът и съдържанието на които определят и смисъла, съдържанието и обема на първите.
Изхождайки от това и от смисъла и съдържанието на чл. 13 СК, следва да се приеме, че разпореждането е такъв правен акт, с който носителят на едно вещно право внася някаква промяна в него, като го прехвърля, видоизменя, ограничава или прекратява. От друга страна, действия, които са насочени към запазване и поддържане на имуществото, събиране на доходи, използуване, изплащане на задължения, сключване на договори за наем до три години и др. такива са действия на обикновено управление.
Защитата на едно субективно право в гражданския процес се осъществява с редица поредни планомерни действия, които започват с предявяването на иска и завършват с постановяването на решението. Тези правни действия могат да бъдат както от материално правно естество, така и от процесуално правно такова. Когато такива правни действия водят до прехвърляне, изменение, ограничаване или прекратяване на вещното право, е налице разпореждане с недвижимите и движимите вещи и права върху вещи. Действия, които са насочени към запазване и охраняване на правата, са действия на обикновено управление.
Искът по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу трето лице което владее без основание. С този иск собственикът възвръща в свое владение онази вещ, която е излязла от неговата фактическа власт без основание. С оглед на този характер на ревандикационния иск и посочения критерий за актове на разпореждане и действия на обикновено управление следва да се приеме, че по начало с предявяването на този иск се цели запазването на правото на собственост в неговата цялост, а не погасяването на такова право или обременяването му с други вещни тежести. От тази гледна точка на поставения с предложението въпрос следва да се отговори, че предявяването на иска по чл. 108 ЗС е действие на обикновено управление. Когато обаче в хода на процеса се извършват действия, като отказ от иска, спогодба и др. такива, които водят до промяна - прехвърляне, видоизменяне, ограничаване или прекратяване на вещното право на собственост, налице е разпореждане по смисъла на закона. За такива действия, които излизат вън от пределите на обикновено управление, е необходимо предварително дадено съгласие от другия съпруг за разпореждане с вещта или изрично пълномощно за извършване на тези действия.

1 СК от 1968 г. е отменен със Семейния кодекс от 1985 г. (срв. чл.19 СК).

2 Срв.чл.22 СК
3 Срв. & 1 от Допълнителните разпоредби към Семейния кодекс.

4. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.

Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4,ал 2.
Чл. 275. (1) Поставяне едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близките роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това.
(2) По тези производства участието на прокурора е задължително.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако стане нужда, се довежда принудително. Когато лицето е в болнично заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебното заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние.
(4) Ако след разпита съдът намери за нужно, назначава му временен попечител, който да се грижи за личните му и имуществени интереси.
Чл. 277. (1) Производството по отменяването на запрещението е същото, както онова по допускането му.
(2)(Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничеството или от настойника.

Постановление № 5/1979 г. от 13 .II. 1980 г. на Пленума на ВС

По някои въпроси на производството за поставяне под запрещение
По изложените съображения на основание чл. 53, ал. 3 ЗУС Пленумът на Върховния съд на НРБ
ПОСТАНОВИ:
1. Обръща внимание на съдилищата да подобрят дейността си при разглеждане делата за поставяне под запрещение.
Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на болния от тези страдания да се грижи за своите работи.
2. Иск в производството по чл. 275, ал. II ГПК могат да предявят: съпругът на лицето, чието запрещение се иска; близките роднини; лицата, които имат правен интерес от запрещението, и прокурорът.
В производството за поставяне под запрещение същинско встъпване и привличане на трети лица е недопустимо.
Близки роднини и лица с правен интерес могат да встъпят в започнатото вече производство за поставяне на едно лице под запрещение само ако са налице две условия молителят да е от кръга на лицата, които са посочени в чл. 271, ал. II ГПК, а ако не е близък роднина, да е налице правен интерес от встъпването по смисъла на чл. 275, ал.I I, ин фине ГПК.
Ответникът по производството за поставяне под запрещение е винаги лицето, чието поставяне под запрещение се иска.
Ако ответникът е непълнолетен, в делото следва да вземе участие и неговият попечител. Участието на прокурора в това производство е задължително.
3. При разглеждане на делото съдът е длъжен да разпита непосредствено лицето, чието запрещение се иска, както и неговите близки. Разпитът на лицето трябва да предшествува събирането на други доказателства и по-специално назначаването на вещо лице, което да даде заключение за здравословното състояние на ответника.
4. Вещото лице е компетентно да даде заключение само досежно това, дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите, които законът има предвид, и може ли да се грижи за своите работи и интереси.
5. Според степента на страданието съдът може да постави лицето под пълно или ограничено запрещение.
6. След като се убеди, че ответникът не е в състояние да се грижи за своите работи, съдът трябва да назначи временен попечител или настойник до назначаването на постоянен настойник или попечител. До влизането на решението в сила ответникът продължава да участвува лично в производството.
7. След влизане на решението в сила съдът съобщава на органа по настойничеството да назначи на запретения настойник или попечител. Ако същият има съпруг(а) или родител, такова съобщение също се изпраща, но настойник не се назначава.
8. Със смъртта на ответника, настъпила в течение на производството, делото се прекратява, а решението на първата инстанция, ако има такава, се обезсилва. Продължаване на процеса от наследниците на починалия чрез промяна в основанието на иска като такъв за установяване, че преди смъртта си лицето е било в състояние за поставянето му под пълно или ограничено запрещение, е недопустимо. Правните сделки, които такова лице е извършило преди поставянето му под запрещение, както и когато производството е прекратено поради смърт, следва да се атакуват по общия ред. Това се отнася и до правни действия, които не са сделки, но имат правни последици.
9. Лица, които не са искали поставянето на ответника под запрещение, не могат да обжалват решението, с което искането е уважено или отхвърлено.
10. За отменяване на запрещението се прилагат същите правила, които важат за поставяне под запрещение.
Ответникът също може да упражни това свое право и чрез органа по настойничеството или настойническия съвет. Когато те откажат да поискат това, може да се обърне към прокурора с молба да предяви иск. В тези случаи разпоредбите на чл. 275, ал. 4, и 276, ал. 1 и 2 ГПК не се прилагат. Искът за отмяна на запрещението на единия родител, който упражнява родителските права по чл. 108, ал. 3 ЗЛС, следва да се предяви срещу другия родител, по чието искане лицето е поставено под запрещение.
11. Ищците в производството за поставяне под запрещение нямат право на разноски, а ответникът, ако е направил такива, при отхвърляне на иска има право на разноски на общо основание.

От проверките, които бяха направени през 1978 г. в окръжните съдилища, и постоянните наблюдения на съдебната практика се установи, че по начало съдилищата правилно прилагат закона във връзка с производството за поставяне под запрещение и се съобразяват с различните особености на това производство. Констатирани бяха някои съществени слабости и грешки, както и противоречива практика. За отстраняване на допуснатите грешки и слабости и осигуряване правилно прилагане на закона Пленумът на Върховния съд намира за необходимо да даде следните ръководни указания:

1. Особеното в производството за поставяне под запрещение се характеризира със специфични за него черти, различни от обикновеното исково производство. То се изразява преди всичко в задължението на съда да разпита лично лицето, чието поставяне под запрещение се иска, и след него ако (съдът) от разпита му се убеди, че ответникът има явни отклонения от нормалната му психика, да предприеме разпит на близките му, на свидетели и да изслуша експертиза.
Предметът на иска по чл. 5 от ЗЛС поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие, и невъзможността на страдащия от такава болест или от слабоумие да се грижи за своите работи.
Двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови ограничаване дееспособността и обявяване недееспособността на лицето.
2. Легитимацията на страните по производството за поставяне под запрещение се определя от особения му предмет. Иск по това производство могат да предявят съпругът на лицето, чието запрещение се иска, близките му роднини или лицата, които имат правен интерес от запрещението, както и прокурорът, когато общественият интерес или защитата на интересите на лицето, страдащо от душевна болест или слабоумие, налагат поставянето му под запрещение, а неговите близки бездействуват.
Ответникът по производството за поставяне под запрещение е лицето, чието поставяне под запрещение се иска.
Когато ответникът е непълнолетен, в делото следва да вземе участие и неговият попечител, респ. родител или съпруг(а), ако е сключил брак.
В производството за поставяне под запрещение участието на прокурора е задължително и в случаите, когато искът не е предявен от него.
Противоречива е практиката на съдилищата по въпроса, допустимо ли е встъпването на трети лица по делата за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение по реда на чл. 174 и 197 ГПК. Същинско встъпване и привличане на трето лице е недопустимо. Спорният въпрос е: могат ли да се присъединяват във вече започнатото производство за поставяне под запрещение съпругът, близките роднини и лица, които имат правен интерес от постановяване на решение в един или друг смисъл.
Искът по чл. 275, ал. I ГПК за поставяне на едно лице под запрещение може да бъде предявен от лицата, посочени в закона, от прокурора и всеки, който има правен ннтерес от това.Той може да бъде предявен от едно от тези лица, но няма пречка това да сторят две или повече лица. Другарството на страната на ищеца не е ограничено от закона. Когато бъдат направени отделни искания за поставяне под запрещение на дадено лице и се образуват две или повече дела, в такъв случай съдът по силата на чл. 123 ГПК трябва да ги съедини в едно производство. По тези съображения следва да се приеме, че липсва основание да се откаже и встъпването на посочените лица във вече висящ процес за поставяне под запрещение, стига лицата да са от кръга на тези, които са посочени в чл. 275. ал. I ГПК, или да имат правен интерес от встъпването. Такъв ще бъде случаят например, когато лицето е кредитор на ответника, чието поставяне под запрещение се иска, или е сключило с него сделка. В подкрепа на това е и правилото на чл. 220, ал. 2 ГПК че решението по едно такова производство има действие по отношение на всички, т. е. и по отношение на тези, които имат правен интерес да поискат поставянето някого под запрещение, но сами не са предявили иск. А щом като решението има действие и по отношение на тях, налице е правен интерес по смисъла на чл. 275 ГПК. Следователно лицата, посочени в чл. 275, ал. I ГПК, които могат да искат образуването на производството за поставяне под запрещение, могат при висящ процес и да встъпят в процеса.
3. Съгласно чл. 276 ГПК при разглеждане на делото съдът е длъжен да разпита лично лицето, чието запрещение се иска, както и неговите близки.
Съгласно утвърдилата се практика смисълът на такъв непосредствен разпит изразява защитната функция на съда спрямо цялостната личност на гражданина на социалистическата държава и съставлява гаранция спрямо недобросъвестни роднини, които от материални интереси и други недобри подбуди искат запрещение на душевно здраво лице. Тази разпоредба на закона не винаги се спазва от съдилищата. Това изискване следва да се спазва, защото като отговорен орган на социалистическата държава съдът може по-добре и по-задълбочено да прецени какви са умствените способности на ответника, като влезе непосредствено в личен контакт с него и разпита неговите близки, които имат постоянна или близка връзка с ответника.
Принципът за непосредствеността е важен момент на това производство. Разпитът на ответника трябва да предшествува събирането на каквито и да е доказателства. Неспазването на това правило е съществено нарушение на правилата на особеното исково производство и може да злепостави ответника. Ако лицето се намира в болница за душевно болни и здравословното му състояние не позволява да бъде разпитано лично, съдът, след като събере сведения за състоянието му от управителя на болничното заведение, трябва да отиде на място, за да добие лични впечатления.В такива случаи не е необходимо ответникът да бъде непременно довеждан принудително.
Само след като изпълни посочените изисквания на закона, съдът може да събира доказателства, да разпитва свидетели и да назначава вещо лице, което да даде заключение за състоянието на ответника. Тези доказателства обаче могат да се окажат безпредметни, когато съдът след разпита на ответника с оглед непосредствените си впечатления и след изслушване на близките му намери, че ответникът не е нито душевно болен, нито слабоумен, а е с нормални умствени способности.
4. Съдилищата нееднакво схващат и разбират искането за поставяне под запрещение.
За да бъде поставено едно лице под запрещение, законът изисква то да страда от слабоумие или от душевна болест, както и да не е в състояние да се грижи за своите работи.
Страната въз основа на известни факти може да иска поставянето на лицето под запрещение, а съдът е, който ще реши дали ответникът следва да бъде поставен под запрещение и според степента на страданието или слабоумието определи какво да бъде запрещението пълно или ограничено. В тази насока съдебната практика също не е еднаква. В едни решения се приема, че ищецът е длъжен да посочи под какво запрещение следва да бъде поставено лицето, а в други, че съдът е единствено овластен, като обсъди данните по делото, да даде квалификация на спора какво да бъде запрещението пълно или ограничено. Становището, че ако е искано поставяне под ограничено запрещение, съдът не може да постанови решение за поставяне лицето под пълно запрещение, е изоставено от съдебната практика. 5. По делата за поставяне под запрещение вещото лице е компетентно да даде заключение досежно това, дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите или слабоумието, които законът има предвид. Експертът определя и степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси. Само съдът е компетентен да реши с оглед медицинските и други данни дали лицето следва да бъде поставено под запрещение и какво да бъде то с оглед изискванията на закона. В съдебната практика се срещат случаи, когато вещи лица са давали заключение, че макар ответникът да не страда от слабоумие или душевна болест, по определени съображения следва да бъде поставен под ограничено запрещение или че общото здравословно състояние на ответника е такова, че се налага неговото поставяне под запрещение. Съдилищата обаче, позовавайки се на своите непосредствени впечатления от разпита на лицето и близките му, са отхвърлили експертизата. Така постановените от съдилищата решения са законосъобразни. Съгласно чл. 157 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице против своето убеждение, но когато го отхвърля, той е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, неверните, неточните или ненаучни изходни позиции, като прецени всестранно и другите доказателства. 6. След като се убеди както от личния разпит на ответника и негови близки, така и от заключението на вещото лице, че ответникът не е в състояние да се грижи за своите работи, първоинстанционният съд трябва да му назначи временен попечител, който да се грижи и защищава неговите лични и имуществени интереси, като изпълнява и представителни функции до назначаването на постоянен, настойник или попечител (чл. 275, ал. 3 ГПК). Това не винаги се спазва от съдилищата. Назначаването на временен попечител ограничава материалноправната дееспособност на ответника, но не и неговата процесуална дееспособност. Ответникът продължава да участвува лично в производството за поставяне под запрещение до влизането на решението в сила. Решението за поставяне под запрещение лишава ответника от дееспособност от деня, когато е влязло в сила. 7. След като решението е влязло в сила, съдът съобщава на органа по настойничеството да назначи на запретения настойник или попечител. Това съобщение обаче следва да се извършва диференцирано с оглед семейното положение на ответника. Съобщението за поставяне под запрещение на пълнолетното лице, което има съпруг(а), има информативен характер само във връзка с обявяване статуса на лицето на органа по настойничеството, а не за да се учреди настойничество. Това е така, защото настойник по право е неговият дееспособен съпруг (чл. 108, ал. посл. ЗЛС). Ако поставеният под запрещение няма съпруг, родителите на същия упражняват по право родителските права и задължения и го представляват пред съда. Настойнически съвет в такъв случай не се учредява. Настойничество се учредява и се съставя настойнически съвет само ако запретеният няма съпруг или родители. 8. Със смъртта на този, чието запрещение се иска, в течение на производството по делото това производство става безпредметно липсва правен субект, нуждаещ се от правна закрила на запретеността. Производството за поставяне под запрещение се прекратява, а решението на първата инстанция, ако има такова, се обезсилва. Промяна в основанието на иска като такъв за установяване, че преди смъртта си лицето е било в състояние, което дава основание същото да бъде поставено под пълно или ограничено запрещение, е недопустимо. Такъв иск не е предвиден в закона. Съгласно чл. 97, ал. 3, изр. второ ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвид в закона. В глава XXVII чл. 275 до чл. 277 ГПК, не е предвидена подобна възможност. Правните действия, които е извършило лицето, чието поставяне под запрещение се иска, преди влизане на решението за поставянето му под запрещение в сила, могат да се унищожат по иск на страните, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта, и след смъртта на лицето, чието запрещение се иска (чл. 3 и 5 ЗЛС и чл. 31 и 32 ЗЗД). В тези случаи е от значение под какво запрещение би било поставено лицето. С прекратяването на делото поради смърт на ответника с нищо не се увреждат интересите на лицата, които биха имали възможност да искат обявяване нищожността на правните действия, извършени от ответника преди смъртта му, ако тези действия накърняват техните интереси.
9. Съгласно чл. 5 ЗЛС поставянето под пълно или ограничено запрещение на едно лице може да бъде поискано от съпруга, от близките роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес. Следователно законът третира за ищец този, който е предявил иска или е участвувал.в делата, а за ответник този, запрещението на когото се иска. Затова близките роднини, съпругът и лицата с правен интерес, които не са искали поставянето на ответника под запрещение, не могат да обжалват решението, с което ответникът не е поставен под запрещение. Законът при това производство държи сметка за интересите на този, който трябва да бъде поставен под запрещение, а не за интересите на близките му, които не желаят това. Във всички случаи прокурорът може да обжалва решението и при уважен, и при отхвърлен иск.
10. За отменяване запрещението се прилагат същите правила, които важат за допускането му (чл.275, ал.2 и 3 и чл.275, ал. 1 и 2 ГПК). Като ответници следва да се конституират лицата, които са искали поставянето под запрещение, или близките му роднини. Няма пречка отменяването на запрещението да бъде поискано и от тези които са били ищци в производството за поставяне под запрещение, ако обстоятелствата са се изменили. Ограничено запретеният може сам или със съгласието на попечителя си, включително и този по чл. 108 ЗЛС, да поиска отменяване на запрещението си. Пълно запретеният също може да поиска от органа по настойничеството или настойническия съвет да сезира окръжния съд, който е постановил запрещението, за отмяна на същото по реда на чл. 277 ГПК. Запретеният в такива случаи се легитимира за оздравяването си с медицински документ или протокол на ЛКК. В едно такова производство същият ще има положението на ищец. Когато попечителят на ограничено запретения, органът по настойничеството или настойническият съвет на поставения под пълно запрещение откажат да поискат отменяване на запрещението, поставеният под запрещение може да се обърне към прокурора с молба последният да предяви иск за отменяване на запрещението. Ако едно лице е поставено под пълно запрещение по искане на единия родител, искът за отмяна на запрещението следва да бъде предявен против другия родител, по чието искане е било поставено запрещението, а не срещу поставения под запрещение. Родителите съгласно чл. 108, ал. 2 ЗЛС упражняват родителските права и задължения и ще го представляват пред съда.
11. Ищците в производството за поставяне под запрещение нямат право на разноски, защото ответникът с поведението си не е дал.повод за иска, той се води в негов интерес. Ако ответникът е направил разноски, последните се дължат на общо основание при отхвърлянето на иска.

Чл. 31. Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.

Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.

Чл. 109. (1) Настойничество се учредява над малолетни (деца - ненавършили четиринадесет години), родителите на които са неизвестни, починали или лишени от родителски права. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение.

Чл. 109. (2) Попечителство се учредява над непълнолетни (деца, от четиринадесет до осемнадесет години), родители на които са неизвестни, починали или лишени от родителски права, а също и над лица, поставени под ограничено запрещение.

Чл. 116. Не могат да бъдат членове на настойнически съвет, попечители и заместник-попечители недееспособните, лишените от родителски права, осъдените за тежки умишлени престъпления, както и лицата, които поради болест, алкохолизъм, неморален живот, користно поведение, противоречие с интересите на поставените под настойничество или попечителство или по други причини не са в състояние да изпълняват настойнически или попечителски функции.

Чл. 117. (1) Дейността на настойника е почетна.

(2) Настойникът е длъжен да се грижи за поставения под настойничество, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица. Той е длъжен да се грижи за отглеждането, възпитанието и образованието на малолетния.
(3) Настойникът в срок от един месец е длъжен да уведоми органа по настойничество и по попечителство за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа.

Чл. 122. (1) Дейността на попечителя е почетна.

(2) Попечителят е длъжен да се грижи за личността и за запазване интересите на поставения под попечителство. Той дава съгласие за извършване на правни действия от последния. Длъжен е да се грижи и за отглеждането, възпитанието и образованието на непълнолетния.
(3) Правилата на чл. 117, ал. 3, 118, ал. 1, и 120 се прилагат съответно и при попечителството. За теглене на суми от паричните влогове се изисква разрешение от районния съд.

Чл. 1. (1) Този закон урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България.

(2) Гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението.
(3) Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.

Чл. 1. Тази наредба установява реда и начина на регистрацията на данните, които определят гражданското състояние на лицата в Народна република България.

Чл. 2. (1) Гражданската регистрация на физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон.

Чл. 8. (1) Основни данни за гражданската регистрация на лицата са техните:

1. име;
2. дата - ден, месец, година, и място на раждане;
3. пол;
4. гражданство;
5. единен граждански номер.
(2) В данните за гражданската регистрация на чужденците в Република България се включва и личният номер на чужденеца.

Чл. 9. (1) Името на гражданите на Република България и на чужденците, родени на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане.

(2) Името на чужденците и на българските граждани, родени извън територията на Република България, се вписва в регистрите за гражданско състояние и в регистрите на населението, както е изписано в националния им документ за самоличност или в акта за раждане, независимо от колко части се състои.

Чл. 103. (1) След развода съдът може да постанови съпругът да носи името на другия съпруг, ако последният е съгласен.

(2) Ако единият съпруг е станал известен с името на другия, съдът може да реши той да продължи да носи същото име.
(3) При изменение на обстоятелствата бившият съпруг може да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име.

Чл. 436. Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др.), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен, или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска от районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ.

Чл. 97. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

(2) Може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.
(3) Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1987 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство, което е от значение за едно гражданско правоотношение, или за отмяна на едно влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено по някои от причините, посочени в чл. 21, ал. 1, т. 2 - 5 или когато то е спряно по някои от причините, посочени в чл. 22, т. 2, и 22а от Наказателно-процесуалния кодекс, а също и когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

Чл. 429. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Съдът може да се основе и на свидетелски показания, дадени пред други органи, както и да възложи на друг съд или на органите на националната полиция или на общинските съвети да съберат необходимите доказателства.

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 31. (1) Произходът от майката се определя от раждането. Това важи и когато детето е заченато с генетичен материал от друга жена.

Чл. 13. (1) Не може да сключи брак лице:

1. което е свързано с друг брак;
2. което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;
3. което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея.
(2) Не могат да сключват брак помежду си:
1. роднини по права линия;
2. братя и сестри, техните деца и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;
3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри.

Чл. 35. (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.

(2) Всеки български гражданин има право да се завръща в страната.

Чл. 71. (1) Ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. При отклонение от това задължение по искане на родителите районният съд по местоживеенето им, след като изслуша детето, ако е навършило десет години, издава заповед за връщането му при родителите. Тази заповед може да се обжалва пред председателя на окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Заповедта се изпълнява по административен ред.

(2) Когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд по местопребиваването на децата, след като бъдат изслушани, ако са навършили десет години. Решението може да се обжалва
Чл. 120. (1) Поставеният под настойничество живее при настойника освен ако важни причини налагат да живее другаде.
(2) Когато местоживеенето бъде променено без съгласието на настойника, той може да иска от районния съд да издаде заповед за връщането на поставения под настойничество в определеното му място на живеене. Тази заповед може да се обжалва пред председателя на окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Заповедта се изпълнява по административен ред.

Чл. 68. Ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши:

а) при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението;
б) при задължение да се даде определена вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението й;
в) във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.

Чл. 37. (1) Наказанията са:

1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор;
1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода;
2. поправителен труд без лишаване от свобода;
3. конфискация на налично имущество;
4. глоба;
5. задължително заселване без лишаване от свобода;
6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;
7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
8. лишаване от право на местоживеене в определено населено място;
9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;
10. лишаване от военно звание;
11. обществено порицание.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна.

Чл. 89. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си.

(2) Адресът в Република България се състои задължително от името на областта, общината и населеното място.
(3) В зависимост от мястото, което описва, адресът може да включва наименование на улица - площад, булевард, жилищен комплекс, квартал, номер, вход, етаж, апартамент.
(4) Когато адресът е извън регулацията на населеното място, вместо данните по ал. 3 се вписва името на местността от землището му.

Чл. 90. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес.

(2) Постоянният и настоящият адрес на новороденото дете съвпадат със съответните адреси на родителите му. Когато родителите имат различни постоянни адреси, те избират един от тях за детето си. Когато родителите имат различни настоящи адреси, настоящият адрес на майката е настоящ адрес и за детето.

Чл. 93. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението.

(2) Постоянният адрес е винаги на територията на Република България.
(3) Всяко лице може да има само един постоянен адрес.
(4) Български граждани, живеещи предимно в чужбина, които не са вписани в регистрите на населението и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, се вписват служебно в регистрите на населението на район "Средец" на град София.
Чл. 94. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава.
(2) Всяко лице има само един настоящ адрес.
(3) Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на пребиваване е в чужбина, се вписва в личния регистрационен картон, а в автоматизираните информационни фондове се отразява само държавата.
Чл. 95. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до общинската администрация.
(2) Заявяването се извършва лично, а по изключение - от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.
(3) За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители.
(4) Образецът на заявлението се утвърждава с постановление на Министерския съвет.
Чл. 96. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до общинската администрация.
(2) Заявяването се извършва лично, а по изключение - от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.
(3) За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители.
(4) Образецът на адресната карта се утвърждава с постановление на Министерския съвет.
Чл. 97. (В сила от 1.01.2000 г.) Български гражданин, живеещ предимно в чужбина, може да заяви постоянния и настоящия си адрес и чрез заявление за издаване на български документ за самоличност, подадено чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България.

Чл. 35. (1) Актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията.

(2) Актовете за гражданско състояние за събития, за които няма данни на територията на коя община са станали, се съставят в общината или кметството, на чиято територия е установено събитието.
(3) Кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата, в които се поддържат регистри за гражданското състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация.

Чл. 43. (1) Всяко раждане трябва да се съобщи писмено и да се обяви устно в срок 5 дни, като денят на раждането не се брои.

(2) Съобщението за раждане се съставя писмено по утвърден с правилника по чл. 11, ал. 2 образец. Съобщаването на раждането е задължение на:
1. ръководителя на здравното заведение или на лицето, на което със заповед е възложено това, когато раждането е станало в здравно заведение;
2. компетентно медицинско лице, когато раждането не е станало в здравно заведение;
3. длъжностното лице по гражданското състояние, когато в населеното място няма компетентно медицинско лице.

Чл. 43. (3) Обявяването на раждането е задължение на бащата и се прави лично или чрез нотариално упълномощено лице.

(4) В случаите, когато бащата е починал, отсъства от населеното място или е в невъзможност да обяви раждането поради тежка болест, лишаване от свобода и други причини, ако е в неизвестност или е неизвестен, обявяването се извършва от лице, присъствало на раждането. Ако раждането е станало, когато майката е била вън от своето жилище, задължението да обяви раждането е на лицето, в дома на което е станало раждането. Майката също може да обяви за раждането лично или чрез нотариално упълномощено лице.

Чл. 45. (1) Актът за раждане съдържа:

1. място на съставяне на акта-област, община, населено място/район;
2. номер на акта и дата на съставяне;
3. номер на оригиналното удостоверение;
4. дата - ден, месец, година, час и минута на раждането;
5. място на раждане - област, община, населено място или държава, ако детето е родено извън територията на Република България;
6. име на новороденото;
7. ЕГН на детето (попълва се само за български граждани);
8. пол и гражданство;
9. данни за родителите - имена, дата на раждане, ЕГН, гражданство, постоянен адрес;
10. документ, удостоверяващ раждането;
11. обявител - имена, ЕГН, постоянен адрес;
12. длъжностно лице - имена,ЕГН и подпис;
13. бележки.

Чл. 49. При припознаване, извършено преди съставяне на акта за раждане, в същия акт се вписват данните на бащата, както и документът, удостоверяващ припознаването при наличие на съгласие на майката. Името на детето се съставя по реда на членове 12-14. Когато припознаването се извършва след съставяне на акта за раждане, данните за припознаващия и основанието се вписват в графа "Бележки" на акта за раждане в съответствие със Семейния кодекс.

Чл. 50. (1) При пълно осиновяване длъжностното лице по гражданското състояние въз основа на заверен препис от решението на съда съставя нов акт за раждане. Актът за раждане се съставя в общината или кметството, посочено в съдебното решение, в текущия регистър с дата - датата на съставяне на акта, като за обявител се подписва единият от осиновителите.

Чл. 59. Акт за смърт на лице, което съдът с влязло в сила решение е обявил за умряло, се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в населеното място по постоянния адрес на обявения за умрял въз основа на препис от влязлото в сила решение. В този случай актът за смърт не се подписва от обявителя.

Чл. 63. Актовете за гражданско състояние на военнослужещи, които се намират извън територията на Република България или са на територията на страната, но поради военни действия са лишени от възможността да съобщят на гражданските власти, се съставят от военнослужещи, определени от командването да изпълняват такива функции. Тези военнослужещи съставят актове за гражданско състояние и на граждански лица, които съпровождат войската. Актовете се водят в общ регистър, като се попълват на ръка.

Чл. 66. (1) При раждане, граждански брак или смърт, настъпили на кораб, намиращ се в открито море, капитанът е длъжен да направи вписване в корабния дневник и да състави акт по реда на този закон.

(2) Актове за раждане или смърт се съставят в срок 24 часа от настъпването на съответното събитие.

Чл. 67. (1) Капитанът на кораба е длъжен да предаде преписи от съответните актове за гражданско състояние в службата за гражданското състояние при общината в първото българско пристанище, в което е влязъл корабът, или на българското дипломатическо или консулско представителство в страната, в чието пристанище влезе корабът. Ако в страната няма българско представителство, капитанът на кораба е длъжен да изпрати преписите на българския дипломатически или консулски представител в най-близката страна, където има българско дипломатическо или консулско представителство.

Чл. 70. (1) Български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България.

Чл. 54. (1) За осиновяването е необходимо съгласието на:

14. След като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъствуващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата смърт.

Обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето.

15. Когато някой е изчезнал при военни действия или при друго събитие, което дава основание да се предполага, че той е загинал, смъртта може да бъде обявена, ако са изтекли две години от прекратяването на военните действия или от събитието.

16. Съдът определя деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт.
При липса на противни данни за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие.

17. Обявената с решението на съда смърт поражда същите правни последици, които произтичат от действителната смърт на лицето.

(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.).
18. Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, той може да иска:
а) имотите, които са налице, отчуждените по безвъзмезден начин имоти, всичко, което е придобито срещу отчуждените по възмезден начин имоти, и цената, която се дължи от трети лица срещу извършените отчуждения;
б) имотите, отчуждени по възмезден начин, ако приобретателят в момента на придобиването е знаял, че обявеният за умрял е жив, и
в) изпълнението на задълженията по чл. 12 ал. 2 от деня на поканата.
Прекратеният брак не се възстановява.

Чл. 437. В молбата трябва да се посочи:
а) с каква цел молителят иска да бъде установен съответният факт;
б) причините, поради които не е съставен документът или поради които е невъзможно неговото възстановяване. Тези причини трябва да бъдат доказани с официални документи и
в) доказателствата за подлежащия на установяване факт.

Чл. 438. (1) Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на молителя и на лицата, организациите и учрежденията, които са заинтересувани от установяване на факта. Освен това се призовава и прокурорът.
(2) Заинтересувани се считат:
а) лицата, чиито отношения с молителя зависят от факта, предмет на установяването;
б) организациите и учрежденията, които е трябвало да съставят документа или които не са в състояние да го възстановят, и
в) организациите и учрежденията, пред които молителят иска да използува постановеното от съда установяване.
(3) Ако заинтересуваното лице по б. "а" не е живо, призовават се неговите наследници. Заинтересуваните организации или учреждения по б. "в" могат да се представляват и от техните местни поделения.

Чл. 439. (1) Когато молителят иска да установи, че е получил образование в някое учебно заведение, съдът може да си послужи за установяване на този факт освен с другите доказателства още и със заключението на вещи лица относно подготовката на молителя.
(2) В този случай като заинтересувано учреждение по б. "в" на предходния член се призовава учреждението, под върховното ръководство на което се намира учебното заведение по ал. 1.

Чл. 440. (1) В решението на съда трябва да се посочи установеният от съда факт и доказателствата, въз основа на които този факт е установен.
(2) Решението, с което съдът се произнася по молбата, може да се обжалва по общия ред.
(3) Решението няма доказателствена сила спрямо тези заинтересувани лица, организации или учреждения по чл. 438, които не са били призовани да вземат участие в производството, ако те оспорват факта.

Чл. 441. По същия ред и със същите последици могат да се поправят допуснати грешки в документите по чл. 436, когато законите не предвиждат друг ред за поправяне на тия грешки.

Чл. 442. Когато фактите по чл. 436 са настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по реда на тая глава само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на чуждата държава, в територията на която фактът е настъпил. Доказването на тази пречка става с документи, издадени от надлежните органи на чуждата държава, или с удостоверение на Министерството на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да се занимаят с молбата на заинтересуваното лице или че няма възможност да се отправи такова искане.

Чл. 34. (2) Актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност.

Чл. 154. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на един документ най-късно в заседанието, в което той е представен. Ако страната не е присъствувала в това заседание, оспорването може да стане най-късно в следващото заседание.

(2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползува от него.
(3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване на истинността пада върху страната, която го е представила.

Чл. 155. Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.

Чл. 156. (1) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той изключва документа от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение.
(2) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото.

Чл. 22. (1) На всички лица, подлежащи на гражданска регистрация, се съставя личен регистрационен картон (ЛРК) и запис в Национална база данни (НБД) "Население".

(2) Личният регистрационен картон се съставя и съхранява в общината и в кметството, в които е постоянният адрес на лицето.
Чл. 23. (1) Регистърът на населението на Република България се състои от всички общински регистри на населението и компютърният му еквивалент е Националната база данни "Население".
(2) Регистърът на населението в общината и кметството се състои от личен регистрационен картон на лицата, имащи или имали постоянен адрес в тази община.
(3) Регистърът на населението във всяка община се състои от:
1. регистър на българските граждани;
2. регистър на чужденците по чл. 3, ал. 2, т. 2;
3. регистър на починалите лица;
4. архивен регистър.
Чл. 24. (1) Регистрите на населението в общините се поддържат върху хартиен носител и компютърният им еквивалент е Локална база данни (ЛБД) "Население", които са част от ЕСГРАОН.
(2) Въз основа на регистрите на населението се издават удостоверения от общинската администрация. Редът за издаването им и образците за тях се определят в правилника по чл. 11, ал. 2.
Чл. 25. Личният регистрационен картон съдържа следните данни:
1. име;
2. псевдоним (ако има такъв);
3. пол;
4. дата на раждане - ден, месец, година;
5. единен граждански номер, а за чужденците - и личен номер на чужденеца;
6. гражданство;
7. място на раждане - област, община, населено място, а за родените извън територията на Република България - и държава;
8. акт за раждане - номер, дата и място на съставяне; на чужденците се вписва акт за раждане само ако са родени в Република България;
9. постоянен адрес - област, община, населено място, жилищен комплекс, улица, номер на сграда, номер на вход, номер на етаж, номер на апартамент;
10.образование (степен,специалност);
11. семейно положение;
12. акт за сключен брак - номер, дата, място на съставяне; дата и място на сключване на брака, ако не е сключен в Република България;
13. съпруг/а - ЕГН или дата на раждане, име, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;
14. съдебно решение за развод - номер, дата и място на постановяване;
15. деца - ЕГН или дата на раждане, име, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите -номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;
16. майка - ЕГН или дата на раждане, име, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;
17. баща - ЕГН или дата на раждане, име, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;
18. братя/сестри - ЕГН или дата на раждане, име, име на другия родител - ако не е еднокръвен или едноутробен, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;
19. издаден документ за самоличност - вид, номер, дата на издаване;
20. правни ограничения (вид);
21. изменение по всички точки от 1 до 20 включително, предходен постоянен адрес, особености, дата на съставяне на личния регистрационен картон, име и подпис на длъжностното лице;
22. починал - дата, място и причина за смъртта; акт за смърт - номер, дата и място на съставяне.
Чл. 26. (1) Личният регистрационен картон на българските граждани (ЛРК-Б) се създава въз основа на един от следните документи:
1. съобщение или удостоверение за раждане;
2. заявление от лице, което се установява на постоянен адрес в тази община;
3. удостоверение за българско гражданство, придружено с копие от документи за гражданско състояние и заявление за постоянен адрес в тази община.
(2) Личен регистрационен картон на чужденец (ЛРК-Ч) по чл. 3, ал. 2, т. 2 се създава въз основа на един от следните документи:
1. разрешение за постоянно пребиваване;
2. удостоверение на лице със статут на бежанец или съобщение за раждане на дете от родители със статут на бежанци;
3. заявление от лице, което се установява на постоянен адрес в тази община;
4. удостоверение за лица без гражданство.
Чл. 27. Данните в личния регистрационен картон се вписват и поддържат въз основа на необходимите за това документи или въз основа на извлечение от записа на лицето в Национална база данни "Население".
Чл. 28. Личният регистрационен картон се пази в продължение на 130 години, считано от датата на създаването му, след което се предава в Държавния архив.
Чл. 29. Регистърът на българските граждани се състои от всички лични регистрационни картони на български граждани на живите български граждани с постоянен адрес в тази община.
Чл. 30. Регистърът на чужденците се състои от всички лични регистрационни картони на чужденци на живите чужденци с постоянен адрес в тази община.
Чл. 31. Регистърът на починалите лица се състои от всички лични регистрационни картони на български граждани и лични регистрационни картони на чужденци с внесени данни за смъртта.
Чл. 32. Архивният регистър се състои от всички лични регистрационни картони на български граждани и лични регистрационни картони на чужденци на лицата, на които постоянният адрес вече не е в тази община.
Чл. 33. Общините и районите поддържат компютърни регистри за населението на територията си и могат да архивират личните регистрационни картони по ред, определен от Министерския съвет.

131. Юридическите лица са носители на права и задължения.

Те придобиват права и задължения чрез своите органи.

132. Юридическите лица имат своето седалище там, където се намира управлението им.
133. Държавните предприятия, кооперациите и другите юридически лица със стопанска цел се уреждат с особени закони.

131. Юридическите лица са носители на права и задължения.

Те придобиват права и задължения чрез своите органи.

Чл. 136. (1) Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението.

(2) Границите на общините се определят след допитване до населението.
(3) Общината е юридическо лице.

Чл. 234. (1) Член на съвет може да бъде дееспособно физическо лице. Ако уставът допуска, член може да бъде и юридическо лице. В този случай юридическото лице определя представител за изпълнение на задълженията му в съвета. Юридическото лице е солидарно и неограничено отговорно заедно с останалите членове на съвета за задълженията, произтичащи от действията на неговия представител.

Чл. 3. (4) Лечебните заведения не могат да извършват търговски сделки освен за нуждите на осъществяваните от тях медицински дейности и за обслужване на пациентите.

Чл. 62. (1) Образуването и преобразуването на държавните предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества се извършва по ред, установен със закон.

(2) Образуването и преобразуването на общинските предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества се извършва с решение на общинския народен съвет.
(3) Със закон могат да бъдат образувани държавни предприятия, които не са търговски дружества.

Чл. 17. (2) Собствеността е частна и публична.

РЕШЕНИЕ № 19 НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ОТ 21 ДЕКЕМВРИ 1993 Г. ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № 11 ОТ 1993 Г. ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА РАЗПОРЕДБИТЕ НА ЧЛ. 17, АЛ. 2, ЧЛ. 19, АЛ. 2 И 4 И ЧЛ. 106 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА

Конституционният съд в състав: председател - Асен Манов, и членове: Младен Данаилов, Милчо Костов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Нено Неновски, Николай Павлов, Теодор Чипев, Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев, Александър Арабаджиев, при участието на секретар-протоколчика Енита Еникова разгледа в закрито заседание на 21 декември 1993 г. конституционно дело № 11 от 1993 г., докладвано от съдията Теодор Чипев.
Делото е образувано на 10.V.1993 г. по искане на група от 57 народни представители от 36-о Народно събрание. Искането се състои от две части. В първия раздел на искането народните представители молят Конституционния съд да даде задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 17, ал. 2, чл. 19, ал. 2 и 4 и чл. 106 от Конституцията. По чл. 106 от Конституцията тълкуването е поискано във връзка с предвиденото в нормата правомощие на Министерския съвет да организира стопанисването на държавното имущество.
Във втория раздел на искането, който съдържа три точки, народните представители изразяват съмнение за съответствие на нормативни текстове с Конституцията и искат от Конституционния съд да внесе яснота по повдигнатите въпроси с решение.
С определение от 1.VI.1993 г. Конституционният съд е приел, че искането по раздел втори има недостатъци, и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 18, ал. 2 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд е дал указания на подателите да отстранят тези недостатъци. Със същото определение Конституционният съд е конституирал като заинтересувани страни Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на финансите, Министерството на промишлеността, Министерството на търговията и Министерството на правосъдието, като им е дал възможност да вземат становище по искането. Становища са постъпили от Министерския съвет и Министерството на правосъдието. В тях се изтъква, че с решения № 242 от 19.VI.1992 г., № 336 от 27.VIII.1992 г., № 337 от 27.VIII.1992 г. и № 584 от 28.ХII.1992 г. Министерският съвет е внесъл за разглеждане от Народното събрание законопроекти за Закон за имуществата, собствеността и сервитутите, Закон за общинските имоти, Закон за държавните имоти и Закон за концесиите, чието съдържание е във връзка с исканото тълкуване на съответните конституционни текстове. В изпълнение на определението на Конституционния съд подателите на искането са представили на 10.VI.1993 г. чрез народния представител Соня Младенова уточнение на искането си по раздел втори.
С определение от 6.VII.1993 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане искането за тълкуване на посочените по-горе конституционни разпоредби и е дал възможност на подателите и на заинтересуваните страни да вземат становище. Със същото определение Конституционният съд е изискал от Законодателната комисия на Народното събрание посочените по-горе решения на Министерския съвет и внесените с тях законопроекти с мотивите им, които бяха представени и са приложени към делото.
С това определение Конституционният съд е отклонил искането по раздел втори и е прекратил производството по делото в тази му част, тъй като е приел, че направеното уточнение не отстранява недостатъците на искането по този раздел.
След определението на Конституционния съд от 6.VII.1993 г. подателите на искането са получили от Конституционния съд по тяхна молба преписи от становищата на Министерския съвет и Министерството на правосъдието и са представили допълнително становище на 9.VIII.1993 г.
Като обсъди искането, представените доказателства и изтъкнатите доводи, Конституционният съд приема следното:
Нормата на чл. 17, ал. 2 от Конституцията обявява, че собствеността е частна и публична. Правилото не посочва разграничителния критерий, според който да се определи коя собственост трябва да се счита за частна и коя за публична. Освен това е нужно да се изтъкне, че с изключение на чл. 17, ал. 3, който обявява частната собственост за неприкосновена, в Конституцията няма други норми, в които да се говори за частна или публична собственост. За да се отговори на тълкувателното искане по чл. 17, ал. 2 от Конституцията, е от значение кому принадлежи правото на собственост, какви са вещите, които са предмет на това право, и какво е тяхното предназначение.
От гледна точка на субектите, които могат да бъдат носители на частна собственост, Конституционният съд приема, че всеки правен субект може да има такава собственост. За гражданите частната собственост е средство да удовлетворяват своите лични и на близките им потребности, но освен това им дава възможност да развиват и стопанска дейност, от която да извличат доходи. За юридическите лица частната собственост е условие за тяхната икономическа стабилност, за разрастването на тяхната дейност и за постигането на целите, за които те са създадени. Държавата и общините също могат да имат частна собственост, защото и за тях е открита възможността да извършват стопанска дейност и да бъдат участници в гражданския оборот. Властническите правомощия на държавните и общинските органи и необходимостта да се използва собствеността на държавата и общините в обществен интерес не дават основание тяхната собственост да се счита винаги за публична.
Частната собственост е основа на всяко пазарно стопанство. С действащата Конституция Република България е дала израз на стремежа си да изгради подобно стопанство и това ясно личи от чл. 19, ал. 1, където е предвидено, че икономиката на страната се основава на свободната стопанска инициатива.
Ако всеки правен субект може да бъде носител на частна собственост, за публичната собственост това не се отнася. Гражданите и юридическите лица могат да имат само частна собственост. Това е така, защото те нямат властнически правомощия и собствеността им обслужва непосредствено техни ограничени интереси. Всяка собственост независимо от това, на кого тя принадлежи и какъв е нейният предмет, винаги допринася за натрупване на национално богатство и постигане на социален напредък, когато тя се използва разумно от носителя на правото. Това обаче не е основание за извод, че гражданите и юридическите лица могат да имат публична собственост.
Публична собственост имат само субекти, които упражняват властнически правомощия. Такива субекти са държавата и общините. Властническите правомощия на органите на общината я отличават качествено от другите юридически лица, макар че и общината е юридическо лице-чл. 136, ал. 3 от Конституцията. Властническите правомощия на държавните органи са по-широки по обсег от тези на общинските. Това има значение за броя на обектите и техния вид, които могат да се отнесат към публичната собственост на държавата и общините, но не е основание да се отрече възможността общините да имат публична собственост, след като е безспорно, че техните органи имат властнически правомощия.
Освен с властническите правомощия на своя носител публичната собственост се отличава от частната по своето предназначение. В чл. 18, ал. 6 от Конституцията е предвидено, че държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото, а според чл. 140 общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. При съпоставката на двете норми за решението на Конституционния съд е без значение разликата между "имоти" и "собственост". Същественото и в двата текста е, че собствеността на държавата и общините служи на обществени интереси, които не се удовлетворяват от собствеността на гражданите и юридическите лица. Разликата между държава и община е предопределила и редакционната разлика при определяне на интереса от използването на двата вида имущество. Но този интерес и според двете норми е обществен интерес.
Въпреки това само част от вещите, които са собственост на държавата и общините, представляват тяхна публична собственост. От значение е и видът на вещите и тяхното предназначение. Конституционният съд приема за несъмнено, че изключителната държавна собственост, чиито обекти са изброени в чл. 18, ал. 1 от Конституцията, представлява публична собственост на държавата. Поради важността, която имат, вещите по чл. 18, ал. 1 могат да принадлежат само на държавата, върху нея тежи конституционното задължение да не ги отчуждава. Всеобщата полза от тези обекти е до такава степен очевидна, че конституционният законодател е счел за необходимо да я осигури всекиму.
Извън обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията държавата може да има и други вещи като своя публична собственост. Определянето на тази друга публична държавна собственост може да стане само със закон. Само закон може да определи и кръга на вещите, които са публична собственост на общините. Конституционният съд би иззел прерогативите на законодателя, ако се опита да разграничи публичната собственост на държавата и общините от тяхната частна собственост. Като се изключи чл. 18, ал. 1, в Конституцията няма текст, на който Конституционният съд да се опре, за да проведе това разграничение. В подкрепа на това становище на съда е и разпоредбата на чл. 17, ал. 4.
Конституционният съд не навлиза в обсъждане на поставените с искането въпроси за характера на собствеността на публичноправните юридически лица, кои са тези лица и коя тяхна собственост е публична и коя частна. В Конституцията няма понятие "публичноправни юридически лица" и затова Конституционният съд не може да го тълкува.
При тълкуването на чл. 19, ал. 2 и 4 от Конституцията трябва да се държи сметка за това, че и двата текста представляват препращащи норми. Предвидено е, че нормативният акт, който ще конкретизира конституционните правила, трябва да бъде на законово равнище. Броят на нормативните актове, които трябва да се издадат, не е предопределен, но Конституцията изисква това да бъдат актове на Народното събрание, и то закони. Министерският съвет не може да издава актове, които да дадат първична уредба на материята, за която се говори в чл. 19, ал. 2 и 4. И двете алинеи на чл. 19, чието тълкуване се иска,са доразвитие на първата алинея, според която икономиката на страната се основава на свободната стопанска инициатива. Тази инициатива не може да се осъществи пълноценно, без да се осигури простор за създаването и развитието на частната собственост. Затова и двете алинеи, чието тълкуване се иска, се отнасят не само за гражданите и юридическите лица, които са изрично споменати, но и за държавата и общините, когато те действат при пазарни условия, т. е. като частни собственици. В подкрепа на това разбиране е и нормата на чл. 137, ал. 2 от Конституцията. Гражданите и юридическите лица при една действително пазарна икономика, която Конституцията иска да гарантира, са по принцип равнопоставени на държавата и общините. Алинеи 2 и 4 се отнасят за стопанската дейност на всички правни субекти.
В чл. 106 от Конституцията са предвидени няколко различни правомощия на Министерския съвет. Тълкувателното искане се отнася за правомощието да се организира стопанисването на държавното имущество. Това правомощие има много широк предметен обсег. То се отнася не само за двата вида собственост на държавата (публична и частна), но обхваща и другите нейни права и задължения, които са парично оценими. Стопанисването на държавното имущество е съвкупност от разнородни и неизброими изчерпателно дейности. Поддържането на държавното имущество, използването му, събирането на доходи и изплащането на задължения, свързани с него, воденето на документация са все форми на стопанисване. Поначало Министерският съвет не се занимава с това, защото нито е необходимо, нито е възможно той да се нагърби изцяло с тази дейност. Затова нормата предвижда, че той организира стопанисването на държавното имущество. Организирането е типична управленска функция. Доброто стопанисване на държавното имущество е предпоставка за изпълнението на различните държавни функции. На Министерския съвет като висш административен орган в Република България Конституцията е поверила организацията на това стопанисване, защото с основание счита, че така се създават гаранции, че то ще бъде добро. Министерският съвет организира стопанисването на държавното имущество, като се грижи за реда, по който то ще се извършва, и определя този, който ще го извършва. При тази организационна дейност Министерският съвет издава актове, но тя може да се осъществява и от отделни министри или други овластени от Министерския съвет органи. В това отношение Конституцията предоставя на Министерския съвет да вземе решението, считано от него за най-целесъобразно. Тя не предопределя ресорните министри или другите органи, на които той може да повери някаква организационна дейност, свързана със стопанисването на държавното имущество. В живота наистина има случаи, когато във връзка с организационната дейност на Министерския съвет, поверена му с чл. 106 от Конституцията, той е обвързан от пределени правила. Обаче тези правила не са конституционни, а се издават на законово равнище.
Поради тези съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията Конституционният съд
РЕШИ:
1. Частна е собствеността на гражданите и юридическите лица. Собствеността на държавата и общините е публична и частна. Изключителната собственост на държавата върху обектите, посочени в чл. 18, ал. 1 от Конституцията, е публична. Останалите обекти, които са собственост на държавата и общините, са тяхна публична или частна собственост в зависимост от вида и предназначението им. Режимът на тези обекти се определя със закон.
2. Член 19, ал. 2 и 4 от Конституцията предвиждат създаването на условия и гаранции за разгръщането на свободната стопанска инициатива, основана на частната собственост. Принципните условия и гаранции се създават чрез закон. При упражняването на частната собственост всички правни субекти са равнопоставени. Член 19, ал. 2 и 4 се отнасят не само за гражданите и юридическите лица, но и за държавата и общините.
3. Правомощието на Министерския съвет по чл. 106 от Конституцията да организира стопанисването на държавното имущество се отнася за правата и задълженията на държавата, които са парично оценими. Като висш изпълнителен орган той определя от кого и по какъв ред се стопанисва това имущество, освен ако със закон е предвидено друго.

Чл. 2. (1) Собствеността на държавата е публична и частна.

(2) Публична държавна собственост са:
1. обектите, изключителна държавна собственост съгласно Конституцията на Република България;
2. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) имотите - държавна собственост, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им;
3. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.)
4. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) имоти-държавна собственост, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване.
(3) Частна държавна собственост са всички други държавни имоти и вещи. Плодовете и приходите от имотите и вещите, публична държавна собственост, са частна собственост на държавата.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на фондациите, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.

Чл. 3. (1) Общинската собственост е публична и частна.

(2) Публична собственост са:
1. имотите, предназначени за осъществяване функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация;
2. имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение;
3. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.)
(3) Частна общинска собственост са всички други общински имоти и вещи. Плодовете и приходите от имотите и вещите - публична общинска собственост, са частна собственост на общината.

Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.

Чл. 18. (2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски пространства.

Чл. 18. (4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества.

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп., бр. 33 от 1996 г.) Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права, да се придобиват по давност, както и да се включват в имуществото на търговски дружества.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Особено право на ползване - концесия, се предоставя върху обекти - публична държавна собственост, по ред, определен със Закона за концесиите.
(3) Имотите и вещите - частна държавна собственост, могат да се отчуждават и да се обременяват с вещни права. За тях се прилагат общите разпоредби за собствеността, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Чл. 80. (1) Държавен имот, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител.

(2) Заповедта на областния управител за изземването на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на органите на Националната полиция.
(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 7. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

Отговорност за дейност на администрацията
Чл. 1. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
(2) Обезщетение за вреди от незаконни актове по предходната алинея може да се иска след тяхното отменяване по съответния ред. Когато вредите са причинени от нищожен административен акт или от незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Отговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно:
1. задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание;
2. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
3. осъждане на наказание по Наказателния кодекс или налагане на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание отменено;
4. прилагане от съда на принудително лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание;
5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер.

Чл. 11. (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.

Чл. 399. (2)(Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета на учреждението. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение трябва да направи потребното, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет.

Чл. 57. (1) Областната администрация подпомага областния управител в осъществяването на неговите правомощия.

(2) Областната администрация е юридическо лице на бюджетна издръжка.
(3) Областната администрация се ръководи и представлява от областен управител, който е отговорен пред Министерския съвет.

чл. 18. (2)(Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Държавните учреждения се представляват от техните ръководители, определени съобразно техните устройствени правила. Когато държавното учреждение няма отделна сметка в банка, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу учреждението, което има такава сметка и на което първото е непосредствено подчинено.

Чл. 2. (1) Кооперация могат да учредят най-малко 7 дееспособни физически лица, които вземат решение на учредително събрание. Учредителното събрание приема устав и избира управителен съвет и контролен съвет.

(2) Управителният съвет избира своя председател.
(3) Уставът на кооперацията урежда:
1. наименованието, седалището, адреса на управление и предмета на дейност;
2. условията за приемане на членове, техните права и задължения;
3. органите на кооперацията и техните правомощия;
4. реда за вземане на решения;
5. размера на встъпителната и дяловата вноска;
6. реда за разпределяне на печалбата и загубите;
7. видовете фондове и дивиденти и начина за определяне на техния размер;
8. реда за разпореждане с имуществото на кооперацията;
9. основанията и реда за прекратяване на членството.
(4) В устава могат да се уреждат трудови и осигурителни отношения между член-кооператорите и кооперацията в съответствие с действащото трудово и социално законодателство.
(5) В устава могат да се уредят и други въпроси, доколкото не са уредени в закона.
(6) Протоколът от учредителното събрание на кооперацията и уставът се подписват от учредителите.

Чл. 1. Кооперацията е доброволно сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност. Кооперацията е юридическо лице.

Чл. 1. (2) Търговци са:

1. търговските дружества;
2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.

Чл. 6. (1) Жилищностроителна кооперация се образува за изграждане най-малко на шест самостоятелни имота. За учредяването й са необходими най-малко шест члена.

Чл. 8. (2) При регистрацията се отбелязват: наименованието и седалището на жилищностроителната кооперация, имената и адресите на председателя, секретаря и на другите членове на управителния и контролния съвет и от кого тя се представлява.

Чл. 15. (1) При прекратяване на имуществената общност между съпрузите, ако и двамата са членове на жилищностроителната кооперация, както и ако единият е член, а на другия съпруг бъде присъдена част от жилищноспестовния влог или от вноските в касата на жилищностроителната кооперация, съдът по иск на заинтересувания, предявен в едномесечен срок от прекратяване на имуществената общност, решава кой от двамата съпрузи да продължи членството, като взема предвид интересите на децата, жилищните нужди и здравословното състояние на съпрузите.

Чл. 16. (1) Член на жилищностроителна кооперация може с негово съгласие да бъде заместен изцяло или частично от неговия съпруг, а и с решение на общото събрание - и от негови деца.

Чл. 20. (1) Освобождаването от членство в жилищностроителна кооперация се допуска в следните случаи:

1. когато утвърденият архитектурен план на сградата предвижда по-малко жилища и други имоти от броя на членовете на жилищностроителната кооперация. В тези случаи се освобождават от членство кооператорите, които са приети последни. Ако няколко кооператори са приети едновременно, освобождаването се извършва по жребий между тях;
2. когато след разпределянето на имотите от общото събрание се промени архитектурният план и се намали броят на имотите и поради това няма имоти за всички кооператори. В тези случаи се освобождават от членство кооператорите, за които са били предназначени отпадналите от архитектурния план имоти.

Чл. 23. При смърт на кооператор членствените му права и задължения преминават върху членовете на неговото семейство, които имат право да придобият имота. Когато членовете на семейството се откажат от членуване в жилищностроителната кооперация или когато няма такива, в членствените му права могат да встъпят неговите низходящи по права линия, а когато няма низходящи - възходящите му по права линия до първа степен, ако в едномесечен срок от смъртта на наследодателя, съответно от отказа на членовете на семейството му, уведомят писмено управителния съвет и представят документите по чл. 12.

Чл. 18. Всеки член на жилищностроителна кооперация е длъжен:

1. да внесе в жилищностроителната кооперация в определения срок встъпителна и дялова вноска, както и други вноски, определени от общото събрание;
2. да съдействува за постигане целите на кооперацията и да изпълнява разпоредбите на този закон, на устава и решенията на органите на жилищностроителната кооперация.

Чл. 17. Всеки член на жилищностроителна кооперация има право:

1. да придобие в собственост жилище или друг имот, построен от жилищностроителната кооперация;

2. да участвува с право на глас в общото събрание;

3. да избира и да бъде избиран в управителния и контролния съвет;
4. да иска отмяна на решения на управителния съвет и на общото събрание;
5. да иска свикване на общото събрание в предвидените в закона случаи.

Чл. 38. (1) Когато жилищностроителната кооперация е прекратена и средствата й са недостатъчни за удовлетворяване на кредиторите, за задълженията й отговарят лицата, получили или за които са били предназначени имоти съразмерно на стойността им.

(2) Ако жилищностроителната кооперация е прекратена преди започване на строежа, членовете й отговарят за задълженията й поравно.

Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.

(2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.
(3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата

§ 2. Организациите, които имат за цел извършването на политическа, синдикална и религиозна дейност, се уреждат с отделен закон.

Чл. 19. (1) Сдружението се учредява от три или повече лица, които се обединяват за осъществяване на дейност с нестопанска цел.

(2) Сдружение, което е определено за извършване на общественополезна дейност, се учредява от най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица.

Чл. 2. (1) Юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза. Определянето се извършва с устава, учредителния акт или с изменение в тях.

(2) Определянето за осъществяване на общественополезна дейност е неотменяемо след вписването на това обстоятелство в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел в района на окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел.
(3) Юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, след възникването си подлежат на вписване в нарочен Централен регистър при Министерството на правосъдието.
(4) Правилата на глава трета не се прилагат за юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза.

Цел на дейност

Чл. 3. (1) Юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели.
(2) Ограничения в дейността и средствата за постигане целите на юридическите лица с нестопанска цел могат да се определят само със закон.
(3) Юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
(4) Предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел.
(5) Извършването от юридическите лица с нестопанска цел на стопанска дейност се подчинява на условията и по реда, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност.
(6) Юридическите лица с нестопанска цел не разпределят печалба.

Съдържание на устава

Чл. 20. Учредителите приемат устав, който трябва да съдържа:
1. наименованието;
2. седалището;
3. целите и средствата за тяхното постигане;
4. определянето вида на дейност съгласно чл. 2;
5. предмета на дейност;
6. органите на управление;
7. клоновете;
8. правомощията на органите на сдружението;
9. правилата относно начина на представляване на сдружението;
10. правилата относно възникването и прекратяването на членството, както и реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството;
11. срока, за който е учредено сдружението;
12. реда за определяне на размера и начина на внасяне на имуществените вноски;
13. начина на разпределение на останалото имущество след удовлетворяването на кредиторите.

Съдържание на учредителния акт

Чл. 34. (1) В учредителния акт се посочва:
1. наименованието;
2. седалището;
3. целите;
4. видът на дейност съгласно чл. 2;
5. предоставеното имущество;
6. органите на фондацията;
7. клоновете;
8. правилата относно правомощията на органите;
9. правилата относно начина на представляване;
10. срокът, за който е учредена фондацията.
(2) За да има действие учредителният акт, достатъчно е да са спазени изискванията на ал. 1, т. 3 и 5.
(3) Искането за вписване се прави от учредителя или овластено от него лице или орган, изпълнителя на завещанието, наследника или от някое от лицата, които биха се ползвали от дейността на фондацията съобразно учредителния акт.
(4) Ако са нужни действия за изменение или допълнение на учредителния акт и не е възможно те да бъдат извършени от учредителя или по установен от него или от закона ред, по искане на заинтересуваните заявители окръжният съд по седалището на фондацията извършва промените. Съдът е длъжен да извърши действията в съответствие с волята, изразена с учредителния акт.

Чл. 6. (3) Юридическите лица с нестопанска цел са носители на всички права и задължения, които не са свързани с естествените качества на физическите лица и могат да притежават имущество.

Чл. 7. (1) Наименованието трябва да включва ясно означение на вида на юридическото лице с нестопанска цел.

(2) Наименованието трябва да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави.
(3) Наименованието се изписва на български език и може да бъде допълнително изписано на чужд език.
(4) След като юридическото лице с нестопанска цел e вписано в съдебния регистър, не може да бъде вписано друго юридическо лице с нестопанска цел от същия вид със същото наименование.
(5) Вписаното в съдебния регистър юридическо лице с нестопанска цел може да иска от всяко друго юридическо лице с нестопанска цел от същия вид, приело по-късно наименование, съвпадащо с неговото, да преустанови носенето и служенето със съвпадащото наименование.

Чл. 11. (1) Устройството на юридическите лица с нестопанска цел се определя от този закон и учредителния акт или устава.

Чл. 12. (1) Юридическите лица с нестопанска цел могат да се преобразуват в друг вид юридически лица с нестопанска цел, да се вливат, сливат, отделят и разделят.

Чл. 12. (3) Членовете на юридическите лица с нестопанска цел, които са се слели или влели, стават членове на новото юридическо лице с нестопанска цел, а членовете на юридическото лице с нестопанска цел, което се е разделило - членове на новообразуваните юридически лица с нестопанска цел, по техен избор.

Чл. 12. (2) След отделяне или разделяне юридическите лица с нестопанска цел отговарят солидарно за задълженията, възникнали до преобразуването им.

Чл. 13. (1) Юридическото лице с нестопанска цел се прекратява:

1. с изтичането на срока, за който е учредено;
2. с решение на върховния си орган;
3. с решение на окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, когато:
а) не е учредено по законния ред;
б) извършва дейност, която противоречи на закона или е противна на обществения ред или на добрите нрави;
в) е обявено в несъстоятелност.
(2) Решението на съда по ал. 1, т. 1 и 3 се постановява по иск на всеки заинтересуван или на прокурора.
(3) Съдът може да даде подходящ срок за отстраняване на основанието за прекратяване и неговите последици.
(4) В случаите на ал. 2 прекратяването се вписва служебно и съдът назначава ликвидатор.

Чл. 14. (4) Относно неплатежоспособността, съответно несъстоятелността, редът за ликвидация и правомощията на ликвидатора се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон.

Чл. 15. (2) Ако не съществуват лица по ал. 1 или ако те не са определяеми, имуществото преминава върху общината по седалището на юридическото лице с нестопанска цел. Общината е длъжна да използва полученото имущество за дейност, възможно най-близка до целта на прекратеното юридическо лице с нестопанска цел.

Чл. 20. Учредителите приемат устав, който трябва да съдържа:

1. наименованието;
2. седалището;
3. целите и средствата за тяхното постигане;
4. определянето вида на дейност съгласно чл. 2;
5. предмета на дейност;
6. органите на управление;
7. клоновете;
8. правомощията на органите на сдружението;
9. правилата относно начина на представляване на сдружението;
10. правилата относно възникването и прекратяването на членството, както и реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството;
11. срока, за който е учредено сдружението;
12. реда за определяне на размера и начина на внасяне на имуществените вноски;
13. начина на разпределение на останалото имущество след удовлетворяването на кредиторите.

Чл. 21. (2) Всеки член има право да участва в управлението на сдружението, да бъде информиран за неговата дейност, да се ползва от имуществото му и от резултатите от дейността му по реда, предвиден в устава.

Чл. 4. Държавата може да подпомага и насърчава регистрираните в централния регистър юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, както и финансирания при условия и по ред, определени в съответните специални закони.

Чл. 34. (2) За да има действие учредителният акт, достатъчно е да са спазени изискванията на ал. 1, т. 3 и 5.

Чл. 34. (1) В учредителния акт се посочва:

1. наименованието;
2. седалището;
3. целите;
4. видът на дейност съгласно чл. 2;
5. предоставеното имущество;
6. органите на фондацията;
7. клоновете;
8. правилата относно правомощията на органите;
9. правилата относно начина на представляване;
10. срокът, за който е учредена фондацията.

Чл. 33. (4) Имуществото, предоставено с учредителния акт, се счита за имущество на фондацията при нейното възникване от датата на извършване на учредителния акт приживе или на откриване на наследството по случай смърт.

Чл. 34. (3) Искането за вписване се прави от учредителя или овластено от него лице или орган, изпълнителя на завещанието, наследника или от някое от лицата, които биха се ползвали от дейността на фондацията съобразно учредителния акт.

Чл. 300. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато страните уговорят при настъпване на определени обстоятелства да допълнят договора и при тяхното настъпване не могат да постигнат съгласие, всяка от тях може да поиска от съда той да направи това. При постановяване на решението съдът се съобразява с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.

Чл. 35. (4) Когато в учредителния акт не са посочени органи на фондацията, те се определят от окръжния съд по местоучредяването й при условията и по реда на чл. 34, ал. 4.

Чл. 35. (3) Органите на фондацията могат да вземат решения за попълване на състава си. Ако те не са в състояние да сторят това, всяко лице от състава им, както и всяко лице, което би се ползвало от дейността на фондацията, може да поиска от окръжния съд по седалището й да попълни състава на органите си в съответствие с волята, изразена с учредителния акт.

Чл. 38. (1) Юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, разходват имуществото си за:

1. развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура;
2. подпомагането на социално слабите, на инвалидите или лицата, нуждаещи се от грижи;
3. подпомагането на социалната интеграция и личностната реализация;
4. защитата на човешките права или на околната среда;
5. други цели, определени със закон.

Чл. 34. (4) Ако са нужни действия за изменение или допълнение на учредителния акт и не е възможно те да бъдат извършени от учредителя или по установен от него или от закона ред, по искане на заинтересуваните заявители окръжният съд по седалището на фондацията извършва промените. Съдът е длъжен да извърши действията в съответствие с волята, изразена с учредителния акт.

Чл. 42. Юридическо лице с нестопанска цел, определено за осъществяване на общественополезна дейност, не може да се преобразува в юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза.

Чл. 45. (8) Правата на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност да ползват облекчения по настоящия закон възникват от датата на вписване в централния регистър. Вписаното обстоятелство се счита известно на третите лица от деня на вписването, като последното се съобщава служебно на съда по седалището на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и на органите на данъчната администрация.

Чл. 41. (3) За безвъзмездно разходване на имуществото на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност е необходимо мотивирано решение, взето от върховния орган на организацията с мнозинство 2/3 от всички негови членове, когато е в полза на:

1. лица от състава на другите му органи и техните съпрузи, роднините им по права линия - без ограничение, по съребрена линия - до четвърта степен, или по сватовство - до втора степен включително;
2. лица, били в състава на управителните му органи до 2 години преди датата на вземане на решението;
3. юридически лица, финансирали организацията до 3 години преди датата на вземане на решение;
4. юридически лица, в които посочените лица в т. 1 и 2 са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения.

Ежегоден контрол

Чл. 46. (1) Юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност са длъжни да представят до 31 май на всяка година информация за дейността си през предходната година пред централния регистър.
(2) В регистъра се заявяват за вписване и се представят:
1. преписите от съдебните решения за регистрация на промени;
2. списъкът на лицата, били в състава на управителните органи;
3. информация за дейността по чл. 38;
4. заверен годишен счетоводен отчет или проверка от лицензиран експерт-счетоводител по чл. 39, ал. 3;
5. годишният доклад по чл. 40, ал. 2;
6. декларация за дължимите данъци, такси, мита и други публични вземания;
7. промени в устава или учредителния акт.
(3) При констатиране на закононарушения министърът на правосъдието уведомява органите на прокуратурата и на държавния финансов контрол за извършване на проверки и на предвидените в закона действия.
Текущ контрол
Чл. 47. Министърът на правосъдието има право да изисква текуща информация за обстоятелствата, подлежащи на вписване.

Заличаване на вписването

Чл. 48. (1) Вписването се заличава по искане на прокурора или органите на държавния финансов контрол, служебно от министъра на правосъдието, когато юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност:
1. системно не представя в определените срокове информацията по отношение подлежащите на вписване обстоятелства;
2. извършва дейност в нарушение на разпоредбите на закона;
3. системно не внася в срок публични вземания;
4. е останало с членове под законово изискуемия минимум за период повече от 6 месеца.

Ликвидация

Чл. 43. (1) Ликвидаторът е длъжен по възможност да удовлетвори кредиторите на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност от наличните парични средства, а ако това е невъзможно - чрез осребряване първо на движимото, а след това на недвижимото имущество на юридическото лице с нестопанска цел.
(2) Имущество не може да се прехвърля по какъвто и да е начин на:
1. учредителите и настоящите и бившите членове;
2. лицата, били в състава на органите му и служителите му;
3. ликвидаторите освен дължимото възнаграждение;
4. съпрузите на лицата по т. 1-3;
5. роднините на лицата по т. 1-3 по права линия - без ограничение, по съребрена линия - до четвърта степен, или по сватовство - до втора степен включително;
6. юридическите лица, в които лицата по т. 1-5 са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения.

Чл. 44. (1) Имуществото, останало след удовлетворението на кредиторите, се предоставя по решение на съда на юридическото лице с нестопанска цел, определено за извършване на общественополезна дейност със същата или близка нестопанска цел, ако не е определена такава в устава или учредителния акт.

Чл. 44. (2) Ако имуществото не бъде предоставено по реда на ал. 1, то се предава на общината, в която е седалището на прекратеното юридическо лице с нестопанска цел. Общината е длъжна да предоставя имуществото за извършване на възможно най-близка до целите на прекратеното юридическо лице с нестопанска цел общественополезна дейност.

Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.

(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.

Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.

Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.

(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
(3) Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.
(4) Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък.

РЕШЕНИЕ № 10 НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ОТ 6 ОКТОМВРИ 1994 Г. ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № 4 ОТ 1994 Г. ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА § 3, АЛ. 1 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 5, АЛ. 2 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА

Съдът допусна и направеното искане за тълкуване на чл. 12, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от Конституцията във връзка с правото на сдружаване, в смисъл кои са конституционнодопустимите предели за това и конституционосъобразно ли е монополизирането на правото на сдружаване в определена сфера на дейност.
По делото бяха конституирани като заинтересувани страни Председателството на Народното събрание, Министерството на вътрешните работи, Комитетът по горите, Българският ловно-рибарски съюз и Националното дружество на свободните ловци. Писмени становища постъпиха от всички страни, с изключение на Председателството на Народното събрание.
Според становището на Министерския съвет Конституционният съд няма правомощия да обявява за противоконституционни разпоредби на заварени закони в хипотезата на § 3 от Конституцията, като за това се позовава на установената вече практика на съда. Счита, че прякото действие на конституционните норми, предвидено в чл. 5, не може да се приложи тогава, когато с атакувания закон, например Закона за ловното стопанство, се създава определен ред, условия, процедура, които просто ако се премахнат или обезсилят, биха създали недопустима празнина в правното регулиране. В такива случаи считат, че единствено възможното разрешение е намесата на законодателя.
Според становището на Министерството на вътрешните работи Конституционният съд също не е компетентен да се произнася и прогласява непосредствено действие на конституционните норми по отношение на завареното законодателство в хипотезите на § 3 от Конституцията. И тук се прави позоваване на съществуващата досега практика на Конституционния съд. Изказва се тезата, че щом Народното събрание не е отменило един заварен закон или разпоредби в него в указания в § 3 срок, то мълчаливо е приело, че този закон не е противоконституционен. По отношение на възможния монополизъм в сферата на сдружаването счита, че такъв е недопустим за сдруженията със стопанска цел и затова има създадено надлежно законодателство - Търговският закон и Законът за защита на конкуренцията.
В становището си Съюзът на ловците и риболовците приема, че в сфера, каквато представлява опазването на дивеча и ловуването, е нужно силно държавно регулиране. Не се счита за противоконституционно в тази сфера да бъде призната от закона само една организация (сдружение), а възлагането и на известни държавни функции се приема като необходимост, продиктувана от икономическа и екологическа целесъобразност. Конституционният съд не е компетентен за обявяване противоконституционността на заварени закони, като това трябва да стане от Народното събрание с приемане на ново законодателство. Това е становището и на Комитета по горите.
В становището на Независимото дружество на свободните ловци се поддържа, че чрез Закона за ловното стопанство се създава монополизъм в сдружаването в сферата на упражняването на ловните и риболовните спортове и грижата за възпроизводство на околната сред - нещо, което противоречи на конституционните принципи за свобода на сдружаването, прогласени в чл. 12 и 44 от Конституцията. Считат за противоконституционно възлагането на държавни функции по отношение на сдружения, създадени и действащи при условията на новата Конституция.
Съдът, след преценка на доводите, изтъкнати в становищата на заинтересуваните страни, и представените по делото писмени доказателства - протоколи от заседанията на Народното събрание, както и протоколи от заседанията на Конституционната комисия, а също и представените от страните писмени доказателства, приема следното:

Относно тълкуването на § 3, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2 от Конституцията
Тълкуването на § 3, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2 е допуснато от Конституционния съд, като за основна тълкувателна задача е определена тази да се отговори на въпроса: кой орган е компетентен да приложи или прогласи непосредственото действие на конституционните разпоредби в хипотезите на приложимост на завареното от Конституцията законодателство.
От изясняване преди всичко се нуждае понятието "непосредствено действие", съдържащо се в чл. 5, ал. 2 от Конституцията ("разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие").
Непосредственото действие на конституционните норми е основен белег, който характеризира Конституцията като върховен нормативен акт и който полага основите на системата на действащото право в Република България. Непосредственото действие е вътрешно присъщо на всеки нормативен акт, включително и на такъв, заемащ върховно положение в йерархията на нормативните актове. Без съмнение то съществува и се проявява и по отношение на Конституцията, независимо дали ще бъде нормативно прогласено или не. В този смисъл чл. 5, ал. 2 има значение само да подчертае нещо, което обективно е налице. Явно в близката история трябва да търсим причините, накарали конституционният законодател изрично да напомни, че Конституцията не е пожелание, а действащо право.
Непосредственото действие означава, че не е необходимо да има опосредстващ елемент или звено от правно-техническа гледна точка, за да се прояви то. Непосредственото действие прави от Конституцията живо, приложимо право.
Тясно свързан с непосредственото действие е въпросът за правната характеристика и същност на конституционните норми в зависимост от тяхното съдържание. Някои от тях регулират пряка конституционна материя (форма на управление, функции и устройство на основните държавни органи, осъществяващи принципа за разделение на властите, основните права и свободи на гражданите), други прогласяват бъдещо законово регулиране и дават основните му насоки, трети установяват конституционни принципи. Макар да са различни по своето съдържание, всички те имат едно общо качество и това е непосредственото им действие. Това непосредствено действие се проявява по различен начин в зависимост от конкретното съдържание на всяка конституционна норма.
В § 3, ал. 1 е предвидено, че разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията. Макар никъде в текста да не е споменат изразът "непосредствено действие", всъщност правилото на § 3, ал. 1 е резултат именно от възможното проявление на тази основна характеристика на конституционните норми. Да се реши фиксираният в § 3 проблем всъщност означава да се приложи непосредственото действие на конституционните норми спрямо конкретен заварен от Конституцията нормативен акт.
Основен в материята е въпросът кой и в каква степен може да прави тази преценка - запазва ли се валидността и приложимостта на заварения закон или се проявява директното непосредствено отменително действие на конституционните норми.
От казаното дотук може да се направи изводът, че Конституцията подлежи на прилагане както всеки друг нормативен акт. Проблемът за конституционосъобразността на завареното законодателство, който всъщност е частен проблем за прилагане на непосредственото действие на конституционните норми, е разрешим по принцип от компетентните за всеки конкретен случай правоприлагащи органи (съдебни, административни и др.). Това може да стане по повод на защита на конституционно прогласени права и свободи, по повод на защита на други имуществени или неимуществени права и законни интереси, по повод на реализиране на компетенции от страна на държавни и административни органи.
Позоваването на Конституцията в един спор в областта на гражданското, наказателното, административното или някакъв друг клон на правото не изисква специален процесуален ред за разрешаването му. Защитата на правото, при което ще се приложи непосредственото действие на съответните конституционни норми, ще се осъществи по реда на Гражданско-процесуалния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс или Закона за административното производство, т.е. ще се реализира по действащия процесуален ред. Решението по такъв спор няма да има общозадължителна сила, а ще породи действие само за конкретния случай. Инстанционната проверка на правилността му ще се осъществи на общо основание по реда на действащото процесуално законодателство. Това отличава решението на правоприлагащия орган от решение на Конституционния съд, което по силата на чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

II.

Тълкуване на чл. 12, ал. 1 и чл. 44 от Конституцията относно конституционнодопустимите предели за сдружаване и конституционосъобразността на монополизиране на правото на сдружаване
Правото на сдружаване е основно право на личността. Свободното му осъществяване е една от най-важните характеристики на правовата държава. Правото на сдружаване съчетава либералната идея за свободата на индивида с колективистичната идея за обединяване усилията на повече хора за постигане на определени цели. Самото упражняване на правото на сдружаване е израз и изява на свободна воля и свободен избор.
Всички модерни конституции и международни актове за защита на човешките права отделят подобаващо място на това право. В нашата конституция основните текстове са чл. 12, ал. 1 и чл. 44. Член 12, ал. 1, според който "сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси", има стойност на конституционен принцип и затова е намерил място в глава първа на Конституцията "Основни начала". Член 44 с всичките свои три алинеи регулира правото на сдружаване като основно право на гражданите и затова мястото му е определено в едноименната глава на Конституцията.
Проблемът за обхвата на правото на сдружаване е несъмнено централен проблем на материята. Практиката познава различни видове сдружения: с идеална цел (образувани по Закона за лицата и семейството), със стопанска цел (по Търговския закон и Закона за задълженията и договорите), със смесен характер - с идеална цел, но и с елементи на извършване на стопанска дейност (със смесен режим на регулиране). Сдруженията с идеална цел могат, според предмета на дейност, да се подразделят на политически (партии), синдикални (организации) и с друга идеална цел (например в сферата на образованието, културата, спорта и др.). Съществуването на чл. 11, ал. 2 и 3, посветен на партиите, както и на чл. 49, посветен на синдикалното сдружаване извън основните текстове на чл. 12, ал. 1 и чл. 44, не означава нищо друго, освен подчертаване на спецификата и важността им като форми на сдружаване. И по отношение на тях обаче ще важи общият режим за сдруженията, например ограниченията, предвидени в чл. 44, ал. 2 от Конституцията.
Когато се говори за конституционнодопустимите предели на проявление на едно право, всъщност реципрочно се поставя въпросът за възможните негови ограничения, за конституционната рамка, в която то може да се упражнява. Веднага трябва да се каже, че тази рамка за правото на сдружаване е твърде широка. У нас съгласно Конституцията могат да се образуват по принцип всякакви сдружения с позволена цел и средства на дейност. Не е необходимо възможността за сдружаване да е предвидена непременно в закон или друг нормативен акт. Гражданите свободно определят предмета на сдружаването и целите, които си поставят. Не е необходимо държавата във всички случаи да дава под някаква форма предварително разрешение за създаване на сдружения. Наред с това, за да бъде спазен балансът между интересите на гражданите, обединени в сдружение, от една страна, и държавата и останалите граждани, от друга страна, Конституцията е предвидила определени ограничения. Съгласно чл. 44, ал. 2 от Конституцията "забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие". Ограничения са предвидени и в чл. 11, ал. 2 и 4 относно политическите партии и в чл. 12, ал. 2 относно синдикалните сдружения.
За всяко от тези ограничения би могло да се разсъждава и пише много. Това обаче би ни отклонило от конкретно поставената тълкувателна задача. Видно от направеното искане, групата депутати са мотивирани да поискат тълкуване от Конституционния съд, преди всичко за да получат отговор на два въпроса - допустимо ли е създаването на монополна организация (сдружение) и дали на едно доброволно сдружение на граждани могат да се възлагат и някакви държавни функции. Тези два въпроса ще се обсъждат по-нататък.
Необходимо е преди всичко да се изясни какво значи "монополизиране на дейност от сдружение на граждани". По принцип е недопустимо от конституционна гледна точка да се създава законодателство, което благоприятства конкретно сдружение за сметка на други съществуващи или предстоящи да се образуват сдружения. Такова законодателство би било противоконституционно, защото ще противоречи на чл. 44, ал. 2 от Конституцията. От друга страна, в редица случаи държавата не само има право, но е и длъжна да създава определени ограничения във връзка с правото на сдружаване, за да изпълнява вменени и от Конституцията задължения. Такива са например задълженията и съгласно чл. 15: "Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразяването на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната."
Със закон държавата би могла да създаде условия за състезателност между различни сдружения, ако е невъзможно или нецелесъобразно упражняването на една и съща дейност да се извършва от повече такива сдружения (така може да се постъпи например при даване на концесии върху монополни за държавата дейности съгласно чл. 18, ал. 5 от Конституцията).
Държавата със закон може да ограничи дейността на някои сдружения. Ограниченията могат да бъдат налагани по съображения за стопанска целесъобразност, могат да бъдат екологически мотивирани и др., във всички случаи обаче те трябва да са конституционосъобразни. Това е възможният допустим предел на всякакви ограничения. Преценката трябва да бъде конкретна.
За опазване на дивеча и околната среда държавата може да ограничи броя не само на сдруженията, занимаващи се с ловни спортове, но и на членския им състав. Това трябва да стане със закон. Сдружението, което ще бъде избрано измежду кандидатстващите, трябва да бъде по принцип отворено за всички граждани, които биха искали да се включат в него, разбира се, при спазване на изискванията, определени със закон.
Относно втория въпрос - дали на гражданско сдружение могат да се възлагат и известни държавни функции, съдът счита, че при определени условия това е възможно. Животът е изключително разнообразен и е твърде схоластично от гледна точка на тълкуване на буквата на Конституцията да се отхвърли такава възможност по принцип. Съществуват редица сфери на дейност, в които това е даже желателно - например опазването и възпроизводството на околната среда, някои сфери от опазването на обществения ред и спокойствие, оказване на помощ на население или територии, попаднали в бедствено положение, и др. Възлагането на държавни функции върху сдруженията на граждани може да става само със закон. Единствено Народното събрание може да прави преценка допустимо и обществено оправдано ли е такова възлагане. На законово ниво трябва да се регулират точно и ясно характерът и обемът на възлаганите функции, както и изискванията към сдруженията, на които те ще се възлагат.
Законовата форма прави възможно атакуване пред Конституционния съд при евентуална противоконституционност. Това създава съществена гаранция за ненакърнимост на конституционно прогласените граждански права и свободи, а също така представлява гаранция срещу възлагането на държавни функции, които по дефиниция могат да бъдат упражнявани само от държавни органи (например функции от военно-охранително естество, в сферата на сигурността, външната политика и др.).
Важно изискване в случаите на възлагане на държавни функции върху сдружения на граждани е стриктно спазване принципа на доброволност, т.е. да е налице демократично взето решение от върховния представителен орган на сдружението (обикновено общото му събрание) за поемане на възлаганите държавни функции.
Водим от изложените съображения, Конституционният съд

РЕШИ:

По силата на непосредственото действие на разпоредбите на Конституцията (чл. 5, ал. 2) всеки гражданин и всяко юридическо лице може да се позовава на основния закон в защита на своите права и законни интереси.

Разпоредбите на заварените закони и други нормативни актове по силата на § 3, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2 се прилагат само ако не противоречат на Конституцията. Защитата на конституционните права и законните интереси на гражданите и юридическите лица се осъществява по действащия процесуален ред.
Решенията на правоприлагащите органи във връзка с прилагането на непосредствено действащите конституционни норми нямат общозадължителна сила, а пораждат действия само за конкретния случай, като подлежат на предвидения в съответните процесуални закони инстанционен контрол.

Съгласно Конституцията на Република България могат да се образуват сдружения на граждани с позволени цели и средства на дейност, като не е необходимо възможността за това да е предвидена непременно в закон или друг нормативен акт.
Гражданите свободно определят предмета на сдружаване при спазване изискванията на чл. 44 от Конституцията, без да е необходимо във всички случаи държавен орган да дава предварително разрешение за това.
Когато държавен и обществен интерес налага, възможно е със закон да бъде ограничен броят или съставът на сдруженията с определен предмет на дейност, като при това предвидените ограничения не трябва да противоречат на Конституцията.
Възможно е възлагане на изпълнението на определени държавни функции на сдружения на граждани. Това може да стане само със закон при спазване на принципа за доброволност.

Становище на съдията Пенчо Пенев

В решението се приема, че стриктно трябва да се спази определението на съда по допустимостта на искането, в което тълкувателната задача е формулирана така: „да се тълкува § 3, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2 от Конституцията в смисъл, кой орган е компетентен да приложи или да прогласи непосредствено действуваща конституционна разпоредба в хипотезата на § 3, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията".
Считам, че в хода на тълкуването Конституционният съд трябваше да констатира, че е невъзможно то да се ограничи тясно в рамките на поставения въпрос. 3а да се отговори и на него, необходимо би било тълкуване на първата и втората алинея на § 3 във връзка с чл. 5, ал. 2, за да се разгледат всички възможни хипотези на непосредствено действие на конституционните разпоредби по отношение на завареното законодателство. Само така биха могли да се очертаят правомощията на правоприлагащите органи и преди всичко на съдилищата по прилагане на непосредствено действуващите конституционни норми, правомощията на Конституционния съд, свързани с прогласяването на определени законови разпоредби за противоконституционни (доколкото това правомощие му бъде признато и по отношение на завареното законодателство), и правомощията на Народното събрание, предвидени в § 3, ал. 2, свързани с отмяната на заварени закони, незасегнати от непосредственото действие на Конституцията.
Делото предоставя рядка възможност за търсене на отговори на редица изключително важни и актуални за конституционното правоприлагане въпроси. Такъв например е въпросът, съществува ли предел за непосредствено действие на Конституцията и какъв е критерият за определянето му (§ 3, ал. 2 намеква за случаи, в които не се прилага непосредственото действие на Конституцията).
Делото представляваше удобен повод да се разгледа още веднъж и въпросът за компетентността на Конституционния съд да се произнася по конституционносъобразността на заварени закони. Както е известно, по този изключително важен въпрос съставът на съда е разделен, а практиката показа, че поне досега Народното събрание не направи почти нищо за осъществяване на възложените му компетенции по § 3, ал. 2. Едно ново обсъждане можеше да доведе до сближаване на позиции, а защо не и до радикална промяна в практиката на съда.
Всичко това би могло да стане, ако Конституционният съд бе разширил тълкувателната задача и бе подложил на тълкуване не само първата, но и втората алинея на § 3. Това считам за процесуално възможно и допустимо - Конституционният съд има правомощието сам да дава точната правна квалификация на направеното искане, включително да формулира тълкувателните въпроси, а що се касае до определението за допустимост, то подлежи на допълване или друга ревизия и след неговото постановяване (вж. чл. 5, ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд). В случая не става дума за самосезиране, а за такова уточняване на тълкувателния въпрос, отговарящо напълно на искането и на заявения чрез него практически правен интерес от страна на групата народни представители.
Без да оспорвам решението по делото, считам, че съдът трябваше да квалифицира тълкувателната задача така, че да реши последователно и без противоречие всички въпроси във връзка с непосред

Чл. 6. (1) Данъчно задължени лица по реда на този закон са:

1. местните юридически лица;
2. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) местните юридически лица, които не са търговци, когато извършват стопанска дейност или отдават под наем движимо и недвижимо имущество;
3. организациите на бюджетна издръжка, когато извършват стопанска дейност;
4. местните неперсонифицирани дружества;
5. чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност;
6. чуждестранните неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност.
(2) Платци и вносители на данъка са данъчно задължените лица по ал. 1, освен ако законът предвижда друго.

⁷⁰ Чл. 38. (1) Юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, разходват имуществото си за:
1. развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура;
2. подпомагането на социално слабите, на инвалидите или лицата, нуждаещи се от грижи;
3. подпомагането на социалната интеграция и личностната реализация;
4. защитата на човешките права или на околната среда;
5. други цели, определени със закон.
(2) Чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел може да осъществява общественополезна дейност чрез негов клон в страната при условията на този закон.
(3) Юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, следва да заявят за вписване в централния регистър обстоятелствата по чл. 45, ал. 2.

⁷¹ Чл. 3. (3) Юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.

⁷² Чл. 3. (4) Предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел.

⁷³ Чл. 1. (2) Търговци са:
1. търговските дружества;
2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.

⁷⁴ Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:
1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;
2. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) продажба на стоки от собствено производство;
3. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
4. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) търговско представителство и посредничество;
5. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) комисионни, спедиционни и превозни сделки;
6. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) застрахователни сделки;
7. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) банкови и валутни сделки;
8. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) менителници, записи на заповед и чекове;
9. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) складови сделки;
10. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лицензионни сделки;
11. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) стоков контрол;
12. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) сделки с интелектуална собственост;
13. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;
14. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
15. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лизинг.
(3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.

⁷⁵ Чл. 14. (4) Относно неплатежоспособността, съответно несъстоятелността, редът за ликвидация и правомощията на ликвидатора се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон.

СДЕЛКИ С ПРЕДПРИЯТИЕ

Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне.
(2) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.

Чл. 110. Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи

Чл. 109а. (Нов - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Собственикът на недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти.

Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.

Чл. 76. Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.

Чл. 75. Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.

Чл. 72. При съставяне на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части, по-малки от 3 декара, на ливадите на части, по-малки от 2 декара, и на лозята и овощните градини на части, по-малки от 1 декар.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г.) (1) (Обявен за противоконституционен с РКС 20/96 относно думата "обезщетяване" в чл. 7, ал. 1 - ДВ, бр. 103 от 1996 г.) При разпореждане, делба обезщетяване и оземляване земеделските имоти не могат да се раздробяват на части с размери, по-малки от размерите, определени в чл. 72 от Закона за наследството.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.)
(3) Делба на земеделски имот или разпореждане с реални части от земеделски имот се извършва, ако отделните части могат да се обособят в самостоятелни имоти, отговарящи на размерите по ал. 1 по изработен или одобрен от поземлената комисия проект.
(4) (Изм. - ДВ. бр. 98 от 1997 г.) При извършване на делби, разпоредителни сделки, отчуждаване, промяна на предназначението и оценяване на земеделските земи се прилага скица, изработена или заверена от поземлената комисия.
(5)(Изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Съдиите по вписванията и другите компетентни органи в едномесечен срок са длъжни да известят поземлената комисия за промените в собствеността и предназначението на земите.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Алинеи 4 и 5 не се прилагат в случаите на чл. 17, ал. 2.

Чл. 98. Принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.

Чл. 93. Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й.

Чл. 455. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Менителницата съдържа:

1. наименованието "менителница" в текста на документа на езика, на който е написан;
2. безусловно нареждане да се плати определена сума пари;
3. името на лицето, което трябва да плати (платец);
4. падеж;
5. място на плащане;
6. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати (поемател);
7. дата и място на издаването;
8. подпис на издателя.

Чл. 237. (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Подлежат на принудително изпълнение:

Чл. 317. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С джиро се прехвърлят всички права по джиросаната ценна книга.

(2) Длъжникът дължи изпълнение само срещу връчване на ценната книга с означение върху нея, че задължението, за което е издадена, е платено.

НАЧИНИ НА ОПРЕДЕЛЯНЕ

Чл. 486. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителницата може да бъде:
1. на предявяване;
2. на определен срок след предявяването;
3. на определен срок след издаването;
4. на определен ден.
(2) Менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.

МЕНИТЕЛНИЦА НА ПРЕДЯВЯВАНЕ
Чл. 487. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Менителницата на предявяване е платима с предявяването й. Тя трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването й. Издателят може да определи по-къс или по-дълъг срок. Джирантите могат да съкратят сроковете за предявяване.
(2) Ако издателят предпише менителницата на предявяване да не се предяви за плащане преди определен ден, срокът за предявяване тече от този ден.
МЕНИТЕЛНИЦА НА ОПРЕДЕЛЕН СРОК СЛЕД ПРЕДЯВЯВАНЕ
Чл. 488. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителница на определен срок след предявяването се определя от деня на приемането или от деня на протеста.
(2) При липса на протест се смята, че приемането без посочване на дата е направено от платеца в последния ден на срока за предявяването за приемане.
ТЪЛКУВАНЕ НА СРОКОВЕТЕ
Чл. 489. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителница, платима един или няколко месеца след издаването или след предявяването, е на съответния ден на месеца, когато плащането трябва да се извърши. Ако в месеца няма съответен ден, падежът е в последния му ден.
(2) Ако падежът е определен в началото, в средата или в края на месеца, под тези изрази се разбират първият, петнадесетият или последният ден на месеца.
(3) Изразът "половин месец" се разбира като срок от петнадесет дни.
ПРИЛОЖИМ КАЛЕНДАР
Чл. 490. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако менителницата е платима в определен ден в място, където календарът е различен от този в мястото на издаването, датата на падежа се определя според календара на мястото на плащането.
(2) Ако менителницата, издадена и платима в места, имащи различен календар, е платима в определен срок след издаването, денят на издаването и падежът се определят по календара на мястото на плащането.
(3) Сроковете за предявяване на менителницата се изчисляват според правилата на ал. 1 и 2.
(4) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат, ако от уговорка в менителницата или от съдържанието й следва друго.

Чл. 317. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С джиро се прехвърлят всички права по джиросаната ценна книга.

(2) Длъжникът дължи изпълнение само срещу връчване на ценната книга с означение върху нея, че задължението, за което е издадена, е платено.
(3) За формата на джирото, за легитимирането на владелеца и проверката на легитимирането, както и за задължението на владелеца да предаде ценната книга, се прилагат съответно разпоредбите за менителницата.

Чл. 240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.
При заема се прилага чл. 247.
Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.

Чл. 64. Когато се дължи вещ, определена само по своя род, длъжникът трябва да даде вещ поне от средно качество.

Чл. 81. Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ

Чл. 608. (Ал. 1 отм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.)
(1) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност.
(2) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка.

Чл. 294. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго.

(2) Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.

Чл. 3. (1) Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:

1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
2. музикални произведения;
3. сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
4. филми и други аудио-визуални произведения;
5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
6. произведения на архитектурата;
7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
8. проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
9. графично оформление на печатно издание.
(2) Обект на авторското право са също:
1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
2. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.
(3) Обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.

Патентоспособни изобретения

Чл. 6. (1) Патенти се издават за изобретения, които са нови, имат изобретателско равнище и са промишлено приложими.
(2) Не се считат за изобретения:
1. открития, научни теории и идеи;
2. математически методи и формули;
3. резултати от художествено творчество;
4. планове, правила и методи за интелектуална дейност, за игри или за делова дейност;
5. програми за електронноизчислителни машини;
6. представяне на информация.
(3) Предходната алинея се прилага за посочените обекти, доколкото се иска правна закрила за самите тях.

Патентоспособни полезни модели

Чл. 73. (1) Патенти се издават за полезни модели, които са нови и промишлено приложими.
(2) Като полезни модели могат да бъдат защитени обекти с конструктивно-технически особености, отнасящи се до усъвършенстване на конструкцията, формата или пространственото съчетаване на елементите на изделия, инструменти, устройства, апарати или техни части, материали и други с производствено или битово предназначение, които отговарят на изискванията по предходната алинея.

Промишлен дизайн

Чл. 3. (1) По смисъла на този закон промишлен дизайн, наричан по-нататък "дизайн", е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях.

Придобиване на право върху дизайн

Чл. 10. (1) Право върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство, считано от датата на подаване на заявка за регистрация.
(2) Правото върху дизайн е изключително.

Чл. 9. (1) Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.

(2) Марка е търговска марка, марка за услуги, колективна марка и сертификатна марка.

Чл. 133. Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.

Чл. 336. (1) Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.

(2) Искът се предявява срещу взискателя и длъжника.
(3) Взискателят отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени на трети лица, чрез насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи.

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ЗАСТРАХОВАНОТО ИМУЩЕСТВО

Чл. 401. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако застрахованото имущество бъде прехвърлено, правоприемникът встъпва в правата по договора, освен ако е уговорено друго.
(2) Правоприемникът е солидарно задължен за неплатената премия до встъпването.
(3) Застрахователят има право да иска премията от праводателя, докато прехвърлянето не му е съобщено.
(4) Застрахователят и правоприемникът могат да се откажат от договора с предизвестие до другата страна, направено не по-късно от 30 дни от узнаването за прехвърлянето.

Чл. 607а. (2) Освен при неплатежоспособност, производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.

Чл. 19. (1) Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.

Чл. 60. (2) Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.

Чл. 65. (1) Наследникът, който е приел наследството по опис, управлява наследствените имущества, като е длъжен да полага грижа, каквато полага към собствените си работи. Той не може да отчуждава недвижимите имущества до пет години от приемането, а движимите - до три години освен с разрешение на районния съдия; в противен случай отговаря за задълженията на наследодателя неограничено.

(2) Наследникът дължи на кредиторите и заветниците сметка за управлението.

Чл. 67. (1) (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949г.) Кредиторите на наследството и заветниците могат в тримесечен срок от приемането му да искат отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника.

(2) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.

Чл. 339. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника:

а) вещи за всекидневно употребление на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна и топливо, предмети за упражняване на занятието и необходимия работен добитък, посочени в списък, одобрен от Министерския съвет;
б) земите на земеделските стопани до размер на средния тип частно-трудово земеделско стопанство (чл. 36 от Закона за ТПС);
в) жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, горницата се продава, ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 ЗС;
г) предвидените в други закони вещи и права като неподлежащи на принудително изпълнение.

Чл. 340. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) От постановленията на б. "б" и "в" на предходния член не могат да се ползуват:

а) длъжниците относно вещта, върху която е учредена ипотека, когато взискател е ипотекарният кредитор;
б) длъжниците по задължения за издръжка и за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети;
в) длъжниците за случаи, предвидени в други разпоредби.

Чл. 341. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г. и ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималното месечно трудово възнаграждение, може да се удържа само:

а) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава до 100 лв. месечно - 1/5 част, ако е без деца, и 1/6, ако е с деца, които то издържа;
б) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава от 100 до 150 лв. месечно - 1/4 част, ако е без деца, и 1/5, ако е с деца, които то издържа;
в) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава от 150 до 200 лв. месечно - 1/3 част, ако е без деца, и 1/4, ако е с деца, които то издържа;
г) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава от 200 до 250 лв. месечно - 1/2 част, ако е без деца, и 1/3, ако е с деца, които то издържа;
д) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава над 250 лв. месечно - във всички случаи - 1/2 част.
(2)(Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Месечното трудово възнаграждение по предходната алинея се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци.
(3)(Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Посочените по-горе ограничения не се отнасят до задълженията за издръжка. В тия случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
(4)(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.; отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.)
(5)(Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.

Чл. 342. Всеки отказ на длъжника от закрилата по чл. 339 и 341 е недействителен.

Чл. 357. С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел.

(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

Чл. 358. За постигане на общата цел съдружниците могат да уговарят и вноски в пари или в други имоти.
Внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Всяка друга вещ се счита внесена за общо ползуване, ако не е уговорено друго.
Относно отговорността на съдружника за недостатъци на внесената вещ и за съдебното отстранение се прилагат съответно правилата на договора за наем на вещи, когато е внесена вещта за ползуване, и правилата на договора за продажба, когато е внесена вещта в собственост.

Чл. 359. Всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците.
Ако не е уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни.
Съдружникът може да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му.

Чл. 212. Този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник.

Продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени.
Договорът за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, може да бъде противопоставен на трети лица само ако е вписан.

Чл. 213. Ако преди продажбата на наследство продавачът е събрал някое вземане или е отчуждил някои предмети, той е длъжен да върне на купувача полученото.
Купувачът е длъжен да върне на продавача това, което последният е платил за задълженията и тежестите на наследството.

Чл. 233. Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.

Наемателят е длъжен да съобщава незабавно на наемодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ.

Чл. 19. Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.

Чл. 68. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.

Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.

Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне.
Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.

Чл. 60. (1) Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

(2) Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.

Чл. 21. Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.

Чл. 163. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) (1) Акционерното дружество се учредява на учредително събрание, на което присъстват всички лица, които записват акции. Учредител може да бъде представляван от пълномощник с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа.

(2) На учредителното събрание се записват акциите.
(3) Учредителното събрание:
1. взема решение за учредяване на дружеството;
2. приема устава;
3. установява размера на разноските по учредяването;
4. избира надзорен съвет, съответно съвет на директорите.
(4) Решенията по ал. 3, т. 1 и 2 се приемат единодушно, като се съставя протокол, за който се прилага чл. 232.
(5) Когато акционерно дружество се учредява от едно лице, се съставя учредителен акт.

Чл. 98. (1) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода.

(2) Заченатите или родените през време на унищожения брак деца се считат за брачни и за тях важи предположението за бащинство по чл. 32.

Чл. 190. Ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение според предходния член, когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не би сключил договора, ако знаеше това.

В противен случай купувачът може да иска намаление на цената и обезщетение за вредите.

Чл. 76. Актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.

Чл. 71. Добросъвестният владелец се ползува от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането й.

Чл. 225. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.

Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.

Чл. 33. Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба.

Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.

Чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:

Чл. 93. Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й.

Чл. 102. Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.

Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила.
Новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение.

Чл. 301. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.

Чл. 113. Недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла.

Чл. 84. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.

Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

Чл. 44. Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Когато работата се извърши от две или повече лица, наградата се разделя между тях съобразно участието им в извършената работа, а ако това не може да се определи, тя се разделя между тях по равно.
Когато по този въпрос не се постигне съгласие между лицата, наградата се дава, след като спорът се реши по съдебен ред.
Когато работата бъде извършена от две или повече лица, независимо едно от друго, наградата се дава на лицето, което първо представи работата, а когато тя се представи от тях едновременно, наградата се разделя по равно.
Чл. 369. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Публичното обещание за награда за най-добро извършване на определена работа (конкурс) задължава да се изплати обещаната награда на лицето, чиято работа е спечелила конкурса.
Решението на въпроса, дали представените работи отговарят на посочените в конкурса условия, както и сравнителното оценяване на работата, се извършва по определения в обявлението начин.
Когато бъде признато, че участвуващите в работата лица еднакво заслужават наградата, тя се разделя по равно между тях.

Чл. 192. Ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно отстранение той може да иска само връщане на цената. Това важи и когато продавачът е уговорил да не отговаря за съдебно отстранение.

Съглашението, с което продавачът се освобождава от отговорност няма действие, ако той е премълчал известни нему права на трети лица.

Чл. 28. Грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността.
Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне.
Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.

Чл. 14. Ако след изпращане на приемането някоя от страните умре или изпадне в състояние, което е причина за поставяне под запрещение, договорът се смята сключен.

Чл. 14. Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.

Чл. 78. (1) Делбата, в която наследодателят не е включил някой от наследниците с право на запазена част, е недействителна.

(2) Сънаследник, който с делбата е увреден в своята запазена част, може да иска възстановяването й от другите сънаследници. Когато делбата е направена с акт за дарение, тя може да бъде оспорена по реда на чл. 74.

Чл. 116. Давността се прекъсва:

а) с признаване на вземането от длъжника;
б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Чл. 24. При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.

Чл. 24. (1) Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. За съставяне на нотариалното завещание нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 474, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс.
(3) Ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието.

Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.

Чл. 100. Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето.

Той не отговаря за платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което е получил срещу прехвърленото вземане.

Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.

Чл. 225. Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.

Чл. 76. Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

Чл. 236. Ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок.

Чл. 16. При договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако й е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че го отхвърля.

Чл. 298. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя:

2. е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно.

Чл. 130. Ако при едно задължение с право на избор не е определено кому е предоставен изборът, той принадлежи на длъжника.

Чл. 295. (1) Когато за действителността на търговската сделка е необходимо разрешение или одобрение от държавен орган, сделката поражда действие с даването му.

Чл. 296. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако сделката е сключена при условие да бъде потвърдена от трето лице, тя поражда действие с потвърждаването й.

(2) Страната, задължена да се погрижи за потвърждаването, е длъжна незабавно да уведоми другата страна за резултата.
(3) Ако в срок от три месеца след сключване на сделката другата страна не бъде уведомена за резултата, тя може да се откаже от сделката, когато не е уговорен друг срок.

1. заяви писмено, че ги приема;

Чл. 133. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се касае:

а) за установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт;
б) за опровергаване съдържанието на официален документ;
в) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) за установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 1000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително.
г) за погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
д) за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвувала, както и за тяхното изменяване или отменяване;
е) за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
(2) В случаите на букви "в", "г", "д" и "е" свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.

Чл. 156. (Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лева, залогът не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна дата, съдържащ означение на вещите и на вземането.

Чл. 292. Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.
Когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите.

Чл. 151. (1) Частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът.

(2)(Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде приподписан от двама свидетели.

СЪДЪРЖАНИЕ

Чл. 455. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Менителницата съдържа:
1. наименованието "менителница" в текста на документа на езика, на който е написан;
2. безусловно нареждане да се плати определена сума пари;
3. името на лицето, което трябва да плати (платец);
4. падеж;
5. място на плащане;
6. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати (поемател);
7. дата и място на издаването;
8. подпис на издателя.

Чл. 19. Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.

Чл. 138. С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма.

Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение.

Чл. 225. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.

Чл. 156. Договорът за залог е действителен само ако заложената вещ бъде предадена на кредитора или на друго лице, избрано от него и от залогодателя.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лева, залогът не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна дата, съдържащ означение на вещите и на вземането.

Чл. 143. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.

(2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.

Чл. 167. Договорът за ипотека се сключва с нотариален акт.

В него се посочват: трите имена, местожителството и занятието на кредитора и на длъжника, а така също и на собственика на имота, ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, а ако някое от тия лица е юридическо лице - точното му наименование; имотът, върху който се учредява ипотеката; обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не е парично.
Ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява.

Чл. 365. С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.

С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма.
Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (1) За всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните.
(2) Когато прокурорът участвува като страна в делото, съдът одобрява спогодбата след като вземе и неговото мнение.
(3) Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
(4) Когато спогодбата се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за неспогодената част.

Чл. 182. Правилата на чл. 180 и 181 се прилагат и когато законът постановява да се представи обезпечение пред друго държавно учреждение; в този случай действията на съда се извършват от държавното учреждение, пред което се представя обезпечението.

ОСОБЕНА ЧАСТ
I. ПРОДАЖБА
1. ОБЩИ ПРАВИЛА

Чл. 183. С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.

(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Чл. 184. Ако при сключването на договора вещта е била погинала, договорът е нищожен.
Ако е била погинала само част от вещта, купувачът има право или да се откаже от договора, или да иска оцелялата част при съответно намаление на цената.

Чл. 185. Не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице:

а) лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества - относно същите тия имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават, и
б) (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) съдиите, прокурорите, съдебните изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право.

Чл. 186. Разноските за договора и другите разходи във връзка с прехвърляне на собствеността са за сметка на купувача освен при продажбата на недвижими имоти, при които разноските се заплащат от страните по равно.

Разноските по предаването, включително по меренето и тегленето, са за сметка на продавача, а разноските по приемането - за сметка на купувача.
Чл. 186а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Рискът от случайното погиване или повреждане на родово определени стоки преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или му бъде предадена, а при доставка за купувачи в други населени места - от момента, в който тя бъде предадена на спедитор или на превозвач, освен ако между страните е уговорено друго. При транзитни доставки в същите случаи рискът преминава върху крайния получател.
2. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРОДАВАЧА

Чл. 188. Продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел това.

Чл. 189. Ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението.

Продавачът дължи връщане на цялата цена дори и когато вещта е била обезценена или повредена, но ако купувачът е извлякъл полза от поврежданията, които сам е направил, стойността на тази полза се приспада от сумата, която продавачът му дължи.

В противен случай купувачът може да иска намаление на цената и обезщетение за вредите.

Чл. 191. Ако купувачът бъде съдебно отстранен, той може да иска от продавача още и стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото.

Продавачът не отговаря за съдебното отстранение, ако не е бил привлечен в делото и ако докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска.
Когато купувачът е избягнал съдебното отстранение или е освободил вещта от правата, които трети лица са имали върху нея, чрез заплащане на парична сума, продавачът може да се освободи от отговорност, като заплати на купувача тази сума, лихвите върху нея от деня на плащането и разноските.

Чл. 193. Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка. Съглашението за освобождаване от отговорност е недействително.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УГОВОРКИ ОТ ТРЕТИ ЛИЦА

Чл. 299. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато страните са предвидили трето лице да определи отделни уговорки, те стават задължителни за страните само ако третото лице ги е определило в съответствие с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.
(2) Ако третото лице не извърши определянето или го извърши в несъответствие с ал. 1, всяка от страните може да поиска определянето да се извърши от съда.
ДОПЪЛВАНЕ НА ДОГОВОРА ОТ СЪДА
Чл. 300. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато страните уговорят при настъпване на определени обстоятелства да допълнят договора и при тяхното настъпване не могат да постигнат съгласие, всяка от тях може да поиска от съда той да направи това. При постановяване на решението съдът се съобразява с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.

Изборът става неотменяем, когато бъде съобщен на другата страна, а ако е предоставен на трето лице - когато бъде съобщен на двете страни. В случай, че на страната, на която изборът трябва да бъде съобщен, участвуват няколко лица, той става неотменяем, когато се съобщи на едно от тях.
Чл. 131. Ако правото на избор принадлежи на длъжника и той не го упражни до определения за това срок или ако няма такъв срок - до времето, когато задължението трябва да се изпълни, правото на избор преминава върху кредитора.
Aко правото на избор принадлежи на кредитора и той не го упражни до определения за това срок или ако няма такъв срок - до срока, който длъжникът му определи, правото на избор преминава върху длъжника.
Ако изборът е предоставен на трето лице и то не го направи в определения му срок, изборът се прави от съда.

Чл. 16. При несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не са заличени.

Чл. 298. (3) При несъответствие между уговореното от страните и общите условия има сила уговореното.

Чл. 298. (2) Когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването.

1. заяви писмено, че ги приема;
2. е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно.

Чл. 25. Действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то.

Чл. 64 (отм.). Случайно е условието, което завиди от едно случайно събитие, което не се намира в властта нито на кредитора, нито на длъжника. Произволно е условието, на което изпълнението зависи от волята на единия из договарящите се; смесено е това условие, което зависи едновременно от волята на една от договарящите се страни и от волята на едно трето лице или от случая.

Чл. 25. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то.

Чл. 229. Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години.

Лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години.
Ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет, съответно за три години.

Чл. 225. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.

Чл. 104. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено.

Чл. 204. Продажбата под уговорка за опитване или преглеждане се предполага сключена под отлагателното условие, че купувачът ще одобри вещта.

Продавачът се освобождава от договора, ако вещта се намира у него и купувачът не я одобри до изтичането на уговорения срок или ако няма такъв - веднага след като бъде поканен за това от продавача.

Чл. 18. Всеки заинтересуван може да иска изпълнение на наложените със завещанието тежести. Неизпълнението на същите не влече след себе си унищожаването на завещателното разпореждане.

Чл. 40. Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.

Чл. 38. Упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а пълномощникът - да се откаже от него. Отказването от това право от страна на упълномощителя или пълномощника е недействително.

Чл. 42. Завещателното разпореждане е нищожно:

а) когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;
б) когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1, и
в) когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е било направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.

Чл. 43. (1) Завещателното разпореждане е унищожаемо:

а) когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, и
б) когато е направено поради грешка, насилие или измама.
(2) Грешката в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането.

Чл. 44. (1) Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството.

(2) Ако узнаването предшествува откриването на наследството, тригодишният срок тече от откриването.
(3) Възражението за унищожаемостта не е ограничено със срок.

ОСНОВАНИЯ ЗА УНИЩОЖАВАНЕ НА БРАКА

Чл. 96. (1) Бракът се унищожава когато:
1. при сключването му са били нарушени чл. 12 и 13;
2. встъпващият в брак е бил принуден да го сключи чрез заплашване с тежка и предстояща опасност за неговия или на негови близки живот, здраве или чест.
(2) Никой не може да се позовава на унищожаемостта на брака, докато тя не бъде постановена от съда.

ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСК ЗА УНИЩОЖАВАНЕ НА БРАКА

Чл. 97. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви:
1. при нарушаване на чл. 12 - само от непълнолетния съпруг, не по-късно от шест месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна;
2. в случая на чл. 96, ал. 1, точка 2 - само от заплашения съпруг, не по-късно от една година от сключването на брака;
3. в случая на чл. 13, ал. 1, точка 1 - от всеки от съпрузите, от прокурора и от съпруга от първия брак;
4. в случаите на чл. 13, ал. 1, точки 2 и 3 и ал.2 - от всеки от съпрузите и от прокурора.
(2) Искът по чл. 13, ал. 1, точка 2 може да се предяви не по-късно от шест месеца от оздравяването или от отменянето на запрещението.
(3) При нарушение на чл. 13, ал. 1, точка 3 бракът не може да бъде унищожен, ако болният съпруг е оздравял.
(4) Прокурорът може да поиска да се установи наличието на основание за унищожаване на брака, сключен в нарушение на чл. 13, ал. 1, точка 1, и след смъртта на единия от съпрузите.
(5) При двубрачие бракът не може да бъде унищожен, ако по-рано сключеният брак е прекратен.
ПОСЛЕДИЦИ ОТ УНИЩОЖАВАНЕТО НА БРАКА
Чл. 98. (1) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода.
(2) Заченатите или родените през време на унищожения брак деца се считат за брачни и за тях важи предположението за бащинство по чл. 32.

Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Чл. 28. Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.

Чл. 22. (3) Разпореждане с обща недвижима вещ или право върху такава вещ, извършено от единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването той не го оспори по исков ред.

Чл. 346. (1) Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице приобретател може да се позове на чл. 78 ЗС.

(2) Когато изпълнението е насочено върху недвижими имоти, недействителността важи само за извършените след вписване на възбраната разпореждания.
(3) Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице, въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение.

Чл. 347. На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят:

а) прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната;
б) решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната;
в) прехвърлянето на вземане, съобщението за което е било направено след като третото задължено лице е получило запорното съобщение, и
г) отчуждаването на движими вещи, владението на които не е било предадено на приобретателя преди налагане на запора, освен ако за отчуждаването има документ с достоверна дата.

ОТМЕНИТЕЛНИ ИСКОВЕ

Чл. 647. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността следните извършени от длъжника действия и сделки:
1. безвъзмездна сделка, с изключение на обикновено дарение, в полза на съпруг, роднини по права линия и роднини по съребрена линия до шеста степен, извършена в 3-годишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност;
2. безвъзмездна сделка в полза на трето лице, извършена в 2-годишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност;
3. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност;
4. погасяване на парично задължение чрез прехвърляне на собственост, извършено в 3-месечен срок преди началната дата на неплатежоспособността, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която кредиторите биха получили;
5. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) учредяване на ипотека, залог или друго обезпечение, което е извършено в едногодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност в полза на необезпечено дотогава вземане;
6. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) учредяване на ипотека, залог или друго обезпечение, което е извършено в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност в полза на необезпечено дотогава вземане на съдружник или акционер;
7. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) сделка, която е извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност и уврежда кредиторите, по която страна е неограничено отговорен съдружник, съдружник или акционер, който притежава над 20 на сто от капитала на дружеството, член на управителен орган или друго лице, което контролира длъжника или неговата дейност.

Чл. 56. (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949 г.) (1) Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.

(2) Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа.

Чл. 29. Измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.

Когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх.

Чл. 32. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта.

Чл. 33. Унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването.

Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.
Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба.

Чл. 43. (1) Завещателното разпореждане е унищожаемо:

Чл. 35. Унищожаемият договор може да бъде потвърден от страната, която има право да иска унищожението му, чрез писмен акт, в който трябва да се посочи и основанието за унищожаемостта.

Договорът се потвърждава и когато страната, която има право да иска унищожението му, го изпълни доброволно изцяло или частично, като знае основанието за унищожаемостта му.
Договор, унищожаем поради крайна нужда, не може да се потвърждава

Чл. 26. (Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

Чл. 17. (2) Общо завещателно разпореждане, направено под краен срок, се смята за завет на плодоползуване върху цялото наследство или върху съответния дял; началният срок се смята за неписан.

Чл. 152. Съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително.

Чл. 7. (1) С решението за предоставяне на концесия се определят:

1. предметът на концесията;
2. срокът на концесията;
3. (Доп. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) начинът на определяне на концесионера - чрез конкурс или търг, или определеният без търг или конкурс концесионер;
4. видът, размерът и начинът на плащане на депозита за участие в конкурса или търга;
5. основните права и задължения по концесията;
6. началният срок и условията за осъществяване на концесията, включително и задължителните подобрения;
7. видът и размерът на гаранциите за изпълнение на задълженията по договора за концесия;
8. видът, размерът и начинът на изпълнение на задължението за концесионно възнаграждение по договора за концесия;
9. изисквания, свързани с опазване на околната среда, защитените със закон територии и обекти, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред;
10. други изисквания, свързани с характера на концесията.
Чл. 40. Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на
представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.

Чл. 184. Ако при сключването на договора вещта е била погинала, договорът е нищожен.

Ако е била погинала само част от вещта, купувачът има право или да се откаже от договора, или да иска оцелялата част при съответно намаление на цената.

Чл. 26. Основанието се предполага до доказване на противното.

Чл. 17. Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.

Чл. 134. (1) В случаите, в които законът иска писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.

Чл. 134. (2) Свидетелски показания се допускат също, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях.

Чл. 17. Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността.

§ 5. (1) Нищожни са придобивните сделки по този закон, осъществени чрез подставено лице или скрит пълномощник.

(3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3.

4. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.

Чл. 43. (1) Завещателното разпореждане е унищожаемо:

Чл. 210. При продажба на недвижим имот с посочване на пространството и на цената за всяка единица мярка, когато действителното пространство се окаже по-голямо или по-малко от посоченото в договора, цената на имота се увеличава или намалява съответно. Купувачът обаче може да се откаже от договора, ако пространството е с 1/10 по-голямо или по-малко от показаното в договора.

Когато цената е определена общо за целия имот, ако пространството на имота е посочено в договора и то се окаже с повече от 1/10 по-малко от действителното пространство, купувачът има право да иска разваляне на договора или намаление на цената; но ако то се окаже по-голямо с повече от 1/10, продавачът има право да иска увеличение на цената, но в такъв случай купувачът може да се откаже от договора.
Тия правила не се прилагат при публичните продажби.

Чл. 29. Измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
Когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.

§ 8. (Доп. - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) Унищожаеми са сделките на разпореждане с държавно и общинско имущество, както и договорите за гражданско дружество, сключени при явно неизгодни условия след 1 януари 1990 г.

Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността.
Това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение, които са наложили запор или възбрана върху предмета, до който то се отнася.

Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.

Чл. 57. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването.

Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

§ 5. (1) Нищожни са придобивните сделки по този закон, осъществени чрез подставено лице или скрит пълномощник.

(2) Предметът на сделката по предходната алинея се връща, а платената цена се отнема в полза на държавата.

Чл. 36. Едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания.

Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания.

Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.

Чл. 21. (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (1) Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното задължително се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника.

(2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително и брачни искове, е необходимо изрично пълномощно.

Чл. 56. (1) Съгласието на осиновявания трябва да бъде дадено лично пред съда.

(2) Съгласието на осиновяващия, на родителите на осиновявания и на съпрузите на осиновяващия и осиновявания, както и мнението на родителите и съпрузите, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права, и на настойника или попечителя могат да бъдат дадени пред съда лично или писмено с нотариално заверен подпис или чрез особен пълномощник. Съдът може да призове и изслуша лично някои от тези лица, когато намери това за необходимо.
(3) Управителят на общественото заведение може да даде съгласието си писмено, без да заверява нотариално подписа си.

Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя.

(2) За длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.
(3) Трудов договор може да се сключи и с група от лица - непосредствено или чрез упълномощен от тях представител. В този случай за работодателя и за всяко лице от групата възникват същите права и задължения, както ако договорът би бил сключен с всяко едно от тях.

Чл. 16. (1) Дееспособните лица могат да извършват лично всички съдопроизводствени действия.

(2) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните им представители - родители или настойници. Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на техните родители или попечители.
(3)(Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Непълнолетните могат да водят делата си лично, когато се касае за спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 ЗЛС.
(4) Безизвестно изчезналите и обявените за отсъствуващи се представляват в първия случай - от назначените от съда техни представители, а във втория - от въведените във владение наследници.
(5) Лицата с неизвестно местожителство се представляват от лица, специално назначени от съда.
(6) При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител.

Чл. 17. Представителите по ал. 2, 4 и 5 на предходния член могат да извършват действията, за които съгласно чл. 22 се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.

чл. 18. (1)(Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Държавните учреждения се представляват от техните ръководители, определени съобразно техните устройствени правила. Когато държавното учреждение няма отделна сметка в банка, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу учреждението, което има такава сметка и на което първото е непосредствено подчинено.
(3)(Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Държавата се представлява от министъра на финансите.
(4)(Нова - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) По дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Държавните учреждения са длъжни да уведомяват министъра на финансите за заведените от тях и срещу тях дела, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост - министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството могат да вземат участие в тези дела.

Чл. 20. (1) Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:

а) адвокатите;
б) родителите, децата и съпругът;
в) юрисконсултите или други служители с юридическо образование при учрежденията, предприятията, кооперациите и другите обществени организации и юридически лица;
г) (Нова - ДВ, бр. 1 от 1963 г.) юристите от социалноправните кабинети при здравните заведения, които представляват майките и децата, нуждаещи се от правна помощ;
д) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 18, ал. 3 и 4;
е) (предишна буква "г" - ДВ, бр. 1 от 1963 г.; предишна буква "д" - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) други лица, предвидени в законите.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Синдикалните организации и техните поделения могат да представляват работниците и служителите.
(3)(Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.)

Чл. 22. (1) Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.

(2) За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване исканията на другата страна, за получаване пари или други ценности, както и изобщо за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е нужно изрично пълномощно.
(3) Юрисконсултите на държавните учреждения и предприятия не могат да сключват спогодба.
(4) Пълномощното има сила до свършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго.

Чл. 23. Доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, но това не спира разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила.

Чл. 24. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) В случай на смърт, умоповреждане или лишаване от права на пълномощника, както и на отказ от пълномощието му, за което е уведомил съда производството по делото не се спира, а може да се отложи разглеждането му за друго заседание, ако съдът намери, че тези обстоятелства не са могли да станат известни на страната или пък че тя е узнала за тях толкова късно, че не е могла да замести своевременно пълномощника си с друг.

Чл. 59. (1) Когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или макар местожителството му да е известно, но не е поело управлението на наследственото имущество, районният съдия, служебно или по искане на заинтересуваните, назначава управител на наследството.

(2) Управителят трябва да направи опис на наследственото имущество. Той предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения. За изпълнение на наследствените задължения, на заветите и за продажба на наследствените имоти той трябва да иска разрешение от районния съдия.

Чл. 55. Кооперативният съюз:

1. съдейства на членовете си за постигане на целите и задачите на съюза;
2. разработва насоки за развитие на кооперативните дейности;
3. представлява и защитава интересите на членовете си пред международните, държавните, обществените и други органи и организации;
4. осъществява и други функции, предвидени в устава.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работниците и служителите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор синдикални организации, доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави.

(2) Синдикалните организации представляват и защитават интересите на работниците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество, организиране на стачки и други действия съгласно закона.

Чл. 22. (1) Съпрузите имат равни права на владение, ползуване, разпореждане и управление върху общите вещи и права върху вещи. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил от общото имущество при прекратяване на имуществената общност. Действия на управление относно общите вещи и права върху вещи може да извършва всеки от съпрузите.

Чл. 41. Пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически лица - с прекратяването им.

Прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено.

Чл. 54. (1) За осиновяването е необходимо съгласието на:

Чл. 39. Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил.

Когато за известно действие са били овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам действието, ако от овластяването не следва друго.

Чл. 31. Управителният съвет:

1. представлява сдружението, както и определя обема на представителната власт на отделни негови членове;
2. осигурява изпълнението на решенията на общото събрание;
3. разпорежда се с имуществото на сдружението при спазване изискванията на устава;
4. подготвя и внася в общото събрание проект за бюджет;
5. подготвя и внася в общото събрание отчет за дейността на сдружението;
6. определя реда и организира извършването на дейността на сдружението, включително и тази в обща полза, и носи отговорност за това;
7. определя адреса на сдружението;
8. взема решения по всички въпроси, които по закон или съгласно устава не спадат в правата на друг орган;
9. изпълнява задълженията, предвидени в устава.

Чл. 354. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако комисионерът е гарантирал пред доверителя за задължението на третото лице, той отговаря солидарно с него и има право на отделно възнаграждение.

Чл. 38. Представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това.

Чл. 42. Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.

Чл. 358. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато предмет на поръчката е покупка или продажба на стоки или ценни книги, които имат пазарна или борсова цена, комисионерът може да заяви, че той лично продава на доверителя или купува от него стоките или ценните книги по тази цена. В този случай размерът на възнаграждението се намалява наполовина.

(2) Смята се, че комисионерът е страна по продажбата, ако е съобщил на доверителя за изпълнението на поръчката, без да посочи третото лице.

Чл. 39. Когато за известно действие са били овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам действието, ако от овластяването не следва друго.

Чл. 13. Предложителят е обвързан с предложението до изтичането на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането.

Ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението.
При липса на срок за приемане, предложението, направено на присъствуващ, губи силата си, ако той не го приеме незабавно, а предложението, отправено до неприсъствуващ, губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането.
Приемането няма сила, ако съобщението за оттеглянето му стигне у предложителя преди или най-късно едновременно с него.
Ако от късно пристигналото приемане на предложението се вижда, че е било изпратено навреме, договорът се счита сключен, освен ако предложителят незабавно извести другата страна, че счита приемането за закъсняло.

Чл. 14. Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.

Ако след изпращане на приемането някоя от страните умре или изпадне в състояние, което е причина за поставяне под запрещение, договорът се смята сключен.
Договорът се смята сключен в мястото, където е направено предложението.

Чл. 43. Пълномощникът може да преупълномощи друго лице, ако е овластен за това или ако преупълномощаването е станало необходимо за запазване интересите на упълномощителя.

Преупълномощаването може да бъде оттеглено както от упълномощителя, така и от преупълномощителя.
Пълномощникът е длъжен незабавно да извести упълномощителя за преупълномощаването и да му даде необходимите сведения за преупълномощения. Ако пълномощникът не изпълни това задължение, той отговаря за действията на това лице като за свои действия.

Чл. 283. Той (довереникът – б. М. Ш.) може да възложи това на друго лице, ако е овластен от доверителя или ако това е станало необходимо за запазване неговите интереси и ако от неизвършването му доверителят би претърпял вреди.

Чл. 42. Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна.

Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.

Чл. 32. (1) Сроковете в процеса, когато не са установени от закона, се определят от съда.

(2) Сроковете се изчисляват по месеци, седмици и дни.

Чл. 33. (1) Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.

(2) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.
(3) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния му ден.
(4) Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден.

Чл. 34. (1) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да се извърши или представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време.

(2)(Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд, в прокуратурата или в друга юрисдикция в срока.

Чл. 35. При спиране на производството спират се и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството.

Чл. 36. (1) Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължени по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането на срока, ако съдът намери молбата за уважителна.

(2) Тази разпоредба не се отнася до сроковете за подаване на жалби.

Чл. 37. (1) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска възстановяването му, ако докаже, че пропущането се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

(2) Молбата за възстановяване на срока се подава в седемдневен срок от съобщението за пропускането му.

Чл. 38. Когато съдът по погрешка определи по-дълъг срок от установения в закона, извършеното след законния, но преди изтичане на определения от съда срок действие не се счита за просрочено.

Чл. 39. (1) Молбата за възстановяване на пропуснатия срок се разрешава от съда, пред който е следвало да бъде извършено просроченото действие, като се призовават и страните.

(2) Едновременно с молбата за възстановяване на срока трябва да бъдат подадени онези книжа, за подаването на които се иска възстановяването на срока, а ако се касае до внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им.
(3) Против определението на съда, с което се допуска или отказва възстановяване на срока, може да се подава частна жалба.

Чл. 40. Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда, освен ако е постановено друго.

Чл. 110. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Чл. 80. Движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

Който придобие владението на движима вещ чрез престъпление, не може да придобие собствеността й по давност.

Чл. 81. С изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца давността се прекъсва.

Чл. 82. Владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си.

Чл. 83. Който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното.

Чл. 84. Относно придобивната давност, освен горните правила, се прилагат съответно и чл. 113, 115, 116, 117 и 120 от Закона за задълженията и договорите.

Чл. 85. Разпоредбите за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност важат за придобиване по давност и на други вещни права върху такъв имот.

Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.

Чл. 32. Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност.

Чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:

Чл. 105. Право за предявяване на рекламации по превозния договор имат лицата, които имат право на иск срещу превозвача.

Чл. 110. Давностните срокове по чл. 109 се спират със започване на рекламационното производство и започват да текат отново от деня на получаването на отговора на превозвача или след изтичането на срока за отговор.

Чл. 77. (1) Предявяването на рекламация спира давността до деня на писменото є отхвърляне или частичното є приемане.

(2) При частично признаване на рекламацията давността продължава да тече само за останалата спорна част от рекламацията.

Чл. 59. Правото на ползуване се погасява със смъртта на ползувателя,ако то не е учредено за по-кратък срок.

Правото на ползуване, учредено в полза на юридическо лице, се погасява с прекратяването му, ако не е установен по-кратък срок.
Правото на ползуване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години.
Чл. 67. Правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.
(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 87 от 1974 г., изм., бр. 91 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г., отм., бр. 33 от 1996 г.)

Чл. 110. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Чл. 111. С изтичане на тригодишна давност се погасяват:

а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания;
г) (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

Чл. 392. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Правата по договора за застраховка се погасяват с тригодишна давност, а по застраховка "гражданска отговорност" - с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие.

Чл. 79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.

Чл. 114. Давността почва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо.

Чл. 69. Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

Чл. 114. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Чл. 114. За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца.

Чл. 114. (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.

Чл. 32. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта.

Чл. 99. Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Чл. 115. Давност не тече:

а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;
б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството;
в) между съпрузи;
г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението;
д) за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба;
е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността;
ж) докато трае съдебният процес относно вземането.
Ако давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.

Чл. 117. От прекъсването на давността почва да тече нова давност.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Чл. 116. Давността се прекъсва:

i Институт – съвкупност от правни норми, уреждащи определен кръг отношения.

ii Така е според доц. Иван Русчев. На противоположната позиция застава проф. Мария Павлова.

iii Чл. 46. (1) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт, на основните начала на правото на Народна република България и на правилата на социалистическия морал.

iv Чл. 46. (2) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта и на правилата на социалистическия морал. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Народна република България и правилата на социалистическия морал.

v Чл. 57. (2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

vi Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.

vii Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.
Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Чл. 44. Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

viii Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

ix Чл. 26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от законна форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.).
(Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
Чл. 94. Недействителни са уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност.
Чл. 226. Обещанието за дарение не произвежда действие.
Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.
(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.

x Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.
Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.

xi Чл. 20. При тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

xii Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.

Чл. 57. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването.

Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

xiii Чл. 18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

xiv Напр., ако един договор е унищожен при крайна нужда, то прекратяването на правоотношението настъпва с обратна сила. С унищожаването на сделката, която съществува между купувача и продавача, това действие е с обратна сила. Ако купувачът я препродаде на трето лице, с отпадането на правата на купувача, отпадат и правата на третото лице. В определени случаи това е така и при 88, 227, ал. 5 ЗЗД, 17, ал. 2 ЗЗД; В определени случаи, ако третите лица са добросъвестни, правата им се запазват като изключение от принципа за обратната сила.

xv Чл. 21. Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи.
Трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълняването на договора, дължат обезщетение.
Чл. 82. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Чл. 25. Действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то.
Сбъдването на условието има обратно действие.

xvi Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.
Чл. 63. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.
Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които законът изисква друга грижа.

xviiЧл. 288. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) За неуредените с този закон положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него - търговските обичаи. При различия в търговските обичаи се прилагат обичаите по местоизпълнението.
Чл. 494. (2) Курсът на чуждестранната валута се определя според търговските обичаи в мястото на плащането. Издателят обаче може да определи в менителницата курса, по който сумата трябва да се изчисли.
Чл. 299. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато страните са предвидили трето лице да определи отделни уговорки, те стават задължителни за страните само ако третото лице ги е определило в съответствие с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.
(2) Ако третото лице не извърши определянето или го извърши в несъответствие с ал. 1, всяка от страните може да поиска определянето да се извърши от съда.
Чл. 300. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато страните уговорят при настъпване на определени обстоятелства да допълнят договора и при тяхното настъпване не могат да постигнат съгласие, всяка от тях може да поиска от съда той да направи това. При постановяване на решението съдът се съобразява с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.

xviii 154. Ако договорът или разпоредби и обичаи, действуващи в пристанището, не предвиждат друго, разноските по снемането на товара от кораба върху кея или мястото по протежение на борда са за сметка на превозвача, а всички други разходи за вдигане на товара и за предаването му на получателя или на съхранение са за сметка на получателя.

xix Чл. 20. При тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

xx Чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:
а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.
Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
Предварителният отказ от този иск е нищожен.
Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.

xxi Чл. 52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Чл. 130. Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице.

xxii Чл. 5. (3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.

xxiii § 1. Настоящият закон влиза в сила един месец след обнародването му и отменя:
1. Закона за имуществата, собствеността и сервитутите.
2. Закона за привилегиите и ипотеките.
3. Закона за държавните имоти.
4. Закона за етажната собственост.
5. Закона за жилищното строителство и стопанисване на жилищния фонд.
6. Закона за уреждане собствеността и залога на земеделски и превозни машини със значителна стойност.
7. Закона за давността.
8. Закона против спекулата с недвижими имоти.
9. Чл. 974 от Закона за гражданското съдопроизводство.

xxiv Чл. 11. (3) Нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт.

xxv Чл. 151. 2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.

xxvi Така например, ако един договор, който е сключен при действието на стария закон, а влиза в сила нов граждански закон, той заварва висящо правоотношение.

xxvii § 152. (1) Влезлите в сила решения, сроковете за преглед и отмяна на които не са изтекли до влизането в сила на закона, подлежат на преглед по реда на надзора и на отмяна по досегашния ред.
(2) Подлежат на преглед по реда на надзора по досегашния ред и решенията, постановени по дела, разглеждането на които е завършило до влизането в сила на закона, но съдът не се е произнесъл по тях, както и тези, по които решението е отменено и е даден ход за постановяване на ново решение по чл. 208, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, отменен след влизането в сила на закона.

xxviii Чл. 286. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.

xxix Чл. 187. Продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ. Вещта се предава в състояние, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете от тогава.
Чл. 200. Купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта.
Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва.
Ако продадената вещ дава плодове или други доходи, купувачът дължи лихви върху цената от деня на предаването на вещта, макар цената да не е още изискуема.

xxx Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Чл. 185. Не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице:
а) лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества - относно същите тия имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават, и
б) (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) съдиите, прокурорите, съдебните изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право.

xxxi Чл. 31. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

xxxii 2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.

xxxiii Чл. 92. (2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.

xxxiv Чл. 13. Предложителят е обвързан с предложението до изтичането на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането.
Ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението.
При липса на срок за приемане, предложението, направено на присъствуващ, губи силата си, ако той не го приеме незабавно, а предложението, отправено до неприсъствуващ, губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането.
Приемането няма сила, ако съобщението за оттеглянето му стигне у предложителя преди или най-късно едновременно с него.
Ако от късно пристигналото приемане на предложението се вижда, че е било изпратено навреме, договорът се счита сключен, освен ако предложителят незабавно извести другата страна, че счита приемането за закъсняло.

xxxv Чл. 294. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго.
(2) Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.

xxxvi Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

xxxvii Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собствеността принадлежи на държавата, на общините, на кооперациите и други юридически лица и на граждани.
(Изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Всички видове собственост се ползуват с еднакви възможности за развитие и закрила.

xxxviii Чл. 109. Задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно.

xxxix Чл. 2. (2) До доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен.

xl Чл. 46. (1) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт, на основните начала на правото на Народна република България и на правилата на социалистическия морал.
(2) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта и на правилата на социалистическия морал. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Народна република България и правилата на социалистическия морал.
(3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея.

xli Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.

Чл. 57. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването.

Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

xlii Чл. 27. Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.
Чл. 26. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от законна форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.

xliii Чл. 42. (1) Несъответствието между обнародвания текст и изпратения за обнародване препис се поправя по реда на обнародването.
(2) Несъответствието между изпратения за обнародване и обнародван текст и удостоверения или приетия се установява от органа, който го е удостоверил, и се поправя по реда на обнародването.
Чл. 43. (1) Поправката се извършва незабавно, след като бъде установено несъответствието.
(2) Текстът на поправката трябва да бъде формулиран така, че да сочи ясно и точно несъответствието, както и правилния текст.
Чл. 44. Поправката влиза в сила по същия ред и в същия срок, които важат за поправения нормативен акт. Този срок е винаги тридневен, ако срокът за влизане в сила на нормативния акт е по-дълъг.
Чл. 45. (1) Действията на гражданите или на юридическите лица, извършени съобразно обнародвания текст до влизане в сила на неговата поправка, се считат правомерни, съответно действителни, освен ако грешката е очевидна.
(2) След влизане на поправката в сила, актовете на държавни органи, основани на погрешния текст, подлежат на отменяване по предвидения от закона ред, ако с оглед на правилния текст са незаконосъобразни. Това правило не се прилага, ако отменяването би довело до отговорност, несъвместима с предходната алинея, или до накърняване на права, придобити съобразно с нея.

xliv Чл. 195. В случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл. 193, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.

xlv Чл. 195. (3) При продажбите на родово определени вещи купувачът може или да упражни правата по първата алинея, или да иска предаване на вещи без недостатъци, както и обезщетение за вредите и в двата случая.

xlvi Чл. 195. (2) Той може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията.

xlvii Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.

Чл. 57. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването.

xlviii Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

xlix Чл. 46. (2) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта и на правилата на социалистическия морал. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Народна република България и правилата на социалистическия морал.

l Чл. 223. Правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната, като всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.

li Чл. 46. (2) При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди.

lii Чл. 113. Недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла

liii Чл. 94. Недействителни са уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност.

liv Чл. 92. Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.
Чл. 97. Когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част, при задължение да обезщети нейния собственик.

Чл. 98. Принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.

lv Чл. 69. Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок

lvi Падеж – това е денят, в който едно право на вземане трябва да бъде изпълнено от длъжника, като то се установява по два начина – с предварително уговорен срок или без да е уговорен никакъв срок.

lvii Чл. 22. Може да се договаря и в полза на трето лице. Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползува от нея. Уговарящият може да си запази правото да отмени тая уговорка или да замени третото лице.

lviii Чл. 118. Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.

lix Погасителна давност – това е един определен срок, през който кредиторът бездейства и след като изтече, длъжника не е длъжен да изпълни задължението си.

lx Чл. 66. Собственикът на постройката може да я продаде на трето лице при съответно приложение разпоредбите на чл. 33.
(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго.
(Ал. 3, нова - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Предмет на правото на строеж може да бъде и строеж под повърхността на земята.
(Ал. 4, нова - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Право на надстрояване и право на пристрояване се учредява за надстрояване, съответно пристрояване на съществуваща сграда.
Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право

lxi Чл. 61. Собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползуване, ако ползувателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта.

lxii Чл. 56. Правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено.
Ползувателят не може да отчуждава своето право.

lxiii Чл. 119. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

lxiv Чл. 237. (Ал. 1, доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) При прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър.
Договорът за наем,сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна дата и наемателят е във владение на имота, договорът е задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок.
Наемодателят дължи обезщетение на наемателя, ако последният бъде лишен от ползуването на наетия имот преди изтичане на наемния срок поради прехвърляне на имота.

lxv Чл. 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.
Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.

lxvi Чл. 307. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

lxvii Чл. 92. 2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.

lxviii Чл. 294. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго.
(2) Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.

lxix Чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:
а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.
Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
Предварителният отказ от този иск е нищожен.
Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.

lxx Чл. 32. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта.
Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на договора.
Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла.

lxxi Чл. 87. Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.

lxxii Чл. 89. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.

lxxiii Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 1977 г., бр. 45 от 1984 г.) Строежи в съсобствен парцел, който е предназначен за малкоетажно или средноетажно жилищно или за вилно застрояване, могат да се разрешават по искане на един или повече от съсобствениците, без съгласие на останалите въз основа на архитектурен проект за цялостно застрояване на парцела, по който всеки от съсобствениците да може да получи отделна жилищна сграда, отделно жилище в една сграда, съответно отделна вилна сграда или отделно вилно жилище. След извършване на строежа частите на съсобствениците върху парцела се определят съобразно стойността на получения имот.

lxxiv Чл. 195. В случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл. 193, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.
Той може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията.
При продажбите на родово определени вещи купувачът може или да упражни правата по първата алинея, или да иска предаване на вещи без недостатъци, както и обезщетение за вредите и в двата случая.

lxxv Чл. 92. 2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.

lxxvi Чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:
а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.
Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
Предварителният отказ от този иск е нищожен.
Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.

lxxvii Чл. 292. Ако довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя.
Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.
Когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите.

lxxviii Чл. 90. Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.
Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение.

lxxix Чл. 91. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.
Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.
Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ.
(Ал. 6, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

lxxx Чл. 110. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

lxxxi ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ N 48 от 3.IV.1961 г., ОСГК на ВС

ПРАВОТО НА ЗАДЪРЖАНЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ УПРАЖНИ СПРЯМО ДОБРОСЪВЕСТНИЯ КУПУВАЧ-ПРИОБРЕТАТЕЛ НА ИМОТА.
Чл.72 ЗС.

докладчик - Александър Котев.

1 Чл.2 ЗЗД е отменен с & 4 от Закона за нормативните актове (срв. чл.46 ЗНА).

lxxxii Чл. 134. Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.
Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът.
Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете.

lxxxiii Чл. 73. Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника.

lxxxiv Чл. 79. Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

lxxxv Чл. 30. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица - държавата, общините и други юридически или физически лица.
Частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.
Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

lxxxvi Чл. 136. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания:
1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски;
2. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.) вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство;
3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти;
4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;
5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка;
6. вземанията на държавата, освен тия за глоби;
7. (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)
8. (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Вземанията по т. 5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника.
Вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно.
Освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда.

lxxxvii Чл. 722. (1) При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред:
1. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) вземания, обезпечени със залог или ипотека - от получената сума при реализацията на обезпечението;
2. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържания имот;
3. разноски по несъстоятелността;
4. вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
5. издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;
6. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
(точка 7 - отм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.)
7. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа, произтичащи от продължаване дейността на длъжника;
8. (предишна т. 9, изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
9. (нова - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 1;
10. (нова - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 2;
11. (нова - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 3.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Когато паричните средства са недостатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по ал. 1, т. 3 - 11, те се разпределят между кредиторите от реда по съразмерност.

lxxxviii Чл. 88. Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.
Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.

lxxxix Чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:
а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.
Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
Предварителният отказ от този иск е нищожен.
Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.

xc Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.

xci Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.
Чл. 193. Продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление.
Продавачът не отговаря за недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата.
Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка. Съглашението за освобождаване от отговорност е недействително.
Чл. 195. В случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл. 193, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.
Той може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията.
При продажбите на родово определени вещи купувачът може или да упражни правата по първата алинея, или да иска предаване на вещи без недостатъци, както и обезщетение за вредите и в двата случая.

xcii Чл. 57. Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете.

xciii Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.

xciv Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.
Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.

xcv Чл. 22. (1) При последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за защитените със закон територии и обекти и за обществения ред страните могат да променят клаузите на договора, както и да го прекратят предсрочно по взаимно съгласие или едностранно.

xcvi Чл. 51. Когато за извършването на работи в един недвижим имот е необходимо да се влезе в друг имот, собственикът на този имот е длъжен да даде достъп за това.

xcvii Чл. 289. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна.

xcviii Чл. 108. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

xcix Чл. 109. Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

c Чл. 237. (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Подлежат на принудително изпълнение:
а) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 60 от 1988 г., бр. 93 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, съдебно-спогодителните протоколи и решенията, по които е допуснато предварително изпълнение, а така също и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;
б) решенията на чуждестранните съдилища, на които е допуснато изпълнение от български съд;
в) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси и държавните учреждения, ако задължението не е изпълнено след писмена покана в 7-дневен срок;
г) постановленията на административните органи, по които допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
д) (доп. - ДВ, бр. 31 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) записите на заповед, менителниците и приравнените на тях други ценни книжа на заповед, както и облигации и купони за лихви по тях;
е) нотариалните актове относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване владението на определени вещи;
ж) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) спогодби и други договори с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи, и;
з) (Предишна б. "ж" - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) други документи, въз основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист.
и) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) влезлите в сила актове за установяване на публични вземания и на частни държавни и общински вземания, когато изпълнението им става по реда на този кодекс.

ci Чл. 46. При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.
При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди.

cii Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

ciii Чл. 13. (1) Чл. 13. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.
(2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.
(2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.

civ Чл. 100. (Предишен текст на чл. 100, доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър.
(Нова - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Заявлението за отказ от правото на собственост по ал.1 може да се оттегли до вписването на отказа в имотния регистър.

cv Чл. 4. (2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

cvi 1. Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения.

cvii Чл. 2. (1) Не може да наследява нито по закон, нито по завещание:
б) който е роден неспособен да живее.

cviii Чл. 2. (2) До доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен.

cix Чл. 2. (1) Не може да наследява нито по закон, нито по завещание:
а) който не е заченат при откриване на наследството

cx Чл. 37. (1) Наказанията са:
6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;
7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
8. лишаване от право на местоживеене в определено населено място;

cxi Чл. 237. (1) Членовете на съветите имат еднакви права и задължения независимо от:
1. вътрешното разпределение на функциите между членовете на съвета;
2. (доп. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) разпоредбите, с които се предоставя право на управление и представителство на изпълнителните членове.
(2) Членовете на съветите са длъжни да изпълняват задълженията си в интерес на дружеството и да пазят тайните на дружеството и след като престанат да бъдат членове на съответния съвет.
(3) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Председателят на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите, сключва договорите за възлагане на управлението и представителството на изпълнителните членове.

cxii Чл. 9. (1) Членовете на управителния съвет или на съвета на директорите трябва да:
1. имат висше икономическо или юридическо образование;
2. притежават квалификация и професионален опит в банковото дело;
3. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
4. не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. не са били през последните 5 години, предхождащи датата на решението за обявяване на банка в несъстоятелност, членове на неин управителен или контролен орган;
6. не са лишени или лишавани от право да заемат материалноотговорна длъжност;
7. не са съпрузи или роднини до трета степен включително по права или по съребрена линия помежду си или на друг член на управителен или контролен орган на банката.
(2) Наличието на необходимата квалификация и професионален опит по ал. 1, т. 2 се удостоверява със сертификат, издаден от Централната банка. Условията и редът за издаването и отнемането на сертификат се определят с наредба. Отказът за издаването и отнемането на сертификат не подлежи на обжалване по съдебен ред.
(3) Обстоятелствата по ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7 се установяват с декларация.
(4) Лице, което не отговаря на посочените изисквания в ал. 1, а за управляващите банката - и в чл. 8, ал. 1, се отстранява от Централната банка, ако не бъде освободено от съответния орган в посочения от нея срок.

cxiii Чл. 73. (3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3.

cxiv Чл. 2. (1) Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин.
(2) Чужденец е и лице без гражданство, което не се счита за гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство и притежава официален документ, удостоверяващ това му качество.

cxv Чл. 3. (1) Чужденците в Република България имат всички права и задължения според българските закони и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.

cxvi Чл. 22. (1) Чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си.
(2) При определени със закон условия чужденците и чуждестранните юридически лица могат да придобиват право на ползване, право на строеж и други вещни права.

cxvii Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Чужденци и чуждестранни юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя в страната.

cxviii Чл. 3. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992г., бр. 45 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Чужди държави и чуждестранни юридически лица не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи.

cxix Чл. 3. (4) (Изм. - ДВ , бр. 28 от 1992г.) Чужди граждани могат да придобиват земеделска земя само чрез наследяване по закон. Те са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството да я прехвърлят на лицата по ал. 1.

cxx Чл. 22. (2) При определени със закон условия чужденците и чуждестранните юридически лица могат да придобиват право на ползване, право на строеж и други вещни права.

cxxi Чл. 3. (5) (Изм. - ДВ ,бр. 28 от 1992 г.) Чуждестранни юридически лица и чужди граждани могат да придобиват право на ползуване на земеделска земя или други ограничени вещни права върху земя при условия и по ред, определени със закон.

cxxii Чл. 29. (Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 59 от 2000 г.) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната, освен ако със закон е установено друго.

cxxiii Чл. 29. Чужда държава или междуправителствена организация може да придобива право на собственост върху земя, сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната въз основа на международен договор, със закон или акт на Министерския съвет.

cxxiv 1. Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения.
2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.

3. Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни.

Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители - родители или настойници.

4. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.

cxxv Чл. 27. Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.

cxxvi Чл. 73. (3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3.

cxxvii Чл. 37. (1) Наказанията са:
6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;
7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
8. лишаване от право на местоживеене в определено населено място;

cxxviii 2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.

3. Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни.

Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители - родители или настойници.

4. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.

cxxix Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

cxxx Чл. 47. Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него.

cxxxi Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Чл. 46. При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.

При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди.

Чл. 52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Чл. 53. Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.

cxxxii ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 7/1959 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ

За обобщаване практиката на Върховния съд по някои въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане (чл. 45-50 ЗЗД)

Затова и на основание чл. 17 от Закона за устройството на съдили-щата Пленумът на Върховния съд
ПОСТАНОВИ:
1. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 и 50 ЗЗД.
2. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се по-ражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Вината се предполага до до-казване на противното.
3. Родителите, осиновителите, настойниците п другите лица, които са задължени да упражняват надзор над неспособни да разбират или ръководят постъпките си, отговарят лично за причинените от неспособните вреди. Те нямат право на регресен иск против неспособния за онова, което са заплатили на увредения.
4. Малолетните са неспособни по смисъла на чл. 47 ЗЗД и не отговарят за непозволено увреждане. Непълнолетните отговарят за непозволено увреждане, освен когато се окаже, че не разбират свойството и значението на онова, което извършват, или не могат да ръководят постъпките си.
5. Лицето, което е причинило вреди другиму при крайна необходимост, дължи обезщетение за тях, макар и деянието му да не е обществено опасно (чл. 46, ал. II ЗЗД и чл. 6 НК). (1)
6. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицето, и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
7. Държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
8. Присъдата на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна и за гражданския съд, който разглежда иска по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на вредите от същото деяние.
9. Отговорният по чл. 49 ЗЗД не може да бъде осъден да заплати на увредения обезщетение, по-голямо от онова, за което е осъден причинителят на вредите. Той може да възразява, че действителният размер на вредите е по-малък от онзи за който е осъден причинителят, освен, когато размерът на вредите е елемент от фактическия състав на престъплението, за което е осъден причинителят.
10. Собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата, се освобождава от отговорност за причинените от нея вреди, когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителната вина на пострадалия. Собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата, не, отговарят за вреди, причинени с нея по изключителна вина на трето лице. Лицето, под чийто надзор се намира вещта, не може да противопостави на увредения възражението, че вредата е резултат на недостатъци на вещта, за които ,отговаря собственикът.
11. Работниците, служителите и членовете на ТКЗС и ТПК не отговарят по чл. 50 ЗЗД за вреди, причинени от вещи които са им били поверени във връзка с възложената им работа.
12. Влязлата в сила присъда, с която подсъдимият е признат за виновен за злополуката, не е пречка той да възразява по предявения против него иск за обезщетение, че и пострадалият е допринесъл за злополуката, ако наказателният съд не се е произнесъл по този въпрос.
13. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост от съда, като се взема предвид характерът на деянието, степента на увреждането, степента на вината, последиците от деянието и всички други обстоятелства във връзка с разглеждания случай. (Отм. с постановление N 4/68 г.)
14. Когато предприятието, учреждението или организацията, при които е на работа причинителят на вредата, е заплатило по силата на чл. 49 ЗЗД обезщетение и е предявило иск по чл. 54 ЗЗД против виновния, по-следният може да възразява за наличността на вина и у други работници или служители на същото предприятие, учреждение или организация и да иска разпределяне на сумата по чл. 127 ЗЗД. Виновният за причиняването на вредата не може да прави такова възражение по предявения против него регресен иск, когато въпросът за неговата отговорност е разрешен с влязла в сила присъда или решение по гражданско дело, в което е участвувал той и отговорното по чл. 49 ЗЗД предприятие, учреждение или организация. (2)
15. При присъждането на обезщетение за имуществени вреди, понесени от трудова злополука, съдът е длъжен да приспадне от него полученото от пострадалия обезщетение по чл. 150 КТ. (3)
16. Когато от пострадалия или от наследниците му е направено искане за отпускане на пенсия за инвалидност поради злополука и е предявен пред съда иск за имуществени вреди, понесени в резултат на същата злополука, производството по заведеното пред съда гражданско дело следва да се спре на основание чл. 182, буква ,,г" ГПК.
17. Влязлото в сила решение на пенсионната комисия по искането на пострадалия или на наследниците му за отпускане на пенсия за инвалидност поради злополука е задължително само относно правото на пенсия и нейния размер за съда, който разглежда иска за обезщетение на понесените в резултат на същата злополука имуществени вреди. За изясняване на фактическите обстоятелства във връзка с този иск съдът може да изиска и приложи към делото пенсионното производство, данните по което следва да преценява по правилата на ГПК.
18. Вземанията за обезщетение поради непозволено увреждане против бюджетни учреждения и бюджетни предприятия се погасяват с изтичането на тригодишната погасителна давност по чл. 42 от Закона за бюджета. (Отм. с постановление N 11/63 г.).

cxxxiii Чл. 12. (2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на председателя на районния съд по местожителството на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и са от различни райони, разрешението се дава от председателя на районния съд по местожителството на единия от встъпващите в брак по техен избор. Председателят изслушва непълнолетния, неговите родители или неговия попечител. Мнението на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.

cxxxiv Чл. 73. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес.

cxxxv Чл. 73. (2) Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза.

cxxxvi 2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.

cxxxvii Чл. 12. (1) Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години.
(2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на председателя на районния съд по местожителството на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и са от различни райони, разрешението се дава от председателя на районния съд по местожителството на единия от встъпващите в брак по техен избор. Председателят изслушва непълнолетния, неговите родители или неговия попечител. Мнението на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.
(3) Непълнолетният с встъпването в брак става дееспособен, но той може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съд по местоживеенето му.

cxxxviii Чл. 18. (1) При осиновяване собственото име на детето се определя от съда според желанието на осиновителите и детето, ако е навършило 14 години. При пълно осиновяване бащиното и фамилното име се определят според името на осиновителя по реда на този закон. При непълно осиновяване бащиното и фамилното име могат да се променят по решение на съда при желание на осиновителите и детето, ако е навършило 14 години.
(2) При прекратяване на осиновяването по съдебен ред на осиновеното лице се възстановява името преди осиновяването му. Със съгласието на осиновителя или при важни обстоятелства съдът може да постанови осиновеното лице да запази името, дадено при осиновяването.

cxxxix Чл. 54. (1) За осиновяването е необходимо съгласието на:
1. осиновяващия;
2. родителите на осиновявания;
3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания;
4. осиновявания, ако е навършил четиринадесет години.
(2) Съгласието на лицата не се изисква, ако те са недееспособни или ако местожителството им е неизвестно.
(3) Когато детето е оставено за отглеждане в обществено заведение и родителите му предварително са дали съгласие за неговото осиновяване или са неизвестни, съгласие за осиновяването дава управителят на заведението.

cxl Чл. 15. (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.

cxli Чл. 7. (1) Кооперацията е открита за членуване на физически лица, които са навършили 16 години, не са поставени под пълно запрещение и са съгласни с устава є. Ненавършилите пълнолетие лица и поставените под ограничено запрещение могат да членуват в кооперация с предварително писмено съгласие на родител или попечител.

cxlii Чл. 301. (1) Минималната възраст за приемане на работа е 16 години. Забранява се приемането на работа на лица, ненавършили 16 години.
(2) По изключение могат да се приемат на работа и лица от 15 до 16 години за извършване на работи, които са леки и не са опасни или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По изключение на ученически длъжности в цирковете могат да се приемат момичета, навършили 14 години, и момчета, навършили 13 години, а за участие в снимане на филми, подготовка и изнасяне на театрални и други представления могат да се привличат и лица, ненавършили 15 години, при облекчени условия и в съответствие с изискванията за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие. Условията на труда в тези случаи се определят от Министерския съвет.

cxliii Чл. 73. (3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3.

cxliv 4. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.
Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.

cxlv Чл. 73. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес.

cxlvi Тълкувателно решение № 91 от 1. Х. 1974 г. по гр. д. № 63/74 г. на ОСГК

Предявяването на иска за собственост по чл. 108 ЗС относно вещ, обща на двамата съпрузи, е действие на обикновено управление и може да се извърши от всеки един от тях.

Когато обаче в хода на заведения процес се извършат действия на разпореждане с вещното право на собственост, като отказ от иска, спогодба и др. такива, или се обременява същото с други вещни тежести, налице е разпореждане с общата вещ по смисъла на чл. 13 СК(1). За тези действия, които излизат вън от пределите на обикновеното управление, е необходимо предварително дадено съгласие от другия съпруг за разпореждане с вещта или изрично пълномощно за извършване на тези действия.
Чл. 13, ал. 3 СК(2)
Чл. 108 ЗС

1 СК от 1968 г. е отменен със Семейния кодекс от 1985 г. (срв. чл.19 СК).

2 Срв.чл.22 СК
3 Срв. & 1 от Допълнителните разпоредби към Семейния кодекс.

cxlvii 4. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.
Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.

cxlviii 5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.
Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4,ал 2.
Чл. 275. (1) Поставяне едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близките роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това.
(2) По тези производства участието на прокурора е задължително.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако стане нужда, се довежда принудително. Когато лицето е в болнично заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебното заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние.
(4) Ако след разпита съдът намери за нужно, назначава му временен попечител, който да се грижи за личните му и имуществени интереси.
Чл. 277. (1) Производството по отменяването на запрещението е същото, както онова по допускането му.
(2)(Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничеството или от настойника.

cxlix Постановление № 5/1979 г. от 13 .II. 1980 г. на Пленума на ВС

По някои въпроси на производството за поставяне под запрещение

По изложените съображения на основание чл. 53, ал. 3 ЗУС Пленумът на Върховния съд на НРБ
ПОСТАНОВИ:
1. Обръща внимание на съдилищата да подобрят дейността си при разглеждане делата за поставяне под запрещение.
Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на болния от тези страдания да се грижи за своите работи.
2. Иск в производството по чл. 275, ал. II ГПК могат да предявят: съпругът на лицето, чието запрещение се иска; близките роднини; лицата, които имат правен интерес от запрещението, и прокурорът.
В производството за поставяне под запрещение същинско встъпване и привличане на трети лица е недопустимо.
Близки роднини и лица с правен интерес могат да встъпят в започнатото вече производство за поставяне на едно лице под запрещение само ако са налице две условия молителят да е от кръга на лицата, които са посочени в чл. 271, ал. II ГПК, а ако не е близък роднина, да е налице правен интерес от встъпването по смисъла на чл. 275, ал.I I, ин фине ГПК.
Ответникът по производството за поставяне под запрещение е винаги лицето, чието поставяне под запрещение се иска.
Ако ответникът е непълнолетен, в делото следва да вземе участие и неговият попечител. Участието на прокурора в това производство е задължително.
3. При разглеждане на делото съдът е длъжен да разпита непосредствено лицето, чието запрещение се иска, както и неговите близки. Разпитът на лицето трябва да предшествува събирането на други доказателства и по-специално назначаването на вещо лице, което да даде заключение за здравословното състояние на ответника.
4. Вещото лице е компетентно да даде заключение само досежно това, дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите, които законът има предвид, и може ли да се грижи за своите работи и интереси.
5. Според степента на страданието съдът може да постави лицето под пълно или ограничено запрещение.
6. След като се убеди, че ответникът не е в състояние да се грижи за своите работи, съдът трябва да назначи временен попечител или настойник до назначаването на постоянен настойник или попечител. До влизането на решението в сила ответникът продължава да участвува лично в производството.
7. След влизане на решението в сила съдът съобщава на органа по настойничеството да назначи на запретения настойник или попечител. Ако същият има съпруг(а) или родител, такова съобщение също се изпраща, но настойник не се назначава.
8. Със смъртта на ответника, настъпила в течение на производството, делото се прекратява, а решението на първата инстанция, ако има такава, се обезсилва. Продължаване на процеса от наследниците на починалия чрез промяна в основанието на иска като такъв за установяване, че преди смъртта си лицето е било в състояние за поставянето му под пълно или ограничено запрещение, е недопустимо. Правните сделки, които такова лице е извършило преди поставянето му под запрещение, както и когато производството е прекратено поради смърт, следва да се атакуват по общия ред. Това се отнася и до правни действия, които не са сделки, но имат правни последици.
9. Лица, които не са искали поставянето на ответника под запрещение, не могат да обжалват решението, с което искането е уважено или отхвърлено.
10. За отменяване на запрещението се прилагат същите правила, които важат за поставяне под запрещение.
Ответникът също може да упражни това свое право и чрез органа по настойничеството или настойническия съвет. Когато те откажат да поискат това, може да се обърне към прокурора с молба да предяви иск. В тези случаи разпоредбите на чл. 275, ал. 4, и 276, ал. 1 и 2 ГПК не се прилагат. Искът за отмяна на запрещението на единия родител, който упражнява родителските права по чл. 108, ал. 3 ЗЛС, следва да се предяви срещу другия родител, по чието искане лицето е поставено под запрещение.
11. Ищците в производството за поставяне под запрещение нямат право на разноски, а ответникът, ако е направил такива, при отхвърляне на иска има право на разноски на общо основание.

cl 5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.
Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4,ал 2.

cli Чл. 31. Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.

clii Чл. 109. (1) Настойничество се учредява над малолетни (деца - ненавършили четиринадесет години), родителите на които са неизвестни, починали или лишени от родителски права. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение.

cliii Чл. 109. (2) Попечителство се учредява над непълнолетни (деца, от четиринадесет до осемнадесет години), родители на които са неизвестни, починали или лишени от родителски права, а също и над лица, поставени под ограничено запрещение.

cliv Чл. 116. Не могат да бъдат членове на настойнически съвет, попечители и заместник-попечители недееспособните, лишените от родителски права, осъдените за тежки умишлени престъпления, както и лицата, които поради болест, алкохолизъм, неморален живот, користно поведение, противоречие с интересите на поставените под настойничество или попечителство или по други причини не са в състояние да изпълняват настойнически или попечителски функции.

clv Чл. 117. (1) Дейността на настойника е почетна.
(2) Настойникът е длъжен да се грижи за поставения под настойничество, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица. Той е длъжен да се грижи за отглеждането, възпитанието и образованието на малолетния.
(3) Настойникът в срок от един месец е длъжен да уведоми органа по настойничество и по попечителство за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа.

clvi Чл. 122. (1) Дейността на попечителя е почетна.
(2) Попечителят е длъжен да се грижи за личността и за запазване интересите на поставения под попечителство. Той дава съгласие за извършване на правни действия от последния. Длъжен е да се грижи и за отглеждането, възпитанието и образованието на непълнолетния.
(3) Правилата на чл. 117, ал. 3, 118, ал. 1, и 120 се прилагат съответно и при попечителството. За теглене на суми от паричните влогове се изисква разрешение от районния съд.

clvii Чл. 1. (1) Този закон урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България.
(2) Гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението.
(3) Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.

clviii Чл. 1. Тази наредба установява реда и начина на регистрацията на данните, които определят гражданското състояние на лицата в Народна република България.

clix Чл. 2. (1) Гражданската регистрация на физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон.

clx Чл. 8. (1) Основни данни за гражданската регистрация на лицата са техните:
1. име;
2. дата - ден, месец, година, и място на раждане;
3. пол;
4. гражданство;
5. единен граждански номер.
(2) В данните за гражданската регистрация на чужденците в Република България се включва и личният номер на чужденеца.

clxi Чл. 9. (1) Името на гражданите на Република България и на чужденците, родени на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане.
(2) Името на чужденците и на българските граждани, родени извън територията на Република България, се вписва в регистрите за гражданско състояние и в регистрите на населението, както е изписано в националния им документ за самоличност или в акта за раждане, независимо от колко части се състои.

clxii Чл. 103. (1) След развода съдът може да постанови съпругът да носи името на другия съпруг, ако последният е съгласен.
(2) Ако единият съпруг е станал известен с името на другия, съдът може да реши той да продължи да носи същото име.
(3) При изменение на обстоятелствата бившият съпруг може да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име.

clxiii Чл. 436. Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др.), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен, или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска от районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ.

clxiv Чл. 97. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
(2) Може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.
(3) Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1987 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство, което е от значение за едно гражданско правоотношение, или за отмяна на едно влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено по някои от причините, посочени в чл. 21, ал. 1, т. 2 - 5 или когато то е спряно по някои от причините, посочени в чл. 22, т. 2, и 22а от Наказателно-процесуалния кодекс, а също и когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

clxv Чл. 429. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Съдът може да се основе и на свидетелски показания, дадени пред други органи, както и да възложи на друг съд или на органите на националната полиция или на общинските съвети да съберат необходимите доказателства.

clxvi Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

clxvii Чл. 31. (1) Произходът от майката се определя от раждането. Това важи и когато детето е заченато с генетичен материал от друга жена.

clxviii Чл. 13. (1) Не може да сключи брак лице:
1. което е свързано с друг брак;
2. което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;
3. което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея.
(2) Не могат да сключват брак помежду си:
1. роднини по права линия;
2. братя и сестри, техните деца и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;
3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри.

clxix Чл. 35. (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.
(2) Всеки български гражданин има право да се завръща в страната.

clxx Чл. 71. (1) Ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. При отклонение от това задължение по искане на родителите районният съд по местоживеенето им, след като изслуша детето, ако е навършило десет години, издава заповед за връщането му при родителите. Тази заповед може да се обжалва пред председателя на окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Заповедта се изпълнява по административен ред.
(2) Когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд по местопребиваването на децата, след като бъдат изслушани, ако са навършили десет години. Решението може да се обжалва
Чл. 120. (1) Поставеният под настойничество живее при настойника освен ако важни причини налагат да живее другаде.
(2) Когато местоживеенето бъде променено без съгласието на настойника, той може да иска от районния съд да издаде заповед за връщането на поставения под настойничество в определеното му място на живеене. Тази заповед може да се обжалва пред председателя на окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Заповедта се изпълнява по административен ред.

clxxi Чл. 68. Ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши:
а) при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението;
б) при задължение да се даде определена вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението й;
в) във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.

clxxii Чл. 37. (1) Наказанията са:
1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор;
1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода;
2. поправителен труд без лишаване от свобода;
3. конфискация на налично имущество;
4. глоба;
5. задължително заселване без лишаване от свобода;
6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;
7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
8. лишаване от право на местоживеене в определено населено място;
9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;
10. лишаване от военно звание;
11. обществено порицание.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна.

clxxiii Чл. 89. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си.
(2) Адресът в Република България се състои задължително от името на областта, общината и населеното място.
(3) В зависимост от мястото, което описва, адресът може да включва наименование на улица - площад, булевард, жилищен комплекс, квартал, номер, вход, етаж, апартамент.
(4) Когато адресът е извън регулацията на населеното място, вместо данните по ал. 3 се вписва името на местността от землището му.

clxxiv Чл. 90. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес.
(2) Постоянният и настоящият адрес на новороденото дете съвпадат със съответните адреси на родителите му. Когато родителите имат различни постоянни адреси, те избират един от тях за детето си. Когато родителите имат различни настоящи адреси, настоящият адрес на майката е настоящ адрес и за детето.

clxxv Чл. 93. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението.
(2) Постоянният адрес е винаги на територията на Република България.
(3) Всяко лице може да има само един постоянен адрес.
(4) Български граждани, живеещи предимно в чужбина, които не са вписани в регистрите на населението и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, се вписват служебно в регистрите на населението на район "Средец" на град София.
Чл. 94. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава.
(2) Всяко лице има само един настоящ адрес.
(3) Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на пребиваване е в чужбина, се вписва в личния регистрационен картон, а в автоматизираните информационни фондове се отразява само държавата.
Чл. 95. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до общинската администрация.
(2) Заявяването се извършва лично, а по изключение - от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.
(3) За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители.
(4) Образецът на заявлението се утвърждава с постановление на Министерския съвет.
Чл. 96. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до общинската администрация.
(2) Заявяването се извършва лично, а по изключение - от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.
(3) За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители.
(4) Образецът на адресната карта се утвърждава с постановление на Министерския съвет.
Чл. 97. (В сила от 1.01.2000 г.) Български гражданин, живеещ предимно в чужбина, може да заяви постоянния и настоящия си адрес и чрез заявление за издаване на български документ за самоличност, подадено чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България.

clxxvi Чл. 35. (1) Актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията.
(2) Актовете за гражданско състояние за събития, за които няма данни на територията на коя община са станали, се съставят в общината или кметството, на чиято територия е установено събитието.
(3) Кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата, в които се поддържат регистри за гражданското състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация.

clxxvii Чл. 43. (1) Всяко раждане трябва да се съобщи писмено и да се обяви устно в срок 5 дни, като денят на раждането не се брои.
(2) Съобщението за раждане се съставя писмено по утвърден с правилника по чл. 11, ал. 2 образец. Съобщаването на раждането е задължение на:
1. ръководителя на здравното заведение или на лицето, на което със заповед е възложено това, когато раждането е станало в здравно заведение;
2. компетентно медицинско лице, когато раждането не е станало в здравно заведение;
3. длъжностното лице по гражданското състояние, когато в населеното място няма компетентно медицинско лице.

clxxviii Чл. 43. (3) Обявяването на раждането е задължение на бащата и се прави лично или чрез нотариално упълномощено лице.
(4) В случаите, когато бащата е починал, отсъства от населеното място или е в невъзможност да обяви раждането поради тежка болест, лишаване от свобода и други причини, ако е в неизвестност или е неизвестен, обявяването се извършва от лице, присъствало на раждането. Ако раждането е станало, когато майката е била вън от своето жилище, задължението да обяви раждането е на лицето, в дома на което е станало раждането. Майката също може да обяви за раждането лично или чрез нотариално упълномощено лице.

clxxix Чл. 45. (1) Актът за раждане съдържа:
1. място на съставяне на акта-област, община, населено място/район;
2. номер на акта и дата на съставяне;
3. номер на оригиналното удостоверение;
4. дата - ден, месец, година, час и минута на раждането;
5. място на раждане - област, община, населено място или държава, ако детето е родено извън територията на Република България;
6. име на новороденото;
7. ЕГН на детето (попълва се само за български граждани);
8. пол и гражданство;
9. данни за родителите - имена, дата на раждане, ЕГН, гражданство, постоянен адрес;
10. документ, удостоверяващ раждането;
11. обявител - имена, ЕГН, постоянен адрес;
12. длъжностно лице - имена,ЕГН и подпис;
13. бележки.

clxxx Чл. 49. При припознаване, извършено преди съставяне на акта за раждане, в същия акт се вписват данните на бащата, както и документът, удостоверяващ припознаването при наличие на съгласие на майката. Името на детето се съставя по реда на членове 12-14. Когато припознаването се извършва след съставяне на акта за раждане, данните за припознаващия и основанието се вписват в графа "Бележки" на акта за раждане в съответствие със Семейния кодекс.

clxxxi Чл. 50. (1) При пълно осиновяване длъжностното лице по гражданското състояние въз основа на заверен препис от решението на съда съставя нов акт за раждане. Актът за раждане се съставя в общината или кметството, посочено в съдебното решение, в текущия регистър с дата - датата на съставяне на акта, като за обявител се подписва единият от осиновителите.

clxxxii Чл. 59. Акт за смърт на лице, което съдът с влязло в сила решение е обявил за умряло, се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в населеното място по постоянния адрес на обявения за умрял въз основа на препис от влязлото в сила решение. В този случай актът за смърт не се подписва от обявителя.

clxxxiii Чл. 63. Актовете за гражданско състояние на военнослужещи, които се намират извън територията на Република България или са на територията на страната, но поради военни действия са лишени от възможността да съобщят на гражданските власти, се съставят от военнослужещи, определени от командването да изпълняват такива функции. Тези военнослужещи съставят актове за гражданско състояние и на граждански лица, които съпровождат войската. Актовете се водят в общ регистър, като се попълват на ръка.

clxxxiv Чл. 66. (1) При раждане, граждански брак или смърт, настъпили на кораб, намиращ се в открито море, капитанът е длъжен да направи вписване в корабния дневник и да състави акт по реда на този закон.
(2) Актове за раждане или смърт се съставят в срок 24 часа от настъпването на съответното събитие.

clxxxv Чл. 67. (1) Капитанът на кораба е длъжен да предаде преписи от съответните актове за гражданско състояние в службата за гражданското състояние при общината в първото българско пристанище, в което е влязъл корабът, или на българското дипломатическо или консулско представителство в страната, в чието пристанище влезе корабът. Ако в страната няма българско представителство, капитанът на кораба е длъжен да изпрати преписите на българския дипломатически или консулски представител в най-близката страна, където има българско дипломатическо или консулско представителство.

clxxxvi Чл. 70. (1) Български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България.

clxxxvii Чл. 54. (1) За осиновяването е необходимо съгласието на:
1. осиновяващия;
2. родителите на осиновявания;
3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания;
4. осиновявания, ако е навършил четиринадесет години.
(2) Съгласието на лицата не се изисква, ако те са недееспособни или ако местожителството им е неизвестно.
(3) Когато детето е оставено за отглеждане в обществено заведение и родителите му предварително са дали съгласие за неговото осиновяване или са неизвестни, съгласие за осиновяването дава управителят на заведението.

clxxxviii 14. След като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъствуващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата смърт.
Обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето.

clxxxix Чл. 436. Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др.), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен, или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска от районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ.
Чл. 437. В молбата трябва да се посочи:
а) с каква цел молителят иска да бъде установен съответният факт;
б) причините, поради които не е съставен документът или поради които е невъзможно неговото възстановяване. Тези причини трябва да бъдат доказани с официални документи и
в) доказателствата за подлежащия на установяване факт.

Чл. 438. (1) Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на молителя и на лицата, организациите и учрежденията, които са заинтересувани от установяване на факта. Освен това се призовава и прокурорът.
(2) Заинтересувани се считат:
а) лицата, чиито отношения с молителя зависят от факта, предмет на установяването;
б) организациите и учрежденията, които е трябвало да съставят документа или които не са в състояние да го възстановят, и
в) организациите и учрежденията, пред които молителят иска да използува постановеното от съда установяване.
(3) Ако заинтересуваното лице по б. "а" не е живо, призовават се неговите наследници. Заинтересуваните организации или учреждения по б. "в" могат да се представляват и от техните местни поделения.

Чл. 439. (1) Когато молителят иска да установи, че е получил образование в някое учебно заведение, съдът може да си послужи за установяване на този факт освен с другите доказателства още и със заключението на вещи лица относно подготовката на молителя.
(2) В този случай като заинтересувано учреждение по б. "в" на предходния член се призовава учреждението, под върховното ръководство на което се намира учебното заведение по ал. 1.

Чл. 440. (1) В решението на съда трябва да се посочи установеният от съда факт и доказателствата, въз основа на които този факт е установен.
(2) Решението, с което съдът се произнася по молбата, може да се обжалва по общия ред.
(3) Решението няма доказателствена сила спрямо тези заинтересувани лица, организации или учреждения по чл. 438, които не са били призовани да вземат участие в производството, ако те оспорват факта.

Чл. 441. По същия ред и със същите последици могат да се поправят допуснати грешки в документите по чл. 436, когато законите не предвиждат друг ред за поправяне на тия грешки.

Чл. 442. Когато фактите по чл. 436 са настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по реда на тая глава само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на чуждата държава, в територията на която фактът е настъпил. Доказването на тази пречка става с документи, издадени от надлежните органи на чуждата държава, или с удостоверение на Министерството на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да се занимаят с молбата на заинтересуваното лице или че няма възможност да се отправи такова искане.

cxc Чл. 34. (2) Актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност.

cxci Чл. 154. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на един документ най-късно в заседанието, в което той е представен. Ако страната не е присъствувала в това заседание, оспорването може да стане най-късно в следващото заседание.
(2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползува от него.
(3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване на истинността пада върху страната, която го е представила.

Чл. 155. Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.

Чл. 156. (1) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той изключва документа от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение.
(2) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото.

cxcii Чл. 97. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
(2) Може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.
(3) Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1987 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство, което е от значение за едно гражданско правоотношение, или за отмяна на едно влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено по някои от причините, посочени в чл. 21, ал. 1, т. 2 - 5 или когато то е спряно по някои от причините, посочени в чл. 22, т. 2, и 22а от Наказателно-процесуалния кодекс, а също и когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

cxciii Чл. 22. (1) На всички лица, подлежащи на гражданска регистрация, се съставя личен регистрационен картон (ЛРК) и запис в Национална база данни (НБД) "Население".
(2) Личният регистрационен картон се съставя и съхранява в общината и в кметството, в които е постоянният адрес на лицето.
Чл. 23. (1) Регистърът на населението на Република България се състои от всички общински регистри на населението и компютърният му еквивалент е Националната база данни "Население".
(2) Регистърът на населението в общината и кметството се състои от личен регистрационен картон на лицата, имащи или имали постоянен адрес в тази община.
(3) Регистърът на населението във всяка община се състои от:
1. регистър на българските граждани;
2. регистър на чужденците по чл. 3, ал. 2, т. 2;
3. регистър на починалите лица;
4. архивен регистър.
Чл. 24. (1) Регистрите на населението в общините се поддържат върху хартиен носител и компютърният им еквивалент е Локална база данни (ЛБД) "Население", които са част от ЕСГРАОН.
(2) Въз основа на регистрите на населението се издават удостоверения от общинската администрация. Редът за издаването им и образците за тях се определят в правилника по чл. 11, ал. 2.
Чл. 25. Личният регистрационен картон съдържа следните данни:
1. име;
2. псевдоним (ако има такъв);
3. пол;
4. дата на раждане - ден, месец, година;
5. единен граждански номер, а за чужденците - и личен номер на чужденеца;
6. гражданство;
7. място на раждане - област, община, населено място, а за родените извън територията на Република България - и държава;
8. акт за раждане - номер, дата и място на съставяне; на чужденците се вписва акт за раждане само ако са родени в Република България;
9. постоянен адрес - област, община, населено място, жилищен комплекс, улица, номер на сграда, номер на вход, номер на етаж, номер на апартамент;
10.образование (степен,специалност);
11. семейно положение;
12. акт за сключен брак - номер, дата, място на съставяне; дата и място на сключване на брака, ако не е сключен в Република България;
13. съпруг/а - ЕГН или дата на раждане, име, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;
14. съдебно решение за развод - номер, дата и място на постановяване;
15. деца - ЕГН или дата на раждане, име, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите -номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;
16. майка - ЕГН или дата на раждане, име, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;
17. баща - ЕГН или дата на раждане, име, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;
18. братя/сестри - ЕГН или дата на раждане, име, име на другия родител - ако не е еднокръвен или едноутробен, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;
19. издаден документ за самоличност - вид, номер, дата на издаване;
20. правни ограничения (вид);
21. изменение по всички точки от 1 до 20 включително, предходен постоянен адрес, особености, дата на съставяне на личния регистрационен картон, име и подпис на длъжностното лице;
22. починал - дата, място и причина за смъртта; акт за смърт - номер, дата и място на съставяне.
Чл. 26. (1) Личният регистрационен картон на българските граждани (ЛРК-Б) се създава въз основа на един от следните документи:
1. съобщение или удостоверение за раждане;
2. заявление от лице, което се установява на постоянен адрес в тази община;
3. удостоверение за българско гражданство, придружено с копие от документи за гражданско състояние и заявление за постоянен адрес в тази община.
(2) Личен регистрационен картон на чужденец (ЛРК-Ч) по чл. 3, ал. 2, т. 2 се създава въз основа на един от следните документи:
1. разрешение за постоянно пребиваване;
2. удостоверение на лице със статут на бежанец или съобщение за раждане на дете от родители със статут на бежанци;
3. заявление от лице, което се установява на постоянен адрес в тази община;
4. удостоверение за лица без гражданство.
Чл. 27. Данните в личния регистрационен картон се вписват и поддържат въз основа на необходимите за това документи или въз основа на извлечение от записа на лицето в Национална база данни "Население".
Чл. 28. Личният регистрационен картон се пази в продължение на 130 години, считано от датата на създаването му, след което се предава в Държавния архив.
Чл. 29. Регистърът на българските граждани се състои от всички лични регистрационни картони на български граждани на живите български граждани с постоянен адрес в тази община.
Чл. 30. Регистърът на чужденците се състои от всички лични регистрационни картони на чужденци на живите чужденци с постоянен адрес в тази община.
Чл. 31. Регистърът на починалите лица се състои от всички лични регистрационни картони на български граждани и лични регистрационни картони на чужденци с внесени данни за смъртта.
Чл. 32. Архивният регистър се състои от всички лични регистрационни картони на български граждани и лични регистрационни картони на чужденци на лицата, на които постоянният адрес вече не е в тази община.
Чл. 33. Общините и районите поддържат компютърни регистри за населението на територията си и могат да архивират личните регистрационни картони по ред, определен от Министерския съвет.

cxciv 131. Юридическите лица са носители на права и задължения.
Те придобиват права и задължения чрез своите органи.

132. Юридическите лица имат своето седалище там, където се намира управлението им.
133. Държавните предприятия, кооперациите и другите юридически лица със стопанска цел се уреждат с особени закони.

cxcv 131. Юридическите лица са носители на права и задължения.
Те придобиват права и задължения чрез своите органи.

cxcvi Чл. 136. (1) Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението.
(2) Границите на общините се определят след допитване до населението.
(3) Общината е юридическо лице.

cxcvii Чл. 234. (1) Член на съвет може да бъде дееспособно физическо лице. Ако уставът допуска, член може да бъде и юридическо лице. В този случай юридическото лице определя представител за изпълнение на задълженията му в съвета. Юридическото лице е солидарно и неограничено отговорно заедно с останалите членове на съвета за задълженията, произтичащи от действията на неговия представител.

cxcviii Чл. 3. (4) Лечебните заведения не могат да извършват търговски сделки освен за нуждите на осъществяваните от тях медицински дейности и за обслужване на пациентите.

cxcix Чл. 62. (1) Образуването и преобразуването на държавните предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества се извършва по ред, установен със закон.
(2) Образуването и преобразуването на общинските предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества се извършва с решение на общинския народен съвет.
(3) Със закон могат да бъдат образувани държавни предприятия, които не са търговски дружества.

cc

Чл. 17. (2) Собствеността е частна и публична.

cci РЕШЕНИЕ № 19 НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ОТ 21 ДЕКЕМВРИ 1993 Г. ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № 11 ОТ 1993 Г. ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА РАЗПОРЕДБИТЕ НА ЧЛ. 17, АЛ. 2, ЧЛ. 19, АЛ. 2 И 4 И ЧЛ. 106 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА
Конституционният съд в състав: председател - Асен Манов, и членове: Младен Данаилов, Милчо Костов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Нено Неновски, Николай Павлов, Теодор Чипев, Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев, Александър Арабаджиев, при участието на секретар-протоколчика Енита Еникова разгледа в закрито заседание на 21 декември 1993 г. конституционно дело № 11 от 1993 г., докладвано от съдията Теодор Чипев.
Делото е образувано на 10.V.1993 г. по искане на група от 57 народни представители от 36-о Народно събрание. Искането се състои от две части. В първия раздел на искането народните представители молят Конституционния съд да даде задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 17, ал. 2, чл. 19, ал. 2 и 4 и чл. 106 от Конституцията. По чл. 106 от Конституцията тълкуването е поискано във връзка с предвиденото в нормата правомощие на Министерския съвет да организира стопанисването на държавното имущество.
Във втория раздел на искането, който съдържа три точки, народните представители изразяват съмнение за съответствие на нормативни текстове с Конституцията и искат от Конституционния съд да внесе яснота по повдигнатите въпроси с решение.
С определение от 1.VI.1993 г. Конституционният съд е приел, че искането по раздел втори има недостатъци, и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 18, ал. 2 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд е дал указания на подателите да отстранят тези недостатъци. Със същото определение Конституционният съд е конституирал като заинтересувани страни Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на финансите, Министерството на промишлеността, Министерството на търговията и Министерството на правосъдието, като им е дал възможност да вземат становище по искането. Становища са постъпили от Министерския съвет и Министерството на правосъдието. В тях се изтъква, че с решения № 242 от 19.VI.1992 г., № 336 от 27.VIII.1992 г., № 337 от 27.VIII.1992 г. и № 584 от 28.ХII.1992 г. Министерският съвет е внесъл за разглеждане от Народното събрание законопроекти за Закон за имуществата, собствеността и сервитутите, Закон за общинските имоти, Закон за държавните имоти и Закон за концесиите, чието съдържание е във връзка с исканото тълкуване на съответните конституционни текстове. В изпълнение на определението на Конституционния съд подателите на искането са представили на 10.VI.1993 г. чрез народния представител Соня Младенова уточнение на искането си по раздел втори.
С определение от 6.VII.1993 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане искането за тълкуване на посочените по-горе конституционни разпоредби и е дал възможност на подателите и на заинтересуваните страни да вземат становище. Със същото определение Конституционният съд е изискал от Законодателната комисия на Народното събрание посочените по-горе решения на Министерския съвет и внесените с тях законопроекти с мотивите им, които бяха представени и са приложени към делото.
С това определение Конституционният съд е отклонил искането по раздел втори и е прекратил производството по делото в тази му част, тъй като е приел, че направеното уточнение не отстранява недостатъците на искането по този раздел.
След определението на Конституционния съд от 6.VII.1993 г. подателите на искането са получили от Конституционния съд по тяхна молба преписи от становищата на Министерския съвет и Министерството на правосъдието и са представили допълнително становище на 9.VIII.1993 г.
Като обсъди искането, представените доказателства и изтъкнатите доводи, Конституционният съд приема следното:
Нормата на чл. 17, ал. 2 от Конституцията обявява, че собствеността е частна и публична. Правилото не посочва разграничителния критерий, според който да се определи коя собственост трябва да се счита за частна и коя за публична. Освен това е нужно да се изтъкне, че с изключение на чл. 17, ал. 3, който обявява частната собственост за неприкосновена, в Конституцията няма други норми, в които да се говори за частна или публична собственост. За да се отговори на тълкувателното искане по чл. 17, ал. 2 от Конституцията, е от значение кому принадлежи правото на собственост, какви са вещите, които са предмет на това право, и какво е тяхното предназначение.
От гледна точка на субектите, които могат да бъдат носители на частна собственост, Конституционният съд приема, че всеки правен субект може да има такава собственост. За гражданите частната собственост е средство да удовлетворяват своите лични и на близките им потребности, но освен това им дава възможност да развиват и стопанска дейност, от която да извличат доходи. За юридическите лица частната собственост е условие за тяхната икономическа стабилност, за разрастването на тяхната дейност и за постигането на целите, за които те са създадени. Държавата и общините също могат да имат частна собственост, защото и за тях е открита възможността да извършват стопанска дейност и да бъдат участници в гражданския оборот. Властническите правомощия на държавните и общинските органи и необходимостта да се използва собствеността на държавата и общините в обществен интерес не дават основание тяхната собственост да се счита винаги за публична.
Частната собственост е основа на всяко пазарно стопанство. С действащата Конституция Република България е дала израз на стремежа си да изгради подобно стопанство и това ясно личи от чл. 19, ал. 1, където е предвидено, че икономиката на страната се основава на свободната стопанска инициатива.
Ако всеки правен субект може да бъде носител на частна собственост, за публичната собственост това не се отнася. Гражданите и юридическите лица могат да имат само частна собственост. Това е така, защото те нямат властнически правомощия и собствеността им обслужва непосредствено техни ограничени интереси. Всяка собственост независимо от това, на кого тя принадлежи и какъв е нейният предмет, винаги допринася за натрупване на национално богатство и постигане на социален напредък, когато тя се използва разумно от носителя на правото. Това обаче не е основание за извод, че гражданите и юридическите лица могат да имат публична собственост.
Публична собственост имат само субекти, които упражняват властнически правомощия. Такива субекти са държавата и общините. Властническите правомощия на органите на общината я отличават качествено от другите юридически лица, макар че и общината е юридическо лице-чл. 136, ал. 3 от Конституцията. Властническите правомощия на държавните органи са по-широки по обсег от тези на общинските. Това има значение за броя на обектите и техния вид, които могат да се отнесат към публичната собственост на държавата и общините, но не е основание да се отрече възможността общините да имат публична собственост, след като е безспорно, че техните органи имат властнически правомощия.
Освен с властническите правомощия на своя носител публичната собственост се отличава от частната по своето предназначение. В чл. 18, ал. 6 от Конституцията е предвидено, че държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото, а според чл. 140 общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. При съпоставката на двете норми за решението на Конституционния съд е без значение разликата между "имоти" и "собственост". Същественото и в двата текста е, че собствеността на държавата и общините служи на обществени интереси, които не се удовлетворяват от собствеността на гражданите и юридическите лица. Разликата между държава и община е предопределила и редакционната разлика при определяне на интереса от използването на двата вида имущество. Но този интерес и според двете норми е обществен интерес.
Въпреки това само част от вещите, които са собственост на държавата и общините, представляват тяхна публична собственост. От значение е и видът на вещите и тяхното предназначение. Конституционният съд приема за несъмнено, че изключителната държавна собственост, чиито обекти са изброени в чл. 18, ал. 1 от Конституцията, представлява публична собственост на държавата. Поради важността, която имат, вещите по чл. 18, ал. 1 могат да принадлежат само на държавата, върху нея тежи конституционното задължение да не ги отчуждава. Всеобщата полза от тези обекти е до такава степен очевидна, че конституционният законодател е счел за необходимо да я осигури всекиму.
Извън обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията държавата може да има и други вещи като своя публична собственост. Определянето на тази друга публична държавна собственост може да стане само със закон. Само закон може да определи и кръга на вещите, които са публична собственост на общините. Конституционният съд би иззел прерогативите на законодателя, ако се опита да разграничи публичната собственост на държавата и общините от тяхната частна собственост. Като се изключи чл. 18, ал. 1, в Конституцията няма текст, на който Конституционният съд да се опре, за да проведе това разграничение. В подкрепа на това становище на съда е и разпоредбата на чл. 17, ал. 4.
Конституционният съд не навлиза в обсъждане на поставените с искането въпроси за характера на собствеността на публичноправните юридически лица, кои са тези лица и коя тяхна собственост е публична и коя частна. В Конституцията няма понятие "публичноправни юридически лица" и затова Конституционният съд не може да го тълкува.
При тълкуването на чл. 19, ал. 2 и 4 от Конституцията трябва да се държи сметка за това, че и двата текста представляват препращащи норми. Предвидено е, че нормативният акт, който ще конкретизира конституционните правила, трябва да бъде на законово равнище. Броят на нормативните актове, които трябва да се издадат, не е предопределен, но Конституцията изисква това да бъдат актове на Народното събрание, и то закони. Министерският съвет не може да издава актове, които да дадат първична уредба на материята, за която се говори в чл. 19, ал. 2 и 4. И двете алинеи на чл. 19, чието тълкуване се иска,са доразвитие на първата алинея, според която икономиката на страната се основава на свободната стопанска инициатива. Тази инициатива не може да се осъществи пълноценно, без да се осигури простор за създаването и развитието на частната собственост. Затова и двете алинеи, чието тълкуване се иска, се отнасят не само за гражданите и юридическите лица, които са изрично споменати, но и за държавата и общините, когато те действат при пазарни условия, т. е. като частни собственици. В подкрепа на това разбиране е и нормата на чл. 137, ал. 2 от Конституцията. Гражданите и юридическите лица при една действително пазарна икономика, която Конституцията иска да гарантира, са по принцип равнопоставени на държавата и общините. Алинеи 2 и 4 се отнасят за стопанската дейност на всички правни субекти.
В чл. 106 от Конституцията са предвидени няколко различни правомощия на Министерския съвет. Тълкувателното искане се отнася за правомощието да се организира стопанисването на държавното имущество. Това правомощие има много широк предметен обсег. То се отнася не само за двата вида собственост на държавата (публична и частна), но обхваща и другите нейни права и задължения, които са парично оценими. Стопанисването на държавното имущество е съвкупност от разнородни и неизброими изчерпателно дейности. Поддържането на държавното имущество, използването му, събирането на доходи и изплащането на задължения, свързани с него, воденето на документация са все форми на стопанисване. Поначало Министерският съвет не се занимава с това, защото нито е необходимо, нито е възможно той да се нагърби изцяло с тази дейност. Затова нормата предвижда, че той организира стопанисването на държавното имущество. Организирането е типична управленска функция. Доброто стопанисване на държавното имущество е предпоставка за изпълнението на различните държавни функции. На Министерския съвет като висш административен орган в Република България Конституцията е поверила организацията на това стопанисване, защото с основание счита, че така се създават гаранции, че то ще бъде добро. Министерският съвет организира стопанисването на държавното имущество, като се грижи за реда, по който то ще се извършва, и определя този, който ще го извършва. При тази организационна дейност Министерският съвет издава актове, но тя може да се осъществява и от отделни министри или други овластени от Министерския съвет органи. В това отношение Конституцията предоставя на Министерския съвет да вземе решението, считано от него за най-целесъобразно. Тя не предопределя ресорните министри или другите органи, на които той може да повери някаква организационна дейност, свързана със стопанисването на държавното имущество. В живота наистина има случаи, когато във връзка с организационната дейност на Министерския съвет, поверена му с чл. 106 от Конституцията, той е обвързан от пределени правила. Обаче тези правила не са конституционни, а се издават на законово равнище.
Поради тези съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията Конституционният съд
РЕШИ:
1. Частна е собствеността на гражданите и юридическите лица. Собствеността на държавата и общините е публична и частна. Изключителната собственост на държавата върху обектите, посочени в чл. 18, ал. 1 от Конституцията, е публична. Останалите обекти, които са собственост на държавата и общините, са тяхна публична или частна собственост в зависимост от вида и предназначението им. Режимът на тези обекти се определя със закон.
2. Член 19, ал. 2 и 4 от Конституцията предвиждат създаването на условия и гаранции за разгръщането на свободната стопанска инициатива, основана на частната собственост. Принципните условия и гаранции се създават чрез закон. При упражняването на частната собственост всички правни субекти са равнопоставени. Член 19, ал. 2 и 4 се отнасят не само за гражданите и юридическите лица, но и за държавата и общините.
3. Правомощието на Министерския съвет по чл. 106 от Конституцията да организира стопанисването на държавното имущество се отнася за правата и задълженията на държавата, които са парично оценими. Като висш изпълнителен орган той определя от кого и по какъв ред се стопанисва това имущество, освен ако със закон е предвидено друго.

ccii Чл. 2. (1) Собствеността на държавата е публична и частна.
(2) Публична държавна собственост са:
1. обектите, изключителна държавна собственост съгласно Конституцията на Република България;
2. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) имотите - държавна собственост, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им;
3. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.)
4. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) имоти-държавна собственост, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване.
(3) Частна държавна собственост са всички други държавни имоти и вещи. Плодовете и приходите от имотите и вещите, публична държавна собственост, са частна собственост на държавата.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на фондациите, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.

cciii Чл. 3. (1) Общинската собственост е публична и частна.
(2) Публична собственост са:
1. имотите, предназначени за осъществяване функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация;
2. имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение;
3. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.)
(3) Частна общинска собственост са всички други общински имоти и вещи. Плодовете и приходите от имотите и вещите - публична общинска собственост, са частна собственост на общината.

cciv Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.

ccv Чл. 18. (2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски пространства.

ccvi Чл. 18. (4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества.

ccvii Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп., бр. 33 от 1996 г.) Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост.
Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права, да се придобиват по давност, както и да се включват в имуществото на търговски дружества.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Особено право на ползване - концесия, се предоставя върху обекти - публична държавна собственост, по ред, определен със Закона за концесиите.
(3) Имотите и вещите - частна държавна собственост, могат да се отчуждават и да се обременяват с вещни права. За тях се прилагат общите разпоредби за собствеността, доколкото в този закон не се предвижда друго.

ccviii Чл. 80. (1) Държавен имот, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител.
(2) Заповедта на областния управител за изземването на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на органите на Националната полиция.
(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

ccix Чл. 7. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Отговорност за дейност на администрацията
Чл. 1. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
(2) Обезщетение за вреди от незаконни актове по предходната алинея може да се иска след тяхното отменяване по съответния ред. Когато вредите са причинени от нищожен административен акт или от незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Отговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно:
1. задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание;
2. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
3. осъждане на наказание по Наказателния кодекс или налагане на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание отменено;
4. прилагане от съда на принудително лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание;
5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер.

ccx Чл. 11. (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.

ccxi Чл. 399. (2)(Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета на учреждението. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение трябва да направи потребното, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет.

ccxii Чл. 57. (1) Областната администрация подпомага областния управител в осъществяването на неговите правомощия.
(2) Областната администрация е юридическо лице на бюджетна издръжка.
(3) Областната администрация се ръководи и представлява от областен управител, който е отговорен пред Министерския съвет.

ccxiii чл. 18. (2)(Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Държавните учреждения се представляват от техните ръководители, определени съобразно техните устройствени правила. Когато държавното учреждение няма отделна сметка в банка, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу учреждението, което има такава сметка и на което първото е непосредствено подчинено.

ccxiv Чл. 2. (1) Кооперация могат да учредят най-малко 7 дееспособни физически лица, които вземат решение на учредително събрание. Учредителното събрание приема устав и избира управителен съвет и контролен съвет.
(2) Управителният съвет избира своя председател.
(3) Уставът на кооперацията урежда:
1. наименованието, седалището, адреса на управление и предмета на дейност;
2. условията за приемане на членове, техните права и задължения;
3. органите на кооперацията и техните правомощия;
4. реда за вземане на решения;
5. размера на встъпителната и дяловата вноска;
6. реда за разпределяне на печалбата и загубите;
7. видовете фондове и дивиденти и начина за определяне на техния размер;
8. реда за разпореждане с имуществото на кооперацията;
9. основанията и реда за прекратяване на членството.
(4) В устава могат да се уреждат трудови и осигурителни отношения между член-кооператорите и кооперацията в съответствие с действащото трудово и социално законодателство.
(5) В устава могат да се уредят и други въпроси, доколкото не са уредени в закона.
(6) Протоколът от учредителното събрание на кооперацията и уставът се подписват от учредителите.

ccxv Чл. 1. Кооперацията е доброволно сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност. Кооперацията е юридическо лице.

ccxvi Чл. 1. (2) Търговци са:
1. търговските дружества;
2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.

ccxvii Чл. 6. (1) Жилищностроителна кооперация се образува за изграждане най-малко на шест самостоятелни имота. За учредяването й са необходими най-малко шест члена.

ccxviii Чл. 8. (2) При регистрацията се отбелязват: наименованието и седалището на жилищностроителната кооперация, имената и адресите на председателя, секретаря и на другите членове на управителния и контролния съвет и от кого тя се представлява.

ccxix Чл. 15. (1) При прекратяване на имуществената общност между съпрузите, ако и двамата са членове на жилищностроителната кооперация, както и ако единият е член, а на другия съпруг бъде присъдена част от жилищноспестовния влог или от вноските в касата на жилищностроителната кооперация, съдът по иск на заинтересувания, предявен в едномесечен срок от прекратяване на имуществената общност, решава кой от двамата съпрузи да продължи членството, като взема предвид интересите на децата, жилищните нужди и здравословното състояние на съпрузите.

ccxx Чл. 16. (1) Член на жилищностроителна кооперация може с негово съгласие да бъде заместен изцяло или частично от неговия съпруг, а и с решение на общото събрание - и от негови деца.

ccxxi Чл. 20. (1) Освобождаването от членство в жилищностроителна кооперация се допуска в следните случаи:
1. когато утвърденият архитектурен план на сградата предвижда по-малко жилища и други имоти от броя на членовете на жилищностроителната кооперация. В тези случаи се освобождават от членство кооператорите, които са приети последни. Ако няколко кооператори са приети едновременно, освобождаването се извършва по жребий между тях;
2. когато след разпределянето на имотите от общото събрание се промени архитектурният план и се намали броят на имотите и поради това няма имоти за всички кооператори. В тези случаи се освобождават от членство кооператорите, за които са били предназначени отпадналите от архитектурния план имоти.

ccxxii Чл. 23. При смърт на кооператор членствените му права и задължения преминават върху членовете на неговото семейство, които имат право да придобият имота. Когато членовете на семейството се откажат от членуване в жилищностроителната кооперация или когато няма такива, в членствените му права могат да встъпят неговите низходящи по права линия, а когато няма низходящи - възходящите му по права линия до първа степен, ако в едномесечен срок от смъртта на наследодателя, съответно от отказа на членовете на семейството му, уведомят писмено управителния съвет и представят документите по чл. 12.

ccxxiii Чл. 18. Всеки член на жилищностроителна кооперация е длъжен:
1. да внесе в жилищностроителната кооперация в определения срок встъпителна и дялова вноска, както и други вноски, определени от общото събрание;
2. да съдействува за постигане целите на кооперацията и да изпълнява разпоредбите на този закон, на устава и решенията на органите на жилищностроителната кооперация.

ccxxiv Чл. 17. Всеки член на жилищностроителна кооперация има право:
1. да придобие в собственост жилище или друг имот, построен от жилищностроителната кооперация;

ccxxv 2. да участвува с право на глас в общото събрание;
3. да избира и да бъде избиран в управителния и контролния съвет;
4. да иска отмяна на решения на управителния съвет и на общото събрание;
5. да иска свикване на общото събрание в предвидените в закона случаи.

ccxxvi Чл. 38. (1) Когато жилищностроителната кооперация е прекратена и средствата й са недостатъчни за удовлетворяване на кредиторите, за задълженията й отговарят лицата, получили или за които са били предназначени имоти съразмерно на стойността им.
(2) Ако жилищностроителната кооперация е прекратена преди започване на строежа, членовете й отговарят за задълженията й поравно.

ccxxvii Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.
(2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.
(3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата

ccxxviii § 2. Организациите, които имат за цел извършването на политическа, синдикална и религиозна дейност, се уреждат с отделен закон.

ccxxix Чл. 19. (1) Сдружението се учредява от три или повече лица, които се обединяват за осъществяване на дейност с нестопанска цел.
(2) Сдружение, което е определено за извършване на общественополезна дейност, се учредява от най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица.

ccxxx Чл. 2. (1) Юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза. Определянето се извършва с устава, учредителния акт или с изменение в тях.
(2) Определянето за осъществяване на общественополезна дейност е неотменяемо след вписването на това обстоятелство в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел в района на окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел.
(3) Юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, след възникването си подлежат на вписване в нарочен Централен регистър при Министерството на правосъдието.
(4) Правилата на глава трета не се прилагат за юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза.

ccxxxi Цел на дейност
Чл. 3. (1) Юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели.
(2) Ограничения в дейността и средствата за постигане целите на юридическите лица с нестопанска цел могат да се определят само със закон.
(3) Юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
(4) Предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел.
(5) Извършването от юридическите лица с нестопанска цел на стопанска дейност се подчинява на условията и по реда, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност.
(6) Юридическите лица с нестопанска цел не разпределят печалба.

ccxxxii Съдържание на устава
Чл. 20. Учредителите приемат устав, който трябва да съдържа:
1. наименованието;
2. седалището;
3. целите и средствата за тяхното постигане;
4. определянето вида на дейност съгласно чл. 2;
5. предмета на дейност;
6. органите на управление;
7. клоновете;
8. правомощията на органите на сдружението;
9. правилата относно начина на представляване на сдружението;
10. правилата относно възникването и прекратяването на членството, както и реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството;
11. срока, за който е учредено сдружението;
12. реда за определяне на размера и начина на внасяне на имуществените вноски;
13. начина на разпределение на останалото имущество след удовлетворяването на кредиторите.

ccxxxiii Съдържание на учредителния акт
Чл. 34. (1) В учредителния акт се посочва:
1. наименованието;
2. седалището;
3. целите;
4. видът на дейност съгласно чл. 2;
5. предоставеното имущество;
6. органите на фондацията;
7. клоновете;
8. правилата относно правомощията на органите;
9. правилата относно начина на представляване;
10. срокът, за който е учредена фондацията.
(2) За да има действие учредителният акт, достатъчно е да са спазени изискванията на ал. 1, т. 3 и 5.
(3) Искането за вписване се прави от учредителя или овластено от него лице или орган, изпълнителя на завещанието, наследника или от някое от лицата, които биха се ползвали от дейността на фондацията съобразно учредителния акт.
(4) Ако са нужни действия за изменение или допълнение на учредителния акт и не е възможно те да бъдат извършени от учредителя или по установен от него или от закона ред, по искане на заинтересуваните заявители окръжният съд по седалището на фондацията извършва промените. Съдът е длъжен да извърши действията в съответствие с волята, изразена с учредителния акт.

ccxxxiv Чл. 6. (3) Юридическите лица с нестопанска цел са носители на всички права и задължения, които не са свързани с естествените качества на физическите лица и могат да притежават имущество.

ccxxxv Чл. 7. (1) Наименованието трябва да включва ясно означение на вида на юридическото лице с нестопанска цел.
(2) Наименованието трябва да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави.
(3) Наименованието се изписва на български език и може да бъде допълнително изписано на чужд език.
(4) След като юридическото лице с нестопанска цел e вписано в съдебния регистър, не може да бъде вписано друго юридическо лице с нестопанска цел от същия вид със същото наименование.
(5) Вписаното в съдебния регистър юридическо лице с нестопанска цел може да иска от всяко друго юридическо лице с нестопанска цел от същия вид, приело по-късно наименование, съвпадащо с неговото, да преустанови носенето и служенето със съвпадащото наименование.

ccxxxvi Чл. 11. (1) Устройството на юридическите лица с нестопанска цел се определя от този закон и учредителния акт или устава.

ccxxxvii Чл. 12. (1) Юридическите лица с нестопанска цел могат да се преобразуват в друг вид юридически лица с нестопанска цел, да се вливат, сливат, отделят и разделят.

ccxxxviii Чл. 12. (3) Членовете на юридическите лица с нестопанска цел, които са се слели или влели, стават членове на новото юридическо лице с нестопанска цел, а членовете на юридическото лице с нестопанска цел, което се е разделило - членове на новообразуваните юридически лица с нестопанска цел, по техен избор.

ccxxxix Чл. 12. (2) След отделяне или разделяне юридическите лица с нестопанска цел отговарят солидарно за задълженията, възникнали до преобразуването им.

ccxl Чл. 13. (1) Юридическото лице с нестопанска цел се прекратява:
1. с изтичането на срока, за който е учредено;
2. с решение на върховния си орган;
3. с решение на окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, когато:
а) не е учредено по законния ред;
б) извършва дейност, която противоречи на закона или е противна на обществения ред или на добрите нрави;
в) е обявено в несъстоятелност.
(2) Решението на съда по ал. 1, т. 1 и 3 се постановява по иск на всеки заинтересуван или на прокурора.
(3) Съдът може да даде подходящ срок за отстраняване на основанието за прекратяване и неговите последици.
(4) В случаите на ал. 2 прекратяването се вписва служебно и съдът назначава ликвидатор.

ccxli Чл. 14. (4) Относно неплатежоспособността, съответно несъстоятелността, редът за ликвидация и правомощията на ликвидатора се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон.

ccxlii Чл. 15. (2) Ако не съществуват лица по ал. 1 или ако те не са определяеми, имуществото преминава върху общината по седалището на юридическото лице с нестопанска цел. Общината е длъжна да използва полученото имущество за дейност, възможно най-близка до целта на прекратеното юридическо лице с нестопанска цел.

ccxliii Чл. 20. Учредителите приемат устав, който трябва да съдържа:
1. наименованието;
2. седалището;
3. целите и средствата за тяхното постигане;
4. определянето вида на дейност съгласно чл. 2;
5. предмета на дейност;
6. органите на управление;
7. клоновете;
8. правомощията на органите на сдружението;
9. правилата относно начина на представляване на сдружението;
10. правилата относно възникването и прекратяването на членството, както и реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството;
11. срока, за който е учредено сдружението;
12. реда за определяне на размера и начина на внасяне на имуществените вноски;
13. начина на разпределение на останалото имущество след удовлетворяването на кредиторите.

ccxliv Чл. 21. (2) Всеки член има право да участва в управлението на сдружението, да бъде информиран за неговата дейност, да се ползва от имуществото му и от резултатите от дейността му по реда, предвиден в устава.

ccxlv Чл. 4. Държавата може да подпомага и насърчава регистрираните в централния регистър юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, както и финансирания при условия и по ред, определени в съответните специални закони.

ccxlvi Чл. 34. (2) За да има действие учредителният акт, достатъчно е да са спазени изискванията на ал. 1, т. 3 и 5.

ccxlvii Чл. 34. (1) В учредителния акт се посочва:
1. наименованието;
2. седалището;
3. целите;
4. видът на дейност съгласно чл. 2;
5. предоставеното имущество;
6. органите на фондацията;
7. клоновете;
8. правилата относно правомощията на органите;
9. правилата относно начина на представляване;
10. срокът, за който е учредена фондацията.

ccxlviii Чл. 33. (4) Имуществото, предоставено с учредителния акт, се счита за имущество на фондацията при нейното възникване от датата на извършване на учредителния акт приживе или на откриване на наследството по случай смърт.

ccxlix Чл. 34. (3) Искането за вписване се прави от учредителя или овластено от него лице или орган, изпълнителя на завещанието, наследника или от някое от лицата, които биха се ползвали от дейността на фондацията съобразно учредителния акт.

ccl Чл. 300. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато страните уговорят при настъпване на определени обстоятелства да допълнят договора и при тяхното настъпване не могат да постигнат съгласие, всяка от тях може да поиска от съда той да направи това. При постановяване на решението съдът се съобразява с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.

ccli Чл. 35. (4) Когато в учредителния акт не са посочени органи на фондацията, те се определят от окръжния съд по местоучредяването й при условията и по реда на чл. 34, ал. 4.

cclii Чл. 35. (3) Органите на фондацията могат да вземат решения за попълване на състава си. Ако те не са в състояние да сторят това, всяко лице от състава им, както и всяко лице, което би се ползвало от дейността на фондацията, може да поиска от окръжния съд по седалището й да попълни състава на органите си в съответствие с волята, изразена с учредителния акт.

ccliii Чл. 38. (1) Юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, разходват имуществото си за:
1. развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура;
2. подпомагането на социално слабите, на инвалидите или лицата, нуждаещи се от грижи;
3. подпомагането на социалната интеграция и личностната реализация;
4. защитата на човешките права или на околната среда;
5. други цели, определени със закон.

ccliv Чл. 2. (1) Юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза. Определянето се извършва с устава, учредителния акт или с изменение в тях.

cclv Чл. 34. (4) Ако са нужни действия за изменение или допълнение на учредителния акт и не е възможно те да бъдат извършени от учредителя или по установен от него или от закона ред, по искане на заинтересуваните заявители окръжният съд по седалището на фондацията извършва промените. Съдът е длъжен да извърши действията в съответствие с волята, изразена с учредителния акт.

cclvi Чл. 42. Юридическо лице с нестопанска цел, определено за осъществяване на общественополезна дейност, не може да се преобразува в юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза.

cclvii Чл. 45. (8) Правата на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност да ползват облекчения по настоящия закон възникват от датата на вписване в централния регистър. Вписаното обстоятелство се счита известно на третите лица от деня на вписването, като последното се съобщава служебно на съда по седалището на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и на органите на данъчната администрация.

cclviii Чл. 41. (3) За безвъзмездно разходване на имуществото на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност е необходимо мотивирано решение, взето от върховния орган на организацията с мнозинство 2/3 от всички негови членове, когато е в полза на:
1. лица от състава на другите му органи и техните съпрузи, роднините им по права линия - без ограничение, по съребрена линия - до четвърта степен, или по сватовство - до втора степен включително;
2. лица, били в състава на управителните му органи до 2 години преди датата на вземане на решението;
3. юридически лица, финансирали организацията до 3 години преди датата на вземане на решение;
4. юридически лица, в които посочените лица в т. 1 и 2 са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения.

cclix Ежегоден контрол
Чл. 46. (1) Юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност са длъжни да представят до 31 май на всяка година информация за дейността си през предходната година пред централния регистър.
(2) В регистъра се заявяват за вписване и се представят:
1. преписите от съдебните решения за регистрация на промени;
2. списъкът на лицата, били в състава на управителните органи;
3. информация за дейността по чл. 38;
4. заверен годишен счетоводен отчет или проверка от лицензиран експерт-счетоводител по чл. 39, ал. 3;
5. годишният доклад по чл. 40, ал. 2;
6. декларация за дължимите данъци, такси, мита и други публични вземания;
7. промени в устава или учредителния акт.
(3) При констатиране на закононарушения министърът на правосъдието уведомява органите на прокуратурата и на държавния финансов контрол за извършване на проверки и на предвидените в закона действия.
Текущ контрол
Чл. 47. Министърът на правосъдието има право да изисква текуща информация за обстоятелствата, подлежащи на вписване.

cclx Заличаване на вписването
Чл. 48. (1) Вписването се заличава по искане на прокурора или органите на държавния финансов контрол, служебно от министъра на правосъдието, когато юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност:
1. системно не представя в определените срокове информацията по отношение подлежащите на вписване обстоятелства;
2. извършва дейност в нарушение на разпоредбите на закона;
3. системно не внася в срок публични вземания;
4. е останало с членове под законово изискуемия минимум за период повече от 6 месеца.

cclxi Ликвидация
Чл. 43. (1) Ликвидаторът е длъжен по възможност да удовлетвори кредиторите на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност от наличните парични средства, а ако това е невъзможно - чрез осребряване първо на движимото, а след това на недвижимото имущество на юридическото лице с нестопанска цел.
(2) Имущество не може да се прехвърля по какъвто и да е начин на:
1. учредителите и настоящите и бившите членове;
2. лицата, били в състава на органите му и служителите му;
3. ликвидаторите освен дължимото възнаграждение;
4. съпрузите на лицата по т. 1-3;
5. роднините на лицата по т. 1-3 по права линия - без ограничение, по съребрена линия - до четвърта степен, или по сватовство - до втора степен включително;
6. юридическите лица, в които лицата по т. 1-5 са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения.

cclxii Чл. 44. (1) Имуществото, останало след удовлетворението на кредиторите, се предоставя по решение на съда на юридическото лице с нестопанска цел, определено за извършване на общественополезна дейност със същата или близка нестопанска цел, ако не е определена такава в устава или учредителния акт.

cclxiii Чл. 44. (2) Ако имуществото не бъде предоставено по реда на ал. 1, то се предава на общината, в която е седалището на прекратеното юридическо лице с нестопанска цел. Общината е длъжна да предоставя имуществото за извършване на възможно най-близка до целите на прекратеното юридическо лице с нестопанска цел общественополезна дейност.

cclxiv Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.
(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.

cclxv Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.
(2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.
(3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата

cclxvi Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.
(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
(3) Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.
(4) Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък.

cclxvii РЕШЕНИЕ № 10 НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ОТ 6 ОКТОМВРИ 1994 Г. ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № 4 ОТ 1994 Г. ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА § 3, АЛ. 1 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 5, АЛ. 2 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА

С определение от 5.V.1994 г. по конституционно дело № 4/94 г. Конституционният съд допусна искането на група народни представители за тълкуване на § 3, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2 от Конституцията, в смисъл кой орган е компетентен да приложи или да прогласи непосредствено действаща конституционна разпоредба в хипотезата на § 3, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията.
Съдът допусна и направеното искане за тълкуване на чл. 12, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от Конституцията във връзка с правото на сдружаване, в смисъл кои са конституционнодопустимите предели за това и конституционосъобразно ли е монополизирането на правото на сдружаване в определена сфера на дейност.
По делото бяха конституирани като заинтересувани страни Председателството на Народното събрание, Министерството на вътрешните работи, Комитетът по горите, Българският ловно-рибарски съюз и Националното дружество на свободните ловци. Писмени становища постъпиха от всички страни, с изключение на Председателството на Народното събрание.
Според становището на Министерския съвет Конституционният съд няма правомощия да обявява за противоконституционни разпоредби на заварени закони в хипотезата на § 3 от Конституцията, като за това се позовава на установената вече практика на съда. Счита, че прякото действие на конституционните норми, предвидено в чл. 5, не може да се приложи тогава, когато с атакувания закон, например Закона за ловното стопанство, се създава определен ред, условия, процедура, които просто ако се премахнат или обезсилят, биха създали недопустима празнина в правното регулиране. В такива случаи считат, че единствено възможното разрешение е намесата на законодателя.
Според становището на Министерството на вътрешните работи Конституционният съд също не е компетентен да се произнася и прогласява непосредствено действие на конституционните норми по отношение на завареното законодателство в хипотезите на § 3 от Конституцията. И тук се прави позоваване на съществуващата досега практика на Конституционния съд. Изказва се тезата, че щом Народното събрание не е отменило един заварен закон или разпоредби в него в указания в § 3 срок, то мълчаливо е приело, че този закон не е противоконституционен. По отношение на възможния монополизъм в сферата на сдружаването счита, че такъв е недопустим за сдруженията със стопанска цел и затова има създадено надлежно законодателство - Търговският закон и Законът за защита на конкуренцията.
В становището си Съюзът на ловците и риболовците приема, че в сфера, каквато представлява опазването на дивеча и ловуването, е нужно силно държавно регулиране. Не се счита за противоконституционно в тази сфера да бъде призната от закона само една организация (сдружение), а възлагането и на известни държавни функции се приема като необходимост, продиктувана от икономическа и екологическа целесъобразност. Конституционният съд не е компетентен за обявяване противоконституционността на заварени закони, като това трябва да стане от Народното събрание с приемане на ново законодателство. Това е становището и на Комитета по горите.
В становището на Независимото дружество на свободните ловци се поддържа, че чрез Закона за ловното стопанство се създава монополизъм в сдружаването в сферата на упражняването на ловните и риболовните спортове и грижата за възпроизводство на околната сред - нещо, което противоречи на конституционните принципи за свобода на сдружаването, прогласени в чл. 12 и 44 от Конституцията. Считат за противоконституционно възлагането на държавни функции по отношение на сдружения, създадени и действащи при условията на новата Конституция.
Съдът, след преценка на доводите, изтъкнати в становищата на заинтересуваните страни, и представените по делото писмени доказателства - протоколи от заседанията на Народното събрание, както и протоколи от заседанията на Конституционната комисия, а също и представените от страните писмени доказателства, приема следното:

II.

РЕШИ:

Становище на съдията Пенчо Пенев

cclxviii Чл. 6. (1) Данъчно задължени лица по реда на този закон са:
1. местните юридически лица;
2. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) местните юридически лица, които не са търговци, когато извършват стопанска дейност или отдават под наем движимо и недвижимо имущество;
3. организациите на бюджетна издръжка, когато извършват стопанска дейност;
4. местните неперсонифицирани дружества;
5. чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност;
6. чуждестранните неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност.
(2) Платци и вносители на данъка са данъчно задължените лица по ал. 1, освен ако законът предвижда друго.

7⁰ Чл. 38. (1) Юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, разходват имуществото си за:
1. развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура;
2. подпомагането на социално слабите, на инвалидите или лицата, нуждаещи се от грижи;
3. подпомагането на социалната интеграция и личностната реализация;
4. защитата на човешките права или на околната среда;
5. други цели, определени със закон.
(2) Чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел може да осъществява общественополезна дейност чрез негов клон в страната при условията на този закон.
(3) Юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, следва да заявят за вписване в централния регистър обстоятелствата по чл. 45, ал. 2.

7¹ Чл. 3. (3) Юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.

7² Чл. 3. (4) Предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел.

7³ Чл. 1. (2) Търговци са:
1. търговските дружества;
2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.

7⁴ Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:
1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;
2. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) продажба на стоки от собствено производство;
3. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
4. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) търговско представителство и посредничество;
5. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) комисионни, спедиционни и превозни сделки;
6. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) застрахователни сделки;
7. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) банкови и валутни сделки;
8. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) менителници, записи на заповед и чекове;
9. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) складови сделки;
10. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лицензионни сделки;
11. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) стоков контрол;
12. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) сделки с интелектуална собственост;
13. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;
14. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
15. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лизинг.
(3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.

7⁵ Чл. 14. (4) Относно неплатежоспособността, съответно несъстоятелността, редът за ликвидация и правомощията на ликвидатора се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон.

cclxix СДЕЛКИ С ПРЕДПРИЯТИЕ
Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне.
(2) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.

cclxx Чл. 110. Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи

cclxxi Чл. 109а. (Нов - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Собственикът на недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти.

cclxxii Чл. 110. Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.

cclxxiii Чл. 18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

cclxxiv Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.

cclxxv Чл. 76. Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.

cclxxvi Чл. 75. Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.

cclxxvii Чл. 72. При съставяне на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части, по-малки от 3 декара, на ливадите на части, по-малки от 2 декара, и на лозята и овощните градини на части, по-малки от 1 декар.

cclxxviii Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г.) (1) (Обявен за противоконституционен с РКС 20/96 относно думата "обезщетяване" в чл. 7, ал. 1 - ДВ, бр. 103 от 1996 г.) При разпореждане, делба обезщетяване и оземляване земеделските имоти не могат да се раздробяват на части с размери, по-малки от размерите, определени в чл. 72 от Закона за наследството.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.)
(3) Делба на земеделски имот или разпореждане с реални части от земеделски имот се извършва, ако отделните части могат да се обособят в самостоятелни имоти, отговарящи на размерите по ал. 1 по изработен или одобрен от поземлената комисия проект.
(4) (Изм. - ДВ. бр. 98 от 1997 г.) При извършване на делби, разпоредителни сделки, отчуждаване, промяна на предназначението и оценяване на земеделските земи се прилага скица, изработена или заверена от поземлената комисия.
(5)(Изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Съдиите по вписванията и другите компетентни органи в едномесечен срок са длъжни да известят поземлената комисия за промените в собствеността и предназначението на земите.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Алинеи 4 и 5 не се прилагат в случаите на чл. 17, ал. 2.

cclxxix Чл. 98. Принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.

cclxxx Чл. 93. Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й.

cclxxxi Чл. 92. Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.

cclxxxii Чл. 455. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Менителницата съдържа:
1. наименованието "менителница" в текста на документа на езика, на който е написан;
2. безусловно нареждане да се плати определена сума пари;
3. името на лицето, което трябва да плати (платец);
4. падеж;
5. място на плащане;
6. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати (поемател);
7. дата и място на издаването;
8. подпис на издателя.

cclxxxiii Чл. 237. (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Подлежат на принудително изпълнение:
а) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 60 от 1988 г., бр. 93 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, съдебно-спогодителните протоколи и решенията, по които е допуснато предварително изпълнение, а така също и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;
б) решенията на чуждестранните съдилища, на които е допуснато изпълнение от български съд;
в) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси и държавните учреждения, ако задължението не е изпълнено след писмена покана в 7-дневен срок;
г) постановленията на административните органи, по които допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
д) (доп. - ДВ, бр. 31 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) записите на заповед, менителниците и приравнените на тях други ценни книжа на заповед, както и облигации и купони за лихви по тях;
е) нотариалните актове относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване владението на определени вещи;
ж) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) спогодби и други договори с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи, и;
з) (Предишна б. "ж" - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) други документи, въз основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист.
и) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) влезлите в сила актове за установяване на публични вземания и на частни държавни и общински вземания, когато изпълнението им става по реда на този кодекс.

cclxxxiv Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.

cclxxxv Чл. 317. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С джиро се прехвърлят всички права по джиросаната ценна книга.
(2) Длъжникът дължи изпълнение само срещу връчване на ценната книга с означение върху нея, че задължението, за което е издадена, е платено.

cclxxxvi НАЧИНИ НА ОПРЕДЕЛЯНЕ
Чл. 486. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителницата може да бъде:
1. на предявяване;
2. на определен срок след предявяването;
3. на определен срок след издаването;
4. на определен ден.
(2) Менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.

МЕНИТЕЛНИЦА НА ПРЕДЯВЯВАНЕ
Чл. 487. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Менителницата на предявяване е платима с предявяването й. Тя трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването й. Издателят може да определи по-къс или по-дълъг срок. Джирантите могат да съкратят сроковете за предявяване.
(2) Ако издателят предпише менителницата на предявяване да не се предяви за плащане преди определен ден, срокът за предявяване тече от този ден.
МЕНИТЕЛНИЦА НА ОПРЕДЕЛЕН СРОК СЛЕД ПРЕДЯВЯВАНЕ
Чл. 488. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителница на определен срок след предявяването се определя от деня на приемането или от деня на протеста.
(2) При липса на протест се смята, че приемането без посочване на дата е направено от платеца в последния ден на срока за предявяването за приемане.
ТЪЛКУВАНЕ НА СРОКОВЕТЕ
Чл. 489. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителница, платима един или няколко месеца след издаването или след предявяването, е на съответния ден на месеца, когато плащането трябва да се извърши. Ако в месеца няма съответен ден, падежът е в последния му ден.
(2) Ако падежът е определен в началото, в средата или в края на месеца, под тези изрази се разбират първият, петнадесетият или последният ден на месеца.
(3) Изразът "половин месец" се разбира като срок от петнадесет дни.
ПРИЛОЖИМ КАЛЕНДАР
Чл. 490. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако менителницата е платима в определен ден в място, където календарът е различен от този в мястото на издаването, датата на падежа се определя според календара на мястото на плащането.
(2) Ако менителницата, издадена и платима в места, имащи различен календар, е платима в определен срок след издаването, денят на издаването и падежът се определят по календара на мястото на плащането.
(3) Сроковете за предявяване на менителницата се изчисляват според правилата на ал. 1 и 2.
(4) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат, ако от уговорка в менителницата или от съдържанието й следва друго.

cclxxxvii Чл. 317. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С джиро се прехвърлят всички права по джиросаната ценна книга.
(2) Длъжникът дължи изпълнение само срещу връчване на ценната книга с означение върху нея, че задължението, за което е издадена, е платено.
(3) За формата на джирото, за легитимирането на владелеца и проверката на легитимирането, както и за задължението на владелеца да предаде ценната книга, се прилагат съответно разпоредбите за менителницата.

cclxxxviii Чл. 240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.
При заема се прилага чл. 247.
Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.

cclxxxix Чл. 64. Когато се дължи вещ, определена само по своя род, длъжникът трябва да даде вещ поне от средно качество.

ccxc Чл. 81. Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

ccxci НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ
Чл. 608. (Ал. 1 отм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.)
(1) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност.
(2) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.

ccxcii Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка.

ccxciii Чл. 240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.
При заема се прилага чл. 247.
Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.

ccxciv Чл. 294. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго.
(2) Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.

ccxcv Чл. 3. (1) Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:
1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
2. музикални произведения;
3. сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
4. филми и други аудио-визуални произведения;
5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
6. произведения на архитектурата;
7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
8. проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
9. графично оформление на печатно издание.
(2) Обект на авторското право са също:
1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
2. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.
(3) Обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.

ccxcvi Патентоспособни изобретения
Чл. 6. (1) Патенти се издават за изобретения, които са нови, имат изобретателско равнище и са промишлено приложими.
(2) Не се считат за изобретения:
1. открития, научни теории и идеи;
2. математически методи и формули;
3. резултати от художествено творчество;
4. планове, правила и методи за интелектуална дейност, за игри или за делова дейност;
5. програми за електронноизчислителни машини;
6. представяне на информация.
(3) Предходната алинея се прилага за посочените обекти, доколкото се иска правна закрила за самите тях.

ccxcvii Патентоспособни полезни модели
Чл. 73. (1) Патенти се издават за полезни модели, които са нови и промишлено приложими.
(2) Като полезни модели могат да бъдат защитени обекти с конструктивно-технически особености, отнасящи се до усъвършенстване на конструкцията, формата или пространственото съчетаване на елементите на изделия, инструменти, устройства, апарати или техни части, материали и други с производствено или битово предназначение, които отговарят на изискванията по предходната алинея.

ccxcviii Промишлен дизайн
Чл. 3. (1) По смисъла на този закон промишлен дизайн, наричан по-нататък "дизайн", е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях.

ccxcix Придобиване на право върху дизайн
Чл. 10. (1) Право върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство, считано от датата на подаване на заявка за регистрация.
(2) Правото върху дизайн е изключително.

ccc Чл. 9. (1) Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.
(2) Марка е търговска марка, марка за услуги, колективна марка и сертификатна марка.

ccci Чл. 133. Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.

cccii Чл. 336. (1) Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.
(2) Искът се предявява срещу взискателя и длъжника.
(3) Взискателят отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени на трети лица, чрез насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи.

ccciii ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ЗАСТРАХОВАНОТО ИМУЩЕСТВО
Чл. 401. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако застрахованото имущество бъде прехвърлено, правоприемникът встъпва в правата по договора, освен ако е уговорено друго.
(2) Правоприемникът е солидарно задължен за неплатената премия до встъпването.
(3) Застрахователят има право да иска премията от праводателя, докато прехвърлянето не му е съобщено.
(4) Застрахователят и правоприемникът могат да се откажат от договора с предизвестие до другата страна, направено не по-късно от 30 дни от узнаването за прехвърлянето.

ccciv Чл. 134. Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.
Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът.
Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете.

cccv Чл. 607а. (2) Освен при неплатежоспособност, производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.

cccvi Чл. 19. (1) Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.

cccvii Чл. 60. (2) Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.

cccviii Чл. 65. (1) Наследникът, който е приел наследството по опис, управлява наследствените имущества, като е длъжен да полага грижа, каквато полага към собствените си работи. Той не може да отчуждава недвижимите имущества до пет години от приемането, а движимите - до три години освен с разрешение на районния съдия; в противен случай отговаря за задълженията на наследодателя неограничено.
(2) Наследникът дължи на кредиторите и заветниците сметка за управлението.

cccix Чл. 67. (1) (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949г.) Кредиторите на наследството и заветниците могат в тримесечен срок от приемането му да искат отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника.

cccx Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне.
(2) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.

cccxi Чл. 339. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника:
а) вещи за всекидневно употребление на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна и топливо, предмети за упражняване на занятието и необходимия работен добитък, посочени в списък, одобрен от Министерския съвет;
б) земите на земеделските стопани до размер на средния тип частно-трудово земеделско стопанство (чл. 36 от Закона за ТПС);
в) жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, горницата се продава, ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 ЗС;
г) предвидените в други закони вещи и права като неподлежащи на принудително изпълнение.

Чл. 340. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) От постановленията на б. "б" и "в" на предходния член не могат да се ползуват:

Чл. 342. Всеки отказ на длъжника от закрилата по чл. 339 и 341 е недействителен.

cccxii Чл. 357. С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел.
(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

Чл. 358. За постигане на общата цел съдружниците могат да уговарят и вноски в пари или в други имоти.
Внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Всяка друга вещ се счита внесена за общо ползуване, ако не е уговорено друго.
Относно отговорността на съдружника за недостатъци на внесената вещ и за съдебното отстранение се прилагат съответно правилата на договора за наем на вещи, когато е внесена вещта за ползуване, и правилата на договора за продажба, когато е внесена вещта в собственост.

Чл. 359. Всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците.
Ако не е уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни.
Съдружникът може да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му.

cccxiii Чл. 212. Този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник.
Продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени.
Договорът за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, може да бъде противопоставен на трети лица само ако е вписан.

Чл. 213. Ако преди продажбата на наследство продавачът е събрал някое вземане или е отчуждил някои предмети, той е длъжен да върне на купувача полученото.
Купувачът е длъжен да върне на продавача това, което последният е платил за задълженията и тежестите на наследството.

cccxiv Чл. 233. Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.
Наемателят е длъжен да съобщава незабавно на наемодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ.

cccxv Чл. 19. Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.

cccxvi Чл. 68. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.

cccxvii Чл. 28. Грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността.
Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне.
Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.

cccxviii Чл. 60. (1) Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
(2) Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.

cccxix Чл. 21. Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи.

cccxx Чл. 134. Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.
Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът.
Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете.

cccxxi Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.

cccxxii Чл. 88. Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.
Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.

cccxxiii Чл. 163. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) (1) Акционерното дружество се учредява на учредително събрание, на което присъстват всички лица, които записват акции. Учредител може да бъде представляван от пълномощник с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа.
(2) На учредителното събрание се записват акциите.
(3) Учредителното събрание:
1. взема решение за учредяване на дружеството;
2. приема устава;
3. установява размера на разноските по учредяването;
4. избира надзорен съвет, съответно съвет на директорите.
(4) Решенията по ал. 3, т. 1 и 2 се приемат единодушно, като се съставя протокол, за който се прилага чл. 232.
(5) Когато акционерно дружество се учредява от едно лице, се съставя учредителен акт.

cccxxiv Чл. 98. (1) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода.
(2) Заченатите или родените през време на унищожения брак деца се считат за брачни и за тях важи предположението за бащинство по чл. 32.

cccxxv Чл. 190. Ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение според предходния член, когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не би сключил договора, ако знаеше това.
В противен случай купувачът може да иска намаление на цената и обезщетение за вредите.

cccxxvi Чл. 92. (2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.

cccxxvii Чл. 19. Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.

cccxxviii Чл. 76. Актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.

cccxxix Чл. 71. Добросъвестният владелец се ползува от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането й.

cccxxx Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.

cccxxxi Чл. 225. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.
Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.

cccxxxii Чл. 33. Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба.

cccxxxiii Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.

cccxxxiv Чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:
а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.
Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
Предварителният отказ от този иск е нищожен.
Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.

cccxxxv Чл. 93. Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й.

cccxxxvi Чл. 19. Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.

cccxxxvii Чл. 102. Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.
Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила.
Новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение.

cccxxxviii Чл. 300. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато страните уговорят при настъпване на определени обстоятелства да допълнят договора и при тяхното настъпване не могат да постигнат съгласие, всяка от тях може да поиска от съда той да направи това. При постановяване на решението съдът се съобразява с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.

cccxxxix Чл. 301. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.

cccxl Чл. 307. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

cccxli Чл. 113. Недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла.

cccxlii Чл. 84. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.
Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

cccxliii Чл. 44. Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

cccxliv Чл. 368. Публичното обещание за награда за извършване на определена работа, дадено в писмена форма или обявено чрез печата или по друг начин, задължава обещателя да заплати наградата.
Когато работата се извърши от две или повече лица, наградата се разделя между тях съобразно участието им в извършената работа, а ако това не може да се определи, тя се разделя между тях по равно.
Когато по този въпрос не се постигне съгласие между лицата, наградата се дава, след като спорът се реши по съдебен ред.
Когато работата бъде извършена от две или повече лица, независимо едно от друго, наградата се дава на лицето, което първо представи работата, а когато тя се представи от тях едновременно, наградата се разделя по равно.
Чл. 369. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Публичното обещание за награда за най-добро извършване на определена работа (конкурс) задължава да се изплати обещаната награда на лицето, чиято работа е спечелила конкурса.
Решението на въпроса, дали представените работи отговарят на посочените в конкурса условия, както и сравнителното оценяване на работата, се извършва по определения в обявлението начин.
Когато бъде признато, че участвуващите в работата лица еднакво заслужават наградата, тя се разделя по равно между тях.

cccxlv Чл. 192. Ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно отстранение той може да иска само връщане на цената. Това важи и когато продавачът е уговорил да не отговаря за съдебно отстранение.
Съглашението, с което продавачът се освобождава от отговорност няма действие, ако той е премълчал известни нему права на трети лица.

cccxlvi Чл. 26. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от законна форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.

cccxlvii Чл. 27. Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.

Чл. 28. Грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността.
Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне.
Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.

cccxlviii Чл. 14. Ако след изпращане на приемането някоя от страните умре или изпадне в състояние, което е причина за поставяне под запрещение, договорът се смята сключен.

cccxlix Чл. 14. Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.

cccl Чл. 78. (1) Делбата, в която наследодателят не е включил някой от наследниците с право на запазена част, е недействителна.
(2) Сънаследник, който с делбата е увреден в своята запазена част, може да иска възстановяването й от другите сънаследници. Когато делбата е направена с акт за дарение, тя може да бъде оспорена по реда на чл. 74.

cccli Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.

ccclii Чл. 116. Давността се прекъсва:
а) с признаване на вземането от длъжника;
б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.

cccliii Чл. 24. При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.

cccliv Чл. 24. (1) Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. За съставяне на нотариалното завещание нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 474, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс.
(3) Ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието.

ccclv Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.

ccclvi Чл. 100. Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето.
Той не отговаря за платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което е получил срещу прехвърленото вземане.

ccclvii Чл. 26. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от законна форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.

ccclviii Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.

ccclix Чл. 225. Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.

ccclx Чл. 76. Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

ccclxi Чл. 236. Ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок.

ccclxii Чл. 16. При договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако й е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че го отхвърля.

ccclxiii Чл. 298. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя:
2. е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно.

ccclxiv Чл. 299. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато страните са предвидили трето лице да определи отделни уговорки, те стават задължителни за страните само ако третото лице ги е определило в съответствие с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.

ccclxv Чл. 130. Ако при едно задължение с право на избор не е определено кому е предоставен изборът, той принадлежи на длъжника.
Изборът става неотменяем, когато бъде съобщен на другата страна, а ако е предоставен на трето лице - когато бъде съобщен на двете страни. В случай, че на страната, на която изборът трябва да бъде съобщен, участвуват няколко лица, той става неотменяем, когато се съобщи на едно от тях.

ccclxvi Чл. 295. (1) Когато за действителността на търговската сделка е необходимо разрешение или одобрение от държавен орган, сделката поражда действие с даването му.

ccclxvii Чл. 296. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако сделката е сключена при условие да бъде потвърдена от трето лице, тя поражда действие с потвърждаването й.
(2) Страната, задължена да се погрижи за потвърждаването, е длъжна незабавно да уведоми другата страна за резултата.
(3) Ако в срок от три месеца след сключване на сделката другата страна не бъде уведомена за резултата, тя може да се откаже от сделката, когато не е уговорен друг срок.

ccclxviii Чл. 26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

ccclxix Чл. 298. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя:
1. заяви писмено, че ги приема;

ccclxx Чл. 133. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се касае:
а) за установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт;
б) за опровергаване съдържанието на официален документ;
в) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) за установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 1000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително.
г) за погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
д) за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвувала, както и за тяхното изменяване или отменяване;
е) за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
(2) В случаите на букви "в", "г", "д" и "е" свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.

ccclxxi Чл. 156. (Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лева, залогът не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна дата, съдържащ означение на вещите и на вземането.

ccclxxii Чл. 292. Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.
Когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите.

ccclxxiii Чл. 151. (1) Частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът.
(2)(Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде приподписан от двама свидетели.

ccclxxiv СЪДЪРЖАНИЕ
Чл. 455. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Менителницата съдържа:
1. наименованието "менителница" в текста на документа на езика, на който е написан;
2. безусловно нареждане да се плати определена сума пари;
3. името на лицето, което трябва да плати (платец);
4. падеж;
5. място на плащане;
6. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати (поемател);
7. дата и място на издаването;
8. подпис на издателя.

ccclxxv Чл. 19. Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.

ccclxxvi Чл. 138. С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма.
Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение.

ccclxxvii Чл. 240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.
При заема се прилага чл. 247.
Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.

ccclxxviii Чл. 212. Този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник.
Продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени.
Договорът за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, може да бъде противопоставен на трети лица само ако е вписан.

ccclxxix Чл. 225. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.
Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.

ccclxxx Чл. 156. Договорът за залог е действителен само ако заложената вещ бъде предадена на кредитора или на друго лице, избрано от него и от залогодателя.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лева, залогът не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна дата, съдържащ означение на вещите и на вземането.

ccclxxxi Чл. 292. Ако довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя.
Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.
Когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите.

ccclxxxii Чл. 143. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
(2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.

ccclxxxiii Чл. 167. Договорът за ипотека се сключва с нотариален акт.
В него се посочват: трите имена, местожителството и занятието на кредитора и на длъжника, а така също и на собственика на имота, ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, а ако някое от тия лица е юридическо лице - точното му наименование; имотът, върху който се учредява ипотеката; обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не е парично.
Ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява.

ccclxxxiv Чл. 18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

ccclxxxv Чл. 365. С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.
С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма.
Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (1) За всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните.
(2) Когато прокурорът участвува като страна в делото, съдът одобрява спогодбата след като вземе и неговото мнение.
(3) Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
(4) Когато спогодбата се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за неспогодената част.

ccclxxxvi Чл. 182. Правилата на чл. 180 и 181 се прилагат и когато законът постановява да се представи обезпечение пред друго държавно учреждение; в този случай действията на съда се извършват от държавното учреждение, пред което се представя обезпечението.

Изтегляне 2.9 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68