Омощия, включително и нормативни на своя заместник – министър
Изтегляне 2.9 Mb.
|
| Правни последици между мнимия представител и третото лице – тук сделката също няма да има действие, тъй като мнимият представител действа от чуждо име и следователно и с представителна власт, и без нея, представителна власт между двамата няма.
Възможно е обаче, когато стане ясно, че мнимо представляваният няма да потвърди, мнимия представител да приеме правните последици да настъпят за него. Тук третото лице няма да има правото да търси обезщетение, дори и да е добросъвестно. Ако ратификация от страна на мнимо представлявания не последва, а мнимият представител също не желае правните последици да настъпят за него, то третото лице може да търси само негативни вреди от насрещната страна. Отговорността е за предварителен договор и това несключване на сделката все пак причинява някакви вреди на третото лице (най-малкото разноските по очаквания договор). Правоимащо да си търси обезщетение за негативни вреди е само добросъвестното трето лице. Тук има една разлика – докато при пред договорната отговорност лицето, от което се търси отговорност трябва да е виновно, то тук, при мнимото представителство, не е задължително falsus procurator да е действал виновно. Правни последици между мнимо представлявания и мнимия представител – правните последици между двамата ще се сложат по различен начин в зависимост от това, дали последва ратификация или не. Ако има потвърждение, то отношенията между мнимия представител и мнимо представлявания ще бъдат както напр. по един договор за поръчка. Ако не последва потвърждение, следователно извършените правни действия няма да имат никакви правни последици. Въпр. 58 § 12.Погасителна давност – понятие, функции, приложно проле. Преклузивни и рекламационни срокове І.Разяснителни бележки Тъй като погасителната давност е една изключително разпространена фигура в гражданското право, то за нея могат да се даде следното определение: 1.Погасителната давност като юридически факт има в основата си един период от време (срок). 2.Погасителната давност като субективно право, което се поражда при проявлението на този срок + позоваването на него. 3.Погасителната давност като съвкупност от правни норми, които уреждат, както юридическия факт, така и произтичащото от него субективно право. Като юридически факт погасителната давност представлява един период от време, през който не настъпват някакви обстоятелствa, водещи до прекратяване на субективното право на вземане на кредитора, т.е. това е период от време, през който кредиторът бездейства, което дава право на законодателя да приложи определени правни последици, даващи възможност да се стигне до погасяване на това субективно право. Срокът има различно значение в гражданското право: а) в облигационното право срокът определя от кой момент субективното право става изискуемо/от кой момент могат да се приложат мерките на държавната принуда. Срокът има значение във връзка с погасяването на субективните права – изтичането на определен срок погасява правото на вземане; б) при придобивната давност изтичането на определен срок от време води до пораждането на възможността на едно лице, което е владелец на дадена вещ, да се позове на придобиването й по давност; в) времето е от значение и при давността; г) определени права така са обвързани с определен срок, че могат да се упражняват само през неговото времетраене – напр. авторското право или преклузивните срокове в процесуалното право. Срокът представлява определен отрязък от време, който се характеризира с начален и с краен момент. Срокът обаче може и да е точно фиксиран. От гл.т. на това какво е съдържанието на съответните срокове те се делят на: а) давностни срокове – давностният срок представлява период от време, определен по продължителност в закона, в течение на който, ако носителя на едно субективно право не го упражни или, ако не е погасено по друг начин, се погасява правото да се търси защита; Изтегляне 2.9 Mb. Сподели с приятели:
|