Ако първият белег на българското гражданско право е това, че то е част от обективното право, то вторият белег е, че гражданското право е отрасъл на частното право. Делението на правото на частно и публично датира още от Римското право. Критерият за това разграничение обаче не е единен.
Още древно римския юрист Улпиан използва два критерия при делението на правото на частно и публично:
-интересите, които регулират определен кръг правни норми и
-особеностите на субектите, които са адресати на тези правни норми.
Тези два критерия лежат в основата и на двете главни теории, които разграничават частното от публичното право: А. Теорията на интереса, според която онези норми, които засягат обществото като цяло се отнасят към публичното право, а други норми, регулиращи отношенията между частно правните субекти се причисляват към частното право.
Б. Теорията на субординацията, според която критерий за разделяне на правото на частно и публично е методът на правно регулиране. В публичното право основен метод за регулиране на правоотношенията е този на субординацията ( метода на власт и подчинение), а в частното право основен е методът на равнопоставеността .
В. Друга основна теория в тази насока е теорията за правното положение на страните. Тук критерий за дуализма между частно и публично право е това, че някои правни норми, макар и спадащи към частното право, не винаги осигуряват равнопоставеност на правните субекти. Тези отношения обаче не са отношенията на власт и подчинение в публично правния смисъл.
Г. Друго разграничение сочи като критерий това, дали в правоотношението фигурира държавен орган или не. И тази теория обаче не е задоволителна, защото държавните органи могат да влизат както в публично правни, така и в частно правни отношения.
В континентална Европа действащото право се дели на публично и частно право.За публичното право е характерен властническия метод на регулиране, а за частното – методът на равнопоставеността. В сферата на частното право стои автономията на правния субест-той сам решава дали и с кого да встъпи в определено правоотношение.При публичното право – носителят на публичната власт извършва правни действия,които изрично са му възложени въз основа на правна норма. Към публично правните отръсли отнасяме: МПП, конституц.право, Административното право и Адм.процес, Наказател.право и наказат.процес,Осигурителното право, Гражданския процес, данъчно право.
