Оценка на влиянието на инвестиционното предложение при осъществяването му и при осъществяване върху алтернативните площадки върху видовете риби

5.4. Оценка на влиянието на инвестиционното предложение при осъществяването му и при осъществяване върху алтернативните площадки върху видовете риби

По време на полевите проучвания в района този вид беше установен във всички изследвани станции, а именно: Река Крумовица, след с. Долна Кула; Река Крумовица, при с. Поточница; Река Крумовица, след село Джанка; Река Крумовица, при село Малко Каменяне; Река Крумовица, при моста преди с. Девисилово; Река Крумовица, при Крумовград , както и в Бяла река. Във всички находища маришката мряна е сравнително равномерно разпределена със стабилни популации. Общата дължина на речните участъци, в които се среща вида в рамките на зоната е изчислена на 207,268 км (Фигура 1). Находищата извън границите на зоната не са включени, но са дадени на фигурата.

Потенциално застрашените речни участъци, в които видът ще бъде засегнат, вследствие на реализирането на ИП са изчислени на около 5 км (алтернатива 1; поречието на река Крумовица под територията на ИП) и 52 км (алтернатива 2; Крумовица и Арда до яз. Ивайловград)

Най-лошият възможен сценарий при Алтернатива 1 (аварии и изпускане на реагенти и други замърсители в река Крумовица) може да засегне около 2,5 % от речните участъци, в които се среща вида в рамките на зоната. Поради факта, че алтернатива 1 не включва използването на токсични вещества, не се очаква смъртност на индивиди. Влиянието на проекта върху БПС на вида е представено в Таблица .

Разглеждайки най-лошия възможен сценарии при Алтернатива 2 (аварии и изпускане на цианиди в река Крумовица, респективно река Арда) според принципа на превантивността, в тези участъци ще бъде засегната цялата популация на вида. Това представлява 25,2% от речните участъци, в които се среща вида в рамките на зоната. Поради факта, че маришката мряна е равномерно разпределена в участъците, които обитава, тази цифра представлява и процента на потенциалната загуба на популацията на вида в ЗЗ.

По време на полевите проучвания в района този вид беше установен в три станции: река Крумовица, след с. Долна Кула, река Крумовица, при с. Поточница, както и в Бяла река. Общата дължина на речните участъци, в които се среща вида в рамките на зоната е изчислена на 80,878 км (Фигура 2).

Потенциално застрашените речни участъци, в които видът ще бъде засегнат, вследствие на реализирането на ИП са изчислени на около 5 км (алтернатива 1; поречието на река Крумовица под територията на ИП) и 21 км (алтернатива 2; Крумовица до вливането в Арда)

Най-лошият възможен сценарий при Алтернатива 1 (аварии и изпускане на реагенти и други замърсители в река Крумовица) може да засегне около 6,2% от речните участъци, в които се среща вида в рамките на зоната. Поради факта, че алтернатива 1 не включва използването на токсични вещества, не се очаква смъртност на индивиди. Влиянието на проекта върху БПС на вида е представено в Таблица .

Разглеждайки най-лошия възможен сценарии при Алтернатива 2 (аварии и изпускане на цианиди в река Крумовица, респективно река Арда) според принципа на превантивността, в тези участъци ще бъде засегната цялата популация на вида. Това представлява 25,8% от речните участъци, в които се среща вида в рамките на зоната. За разлика от предходния вид, балканския щипок притежава по-плътна и добре запазена популация в реките Бяла и Луда. Полевите проучвания показаха около 2 до 3 пъти по-висока относителна плътност на популациите в тези реки в сравнение с река Крумовица. Това означава, че процента на потенциалната загуба на популацията на вида в защитената зона би бил около 12%. Влиянието на проекта върху БПС на вида е представено в Таблица .

Освен гореспоменатите 2 вида по време на полевите проучвания в района бяха установени още 13 вида риби, които не са включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC. Европейската горчивка (Rhodeus amarus), която също попада в Приложение II не беше установена в района на инвестиционното намерение, а само в Бяла река при селата Меден Бук и Гугутка и затова не е предмет на настоящата оценка.

5.4.1. Изводи относно очакваните въздействие върху рибите при осъществяване на инвестиционното намерение „Добив и преработка на златосъдържащи руди от проучвателна площ „Крумовград”

1. 
   При алтернатива 1 и нормална, безаварийна експлоатацията на мина за златосъдържащи руди от проучвателна площ „Крумовград” няма да настъпят значителни отрицателни въздействия върху предмета и целите на защитена зона “Родопи – Източни”.
   
2. 
   Съществува вероятност от възникване на авария. От страна на инвеститора липсва оценка на риска за отделните елементи на проекта. Като следствие от това оценката трябва да се основава на презумцията за наличието на вероятност за възникване на аварии свързани с попадане на реагенти в околната среда и водосбора на реките, с източник площадката на ИП. По този начин се отразява принципа на предпазливостта, както е посочен в Договора за създаване на Европейските общности и както е заложен в смисъла на чл. 6 (3) на Директива 92/43. Съгласно принципа за предпазливостта в случай на авария (при Алтернатива 2) има вероятност да се достигне до увреждане на целостта, предмета и целите на защитената зона: съществува опасност от авария в системата, което може да доведе до потенциална заплаха за около 25,2 % от популацията на маришката мряна и около 12 % от популацията на балканския щипок в зоната.
   
3. 
   Опасността от навлизане на инвазивни видове риби и промяна на видовия състав в района на инвестиционното намерение е незначителна.