Оценка на влиянието на инвестиционното предложение при осъществяването му и при осъществяване върху алтернативните площадки върху безгръбначните

5.3. Оценка на влиянието на инвестиционното предложение при осъществяването му и при осъществяване върху алтернативните площадки върху безгръбначните.

В участъците на река Крумовица, намиращи се в непосредствена близост с територията на ИП не бяха установени нито живи екземпляри, нито техни черупки. Въпреки това популациите на Unio crassus, срещащи се в р. Крумовица по-надолу по нейното течение [непосредствено над гр. Крумовград и в участъка преди вливането и в р. Арда (при с. Поточница)] са пряко застрашени при попадане на химични съединения, биогени и пулп във водите на реката при аварии. Това е така, т.к. Unio crassus е един от най-чувствителните видове към замърсяване и еутрофикация на водите, а въздействие върху ихтиофауната косвено ще попречи на способността му да се развива и разпространява (ларвите му водят паразитен начин на живот върху кожата и хрилете на сладководните риби).

Популациите на Unio crassus са разпределени неравномерно в речните участъци на ЗЗ и засега са известни три такива в ЗЗ (Хубенов, pers. comm.; Стефанов, pers. comm.; Бечев & Стоянова, 2004). При реализация на ИП не се очаква сериозно въздействие върху популациите и хабитатите на този вид. Освен това участъкът на р. Крумовица под гр. Крумовград и в района на ИП пресъхва за дълъг период от време (характеризира се с пролетно пълноводие), което представлява естествена бариера за бързото разпространение на токсични вещества по коритото на реката и речната система.

В случая въздействие върху хабитатите и популациите на Unio crassus може да има само при неконтролируемо изливане в р. Крумовица на оборотна вода, съдържаща над пределно допустимите концентрации от химичните реагенти, участващи в технологичния процес и при възникване на кумулативен ефект. Но като цяло изпълнението на инвестиционното предложение няма да повлияе отрицателно на параметрите на Благоприятния природозащитен статус на вида (Таблица ).

Видът за сега не е установен в Източни Родопи (виж Biodiversity of Bulgaria 2:, 2004); респективно не е установен на територията на ИП.

Видът не е установен на територията на ИП и местообитанието му не попада в обхвата на инвестиционното намерение или в зоната на неговото влияние (Приложение I, Фиг. 2).

Видът не е установен на територията на ИП и местообитанието му не попада в обхвата на инвестиционното намерение или в зоната на неговото влияние (Приложение I, Фиг. 3).

Видът не е установен на територията на ИП и местообитанията му не попадат в обхвата на инвестиционното намерение или в зоната на неговото влияние (Приложение I, Фиг. 4).

Видът не е установен на територията на ИП и местообитанието му не попада в обхвата на инвестиционното намерение или в зоната на неговото влияние (Приложение I, Фиг. 5).

Видът не е установен на територията на ИП местообитанията му не попадат в обхвата на инвестиционното намерение или в зоната на неговото влияние (Приложение I, Фиг. 6).

Досегашните лепидоптерологични изследвания на Източни Родопи доказват наличието в района на ИП на относително малка популация на Callimorpha (Euplagia) quadripunctaria (Абаджиев & Бешков, 2007). Тук се намира едно от петте известни находища на вида за Източни Родопи и едно от четирите в ЗЗ (Приложение I, Фиг. 7), което прави тази популация важна за поддържане на генетичния обмен между популациите вътре в зоната и извън нея с други ЗЗ. Петото, най-западното находище (респ. популация) на Callimorpha (Euplagia) quadripunctaria в Източни Родопи, намиращо се в района на Джебел е извън ЗЗ и поради това трудно би се контролирало неговото опазване и природозащитно състояние.

За целта на настоящата оценка бяха проведени две теренни проучвания в рамките на 2008 и 2010 г. При теренното проучване през юли 2010 г. беше установено наличието на хранителни растения за ларвите, открити площи с цъфтяща тревиста растителност, които предлагат хранителен ресурс за имагото. За установяване на вида в ЗЗ бяха използвани два от стандартните методи за теренни проучвания на пеперуди – привличане с изкуствена светлина през нощта и директно наблюдение и улавяне на индивиди, които са активни през деня. Светлинните ловилки бяха експонирани на 03.08. и на 05.08.2010 г. през цялата нощ. Уловените индивиди бяха освобождавани след отчитане на видовата принадлежност и броя им. Установените индивиди в тези хабитати доказват наличието на локална популация на Euplagia quadripunctaria в територията на ИП.

Досега в България не са правени популационни проучвания както върху Euplagia quadripunctaria, така и върху пеперудите въобще. По тази причина е трудна интерпретацията на каквито и да било числови данни. При оценяването на популацията, респ. въздействието върху нея, е приложена практиката, възприета при определянето на благоприятния природозащитен статус на вида в някои НАТУРА 2000 зони. При установяване на екземпляри от вида в съответния полигон от Land Cover се приема, че целият полигон е местообитание на вида и съответно там има локална популация. Въздействието е отчетено на площен принцип – изчислена е площта на засегнатото от ИП местообитание като процент от локалната популация и от цялата популация в ЗЗ Източни Родопи.

По отношение на локалното въздействие на ИП (Алтернатива 1) значителна част от хабитата на вида, респ. от локалната популация (фиг. 1), ще бъде унищожена – 23,46% (изчислено на базата на външните очертания на ИП, розовият полигон на картата; обща площ около 134 ha). Вероятно увредената площ ще бъде малко по-малка (жълтите полигони и правоъгълниците в рамките на розовия полигон; обща площ около 83 ha). Като цяло локалното въздействие ще бъде значително и дълготрайно. Възможно е то да бъде обратимо след съответните правилни рекултивационни дейности.

При налагането на засегнатата площ върху цялата площ на популацията на ниво зона беше установено, че ще бъдат засегнати 0,56% от площта на цялата популация (изчислено на база външните очертания на ИП – 134ха). Според разработената Матрица за определяне на БПС (благоприятно природозащитно състояние) за НАТУРА 2000 видове на ниво зона за да бъде видът в БПС популацията му трябва да бъде постоянна или нарастваща и не по-малка от 99% от референтната популация за зоната. Според това въздействието на самото ИП (Алтернатива 1) ще засегне по-малко от 1% от популацията и може да се определи като слабо. Макар и отрицателно, влиянието няма да доведе до преминаване на вида в неблагоприятно природозащитно състояние в ЗЗ Източни Родопи.

Трябва да се отбележи, че при окончателното определяне на въздействието на настоящото ИП на ниво зона е необходимо да се отчитат и евентуални други ИП, които биха довели до отрицателно въздействие върху популацията на Euplagia quadripunctaria. Засега не разполагаме с подобни данни за други ИП и не можем да предвидим такива въздействия.

Видът не е установен на територията на ИП и местообитанието му не попада в обхвата на инвестиционното намерение или в зоната на неговото влияние (Приложение I, Фиг. 8).

В района на ИП беше установен един мъжки Cerambyx cerdo (в района над х. Свежест, 12.VII.2008 г.). Възрастното и неговите ларви са пряко свързани с широколистните горски хабитати, където се развиват много бавно и продължително. Тук възрастните се укриват и хранят с изтичащи дървесни сокове, а ларвите се развиват в гниещата дървесина на стари, слабеещи или мъртви широколистни дървета (предимно на дъб и по-рядко на други широколистни видове), но понякога се развиват и в млади дървета или в пънове. Поради това те ще бъдат изцяло зависими от наличието на такива субстрати на територията на ИП и въздействието върху местообитанията им ще бъде основен лимитиращ фактор за вида в района и зоната. Бръмбарите летят привечер или през ранните часове на нощта, когато се хранят, копулират и снасят яйца в цепнатините на кората на дърветата. Това ги прави уязвими при наличието на прахово, шумово и светлинно замърсяване на местообитанието им (влошаване на качеството на храната им; безпокойство, дезориентация, увеличаване на случаите на смачкване на пътя от засиления трафик). Не без значение е увеличения риск от пожари и аварии в района на ИП.

В района изхранването и развитието на Cerambyx cerdo има пряка връзка с едно от основните природни местообитания в ЗЗ, а именно 91М0 Балкано-панонските церово-горунови гори, които покриват около 31% от площта на зоната или около 669012 декара. В района на ИП попадат няколко малки и фрагментарни горички, някои от които са на хълма Ада тепе и са се формирали в резултат на естествено самовъзобновяване в черноборовите култури или се намират в района около хълма. Според експертното мнение на участващите ботаници в екипа по оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на ЗЗ на ИП, дейността на последното няма да окаже значимо въздействие върху тези гори (както и на останалите, включващи бук и габър) дори на местно ниво, защото по-големи масиви има северно от ИП. Влиянието му върху тях на местно ниво и на ниво зона се определя като незначително.

Оценката на въздействието (Таблица , Приложение II,) показва, че при реализирането на инвестиционното предложение във всичките му варианти загубата на местообитание на ниво зона ще бъде незначителна – между 0.01 и 0.03 %,.

Въздействието на местно ниво може да бъде изцяло избегнато (сведено до 1 %) чрез пакета от смекчаващи мерки и дейности и то главно, чрез намаляване на засегнатата (застъпена) площ на природно местообитание 91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори от съоръжението за минни отпадъци (Приложение II, Фиг. 2). Оценката на въздействието върху останалите параметри на БПС на вида показва, че при реализирането на ИП няма да окаже съществено отрицателно въздействие върху вида и ще бъде почти избегнато при прилагане на пакета от смекчаващи мерки и дейности.

Таблица 19. Оценка на вероятността и степента на въздействие върху параметрите за БПС на Cerambyx cerdo в обхвата на защитената зона.

В района на ИП бяха установени 4 екземпляри (един мъжки и три женски) Lucanus cervus. Те бяха събрани в района на бъдещия открит рудник и под него (41^о26’14.8”N, 25^о39’15”E; 41^о25’50.1”N, 25^о39’14.9”E), както и по югоизточните склонове на Ада тепе (41^о25’33.5”N, 25^о39’03.7”E) (11-12.VІІ. - 02.IХ.2008 г.), където се срещат малки и фрагментарни дъбови горички. Тъй като ларвите на този вид се развиват много дълъг период (5-8 години) в гнила дървесина на дънери, пънове и корени на широколистни дървета (дъб, по-рядко в бреза, върба, круша, бук, ясен), те ще бъдат изцяло зависими от наличието на такива субстрати на територията на ИП. Известно е, че редуцирането и дефрагментацията на местообитанието му (намаляването и изчезването на стари и естествени широколистни и смесени гори и тяхната дефрагментация) е основна причина за намаляване на вида в целия му ареал.

Имагото е активно (лети) привечер и в ранните часове на нощта, което го прави уязвимо при наличието на прахово, шумово и светлинно замърсяване на местообитанието му (безпокойство, дезориентация, увеличаване на случаите на смачкване на пътя от засиления трафик). И в този случай не без значение е увеличения риск от пожари и аварии в района на ИП.

Подобно, както при предния вид в района изхранването и развитието на Lucanus cervus също има пряка връзка с едно от основните природни местообитания в ЗЗ, а именно 91М0 Балкано-панонските церово-горунови гори, върху които както бе посочено по-горе дейността на ИП няма да окаже значимо въздействие върху тези гори (както и на останалите, включващи бук и габър) дори и на местно ниво, защото северно от ИП има по-големи горски масиви.

Поради това оценката на вероятността и степента на въздействие на ИП върху параметрите за БПС на Lucanus cervus (Таблица , Приложение II, Фиг. 2) е сходна с тази на Cerambyx cerdo и също показва, че при реализирането на инвестиционното предложение във всичките му варианти загубата на местообитание на ниво зона ще бъде незначителна – между 0.01 и 0.03 %, (Таблица ).

Въздействието на местно ниво също може да бъде изцяло избегнато (сведено до 1 %) чрез пакета от смекчаващи дейности и мерки и то главно, чрез намаляване на засегнатата (застъпена) площ на природно местообитание 91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори от съоръжението за минни отпадъци (Приложение II, Фиг. 2). Оценката на въздействието върху останалите параметри на БПС на вида също показва, че при реализирането на ИП то няма да окаже съществено отрицателно въздействие върху вида и ще бъде почти избегнато при прилагане на пакета от смекчаващи дейности и мерки.

Видът не е установен на територията на ИП и известните му находища не попадат в обхвата на инвестиционното намерение или в зоната на неговото влияние. Въпреки това тук има някои подходящи местообитания за този вид (Приложение I, Фиг. 11).

Видът е приоритетен, но за сега не е установен в Източни Родопи (Georgiev et al., 2004); респективно не е установен на територията на ИП.

Въпреки че тези два вида Morimus funereus и Rosalia alpina не бяха установени на територията на ИП, хипотетично допускаме тяхното присъствие в района на ИП (особено това на Morimus funereus, поради факта, че е намерен в района на с. Перуника и с. Доборско). И двата вида предпочитат смесени широколистни гори и моделите им в GIS са еднакви (Приложение I, Фиг. 11, 12) с тези при Cerambyx cerdo и Lucanus cervus (Приложение I, Фиг. 9, 10). Поради тази причина анализът на въздействието на ИП върху двата вида и заключението относно въздействието на ИП върху БПС на тези видове на практика няма да се различава от съответните при Cerambyx cerdo и Lucanus cervus (виж и Таблица и Таблица ).

4022 Probaticus subrugosus (Duftschmid, 1812) (Набръчкан пробатикус)

Видът засега не е установен в Източни Родопи; респективно не е установен на територията на ИП.

5.3.1. Изводи относно очакваните въздействия върху безгръбначните животни.

• 
  Пряко засегнати местообитания и популации по време на строителството, експлоатацията и при аварии – 1) незначително на ниво зона и значително на местно ниво за местообитанията и популациите на Callimorpha (Euplagia) quadripunctaria (на ниво зона: загуба на местообитание - 0.56% при Алтернатива 1 на ИП); на местно ниво – 23,46% загуба от популацията на вида в зоната и 2) незначително на ниво зона (по-малко от 1% от популациите и местообитанията), и на местно ниво за местообитанията и популациите на Cerambyx cerdo и Lucanus cervus.
  
• 
  При алтернатива 2 съществува опасност от аварии на системата, при които да попаднат в река Крумовица токсични вещества и оборотни води с високи концентрации на реагентите, участващи в производствения процес, което може значително да засегне популациите на Unio crassus в зоната. На този етап обаче е трудно да се прецени вероятността това да се случи.