Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013



страница3/4
Дата09.04.2018
Размер0.63 Mb.
#64947
1   2   3   4
Стъпка 1: Идентифицира се добра практика (туристическа дестинация), срещу която ще бъдат сравнявани целевите общини и се определят други общини/региони, които имат сходни характеристики на туристическата среда и които ще се сравняват с общините по предлагания туристически продукт. Приетата на експертно ниво “добра практика” ще бъде използвана като пример за подражание (benchmark) и ще бъдат изследвани компонентите (факторите), които я правят такава.




  • Стъпка 2: На база на съгласувана дискусия в работна група, се избират няколко (4 до 5) фактора, които се ранжират по важност и на които се дават различни теглови коефициенти (сборът на тегловите коефициенти, напр. 0,1 – 0,2 - 0,3 - 0,4 и т.н. следва да е равен на 1,0).




  • Стъпка 3: Добрата практика, избраните за сравнение региони и целевите общини се поставят в матрица, в която за всеки от факторите за успех се дават стойности от 1 (най-ниско въздействие върху системата) до 10 (пълно съответствие с оптималното състояние) на база на експертна дискусия. Извършва се оценка на представянето.




  • Стъпка 4: Оценката на резултатите представлява умножаване на стойностите на всеки от факторите по тегловите коефициенти и сумиране на резултатите от колоните. На база на използваните критерии (фактори), които са с различни тегла, се получават средно претеглени стойности при извършването на оценката, които са статистически значими. По този начин се постига реалистична оценка на всяка една от сравняваните дестинации с целевите общини и се прави сравнение с резултата, постигнат от добрата практика.




  • Стъпка 5: Претеглените стойности дават възможност за приоритизиране и анализиране на отделните фактори, които характеризират туристическата дестинация и дават възможност за получаване на обективна оценка за реалното състояние.




  • Стъпка 6: На база на тази оценка се прилагат мерки и действия, които да дадат възможност целевите общини в обозрим период от време да се доближат като предстатвяне до “добрата практика”.


4.2. Приложение
Фактори
Основен елемент в бенчмаркинг анализа е дефинирането на фактори. Те могат да бъдат най-разнообразни, като за целите на анализа следва да бъдат обособени в няколко широки групи, например:


  • Туристическа инфраструктура:

  • Изграденост и състояние (качество) на линейните и точковите елементи на транспортната инфраструктура

  • Достъпност – време за достъп

  • Места за настаняване (вкл. категория) и наличие на достатъчна леглова база

  • Наличност и качество но заведения за обществено хранене и за забавления (барове, ресторанти и т.н.) и др.




  • Туристически продукти:

  • Разнообразие на предлаганите продукти – възможност за практикуване на различни видове туризъм

  • Качество на туристическите продукти

  • Достъпност на туристическите продукти

  • Уникалност на предлаганите продукти и др.




  • Познаваемост на дестинацията (имидж):

  • Реклама и маркетинг на дестинацията в регионалните, националните и международните медии

  • Възприемане на дестинацията от страна на (потенциалните) туристи

  • Прилагане на достатъчно елементи от маркетинговия микс за промоция на дестинацията и др.




  • Ниво на обслужване на туристите:

  • Умения на работещите в заведенията, които обслужват туристи за работа с клиенти

  • Езикови умения

  • Добро обозначение на туристическите обекти

  • Прилагане на техники за анимация и др.


Таблица 3. Представяне на матрица за извършване на benchmarking анализ на туристическата дестинация

В примера, представен в горната таблица се вижда, че туристическа дестинация (ТД) 1 и 2 имат минимална разлика в сумите от колоната за непретеглени оценки на всеки от зададените четири фактора (19 срещу 17 или 10% изоставане на ТД 2 спрямо ТД 1). Когато обаче се вземат предвид тегловите коефициенти или значението на всеки от факторите за качеството/привлекателността на туристическата дестинация, се вижда, че има значителна разлика (5,0 срещу 3,5 или 30% реално изоставане).

Анализът на резултатите дава инструмент за идентифициране на причините, поради които целевите общини се намират близо или далеч в сравнение с “добрата практика” и/или другите региони, избрани за сравнение, а като управленско действие – дава аргументация за вземането на решение за коригиране на настоящото състояние или неговата промяна в определена посока.


Наличие на достоверна информация
За прецизиране на ефекта на всеки от факторите върху системата “туристическа дестинация” следва те да бъдат определени количествено и качествено. Количествената оценка се извършва на базата на надеждна информация, напр. статистически данни от Националния статистически институт или от различни държавни институции, които поддържат актуални бази данни, както и качествени – напр. мнения на туристи (анкети), наличие на информация (положителна или отрицателна) за дестинацията в Интернет или печатни издания (вестници и списания) и т.н.
Повтаряемост
За да може да се следи актуалното представяне на дестинацията, бенчмаркинг анализът следва да се прави периодично и не по-рядко от веднъж годишно, за да може да се прецени дали предложените мерки са дали ефект за доближаване до “добрата практика” или не. Във втория случай следва да се търсят причините за това и начини изоставането да бъдат преодолени с наличните хора и ресурси.

5. Прилагане на Бизнес схемата за “зелен” туризъм
Зеленият туризъм е устойчив туризъм, отчитащ нуждите на околната среда, местните жители, фирмите и посетителите – сега и в бъдеще. Този вид туризъм е приложим за всички предприятия, фокусирани върху еко-туризма, бизнес туризма и всеки друг под-сектор на туризма. Неговата задача е да ограничи отрицателните въздействия върху околната и социалната среда от работата на туристическите оператори.

Устойчивият туризъм носи ползи на всички заинтересовани страни на местно ниво, като в световен мащаб се прилага т.нар. Бизнес схема за “зелен” туризъм, която е добра практика в интегрираното предлагане на туристически продукти и услуги в унисон със защитата на природата. Основните ползи от прилагането на схемата са следните:



  • Опазва се природата, като се спестява потреблението на ресурси

  • Намаляват се отпадъците

  • Намаляват се разходите чрез постигане на по-висока ефективност и подобряване на екологичната осъзнатост на персонала

  • Изпълняват се очакванията на потребителите към бизнес, който се грижи за околната среда

  • Привличат се нови клиенти

  • Отговаря се на увеличаващото се търсене на сертифицирани доставчици, предлагащи екологично съобразени с опазването на природата продукти

  • Подобрява се обществения имидж

  • Подобрява се изживяването на клиентите

  • Подобрява се качеството на предоставяната услуга

  • Допринася се с ползи за местната общност

  • Подкрепя се развитието на местната икономика

  • Намалява се замърсяването и натрупването на отпадъци

  • Подпомага се възстановяването на околната среда

Бизнес схемата за “зелен” туризъм прилага критерии, чиято цел е да предложат насоки за туристическия бизнес и публичните организации, които са мотиватор и регулатор на сектора на туризма, като задачата е превръщането на дейността на предприятията в този отрасъл по-устойчива, като същевременно се предоставя високо качество на услугата.



Индивидуалните мерки в рамките на критериите се фокусират върху 10 различни области. Основните критерии са следните:


  1. Съответствие с екологичното законодателство и ангажимент за непрекъснато подобряване на екологичните показатели;

  2. Мениджмънт и маркетинг - добро управление на околната среда, включително и информираността на персонала, предостанвяне на специализирано обучение, мониторинг и водене на регистри;

  3. Социално включване и съобщаване за екологичните действия на клиенти чрез различни канали и набор от действия, например “зелена” политика, насърчаване на усилията за опазване на околната среда, образование, общностни и социални проекти;

  4. Енергетика – висока ефективност на прилаганото осветление, отопление и оборудване, изолация и използване на възобновяеми енергийни източници;

  5. Вода - ефективност на потреблението чрез добра поддръжка, инсталиране на уреди с ниска консумация, събиране на дъждовна вода, както и използване на незамърсямащи природата перилни и почистващи средства;

  6. Продукти – фокус върху екологично чистите стоки и услуги, например продукти, произведени от рециклирани материали, използване и популяризиране на местните храни и напитки, както и използването на дървесни продукти, които не съдържат вредни за природата съставки, използване в процеса на тяхната обработка;

  7. Отпадъци - минимизиране чрез насърчаване на принципи за "премахване, намаляване, повторно използване, рециклиране", т.е. рециклиране на стъкло, хартия, картон, пластмаса и метал; споразумение с доставчик за обратно приемане; дозиращи системи; компостиране;

  8. Транспорт - има за цел да намали използването на автомобили от посетителите чрез насърчаване на местните обществени транспортни услуги, цикъл за отдаване под наем, местни разходки и възможности за колоездене, използване на алтернативни горива;

  9. Природно и културно наследство – мерки на място, насочени към увеличаване на биологичното разнообразие, например градинарство в дивата природа, отглеждане местни видове, изграждане на къщички за гнездене, както и предоставяне на информация за посетителите на дивата природа;

  10. Иновации – прилагане на всички добри практики, които не са включени по-горе за увеличаване устойчивостта на бизнеса.


Следователно, реализацията на стратегията ще вземе предвид следните принципи на устойчивия туризъм:

  • Уважение към природните и културните средища, които са в основата на устойчивото развитие на туризма;

  • Представяне и обясняване на природните, социалните, историческите и екологичните характеристики на дестинацията;

  • Защита на резултатите чрез развитие на взаимноизгодно партньорство между туризма и опазването на природата;

  • Постигане на високи постижения и иновации в дизайна на туристическия продукт чрез зачитане на местните ресурси и характерните за местната общност ценности;

  • Постигане на автентичност на база на истинското значение за историята, индустрията, културата, начина на живот и природните ресурси на района;

  • Отразяване на общностните ценности, представляващи минали, настоящи и бъдещи стремежи на местната общност, като се слуша и отговоря на нуждите на общността;

  • Постигане на уникалност в сравнение с други конкурентни дестинации;

  • Осигуряване на взаимна полза за посетители и домакини от насърчаване на икономическото и обществено развитие;

  • Обогатяване на личния опит на туристите, като им се предоставя нещо, което не може да изпитат у дома - разбиране, признаване и отговор на нуждите на туристите;

  • Инвестиране в образование и обучение на служителите на всички нива в туризма;

  • Осигуряване на непрекъсната активна роля на публичната власт;

  • Добавяне на стойност към съществуващите атрибути в сферата на туризма за реализиране на по-богат туристически опит и разнообразяване на местната икономика;

  • Разбиране и насочване на пазара;

  • Изграждане на местен капацитет чрез интегриране на туристическия бизнес с местните общности, действащи в него.


6. Привличане на средства по Европейските фондове
След приемането на България в Европейския съюз, публичните власти в страната ни получиха достъп до средства по Структурните фондове (Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд) и Кохезионния фонд, както и до Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Оперативните програми (ОП), които предоставят най-добри възможности за кандидатстване на общините Крушари и Тервел във връзка с реализацията на проекти, които директно или индиректно подпомагат развитието на туризма, са следните:


  • Оперативна програма Регионално развитие (ОПРР):




  • Приоритетна ос 2: Регионална и местна достъпност:

  • Операция 2.2.: Развитие на информационната и комуникационната мрежа




  • Приоритетна ос 3: Устойчиво развитие на туризма:

  • Операция 3.1.: Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура (само за община Тервел)

  • Операция 3.2.: Развитие на регионалния туристически продукт и маркетинг на дестинациите




  • Приоритетна ос 4: Местно развитие и сътрудничество

  • Операция 4.1.: Дребномащабни местни инвестиции

  • Операция 4.2.: Междурегионално сътрудничество 




  • Оперативна програма Административен капацитет:




  • Приоритетна ос I: Добро управление:

  • Подприоритет 1.1.: “Ефективна структура на държавната администрация”

  • Подприоритет 1.2.: “Прозрачна и почтена държавна aдминистрация”

  • Подприоритет 1.3.: “Ефективна координация и партньорство при разработване и провеждане на политики”

  • Подприоритет 1.4.: “Администрацията – партньор на бизнеса”

  • Подприоритет 1.6.: “Транснационално и междурегионално сътрудничество”




  • Приоритетна ос II: Управление на човешките ресурси:

  • Подприоритет 2.1.: “Модерно управление на човешките ресурси в държавната администрация”

  • Подприоритет 2.2.: “Компетентна и ефективна държавна администрация”

  • Подприоритет 2.5.: “Транснационално и междурегионално сътрудничество”

  • Приоритетна ос III: Качествено административно обслужване и развитие на електронното управление:

  • Подприоритет 3.1.: “Подобряване на обслужването за гражданите и бизнеса, в това число чрез развитие на електронното управление”

  • Подприоритет 3.2.: “Стандартна информационно-комуникационна среда и оперативна съвместимост”

  • Подприоритет 3.4.: “Транснационално и междурегионално сътрудничество”




  • Оперативна програма Развитие на човешките ресурси (ОПРЧР): подкрепа за реализация на различни местни и общностни инициативи




  • Оперативна програма Околна среда:

  • Управление на отпадъците и закриване/изграждане на общински депа за отпадъци

  • Повишаване информираността на общините и населението за НАТУРА 2000

  • Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води (само за община Тервел)

  • Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие

Останалите три оперативни програми: ОП “Конкурентноспособност” (ОПК), ОП “Транспорт” (ОПТ), ОП “Техническа помощ” (ОПТП) индиректно финансират дейности в ареала на общините, напр. модернизация на фирми и покриване на международно признати стандарти (ОПК), рехабилитация и изграждане на довеждащата пътна инфраструктура (ОПТ) или подобряване на управлението и мониторинга на останалите оперативни програми (ОПТП).


В допълнение, средства от ОПРЧР могат да се използват от фирми, регистрирани в общините за обучение и квалификация на персонал, ангажиран в дейности, свързани директно или индиректно с туризма.
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), заедно с ОПРР, дава най-големи възможности за реализация на проекти на общините в следните направления:


  • Мярка 122. “Подобряване икономическата стойност на горите “

  • Мярка 226. “Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности”

  • Мярка 313. “Насърчаване на туристически дейности” (само за община Крушари)

  • Мярка 321. “Основни услуги за населението и икономиката в селските райони”

  • Мярка 322. “Обновяване и развитие на населените места”

Както и в случая с ОПК, по ПРСР финансиране могат да получат редица бенефициенти-фирми, кооперации и земеделски производители за дейности, пряко или нeпряко свързани с туризма. В допълнение, две мерки предоставят директно безвъзмездно финансиране на земеделски производители или микро предприятия, които реализират инвестиции в сферата на туризма или свързани с нея:




  • Мярка 311 “Разнообразя­ване към неземеделски дейности” (за земеделски производители) предоставя финансиране за:

  • Развитие на селски туризъм

  • Местно занаятчийство

  • Производство на енергия от възобновяеми източници

  • Преработка, продажба и маркетинг на определени земеделски продукти и др.




  • Мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредпри­ятия”


В рамките на Цел 3. Европейско териториално сътрудничество” също има редица програми, от които могат да се възползват общините и по-специално от следните:

  • Оперативна програма за трансгранично сътрудничество между България и Румъния

  • Съвместна оперативна програма за трансгранично сътрудничество
    „Черно море 2007-2013”

  • Програмата за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа

  • Програма INTERREG IVC – приоритети “Иновации и икономика на знанието” и “Превенция на риска и околната среда”

  • Седма рамкова програма за изследвания и технологично развитие (FP 7) и др.

Разработването на План за действие при кандидатстването по тези програми значително ще оптимизира планирането във времето на проектите и необходимите за тях ресурси във връзка с обезпечаването им.


В периода 2010-2013 г. община Ефкарпия, която се намира в префектура Солун (Централна Македония) и един от най-развитите региони в Гърция, има достъп до все по-малко възможности за финансиране на общински проекти по Структурните и Кохезионния фонд на ЕС на база на високия си среден брутен вътрешен продукт (68,2% от средния за ЕС по данни на Eвростат, 2007).
Фигура 8. Региони на подкрепа от ЕС в Гърция


Източник: Европейска комисия
Бележка:

  • Конвергентен регион

  • Регион, който излиза от рамката на подкрепа на Общността

  • Регион, който влиза в нова рамка на подкрепа

  • Регион на конкуретноспособност и заетост

Общината обаче има същия достъп до финансиране, както и българските общини в рамките на Цел 3. Европейско териториално сътрудничество”:



  • Оперативна програма за трансгранично сътрудничество между Гърция и България

  • Съвместна оперативна програма за трансгранично сътрудничество
    „Черно море 2007-2013”

  • Програмата за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа

  • Програма INTERREG IVC – приоритети “Иновации и икономика на знанието” и “Превенция на риска и околната среда”

  • Седма рамкова програма за изследвания и технологично развитие (FP 7) и др.


7. Привличане на инвестиции в туризма
7.1. Състояние на преките чуждестранни инвестиции в България
През последните няколко години България е обект на повишен инвестиционен интерес и успя да привлече значителен обем от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), което в голяма степен предопредели развитието на икономиката на страната. С привлечените 8,5 млрд. евро през 2007 г. и 6,2 млрд. евро през 2008 г. България е на първо място сред страните от Югоизточна Европа по привлечени чуждестранни инвестиции като процент от брутния вътрешен продукт. Задача на всички отговорни институции в страната е този интерес да се запази и да се повиши, а на регионите в България е да позиционират по най-добрия начин своите инвестиционни възможности, така че да привлекат максимално голям дял от влизащите в страната инвестиции, както и да поддържат благоприятна среда за тяхното развитие.

Финансовата и икономическа криза доведе до сериозен спад в размера на преките чуждестранни инвестиции в Централна и Източна Европа през 2009 г., а България регистрира спад от близо 50% (по прогнози се очаква в края на годината инвестициите да бъдат за около 2,5 милиарда евро). В страната ни се наблюдава основно оживление на инвестициите във възобновяеми енергийни източници (в т.ч. вятърни паркове и соларна енергия) и в автомобилостроенето.

Въпреки тези цифри обаче, в момента страната се нарежда на второ място по привлекателност за инвестиции в производство и на четвърто място по отношение на инвестиции в сектора на услугите. Това красноречиво показва, че България запазва позицията си на изпитана инвестиционна дестинация, която все още предоставя добри възможности за дългосрочни инвестиции.

От гледна точка на географското разположение на преките чуждестранни инвестиции в различните региони на България, в София-град са привлечени над 57,0% от чуждестранните инвестиции, след което се нареждат Варненска област (7,3%), Пловдивска (5,8%), Бургаска (5,4%), Софийска (3,1%) и Габровска област (2,3%). Всяка от останалите 22 административни области, включително област Добрич е привлякла около един процент или по-малко от общия обем на ПЧИ в страната.

Сравнително ниското ниво на преки чуждестранни инвестиции в област Добрич се дължи на следните три основни фактора:



  • Като преобладаващо селскостопански регион, областта трудно може да генерира чуждестранни инвестиции в този сектор, т.к. като цяло инвестициите в селското стопанство в България са твърде малък дял от общите

  • Липсва активен инвестиционен маркетинг на региона

  • Като цяло, липсват конкретни инвестиционни възможности, които може да предложи областта на външните инвеститори.

Една от причините към България да се поддържа устойчив инвестиционен интерес през последните 7-8 години е либералният режим за чуждестранните инвестиции. Българските правителства се стремят към отговорна икономическа политика и фокусират върху развитието на обещаващи сектори в икономиката като енергетиката, транспорта, телекомуникациите и земеделието.


Каталог: downloads -> aktualno
downloads -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
downloads -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
downloads -> Alexander Malinov
downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата
downloads -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г
aktualno -> Програма "Регионално развитие"
aktualno -> Програма "Регионално развитие" 2007-2013
aktualno -> Анализ на потенциала и предпоставките за привличане на туристи на територията на общините Крушари и Тервел


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница