Състояние на туризма в България

2.2.1. Състояние на туризма в България

Туризмът остава най-динамичното перо на българската икономика, осигуряващо нови работни места и стабилни приходи в държавния бюджет. За чужденците България е евтина и достъпна туристическа дестинация, поради което интересът от тяхна страна е налице. Приходите от международен туризъм през периода януари-юли 2009 г. възлизат на 1,417 милиарда евро, което е с 2,6% по-малко в сравнение със същия период на 2008 г. Въпреки растежа в отрасъла обаче, за втора поредна година хотелиери и туроператори отчитат слаб летен сезон. Спрямо същия период на 2008 година спадът на броя на чуждестранните туристи е с 3,9%, като спадът в посещенията на граждани на Европейския съюз е 1,7%. През периода януари-юли 2009 г. България е посетена от 3,2 милиона чуждестранни граждани (без транзитно преминалите), около 2,4 милиона от които са граждани на държави-членки на ЕС. Запазва се стабилността на туристите от ЕС, които посещават България. Има страни, при които се отчита увеличение на туристите, като Германия - с почти 17% и Русия - с 18%. Отчита се ръст на туристите от Полша - с 48%, Беларус – 64%, както и от Молдова, Чехия и Унгария.

През първото тримесечие на 2009 г. в страната са функционирали 1 975 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочен престой. По данни на Националния статистически институт броят на стаите в тях е 55,6 хиляди, а на леглата – 118,6 хиляди. В сравнение със същия период на 2008 г. общият брой на средствата за подслон и местата за настаняване нараства с 262 (15,3%), като най-голямо е увеличението в групата "Други места за краткосрочно настаняване" - със 134 (24,6%), следвано от хотелите - със 120 (11,5%).

Броят на реализираните нощувки през първото тримесечие на 2009 г. във всички средства за подслон и места за настаняване намалява с 205 хил. (11,2%) в сравнение със същия период на 2008 г. и достига до 1 632 хиляди. През първото тримесечие на 2009 г. реализираните нощувки от български граждани в средствата за подслон и местата за настаняване намаляват с 52 хиляди (5,6%) спрямо първото тримесечие на 2008 г. до 982 хиляди.

Броят на реализираните нощувки от чужденци в средствата за подслон и местата за настаняване намалява с 19,0% спрямо първото тримесечие на 2008 година. Повече нощувки са реализирали гражданите на: Исландия - 10 пъти, Словакия - със 72,1%, Румъния - с 48,3%, Китай - с 20,7%, Унгария - с 19,8%, Люксембург - с 18,3%, Словения - с 14,1% и други. Намаляват нощувките на чужди граждани в средствата за подслон и местата за настаняване от Естония - с 73,1%, Малта - с 72,2%, Белгия - с 68,0%, Латвия - с 56,7%, Ирландия - с 50,9%, Литва - с 39,9%, Турция - с 39,2%, Испания - с 33,3%, Норвегия - с 28,6%, Кипър - с 27,2%, Русия - с 25,6%, Великобритания - с 23,6%, и други. През първото тримесечие на 2009 г. намалява и броят на пренощувалите лица в средствата за подслон и местата за настаняване с 85 хил. (10,6%) и достига до 713 хил., от които 71,4% са български граждани. Броят на пренощувалите чужденци в средствата за подслон и местата за настаняване намалява с 48 хил. (18,9%) спрямо същия период на предходната година. Най-висок е делът на нощувалите граждани от Великобритания (25,9%).

Почти всички чужди граждани (99,4%) са предпочели да нощуват в хотели, а в останалите средства за подслон (къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване) са нощували само 0,6% от тях. Общата заетост на леглата в средствата за подслон и местата за настаняване през първото тримесечие на 2009 г. намалява с 2,7 пункта спрямо същия период на предходната година и достига 16,3%.

През първото тримесечие на 2009 г. приходите от нощувки в средствата за подслон и местата за настаняване общо за страната намаляват с 11,1% в сравнение с първото тримесечие на предходната година и достигат до 79 млн. лв., като приходите от реализираните нощувки от чужди граждани намаляват с 24,7% до 37,5 млн. лв.
2.2.2. Алтернативен туризъм в България
България разполага с третото по обем културно наследство в Европа след Италия и Гърция. Страната разполага с над 40 000 исторически, етнографски и културни обекти, както и има огромни възможности в развитието на СПА и уелнес-индустрията на базата на минерална вода благодарение на наличието на около 8 000 минерални извора.

Днес културният туризъм носи от 5 до 7 пъти е по-големи приходи в сравнения с традиционния. Този вид туризъм определя и облика на България в чужбина, за сметка на масовия морски и ски туризъм. Приходите от екологичен, приключенски и селски туризъм на чуждестранните туристи, посетили през 2009 година страната ни, са между 13 и 15 млн. евро. Това е над 1,5% от приходите в целия държавен туризъм. Долната фигура представя пътя за диференциране на туристическия продукт, така че да може в оптимална степен да отговори на потребителските потребности и очаквания.

По данни на Българската асоциация за алтернативен туризъм годишно страната ни посреща около 10 хиляди чуждестранни любители на приключенския и селския туризъм. Причината за този огромен интерес, разбира се, са природните красоти на България. Делът на индивидуалните туристи е 30%. За разлика от чуждестранните гости, пребивавали у нас средно 8-10 ваканционни дни, българите, предпочели нетрадиционните дестинации и селския туризъм, почиват по-кратко, обикновено през уикенда. Селският и алтернативният туризъм като цяло се поддържат най-вече от българския потребител. За това спомага и факта, че през изминалите няколко години вече е популярна практика да се прекара уикенда или ваканцията в къща за гости сред природата. Семействата с малки деца предпочитат да наемат цели вили, разполагащи с детски кът за игра. Фирмите, опериращи на българския пазар, пък все по-често организират своите тийм билдинги в селски обекти.

Препоръките на Европейската комисия за развитието на туризма в близко бъдеще са свързани с разработването на програми, базирани на гастрономията и виното, с популяризирането на малките градове и селища със запазена архитектура, както и чрез различните местни фестивали, празници и културни изяви.
2.3. Икономическо развитие на общините Крушари и Тервел
Общините Крушари и Тервел са разположени в Североизточната част на Република България (област Добрич).

Насе­лението на община Крушари е около 6000 души - най-малкото в областта, разпределено в 19 населени места - всичките села. Общината заема последно място по заетост от осемте общини в областта. На територията на община Тервел (население от около 18 200 души или три пъти повече от това на община Крушари) има 25 села и 1 град. Град Тервел (около 7000 жители) попада в категорията “много малки градове”. В групата на селата влизат 3 от категорията ”средни”, 12 “малки” и 10 “много малки села”. Освен функционален, градът е и пространствен център.

Промишлеността като отрасъл в община Крушари почти не е затъпена. Единствените представители на промишлеността са три шивашки фирми. Всички функциониращи предприятия са с незначителен дял и принос в икономиката на общината. Немалка част от тях са със затихващи функции и намаляващ пазарен дял, а за други тепърва предстои да се доказват в условията на пазарна икономика. Слабото представяне на този отрасъл е продиктувано от исторически и традиционно заложените приоритети в селскостопанското производство, липсата на квалифицирани кадри, неблагоприятната среда за привличане на инвестиции, лоша инфраструктура, липса на преференции и бизнес инициатива в сектора.

През последните години броят на новорегистрираните фирми в Община Тервел е сравнително голям, но въпреки това общият брой на активните стопански субекти, които оперират в общината е крайно недостатъчен. Гъстотата на фирмите в общината е едва 6,6 на 1000 при 31,6 средно за България, което красноречиво показва изоставането в развитието на малкия и среден бизнес в общината.

Броят на заетите в МСП е значително по-малък от средния за страната, тъй като значението на двете големи предприятия в общината (Пластхим и Дека) е все още твърде голямо (над 50%) за местната икономическа заетост.

Съгласно отчитаните от НСИ данни на преден план в икономическото развитие на общините Крушари и Тервел е изведено селското стопанство, но то не се явява достатъчно силен двигател за техния растеж и устойчивост. Последствията от това са негативните социално-демографски процеси – населението е застаряващо, малко са младите семейства, животът по тези места вече не е привлекателен за тях, а възможностите за реализация са все по-малко. Териториите на двете общини се обезлюдяват. Икономическото им изоставането в съпоставка с другите общини от област Добрич е значително. С течение на времето това вътрешно регионалното различие в област Добрич се засилва.

Ето защо, за двете общини е необходимо определянето на нов двигател за тяхното социално-икономическо развитие. Този двигател е алтернативния туризъм, за който двете общини имат богат исторически и природен ресурс.
Фигура 5. “Картиране” на туристическите забележителности в общините Крушари и Тервел

Обстоятелствата, поради които досега той е оставен на заден план е липсата на ясна визия и стратегия за туризъм в двете общини. Недостатъчен е натрупаният капацитет и умения у местната администрация да разработи и утвърди туристическия облик на региона.

Обезлюдяването и спада в културното равнище на населението от двете общини води до неосъзнаването и незачитането на притежавания ресурс. Частния бизнес е неспособен да се възползва от природните и културни дадености на региона, като ги разработи в доходоносен и перспективен за общините поминък.

Освен центърът на общината - град Неа Ефкарпия, в общината са включени още три населени места – Ефедропулис, Ефкценопулис и Филотей.

Община Ефкарпия се намира между два значими туристически центъра на Северна Гърция – град Солун (културно-исторически, конгресен, събитиен и тематичен туризъм) и Халкидики (морски и ваканционен туризъм). Това й разположение заедно със силната икономическа база на общината, основана на индустриалното производство, са притегателен център за реализиране на редица местни и чуждестранни инвестиции.

От гледна точка на туризма, общината се възползва от стратегическото си разположение, без самата тя да разполага със значим туристически продукт, за да генерира приходи от туризъм и да дава заетост на местното население в този бранш благодарение на две предпоставки:

• 
  Предлагане на по-евтини нощувки, съчетани с отлично обслужване – за туристи, които биха желали да се възползват от туристическия продукт на град Солун;
  
• 
  Предлагане на пакетни туристически посещения, съчетаващи обиколка на туристическите атракции в региона (Солун/Халкидики) на база на значителния туристически потенциал на префектурата.
  

На тази база, сегментите, от които община Ефкарпия генерира най-значими приходи от туризъм, са:

• 
  Летен/морски туризъм (Халкидики и част от Солун), както и огромен брой заведения, предлагащи забавления на младите хора (над 2000 бара, ресторанта, дискотеки и т.н. в региона на Солун и Халкидики)
  
• 
  Културно-исторически туризъм (наличие на редица културно-исторически забележителности от световно значение в региона)
  
• 
  Екологичен туризъм (езерата Волви и Корониа, делтата на Аксиос и другите реки от областта с тяхната екосистема)
  
• 
  Лечебен туризъм (базиран на 5 топли алкални и един студен киселинен извор в префектурата)
  
• 
  Конгресен и бизнес туризъм (на база на значителната и от висок клас хотелска база)
  
• 
  Религиозен туризъм (редица православни храмове и църкви в региона и поклонничество в Атонската автономна област, известна сред православните християни по целия свят)
  
• 
  Еко туризъм (базиран на около 40 пешеходни и велосипедни маршрути)
  

Значението на Гърция и Солун на туристическата карта на света се потвърждава от престижното издание “1000 Ultimate Experiences” за 2010 г. на издателство Lonely Planet. В него Солун се посочва като петият най-популярен град в света по нощен живот/възможности за забавления след Белград, Монреал, Буенос Айрес и Дубай. Гърция е предложена сред най-интересните 10 дестинации в света за 2010 г. (подредени по азбучен ред) заедно с Германия, Малайзия, Мароко, Непал, Нова Зеландия, Португалия, Салвадор, Суринам и САЩ.

Присъстват и няколко други активни центрове на тематичен туризъм, представени от ловно стопанство (община Каварна) и голф игрище край Балчик. В заключение, основните видове туризъм, които са представени в широкия ареал на областите Варненска, Добричка, Шуменска и Разградска, са следните:

Морски и ваканционен	Събитиен
Културно-исторически	Селски
Конгресен туризъм	Специализиран (тематичен)

Сравнително слабо развит е селският и алтернативният (еко-) туризъм в региона, което дава отлични възможности на двете общини да развият туристически продукти в този пазарен сегмент. В допълнение, те могат да ползват широката туристическа база и обемите от туристи, които традиционно посещават през летните месеци (юни-септември) Северното черноморско крайбрежие.

Възможностите за развитие на община Ефкарпия в сферата на туризма основно са свързани с привличането на инвестиции за развитие на туристическа инфраструктура и за предлагане на туристически продукт, който да обслужва голямото разнообразие от забележителности и ваканционни продукти в региона.

Добрите практики е техника/метод/процес/действие, което се счита за по-ефективно при предоставянето на конкретен резултат от всяка друга техника, метод или процес. Идеята се състои в това, че с провеждането на подходящи процеси, проверки, тестове, може да се получи желания краен резултат с по-малко проблеми и непредвидени усложнения.

• 
  Съвременните тенденции в развитието на туризма налагат създаването на иновативни продукти, основаващи се на информационните технологии, което дава възможности за повишаване на познаваемоста, съответно конукрентоспособността на дестинацията.
  
• 
  Акцентиране върху разработването не уеб базирани платформи, съдържащи модули за самообучение в сферата на хотелиерството и ресторантьорството
  

• 
  Създаване на разнообразна база за настаняване - различни продуктови и ценови категории за различните видове туристи.
  
• 
  Изграждане на тематични паркове, предоставящи редица забавления за посетители от всяка възраст. Практиката показва, че добавеният продукт (кулинария, игри, тематични преходи, музеи на открито и т.н.) може да засили местните природни и исторически дадености, като превърне естествения парк в атрактивна туристическа дестинация.
  
• 
  Обособяване, разработване и активна реклама на туристически маршрути – съчетаване на обиколките до отделните туристически обекти и вмъкване между тях на добавени туристически атракции (напр. посещение на винарни, дегустации на местни специалитети и продукти от специфични за региона продукти).
  
• 
  Оползотворяване на участъци, които на пръв поглед са негодни за използване, напр. бивши сметища, индустриални зони и т.н.
  

• 
  Изграждане на геопарк в съответствие със съвременните европейски тенденции в областта на еко-туризма.
  
• 
  Въвеждане на разнообразни нови туристически продукти и съоръжения в областта на алтернативния туризъм:
  

• 
  Пейнтбол, алпийска градина (известна още като височинен град), луда стълба и лудо колело;
  
• 
  Мини голф, мини боулинг, табла и билярд, дартс, стрелба с лъкове и пневматично оръжие;
  
• 
  Лятно кино и лабиринт;
  
• 
  Волейболно игрище;
  
• 
  Барбекю;
  
• 
  Детски площадки
  
• 
  Езда на магаре
  
• 
  Дистанционно управление на моторни лодки в изкуствено езеро и др.
  

• 
  Изграждане на обща система за управление на туристическата дестинация, координирана от единен орган с персонал и бюджет.
  
• 
  Привличане на инвеститори за реализирането на специфични нови туристически проекти и за изграждането на подходяща туристическа инфраструктура.
  
• 
  Създаване на предпоставки от страна на общината (на ниво политика и икономически), така че местното население да пожелае да създаде бизнес в сферата на туризма (напр. финансиране от страна на общината на закупуването на плодни дръвчета за насърчаване на туристи, които биха желали да берат сами плодове).
  
• 
  Създаване на интегрирано туристическо предлагане: сътрудничество между фирми от различните сектори в общините – напр. туризъм, селско стопанство, търговия и местни асоциации.
  
• 
  Реализация на модели на публично-частно партньорство, като ролята на общината е да защитава интересите на местната общност и производителите/доставчиците на услуги.
  
• 
  Акцентиране върху активната медийна реклама при промотиране на туристическата дестинация, тъй като съществува голяма конкуренция на местно и най-вече на международно ниво.
  

• 
  Обмен на опит между различни дестинации със сходни ресурси. Членство в международна туристическа мрежа предоставя материали и дава възможности за повишаване квалификацията на служителите, ангажирани в туристическите атракции, както и за използване на мрежата за прилагане на широкомащабни промоционални дейности на пан-Европейско ниво.
  
• 
  Създаване на туристически клъстер за обединяване на усилията на различни заинтересовани страни за развитието на дестинацията.
  
• 
  Създаване на мрежови връзки с близки общини (напр. Суворово и Каолиново) които също са осъществили или реализират проекти за развитие на туризма, което да улесни обмяната на опит с тях.
  
• 
  Използването на възможностите за транс-граничното сътрудничество (в случая България-Румъния) за развитие на специализирани туристически продукти за разположени в географска близост клиенти.
  

След анализа на постигнатите резултати за всеки от ключовите фактори, по които се извършва сравнение, бенчмаркингът анализът дава възможност на организацията (общината) да разработи план(ове) за внедряване на приложими елементи от “добрите практики” в целевия регион с цел подобряване на дейността/представянето.

• 
  
  
  Каталог: downloads -> aktualno
  downloads -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
  downloads -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
  downloads -> Alexander Malinov
  downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата
  downloads -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
  downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г
  aktualno -> Програма "Регионално развитие"
  aktualno -> Програма "Регионално развитие" 2007-2013
  aktualno -> Анализ на потенциала и предпоставките за привличане на туристи на територията на общините Крушари и Тервел
  
  
  
  Изтегляне 0.63 Mb.
  
  Сподели с приятели: