Opoos kardjali Final Mart
Изтегляне 1.64 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Yettel 2 TG Oferta, EkologichnaOcenka OUP Kurdjali 2016-10-11
- Навигация на страницата:
- 3. Зелени площи
- Pinus nigra, Quercus pubescens
| Изводи и заключения Замърсяването на околната среда, наред с негативните промени в социално- икономическия статус на населението през последните години, както и промените в качеството на медицинското обслужване, съпътстващи преходния период на здравната реформа, представляват потенциален здравен риск за населението. Негативни тенденции в данните от биомониторинга, определящи около 30% от изследваната репрезетивна група на подрастващите с носителство на олово в кръвта над препоръчаната от СЗО референтна (безопасна) стойност от 100µg/- основание да се предполага потенциален риск за здравето на населението на гр. Кърджали. 3. Зелени площи Площта на градската територия е около 1 110 ха, озеленените площи в градската структура са около 115 ха, което прави почти 10% присъствие на озеленени терени за широко обществено ползване общо в чертите награда. Според Наредба № 7 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, за градовете с големината на гр. Кърджалии нормативно необходимото площно присъствие на озеленените площи в урегулираните поземлени имоти в смесената централна градска зона, трябва да бъде между 20 и 40 %. Тези показатели с предвижданията на Общия градоустройствен план могат да бъдат постигнати и надминати още повече, че централната градска територия има потенциални природни Общинска програма за опазване на околната среда на община Кърджали - 2009-2013 г. 43 дадености затова. По отношение на показателя квадратни метри озеленена площ на жител, гр. Кърджали покрива норматива за големина на обществените озеленени площи за широко и специфично ползване. Като град със средна големина според броя на своите жители, той по норма трябва да има 18 м 2 /жител озеленена площ, а според данните за реално съществуващите днес озеленени площи за широко обществено ползване в града, този показател е около 19,2 м 2 /жител. След изграждането на парк “Арпезос”- 47,6 ха, площта на жител ще се увеличи на 25 м 2 /жител. Характерът на естествената растителност в района на гр. Кърджали се определя от местоположението награда в Източните Родопи. Формирането в съвременния видна растителността е свързано с изсичането на предишните смесени широколистни гори, и сега освен преобладаващото участие на закелевял дъб, често се срещат габър, бряст, люляк, драка, глог, хвойна и др. Видът на естествената растителност днес се определя от разпространението на канелените горски и излужените канелени горски почви в района, върху които сее развивала смесена широколистна топлолюбива растителност, представена от храсти или нискостеблени закелевели гори, в които преобладаващо участие има косматия дъб. Тази растителност има характера на средноевропейската широколистна храстова асоциация – така наречените „шибляци”. При проследяване промяната във видовия състав в Източно родопската област прави впечатление, че в по-ниските и закътани райони от северна юг се увеличава участието на преходно средиземноморските и средиземноморските видове. Информация за естествената растителност в района на гр. Кърджали в миналото може да се получи и от проучванията за растителността в двата сравнително близко разположени до града резервати - Борово на хълма Стръмни рид в землището нас. Равен и „Чамлъка” в района нас. Воденичарско, югозападно от Кърджали. В изграждането й участват видовете Pinus nigra, Quercus pubescens, Изтегляне 1.64 Mb. Сподели с приятели:
|