Orbital – in sides
Изтегляне 320.5 Kb.
|
Свързани:
АА УРАНИЧЕСКА АСТРОЛОГИЯ
| Тълкуване: Индивидите, които ми помагаха може да са други части от съществото ми или да съм аз самия /сегашната ми личност/. От точка в бъдещето се връщам в миналото и си помагам с цел създаване на нови благоприятни вероятности за развитие в бъдеще. Промени ли се миналото, се променя и бъдещето. Това е възможно, тъй като от гледна точка на съзнанието няма време и пространство.
Случай: Заспивам, осъзнавам се в съня, намирам се в огромно безгранично пространство с блещукащи звезди в далечината. Тъмна празнота, усещам безкрайност, безграничност. Седя на съвсем тясна рампа, като дъска и се държа за символичен парапет, чакай парапета аз го създадох, преди малко го нямаше. Страх ме е леко да не падна. Слушам музика и един глас припява на английски език: “съзидателна експлозия, съзидателна експлозия ...”. Решавам да я видя, затова се отпускам, бързо и плавно минавам в друго състояние на съзнанието, сякаш потъвам. Озовавам се във физ.си тяло, тъкмо е започнал процес на отделяне на енер.тяло. Първо се отделят краката, сякаш литват нагоре, да сега излизам в ОИТ, леко съм притеснен, но ще го направя. Отделям се до гърдите, все още наполовина съм във физ.тяло. Като че ли някакъв мускул на лицето ми не е достатъчно отпуснат, или е. Дали мога да го отпусна още, не мога, физ.тяло е вцепенено, не мога да го активирам. Разконцентрирах се и това прекрати процеса на отделяне. Само за 1 сек. бях се прибрал във физ.тяло. Целия опит за отделяне трая 5-6 сек. Отново заспивам, неусетна промяна на съзнанието, изведнъж автоматично излязох извън тялото. Издигнах се 15-20 метра и по диагонал излязох от сградата, в която бях. Този процес трая съвсем кратко, около 1 сек. Колко лесно стана, аз, по точно моето будно съзнание беше страничен наблюдател на процеса. Но трябва да се науча да го правя по желание, а не случайно. Сега къде ще ходя? Рея се известно време във въздуха, после потеглям на някъде. По нататък не помня. Вероятно се е изключило будното съзнание, затова то не си спомня. Случай: В съня съм и знам, че сънувам. Намирам се в стая с мои познати съученици. Влиза преподавателя и обвинява мен и още двама ученика, че сме със замъглено съзнание. Другите двама наистина бяха с замъглено съзнание, но не и аз. Започвам да обяснявам на преподавателя, че в момента сънувам и не съм със замъглено съзнание, но той настоява да излезем навън от стаята. Докато става това, едно момче пускаше музика с компютър, която ми харесваше. Музиката беше бърза, пробвах да я сменя с бавна. И ето вече слушам бавна музика от моята памет. Излязох от стаята и в ръцете ми попадна книга. Заглавието й беше “Книга на промените”. С трудност започнах да я чета, постоянно се появяваха и изчезваха черни петна по редовете, трудно улавях смисъла и концепциите. Книгата беше интересна и исках да си препиша неща от нея. Започнах да пътувам, озовах се във физ.тяло. Същевременно образите продължаваха пред очите ми. Книгата беше разтворена пред лицето ми, без да я държа с ръце. Трескаво и упорито се опитвах да прочета една част от книгата. Постоянно се появяваха черни петна върху буквите, самите букви се размиваха. Тогава книгата изчезна и започнах да възприемам само това едно изречение. Буквите се уголемиха, за да виждам по-добре. Тогава прочетох изречението: “Сложност на специалните слова”. Веднага започнах да се събуждам. Изтегляне 320.5 Kb. Сподели с приятели:
|