Orbital – in sides
Изтегляне 320.5 Kb.
|
Свързани:
АА УРАНИЧЕСКА АСТРОЛОГИЯ
| Тълкуване: В света на съня логиката не важи /може с нея, може без нея/, не съществуват физически време-пространствени ограничения и закони освен ако сам не си ги създадеш. Нещата възникват първоначално, защото някой е решил да ги зареди с енергия. Всичко може да се зареди с енергия, следователно всичко може да съществува. Този съзидателен процес важи и за физ.свят, но ние не го виждаме, защото това което създаваме с мислите си е на честоти на трептене, които се виждат само с енергийното тяло. Петте физически сетива възприемат само физ.свят. Логиката е вид самоограничение. Обикновено сънят е черно-бял, но субективно възприятие за цвят може да има. Дори и човек да знае, че сънува, това не променя особено нещата, тъй като всичко в съня изглежда реално все едно е буден. Според психологията съня е постигане на желания или реализиране на страхове. Често човек сънува това, което му е направило впечатление. При летене ми е трудно да се издигам право нагоре – логическото мислене ми пречи. Човекът, който се опита да ме удуши накрая, вероятно е мой страх, който без да искам съм проектирал. Енер.тяло не може да бъде наранено. Енергията не се унищожава, а само насочва, контролира – всяко живо същество го прави в различна степен. Ние създаваме действителността си във физ.свят чрез мислите си всяка секунда. Както казва един познат: “Всъщност идеите управляват света, само че хората не го знаят”. Природата на мисловното поле е субективна, няма нищо обективно.
Случай: В съня съм, зная че сънувам, около мен стават разни събития, но решавам да не им обръщам внимание. Започвам да летя и вървя /смесено/ в дадена посока. По пътя си без да искам създавам мои страхове – около мен минават 5-6 кучета и се страхувам да не ме нападнат. Разбирам, че са мои мислоформи, започвам да летя по високо и съм привлечен от нещо. Решавам да отида да видя какво е то. Автоматично летя в посоката, която ме е привлякла, следвайки сигнала на привличането. Изведнъж се озовавам в населеното място, където по принцип живея, но не и в момента. Виждам нашата редица от къщи и нашата улица, по нататък виждам собствената си къща. Решавам да се издигна по-високо и успявам учудващо лесно. Защо ли? Възхищавам се на красивата гледка от височина, и повтарям “супер е, супер е”. Издигам се много високо, около 200 метра над нашето море. Но аз не се издигам сам, някой ме държи, някой ми помага. Значи затова толкова лесно се издигах. Я да проверя, ще се отпусна, дали ще падна? Не падам, сега по-добре усещам ръцете, които ме държат. Преди малко усетих нечие присъствие, но не обърнах внимание. Тези приятели, четейки мислите ми, вероятно са ме подхванали незабелязано, докато следвах сигнала и сега ме водеха в посока, която си пожелаех. Чувствам се неуверен. Ще се обърна леко да видя как ме държат. Поглеждам лявата си ръка, ето под мишницата виждам светло прозрачно подобие на ръка да ме държи. Чувствам топлината на ръката, нежно ме е хванала. Другата ми ръка също се държеше. Докато размишлявам, установявам, че се намирам във физическото си тяло, и постепенно то се събужда. Този път съм доволен. Изтегляне 320.5 Kb. Сподели с приятели:
|