Органи на данъчния контрол
Изтегляне 0.63 Mb.
|
| Непризнати разходи
Не се признават разходите, които не са свързани с дейността и тези, които не са документално обосновани. Всеки разход, който не е свързан с дейността на предприятието не се приспада за данъчни цели, независимо дали удовлетворява нечии потребности или е направен в нечия полза. Трябва да се отбележи, че разходите, които са начислени вследствие на скрито разпределение на печалбата не участват при определяне на данъчния финансов резултат на данъчнозадълженото лице, т.е. това са непризнати разходи, които са част от данъчните постоянни разлики. От 01.01.2007 г. ЗКПО регламентира еднозначно случаите, в които разходите за данък върху добавената стойност са данъчно признати: - Разход за начислен данък по реда на ЗДДС, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели. Например, когато данъчнозадълженото лице придобие дадена стока и ползва данъчен кредит за покупката й и по-късно реши да я използва за лични нужди, а не за бизнеснужди, лицето начислява данък върху добавената стойност върху данъчната основа по чл.27, ал.1 от ЗДДС. Цялата транзакция би следвало да бъде докладвана като текущ разход в счетоводството. Основната стопанска операция обаче по същество е данъчна временна разлика, т.е. разход, несвързан с дейността и по-конкретно данъчно непризнат разход. Следователно и разходът за ДДС към тази операция не се признава за данъчни цели. Разход за ползван данъчен кредит, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан ползваният данъчен кредит, не е признат за данъчни цели. Пример:Според ЗДДС данъчнозадълженото лице упражнява правото си да ползва данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен според изскванията на същия закон. В случай, че фактурата за покупка не съдържа някои от задължителните реквизити, то данъкът върху добавената стойност не бива да се осчетоводява нито като увеличение на данъчния кредит, нито като разход, т.е. намаление на данъчния финансов резулат.Тази стопанска операция по същество си е данъчна постоянна разлика, т.е. документално необоснован разход или данъчно непризнат разход. Разход за начислен ДДС от доставчик във връзка с извършена доставка, включително и в случаите на злоупотреби регламентирани в чл.177 от ЗДДС. Описаният ред не се прилага оносно начислените разходи вследствие на дерегистрация по ЗДДС. Например ЗДДС постановява, че данъчната основа при доставка между свързани лица е пазарната цена. Ако при последващ данъчен контрол се установи, че дадената доставка между две свързани лица не е сключена по пазарна цена, органът по приходите трябва да коригира данъчната основа, респ. да доначисли следващия се ДДС с ревизионен акт на доставчика. Масова практика е при подобна ситуация доставчиците да не изискват данъка от контрагентите и да го поемат за своя сметка. Подобна стопанска операция следва да се осчетоводи като разход. Този разход обаче не се признава за данъчни цели и формира данъчна постоянна разлика. Обяснението за това е, че ДДС е косвен данък и той е за сметка и е дължим от получателите по доставките. В случай, че доставчикът поеме този данък за своя сметка, той извършва по същество разход, несвързан с дейността и разход за дарение, с което неоснователно намалява облагаемата си корпоративна база. В новия ЗКПО новост е непризнаването за данъчни цели на последвашите разходи, отчетени по повод на вземане, когато произходът на подобно вземане е начислен ДДС или ползван данъчен кредит по вече анализираните три случая, които съм изброил с тирета по-горе. При тази стопанска операция е налице данъчна постоянна разлика. Причината за подобно третиране е в концепцията за неутралност на данъчната система спрямо различните счетоводни подходи за докладване на транзакциите. Ако се допусне разходите за последващи оценки или отписване на подобно вземане да бъдат някога признати за данъчни цели ще се получи така, че една и съща по същество стопанска операция ще има различно данъчно третиране в зависимост от счетоводните правила за за предоставянето й и намеренията на ръководството на предприятието. Това е неприемливо според новия ЗКПО. Положителна е данъчната постоянна разлика на разходите за начислени глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативните актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения. Сериозна промяна в сравнение със стария ЗКПО за 2006 г. имаме в третирането на разходите за дарения, които са извън специалния кръг нуждаещи се лица и организации (чл.31). В новия ЗКПО те се третират като положителна данъчна постоянна разлика, т.е. тези разходи от 01.01.2007 г. се облагат с корпоративен данък вместо с данък върху разходите, както беше до този момент. Авторите на закона изхождат от това, че дарителството не може да бъде свързано с дейността на една корпоративна структура, създадена с цел извличане на стопанска изгода и печалба и не е редно да се прави изключение от общия принцип за непризнаване на небизнес разходите. До края на 2006 г. тези разходи се облагаха с данък върху разходите в размер 10 на сто и бяха признати за данъчни цели. През 2007 г. вече ще се облагат с корпоративен данък, но нека не забравяме че ставката му е намаляла до 10 на сто, т.е. изводът е, че предприятията ще плащат отново същите суми за подобни разходи каквито са плащали и през изминалата година. В новия ЗКПО е регламентирано, че не се признават за данъчни цели начислените от платците на доходи разходи по повод на поет за тяхна сметка данък, който е следвало да удържат при източника за сметка на получателя на дохода. Честа практика е поради слабите си икономически позции българските компании да не успяват да „убедят” чуждестранните си контрагенти в силата на националното законодателство и поемат дължимия данък за своя сметка. Следва да се има предвид, че не се допуска с този разход да се намалява данъчния финансов резултат на предприятието. До момента това правило се извеждаше по тълкувателен път и беше обект на ожесточени професионални дискусии. Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|