Органи на данъчния контрол
Изтегляне 0.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Данък, удържан при източника
- Данък върху разходите
| Авансови вноски
В последната редакция на ЗКПО е запазен досегашният режим на месечните вноски: месечни на базата на данъчната печалба за предходната година и тримесечни – на основата на фактическата данъчна печалба за съответното тримесечие на текущата година. Авансови вноски не правят: 1. данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 200 000 лв.; 2. новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон. Месечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, формирали данъчна печалба за предходната година. Месечните авансови вноски за периода 1 януари – 31 март се определят на базата на данъчната печалба за годината преди предходната. Месечните авансови вноски се внасят до 15-о число на месеца, за който се отнасят. Тримесечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски. Тримесечните авансови вноски се внасят до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят. За четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска. Тримесечна авансова вноска за четвъртото тримесечие не се прави. За установяване на авнсовите вноски в закона са дадени формули. С формула се изчислява и лихвата, която се дължи при превишаване повече от 10% на годишния размер на корпоративния данък спрямо намаления размер на авансовите вноски. Намалението на авансовите вноски става по досегашния ред – с подаване на специална данъчна декларация. Съществува възможност при допусната грешка да се коригира намалението, т.е да се извърши последващо увеличение на вноската. Месечните авансови вноски се правят на основата на декларираната данъчна печалба, което означава, че при последващо увеличение на печалбата (при данъчния контрол) не се преизчисляват авансовите вноски с оглед събирането на лихви. Ако данъчно задълженото лице е реализирало данъчна печалба за предходната година, но е реализирало данъчна загуба за годината преди предходната, то за първото тримесечие на съответната година няма да дължи авансови вноски, тъй като няма данъчна основа за определянето им. Без изрично да е регламентирано в новия материален данъчен закон, на основание на разпоредбата на чл. 104 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ще се допуска подаването на декларация за увеличаване на авансовата вноска, при подадена в предходен месец декларация за нейното намаляване. Естествено и напълно допустимо е при последващото увеличение на авансовата вноска да е допустима нейната корекция (увеличаване) до размера й определен по общия ред на закона. При определяне на дължимата авансова вноска за целите на изследвания механизъм, единият от компонентите, който се взема предвид, е размерът на намалените авансови вноски, след момента на подаване на декларация за тяхното намаляване, като тук ще се взема предвид размерът както на намалените, така и на последващо увеличените авансови вноски. Премахнато е дакларирането на размера на подлежащите на преотстъпване авансови вноски във връзка с преотстъпване на корпоративния данък. Премахнато е и едно изключение от принципа на авансовото облагане, което допускаше преработвателите на селскостопанска продукция и тютюн да не правят авансови вноски за периода от април до септември. Тази мярка беше оценена като вредна и дискриминационна спрямо всички данъчнозадължени лица, които имат определена цикличност (вкл. сезонност) в стопанската си дейност и като противоречаща на основния принцип на националната данъчна система – неутралност. Данък, удържан при източника - характеристика, данъчна основа, данъчни ставки, деклариране и внасяне В нововъведения ЗКПО са направени сериозни изменения и допълнения по отношение на проблематиката, свързана с данъците, удържани при източника. Усъвършенстван е и режимът свързан с прилагането на СИДДО на чуждестранни лица, регламентиран в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Изследваната материя е уредена в чл. 194 до чл. 203 от ЗКПО, вкл. и чл.12 от общите положения към закона, в който са дефинирани печалбите и доходите от източници в страната. С данък при източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени от местни юридически лица в полза на: - чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната; - местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини. Този данък е окончателен и се удържа от местните юридически лица, разпределящи дивиденти или ликвидационни дялове. Горното не се прилага, когато дивидентите и ликвидационните дялове са разпределени в полза на: - местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата; - договорен фонд. Доходите от източник в страната на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Данъкът се удържа от местните юридически лица, едноличните търговци или местата на стопанска дейност в страната, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица, с изключение на доходите по чл. 12, ал. 3 и 8 от ЗКПО. Горното се прилага и когато чуждестранно лице чрез място на стопанска дейност в страната начислява посочените доходи на други части на предприятието си, разположени извън страната, с изключение на случаите, когато счетоводни разходи не се признават за данъчни цели или счетоводни разходи или активи, отчетени по действително понесените разходи (себестойност), се признават за данъчни цели на място на стопанска дейност. Авансовите плащания във връзка с доходите от източник в страната на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната не подлежат на облагане с данък при източника. Не се облагат с данък при източника доходите от разпореждане с акции на публични дружества, търгуеми права на акции на публични дружества и акции и дялове на колективни инвестиционни схеми, когато разпореждането е извършено на регулиран български пазар на ценни книжа. Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от дивиденти, е брутният размер на разпределените дивиденти. Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от ликвидационни дялове, е разликата между пазарната цена на подлежащото на получаване от съответния акционер или съдружник и документално доказаната цена на придобиване на акциите или дяловете му. Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от източник в страната по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, е брутният размер на тези доходи, с изключение на случаите, когато: - данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранни лица от разпоредителни действия с финансови активи, е положителната разлика между продажната им цена и тяхната документално доказана цена на придобиване; - данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранните лица от разпореждане с недвижимо имущество, е положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на недвижимото имущество. Продажната цена за целите изброени по-горе представлява насрещната престация по сделката, включително възнаграждението, различно от пари, което се оценява по пазарни цени към датата на начисляване на дохода. Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от лихви на чуждестранни юридически лица по договори за финансов лизинг в случаите, когато в договора не е определен размерът й, се определя на базата на пазарната лихва. При прекратяване на договор за финансов лизинг преди изтичане на срока му и без да се прехвърли правото на собственост върху съответните активи - предмет на договора, неподлежащите на връщане лизингови вноски се смятат за доход от ползване на имущество, придобит от чуждестранното юридическо лице към момента на прекратяването. Внесеният данък при източника за дохода от лихви до момента на прекратяване на лизинговия договор се приспада от дължимия данък при източника за дохода от ползване на имуществото. Данъчната ставка на данъка върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове е 5 на сто. Данъчната ставка на данъка върху доходите на чуждестранни лица е 10 на сто. Лицата, удържали и внесли данъка при източника върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове и върху доходите на чуждестранни лица, както и лицата, начислили дохода по чл. 12, ал. 3 и 8 от ЗКПО, декларират това обстоятелство пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода, чрез декларация по образец. Декларацията се подава за всяко тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието. В случаите, когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъчната декларация се подава в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София. Когато платецът на дохода е лице, което не е задължено да удържа и внася данък, декларацията се подава от получателя на дохода в срок до подаване на искането за издаване на удостоверение, но не по-късно от предвидения по-горе срок. По искане на заинтересованото лице за внесения по реда на този закон данък върху доходи на чуждестранни юридически лица се издава удостоверение по образец. Удостоверението се издава от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където подлежи на внасяне данъкът. Платците на доходи, удържащи данъка при източника за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове, са длъжни да внесат дължимите данъци: - в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане; - в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове - за всички останали случаи. Платците на доходи, удържащи данъка при източника за доходи на чуждестранни лица, са длъжни да внесат дължимите данъци в следните срокове: - в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане; - в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - за всички останали случаи. Данъкът при източника за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове и данъкът при източника за доходи на чуждестранни лица се внасят в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода. Когато платецът на доходи, удържащи данъка при източника за доходи на чуждестранни лица не е данъчно задължено лице и за доходите по чл. 12, ал. 3 и 8 от ЗКПО, данъкът се внася от получателя на дохода в съответните срокове отбелязани по-горе, като доходът се смята за начислен от датата на получаването му от чуждестранното юридическо лице. Дължимият данък се внася в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода. Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъкът се внася в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София. Надвнесен данък се възстановява от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която подлежи на внасяне данъкът. В случаите, когато данъкът при източника за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове и данък при източника за доходи на чуждестранни лица не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от данъчно задължените за тези доходи лица. Данък върху разходите Със специфичен данък върху разходите се облагат три вида разходи, които са широко разпространени в практиката, поради което данъчните правила в изследваното направление следва добре да се познават като същност и практическо приложение. С данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи: представителните разходи, свързани с дейността; социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица); социалните разходи, предоставени в натура включват още разходите за вноски (премии) за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация и/или застраховка "Живот" и застраховка "Живот", ако е свързана с инвестиционен фонд, а също така и разходите за ваучери за храна; разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика. Данъкът върху разходите е окончателен. Данъчно задължени лица за данъка върху представителните разходи, свързани с дейността и върху разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност са лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък. Данъчно задължени лица за данъка върху социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол. Освобождаване от облагане на социалните разходи за вноски и премии за допълнителното социално осигуряване и застраховки "Живот" Не се облагат с данък социалните разходи представляващи разходи за вноски (премии) за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация и/или застраховка "Живот" и застраховка "Живот", ако е свързана с инвестиционен фонд в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите. Не се облагат с данък социалните разходи социалните разходи за ваучери за храна в размер до 40 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия: основното месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца; данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите; ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс; сумите по предоставените ваучери, изплатени от данъчно задълженото лице на оператора, могат да се използват само за разплащане по банков път с лицата, сключили договор за обслужване с оператора, или за възстановяване на данъчно задълженото лице до размера на номиналната стойност на ваучерите, в случаите, когато същите не са използвани; лицата, с които операторът е сключил договор за обслужване на наетите лица, са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност. Право да осъществява дейност като оператор има лице, получило разрешение от министъра на финансите, което: има внесен основен (регистриран) капитал не по-малко от 2 млн. лв. към момента на подаване на документите за издаване на разрешение; е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност; не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация; няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на документите за разрешение; се представлява от лица, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани и не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено с обявяване в несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори. Разрешението се издава от министъра на финансите въз основа на конкурс и се отнема, когато лицето престане да отговаря на изброените по-горе изисквания. Издаването, отказът за издаване на разрешение или отнемането на издаденото разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите. Разбира се отказът за издаване на разрешение и отнемането му може да се оспорват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите се определят реда за провеждане на конкурса, за издаване и отнемане на разрешението, условията и редът за отпечатване на ваучери, броят на издаваните ваучери, условията за организирането и контролът върху осъществяването на дейност като оператор. Не се облагат с данък социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно. Това не се отнася за случаите, когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии и когато транспортът на работниците и служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си. Данъчна основа за данъка върху представителните разходи са начислените разходи за съответния месец. Данъчна основа за данъка върху социалните разходи, предоставени в натура са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за съответния месец. Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за вноски (премии) за допълнителното социално осигуряване и застраховки "Живот" е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице. Когато данъчно задължените лица имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на начисляване на разходите, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи. Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за ваучери за храна е превишението на тези разходи над 40 лв. месечно за всяко наето лице. Данъчна основа за данъка върху разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства са начислените през календарния месец разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, намалени с начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани с превозното средство, до размера на извършените разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението. Когато с превозни средства се извършва едновременно дейност по занятие и управленска дейност, при определяне на данъчната основа: разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри през текущия месец; разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство за последните 12 месеца, включително текущия месец. Когато основата за облагане е отрицателна величина, тя се приспада последователно от данъчната основа за следващите месеци. Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204 от ЗКПО е 10 на сто. Данъкът върху разходите се внася до 15-о число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът. Когато данъчно задължено лице има надвнесен данък върху разходите или корпоративен данък, същият може да се приспадне от дължимия данък върху разходите. Формиране на данъчния финансов резултат В ЗКПО, се появява за първи път термина „Данъчен финансов резултат”. Това е събирателно понятие, с което се дефинира общата данъчна маса, независимо дали е положителна или отрицателна величина. Всъщност това понятие представлява счетоводния финансов резултат на предприятието, минал през данъчното сито на закона. В някои от законовите норми се използва понятието „счетоводен финансов резултат”, а в други „данъчен финансов резултат”. Първата величина отразява единствено счетоводните правила, докато втората изисква да се обърне внимание на разпоредбите и на материалния данъчен закон. Досегашната „облагаема пеачалба” в новия закон се дефинира като „данъчна печалба”. Данъчната печалба представлява положителният данъчен финансов резултат, т.е. когато общия сбор на приходите на предприятието надвишава сумата на извършените разходи през същия данъчен период. Именно данъчната печалба е основата за определяне на корпоративния данък (чл.19 от ЗКПО). В случаите, когато данъчния финансов резултат е отрицателна величина, т.е. когато общата стойност на разходите надвишава общата сума на приходите на предприятието, се използва термина „данъчна загуба”. Трябва да се отбележи, че данъчната загуба може да се пренася в различните отчетни периоди. Специфичните правила за това се съдържат в глава единадесета от ЗКПО. Основната причина за намалената ставка на данъка е продиктувана от създалата се през последните години порочна практика на мнозинството от българските фирми, които си осигуряваха документи за получени фиктивни доставки на стоки или услуги с цел надуване на разходите, което от своя страна води до намаляване на крайния финансов резултат и от там до начисляване на по-малък размер на данък върху печалбата. Данъчният период за определяне на корпоративния данък е календарната година, освен когато в ЗКПО не е предвидено друго. За новоучредените данъчно задължени лица данъчният период обикновено обхваща периода от датата на учредяването им до края на годината. Данъчния финансов резултат (данъчна печалба или данъчна загуба) се определя, като най-напред се изчислява счетоводният финансов резултат и получената сума се нарича счетоводна печалба, респ. счетоводна загуба. На следващия етап се изискава корекция на счетоводния финансов резултат с регламентираните данъчни разлики (данъчни постоянни разлики и данъчни временни разлики) и няколко специфични коригиращи суми, които не са намерили отражение в счетоводния финансов резултат на предприятието за отчетния период. Ако тези специфични суми са повлияли на счетоводния финансов резултат при изчисляването му, то на този етап тяхната стойност не се признава за данъчни цели, за да се избегне двойния ефект. Данъчните постоянни разлики са суми, които еднократно засягат данъчния финансов резултат и повече след това никога повече не участват при неговото определяне. На практика това са счетоводни приходи и разходи, които не се признават за данъчни цели, т.е. необлагаеми счетоводни приходи и разходи, които не намаляват печалбата и не увеличават загубата. Еднократната данъчна интервенция се осъществява в годината на счетоводното начисляване на съответния приход или разход. Целта е данъчния финансов резултат да да бъде освободен от влиянието на неданъчните приходи и разходи. Счетоводният финансов резултат се увеличава с еднократно непризнатите счетоводни разходи, които са начислени през отчетния период (положителна данъчна постоянна разлика) и се намалява с еднократно непризнатите счетоводни приходи, начислени през отчетния период (отрицателна данъчна постоянна разлика). От голямо значение при определянето на крайния финансов резултат са и т. нар. „данъчни временни разлики”. Последните преставляват суми, които засягат данъчния финансов резултат през повече от един отчетен период. В действителност това са счетоводни приходи и разходи, чието признаване за данъчни цели е изместено в друг отчетен период поради спецификата на съответните транзакции. Приликата им с постоянните разлики е, че в годината на счетоводното начисляване и в двата случая счетоводните приходи и разходи не се признават за данъчни цели, но разликата е, че временните разлики в общия случай намират обратно проявление в следващи отчетни периоди, когато отново чрез извънсчетоводна намеса ще повлияят върху размера на данъчния финансов резултат. Временните разлики не са необлагаеми счетоводни разходи и приходи за данъчни цели, а поради разлика в концепциите и особеностите на счетоводната и данъчната системи съществува времево различие в тяхното признаване. Данъчните временни разлики съгл. новия ЗКПО могат да възникнат освен по отношение на счетоводните приходи и разходи, така и в някои специфични ситуации при преобразуване търговски дружества. Крайната цел на на изследваните суми е не само данъчният финансов резултат да бъде освободен от влияние на неданъчните приходи и разходи (възникване на данъчни временни разлики), а и да бъде коригиран със стойностите на данъчните приходи и разходи, които не са били счетоводно начислени през текущия период, респ. не са намерили отражение при определянето на счетоводния финансов резултат (обратно проявление на данъчните временни разлики). Процесът на елиминиране се извършва посредством увеличение на счетоводния финансов резултат с непризнатите счетоводни разходи и намаление с непризнатите счетоводни приходи. Именно този процес води до възникване на данъчна временна разлика. Коригирането на данъчния финансов резултат с данъчните приходи и разходи, които не са счетоводно начислени, става посредством намаление на счетоводния финансов резултат с данъчните разходи и увеличение с данъчните приходи, което води до обратно проявление на формираната данъчна временна разлика. Данъчни постоянни разлики Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|