Органи на данъчния контрол
Изтегляне 0.63 Mb.
|
| Непризнати приходи
Целта на ЗКПО е да не се допуска двойно данъчно облагане на един и същи доход. Поради тази причина с корпоративен данък се облага дружеството, което първоначално е създало данъчната печалба и в последствие с данък, удържан при източника, се облага доходът от дивидент или ликвидационен дял, начислен в полза на т.нар. „крайни потребители” , т.е. местни юридически лица, които не са търговци и чуждестранни юридически лица по ЗКПО, както и местни и чуждестранни физически лица по реда на ЗДДФЛ. Дивидентът е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително: -доходи от акции; -доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции; -скрито разпределение на печалба. Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата. Накратко при дивидента трябва да е налице разпределение, произтичащо от дял в капитала на дадено предприятие и в следствие на разпределението да намалее собственият капитал на разпределящото предприятие. Следователно трансформирането на едно перо на собстения капитал в друго не се смята за дивидент относно корпоративни данъчни цели, т.е. при подобна транзакция не е налице облагаем доход. Типичен пример е трансформиране на общ резерв в основен (регистриран) капитал. В ЗКПО се определя скритото разпределение на печалбата като една от формите на дивидент, което е направено за да не се заобикаля корпоративния закон чрез разпределяне на дивиденти под неправомерна форма, с цел избягване на данъчно облагане. В новия закон е уточнено, че не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено от разпределящото лице като разход. Това се прилага в случаите, когато са налице доходи, свързани със съставни финансови инструменти, които се състоят от финансов пасив и капиталов инструмент. Освен това при всички оценъчни методи разпределението на дивидентите трябва да се докладва във финансовия отчет като текущ приход. Този режим не се прилага, когато разпределените дивиденти са от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел. Тези дружества се смятат за „прозрачни” и затова не се облагат с корпоративен данък. За сметка на това с корпоративен данък се облагат разпределените доходи в лицето на техните акционери. Благоприятният данъчен режим относно приходите от дивиденти няма да се прилага в случаите когато начислените дивиденти са вследствие от скрито разпределение на печалбата. От началото на 2007 г. съществуват сериозни данъчни санкции при неправомерно разпределение на печалбата, защото такива действия се приемат като опит за неспазване, заобикаляне на закона. В т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО се дефинира това понятие така: "Скрито разпределение на печалба са начислените разходи от данъчно задължено лице, несвързани с осъществяваната от него дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, в случаите, когато са извършени в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица.” Често срешано явление е да се предоставят за постоянно ползване на физически лица служебни леки автомобили, т.е. едновременно за работни и лични нужди. Ако лицата заплащат по пазарни цени направените разходи за лични цели , то е налице счетоводен разход, който принципно е признат за данъчни цели и не следва да бъде данъчно регулиран. Ако обаче лицата не заплащат разходите за използваните от тях автомобили за лични цели, то всички разходи за подръжка, ремонт и експлоатация на автомобила следва да бъдат класифицирани като разходи, несвързани с дейността и с тях да се увеличи счетоводният финансов резултат за данъчни цели. Съществува и трети случай, когато лицата ползват служебни автомобили за лични цели и същите тези лица са собственици на капитала на предприятието или свързаните с тях лица и не заплащат разходите за превозните средства. В този случай се смята, че е налице скрито разпределение на печалбата, което е нарушение на закона. Съществува режим за необлагане на приходите от лихви върху недължимо внесени или събрани публични задължения, начислени от държавните или общинските органи. Налице е една нова отрицателна данъчна постоянна разлика. Тя е свързана с необлагането на приходи, които са възникнали по повод на непризнати разходи, които са формирали положителна постоянна разлика. Намаление с начислените счетоводни приходи може да се извърши само до сумата на непризнатия разход, а ако има превишение, то е облагаемо по общия ред на закона. Конкретен пример е, когато е доначислен ДДС на доставчик, който той е докладвал като разход, формирал пложителна данъчна постоянна разлика по реда на чл.26, т.4. Ако данъчнозадълженото лице обжалва ревизионния акт и спечели окончателно обжалвания данъчен акт на административно или съдебно ниво и получи правото да му бъде възстановена недължимо събраната сума, то ще следва да отрази във финансовия си отчет приход. Доколкото този приход е възникнал по повод на непризнат за данъчни цели разход в предходен данъчен период, то и приходът, не се признава (облага) за данъчни цели и формира отрицателна данъчна постоянна разлика. Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|