Органи на данъчния контрол
Непризнати разходи и приходи от липси и брак
Изтегляне 0.63 Mb.
|
| Непризнати разходи и приходи от липси и брак
От началото на 2007 г. не се признават счетоводните разходи за липси на дълготрайните и на всички видове краткотрайни активи. Съществува изискване разходите за липси и брак да се признават само до обичайните размери за съответния вид дейност. В новия ЗКПО е премахнато съществувалото до края на 2006 г. данъчно облекчение относно признаването за данъчни цели в определен размер на липси на стоки в големи търговски обекти, при които има пряк физически достъп на клиентите до предлаганите стоки. От 01.01.2007 г. с чл.28, ал.4 от ЗКПО е въведена регулация за непризнаване на начисления счетоводен разход за извършената корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл.79, ал.3 от ЗДДС при липси на дълготрайни и крактотрайни активи и брак на материални запаси. Причината за въвеждането на тази мярка е вече коментираната концепция, че ако основната транзакция (в случая липса или брак) не е призната за данъчни цели, то и свързаният с нея разход за ДДС не следва да бъде приспадаема сума, т.е. разходът следва данъчния статус на основната транзакция. Ако данъкът беше част от актива той нямаше да бъде признат за данъчни цели, тъй като щеше да бъде част от стойността на разхода за липса или брак. Не се признават последващите счетоводни разходи, възникнали по повода на вземане с произход непризната за данъчни цели ьипотеза на липса или брак на актив. Мотивите за тази регулация са налогични на тези разгледани по-горе по отношение на транзакциите, свързани с ДДС – независимост на данъчните правила от подходите за отчитане на стопанските операции и регламентиране на единен данъчен подход към еднакви по същество транзакции, без значение от момента и начина на тяхното влияние върху счетоводния резултат на предприятието – непосредствено чрез трансформиране в други активи, т.е. вземания. Не се облагат приходите, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи за липси и брак на активи ( вкл. и на вземане свързано с тях), но до размера на непризнатите счетоводни разходи (чл.29). Тук намира приложение вече анализираната концепция за причинно-следствената връзка между приходите и разходите за данъчни цели и създаването на единен данъчен режим спрямо тях, т.е. ако разходът от дадена транзакция е непризнат за данъчни цели, то и свързаният с него приход е данъчно необлагаем. Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|